Съдбата ли да обвиним или собственото си бездействие?
Да упрекваме неправилното обграждане, или въпреки всичко да поемем отговорност за себе си?
Къде е границата сред предопределеността и свободата на волята, сред ориста и способността да управляваме събитията?
ВОЛЯТА НА ВИСШИТЕ СИЛИ
Висшите сили могат да бъдат обозначени като Бог, орис, фатум, хороскоп. Според филолозите колкото по-кратка е думата, толкоз е по-древна, а тези, които се състоят от една-две срички, са най-древни. А в случай че в езика има няколко думи, обозначаващи едно и също – очевидно нашите прародители са описвали събитие, което добре са познавали и с което неведнъж са се сблъсквали.
Да живееш с убедеността в неизбежността на бъдещето, е по-лесно. Невролози и психолози потвърждават, че е доста по-лесно да се съсредоточим върху неприятното, в сравнение с върху хубавото. Тоест положителното стичане на събитията (идвате на спирката съвсем по едно и също време с автобуса) се възприемат малко (о, добре, пристигна рейсът – и позитивното събитие се изчерпва с това). А неприятните (половин час киснеш под дъжда) оставят задълго горчив привкус в паметта, в страстите и в енергетиката. Това свойство в миналото е помогнало на далечните ни предшественици да оцелеят. Споменът за негатива изостря сетивата им, желанието да не попадат повече в сложна и рискова обстановка, ги принуждава да намират обиколни пътища.
Етолозите (специалистите, занимаващи се с инстинктивните или биологическите аспекти в държанието на човека) настояват, че по природа на хората са им нужни „ адреналинови “ занимания. Да изгарят напрежението, да осъществят заложената си изначално дарба да оцеляват. Това поражда високото търсене на „ нападателни “ типове развлечения, екстремални спортове, с една дума – имитацията на война. Скучното офисно всекидневие не изгаря адреналина, а назад – предизвика свойството да се концентрираме върху неприятното. И това свойство би трябвало да се схваща и да се управлява.
