Специално за БНТ: Разруха, глад и болести след труса в Сирия - разказът на български лекар
Да помагаш със сърцето и с специалността си. Един доктор от сирийски генезис, спасявал животи у нас в Спешната помощ, отпътува за регионите на земетресението в Сирия.
Специално за Българска национална телевизия от Алепо споделя доктор Мохамед Алибрахим - доктор от Центъра за незабавна здравна помощ в София. След новината за земетресението в Турция и Сирия взема решение да отиде в засегнатите региони, с цел да оказва помощ на потърпевшите хора. На 11 февруари потегля към Сирия с частна кола за спешна помощ от Варна. Доктор Алибрахим описа за Българска национална телевизия, че 12 години не бил в Сирия поради войната. Това, което вижда в този момент там е съсипия, апетит, бедност и заболявания.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки потърпевш вижда собствен непосредствен. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да оказва помощ, тъй като такава е задачата му като доктор.
" Не разделям хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специфични за мен и държа еднообразно за тях ".
Не крие сълзите си при съкрушителната панорама.
" Чувам хората по какъв начин викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара, хората ровят с ръце.. и деца и бебета и така нататък Там е ужасно сега, в действителност хората споделят, че това е краят на света ".
Оцелелите живеят в боязън, спят на открито при минусови температури без годна вода за пиянство. Холерата се популяризира наедно с глада и суматохата. И все пак, там някъде се прокрадва и милосърдието.
" Хората, в случай че имат 2 части самун, дават едно парче на тези, които оказват помощ ".
Доктор Алибрахим рискува живота си, жертва спокойствието си. Взима отпуск, какъвто не е употребил от 4 години, и отпътува, тъй като се усеща задължен да го направи.
" Вместо да ходя на Хавайските острови, отидох да оказвам помощ на потърпевшите хората, които не спим, студено, изсъхнало мраз и по този начин ".
Сирийският народ обезпечава хранителни артикули, одеала, само че има дефицит на лекари, медицински сестри и парамедици. Болниците са цялостни с потърпевши.
" Много тежко и съм ревал и съм плакал, има защо. Най-вече има хора, които страдат от напрежението, има диабет, които би трябвало да бъдат на инсулин, а там няма инсулин. Има хора, които са с ампутирани крака, младежи. Тежка е картината и аз се усещам горделив, тъй като им оказвам помощ колкото мога ".
" Хората съвсем всички спят навънка, въпреки че са на ниски етажи от боязън, или в случай че имат коли. Глад, бедност и водата не е годна за пиянство, има публикувана холера. След тази война 12 години, в този момент хептем хората умират от апетит ".
Сънят липсва, съвсем след 24-часова работа в помощ на потърпевшите. Не е взимал отпуска от 4 години. Сега взима 20 дни отпуск, с цел да оказва помощ на своите сънародници.
" Хората единствено споделят " Помогнете ". Плачат и реват. Жени, деца. Казват Бог да е с вас да помогнете колкото можете. Там споделят, че наближава краят на света. Трагедията е огромна. Даже има наводняване от реки, цели села, които изчезнаха от Сирия, около това земетресение. Вътрешните хора сирийците идват с одеяла, с каквото могат, облекла и оказват помощ на потърпевшите, въпреки че и те нямат, само че разделят с братята си и сестрите си. Имат потребност от психолози, имат всички паднали в неволя, уплашени, и има страхови неврози, паникатаки. Освен това живеят навънка, в този момент сега в Сирия минусови градуси, доста студено, изсъхнало мраз. Няма с какво да се завият, нямат палатки, нямат одеала, децата нямат якета, нямат ботуши ", споделя още доктор Алибрахим.
Специално за Българска национална телевизия от Алепо споделя доктор Мохамед Алибрахим - доктор от Центъра за незабавна здравна помощ в София. След новината за земетресението в Турция и Сирия взема решение да отиде в засегнатите региони, с цел да оказва помощ на потърпевшите хора. На 11 февруари потегля към Сирия с частна кола за спешна помощ от Варна. Доктор Алибрахим описа за Българска национална телевизия, че 12 години не бил в Сирия поради войната. Това, което вижда в този момент там е съсипия, апетит, бедност и заболявания.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки потърпевш вижда собствен непосредствен. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да оказва помощ, тъй като такава е задачата му като доктор.
" Не разделям хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специфични за мен и държа еднообразно за тях ".
Не крие сълзите си при съкрушителната панорама.
" Чувам хората по какъв начин викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара, хората ровят с ръце.. и деца и бебета и така нататък Там е ужасно сега, в действителност хората споделят, че това е краят на света ".
Оцелелите живеят в боязън, спят на открито при минусови температури без годна вода за пиянство. Холерата се популяризира наедно с глада и суматохата. И все пак, там някъде се прокрадва и милосърдието.
" Хората, в случай че имат 2 части самун, дават едно парче на тези, които оказват помощ ".
Доктор Алибрахим рискува живота си, жертва спокойствието си. Взима отпуск, какъвто не е употребил от 4 години, и отпътува, тъй като се усеща задължен да го направи.
" Вместо да ходя на Хавайските острови, отидох да оказвам помощ на потърпевшите хората, които не спим, студено, изсъхнало мраз и по този начин ".
Сирийският народ обезпечава хранителни артикули, одеала, само че има дефицит на лекари, медицински сестри и парамедици. Болниците са цялостни с потърпевши.
" Много тежко и съм ревал и съм плакал, има защо. Най-вече има хора, които страдат от напрежението, има диабет, които би трябвало да бъдат на инсулин, а там няма инсулин. Има хора, които са с ампутирани крака, младежи. Тежка е картината и аз се усещам горделив, тъй като им оказвам помощ колкото мога ".
" Хората съвсем всички спят навънка, въпреки че са на ниски етажи от боязън, или в случай че имат коли. Глад, бедност и водата не е годна за пиянство, има публикувана холера. След тази война 12 години, в този момент хептем хората умират от апетит ".
Сънят липсва, съвсем след 24-часова работа в помощ на потърпевшите. Не е взимал отпуска от 4 години. Сега взима 20 дни отпуск, с цел да оказва помощ на своите сънародници.
" Хората единствено споделят " Помогнете ". Плачат и реват. Жени, деца. Казват Бог да е с вас да помогнете колкото можете. Там споделят, че наближава краят на света. Трагедията е огромна. Даже има наводняване от реки, цели села, които изчезнаха от Сирия, около това земетресение. Вътрешните хора сирийците идват с одеяла, с каквото могат, облекла и оказват помощ на потърпевшите, въпреки че и те нямат, само че разделят с братята си и сестрите си. Имат потребност от психолози, имат всички паднали в неволя, уплашени, и има страхови неврози, паникатаки. Освен това живеят навънка, в този момент сега в Сирия минусови градуси, доста студено, изсъхнало мраз. Няма с какво да се завият, нямат палатки, нямат одеала, децата нямат якета, нямат ботуши ", споделя още доктор Алибрахим.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ