`В България ни презират, а в Европа сме наравно с всички`
Да ги наричаш роми е засегнатост: те са общественост, която се дефинира като мюсюлманска. Не колят петли за Банго Васил, приказват турски и български, честват мюсюлманския Байрам. А Европа осезаемо ги трансформира.
Ташие Ахмедова Петкова върви по тясна уличка в кърджалийския квартал „ Боровец “. През смях изяснява бъркотията с имената си: „ Нали ни ги сменяха, само че към този момент няма значение “. Синовете, снахите и внуците живеят от 10 години в Копенхаген. Самата тя се е върнала за довършителни работи по къщата. „ Най-големият ми наследник е готвач, другият работи в италианска пицария, а третият ще го женим за това красиво момиче ", споделя с необятна усмивка дамата и показва годеницата. От четири години брачният партньор ѝ работи като камионджия в Дания. И тъй като печели доста добре, самата тя не работи.
Ташие Петкова (вляво)
" Тук не ни считат за хора "
„ В България за нас работа няма, никой не обръща внимание на младите, а пенсионерите би трябвало да оцеляват със 180 лв.. Тук ни дискриминират, не ни считат за хора, а там сме наедно с всички. В Европа имаме права, а в България ни презират, като че ли не сме жители на тази страна ", възмущава се дамата. И прибавя, че в Дания никой не ги гледа изкривено, цялото семейство се труди, внуците вървят на учебно заведение, има пари за всичко.
Надя Боянова също си е пристигнала за малко поради ремонта на къщата. Пристигнала е от Виена дружно със сина си Алпай, който е на 19 години. В България Алпай не съумял да приключи приблизително обучение, само че във Виена наваксва и даже счита да учи за стилист-коафьор. Баща му е чиновник по чистотата на летището.
Надя Боянова със сина си Алпай
Хора като тях, намерили прехранване в Европа, трансформират образа на кърджалийския квартал „ Боровец “: интензивно строят огромни къщи с магазини в партера, без да жалят средства за скъпи материали и първокласно обзавеждане. Кварталът е станал неразпознаваем, старите порутени постройки се броят на пръсти, единствено тесните стръмни улички припомнят за предишното. Именно тук се намира най-голямата строителна площадка в Кърджали.
Кметският наместник Юсеин Караахмед е от половин година на поста. Има трима сина, двама от които живеят в чужбина. Най-големият проблем в квартала са нотариалните актове за къщите, само че към този момент над 60% от жителите ги имат, изяснява кметският наместник.
Една от новите къщи в квартала
Населението наброява към 8 000 души, все локални хора. А 1970-те години от дълго време са забравени - тогава било неразрешено да се строят къщи по тези терени, споделя Алтънай Халил, общински консултант от преобладаващата в района партия и представител на кварталната общественост. Халил помни и до през днешния ден по какъв начин булдозери пристигнали да разрушат къщата на чичо му.
" Защо това е невероятно в България? "
„ Да, всяко стадо си има мърша. Не споделям, че всички сме съвършени, само че като цяло хората са мирни и доброжелателни. Безработицата към този момент е доста ниска, всички работят, дамите са в текстилните заводи, а мъжете - в чужбина или по строителните обекти. Откъде да дойдат другояче тези огромни къщи с всичкия разкош вътре ", изяснява Халил и прибавя, че тогавашните свади и мелета по сватбите са към този момент минало: „ Младежите, видели Европа, попиват непознатата просвета и нрав, а това явно им харесва ".
Малкият му наследник е в Холандия със фамилията си. Купил е огромен апартамент в Хага, работи като дистрибутор на сухи плодове, а внукът учи в спортна академия. Големият му наследник е готвач в Дания - и също е подредил живота си. „ Защо това е невероятно в България? " - пита Халил. И не крие насладата си от обстоятелството, че внуците му се учат и развиват в среда, която е толкоз по-различна от „ гетото ". Липсват му доста, само че най-малко е спокоен за живота и бъдещето им.
Училището в " Боровец "
Родителите на гурбетчиите виждат децата си единствено през летните отпуски. Тогава вървят дружно на море и на минерални бани. „ Вече нищо не е като преди. А парадоксът е, че тъкмо ние най-силно усетихме изгодите от участието в Европейски Съюз. За жал, в България национализмът набира скорост и даже в града ни има хора, които ни считат за втора употреба. Сякаш сме програмирани да бъдем ненужни и несполучливи “, споделя Халил и прибавя, че с цел да грейне кварталът, би трябвало да се контролират улиците, да се създадат тротоари, юношески клубове, детски площадки. Новите къщи към този момент настъпват към двете прилежащи села Царевец и Енчец. „ Ще ги интегрираме ", майтапи се Халил.
Един мъчителен проблем
Въпреки цялото обновяване, един остарял проблем си остава неуреден: близо 2 000 младежи не могат да си издадат персонални карти заради липса на адресна регистрация. Причината: не покриват условието за 10 кв.м. жилищна повърхност на човек, изяснява общинският консултант. Затова постоянно родителите са регистрирани на един адрес, а децата са „ разхвърляни " при родственици и познати из града. Ако в дом от 70 кв.м. живеят 10 души, трима не могат да получат персонални документи. А и постоянно там са регистрирани изцяло непознати хора.
Дублираните номера на улиците също съставляват проблем. Улица “Морава “ да вземем за пример има №1 и в двата си края, което непроменяемо провокира безпорядък. Кметският наместник Юсеин Караахмед споделя, че едната му внучка е записана в село Островец, а втората - в различен квартал на Кърджали. Оказало се, че на адреса му са регистрирани 18 души, които той не познава. „ Това в Европа не може да се случи. Тук би трябвало смяна и ще я създадем ", твърди Караахмед.
Снимки: Вилдан Байрямова
Ташие Ахмедова Петкова върви по тясна уличка в кърджалийския квартал „ Боровец “. През смях изяснява бъркотията с имената си: „ Нали ни ги сменяха, само че към този момент няма значение “. Синовете, снахите и внуците живеят от 10 години в Копенхаген. Самата тя се е върнала за довършителни работи по къщата. „ Най-големият ми наследник е готвач, другият работи в италианска пицария, а третият ще го женим за това красиво момиче ", споделя с необятна усмивка дамата и показва годеницата. От четири години брачният партньор ѝ работи като камионджия в Дания. И тъй като печели доста добре, самата тя не работи.
Ташие Петкова (вляво)
" Тук не ни считат за хора "
„ В България за нас работа няма, никой не обръща внимание на младите, а пенсионерите би трябвало да оцеляват със 180 лв.. Тук ни дискриминират, не ни считат за хора, а там сме наедно с всички. В Европа имаме права, а в България ни презират, като че ли не сме жители на тази страна ", възмущава се дамата. И прибавя, че в Дания никой не ги гледа изкривено, цялото семейство се труди, внуците вървят на учебно заведение, има пари за всичко.
Надя Боянова също си е пристигнала за малко поради ремонта на къщата. Пристигнала е от Виена дружно със сина си Алпай, който е на 19 години. В България Алпай не съумял да приключи приблизително обучение, само че във Виена наваксва и даже счита да учи за стилист-коафьор. Баща му е чиновник по чистотата на летището.
Надя Боянова със сина си Алпай Хора като тях, намерили прехранване в Европа, трансформират образа на кърджалийския квартал „ Боровец “: интензивно строят огромни къщи с магазини в партера, без да жалят средства за скъпи материали и първокласно обзавеждане. Кварталът е станал неразпознаваем, старите порутени постройки се броят на пръсти, единствено тесните стръмни улички припомнят за предишното. Именно тук се намира най-голямата строителна площадка в Кърджали.
Кметският наместник Юсеин Караахмед е от половин година на поста. Има трима сина, двама от които живеят в чужбина. Най-големият проблем в квартала са нотариалните актове за къщите, само че към този момент над 60% от жителите ги имат, изяснява кметският наместник.
Една от новите къщи в квартала Населението наброява към 8 000 души, все локални хора. А 1970-те години от дълго време са забравени - тогава било неразрешено да се строят къщи по тези терени, споделя Алтънай Халил, общински консултант от преобладаващата в района партия и представител на кварталната общественост. Халил помни и до през днешния ден по какъв начин булдозери пристигнали да разрушат къщата на чичо му.
" Защо това е невероятно в България? "
„ Да, всяко стадо си има мърша. Не споделям, че всички сме съвършени, само че като цяло хората са мирни и доброжелателни. Безработицата към този момент е доста ниска, всички работят, дамите са в текстилните заводи, а мъжете - в чужбина или по строителните обекти. Откъде да дойдат другояче тези огромни къщи с всичкия разкош вътре ", изяснява Халил и прибавя, че тогавашните свади и мелета по сватбите са към този момент минало: „ Младежите, видели Европа, попиват непознатата просвета и нрав, а това явно им харесва ".
Малкият му наследник е в Холандия със фамилията си. Купил е огромен апартамент в Хага, работи като дистрибутор на сухи плодове, а внукът учи в спортна академия. Големият му наследник е готвач в Дания - и също е подредил живота си. „ Защо това е невероятно в България? " - пита Халил. И не крие насладата си от обстоятелството, че внуците му се учат и развиват в среда, която е толкоз по-различна от „ гетото ". Липсват му доста, само че най-малко е спокоен за живота и бъдещето им.
Училището в " Боровец " Родителите на гурбетчиите виждат децата си единствено през летните отпуски. Тогава вървят дружно на море и на минерални бани. „ Вече нищо не е като преди. А парадоксът е, че тъкмо ние най-силно усетихме изгодите от участието в Европейски Съюз. За жал, в България национализмът набира скорост и даже в града ни има хора, които ни считат за втора употреба. Сякаш сме програмирани да бъдем ненужни и несполучливи “, споделя Халил и прибавя, че с цел да грейне кварталът, би трябвало да се контролират улиците, да се създадат тротоари, юношески клубове, детски площадки. Новите къщи към този момент настъпват към двете прилежащи села Царевец и Енчец. „ Ще ги интегрираме ", майтапи се Халил.
Един мъчителен проблем
Въпреки цялото обновяване, един остарял проблем си остава неуреден: близо 2 000 младежи не могат да си издадат персонални карти заради липса на адресна регистрация. Причината: не покриват условието за 10 кв.м. жилищна повърхност на човек, изяснява общинският консултант. Затова постоянно родителите са регистрирани на един адрес, а децата са „ разхвърляни " при родственици и познати из града. Ако в дом от 70 кв.м. живеят 10 души, трима не могат да получат персонални документи. А и постоянно там са регистрирани изцяло непознати хора.
Дублираните номера на улиците също съставляват проблем. Улица “Морава “ да вземем за пример има №1 и в двата си края, което непроменяемо провокира безпорядък. Кметският наместник Юсеин Караахмед споделя, че едната му внучка е записана в село Островец, а втората - в различен квартал на Кърджали. Оказало се, че на адреса му са регистрирани 18 души, които той не познава. „ Това в Европа не може да се случи. Тук би трябвало смяна и ще я създадем ", твърди Караахмед.
Снимки: Вилдан Байрямова
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ