Онкологичните заболявания се „подмладяват“ – какво съветват специалистите
Д-р Лидия Димова д.м.н. е отдадена на диагностичната и изследователска работи в Лабораторията по Медицинска Генетика към високотехнологичния комплекс,Сърце и Мозък’ Плевен. Завършва университета в Грьонинген (Нидерландия) и работи в университетския медицински център, където пази докторската си дисертация върху експозомните механизми при развиването на предиспозиции за хронични болести. Научните ѝ ползи се концентрират върху епигеномните механизми за създаване на предиспозиции към рак. Експертизата ѝ е ориентирана към схващане на главните генетични и не-генетични механизми на болесттите и потреблението им за възстановяване резултатите за пациентите. Мечтае за персонализирана медицина и терапия, налична за всички.
Наскоро оповестени научни данни разкриват тревожна наклонност за повишаване на случаите на рак на дебелото черво под 50-годишна възраст. Това съставлява сериозен здравен и социално-икономически проблем. Ранният рак на дебелото черво се разграничава от „ класическите “ по-късни случаи както във връзка с епидемиологичните и патоанатомичните си характерности, по този начин и по метаболитните и молекулярно-генетичните си особености. Все по-често разнообразни екипи от учени стигат до извода, че за развиването на колоректален карцином в ранна възраст отношение имат измененията в чревния микробиом. Това споделя доктор Лидия Димова, експерт по молекулярна генетика и онкогенетика в,Сърце и Мозък’ Плевен. Тя има богат опит в научните проучвания за въздействието на микробиома върху индувидуалната предразположеност към някои от най-разпространените заболявания при възрастните – сърдечносъдови болести, рак и диабет, и в създаването на тактики за практическо приложение на получените данни в клиничната процедура. „ Екипът на нашата генетична лаборатория е в непрекъсната връзка с водещите международни центрове и е доста стимулиран за огромно развиване “, споделя тя.
Д-р Димова, бихте ли обяснили какво съставлява „ чревният микробиом “ и каква е ролята му за човешкото здраве?
Човешкият микробиом е съвкупността от милиардите микроорганизми, които намират среда за обитаване и развиване в нашето тяло. Това са така наречен коменсални (или „ положителни “) бактерии, гъбички, археи и съгласно някои създатели – избрани вируси, намиращи дом в извивките на гастроинтестиналния (стомашночревния) тракт, в носната празнина, родилния канал, по кожата и други елементи на нашето тяло. Те играят незаменима роля в процесите на храносмилане, метаболизма, имунната отбрана, а даже се счита, че повлияват и нашето психологично здраве. Микробиомът на чревния тракт се отличава с извънредно богатото си разнообразие и висока метаболитна интензивност. Там популацията от бактерии надвишава десетки хиляди разнообразни типове, а съвкупността от гените им надвишава с най-малко 150 пъти човешкия генетичен материал. През последните години стана ясно, че положението на микробиома е от основно значение и директно въздейства върху нашето здраве и дългоденствие.
Какви опасности за здравето се крият в нарушавания баланс на микробиома?
Тези микроорганизми са значима част за действието на здравия човешки организъм. Те са толкоз значими, че през последните години голям брой откриватели започнаха да преглеждат чревния микробиом като независим орган от нашето тяло с висока метаболитна интензивност, сходна на тази на черния дроб. В положение на баланс на микробиома разнообразни групи бактерии се ангажират в абсорбцията на питателните субстанции, синтезират витамини и метаболитно дейни съединения за потребностите на целия организъм, контролират имунната система и пропускливостта на чревния епител. В същото време тялото ни непрестанно е атакувано от други групи бактерии – болестотворни (патогенни). При здрав човешки организъм съществува динамичен баланс сред другите групи микроорганизми и равновесието е знак за надмощието на „ положителните “ над патогенните.
Микробиомът обаче освен се „ грижи “ за нашето здраве, само че и се нуждае от грижа. Той е мощно подвластен от метода на живот и хранене – от събития в ранното самостоятелно развиване като метода на раждане, приема на кърма или приспособено мляко и други до несъразмерната приложимост на антибиотици, алкохол, тютюнопушене или опиати. Проблемите пораждат, когато този баланс се наруши и настъпи положение, известно като „ дисбиоза “ – то се характеризира с понижено многообразие на „ положителните “ чревни бактериални популации и промени в чревния метаболизъм, които се отразяват върху съвсем всички системи в човешкото тяло. С други думи, с цел да бъдем здрави, е належащо да поддържаме уравновесено и разнообразно микробно „ население “ в организма си и изключително в дебелото черво.
Разкажете ни малко повече за съществуващите проби, които разрешават оптимално ранна диагностика на рак на дебелото черво?
Стандартният скрининг за профилактика и ранна диагностика на рака на дебелото черво в доста страни стартира с проби за окултно (скрито) кървене и колоноскопски проучвания от 50-годишна възраст, а при положителна фамилна анамнеза или генетична предразположеност – 10 и в някои случаи даже повече години по-рано. Макар колоноскопията да е златен стандарт за диагностика, тя е инвазивна процедура, която плаши доста пациенти. В някои страни е подхваната тактика за понижаване на нуждата от колоноскопия при всички, като се вкарват все по-чувствителни и характерни неинвазивни проби за скрининг и ранно идентифициране на рисковите случаи. Те не са свързани с дискомфорт за пациента и не крият рисковете на колоноскопията. Такъв тест предлагаме и на пациенти в нашата болница, по индикация от клиницистите. Той има сензитивност от към 90% за ранно разкриване на карцином на дебелото черво и към 50% за разкриване на аденом в напреднал етап (полип, който още не е рак). Повечето от тези неинвазивни проби към този момент имат главно за цел да разпознават промени или съществуване на преканцерозни или ракови кафези в дебелото черво или ректума, свързани с изменение на метилационния статус на някои гени и/или търсене на следи от окултно кървене. Все още в клиничната процедура не се употребяват проби за промени в микробиома, само че това напълно скоро ще се промени. В лабораторията към този момент работим по консолидираното на подобен уголемен тест, обхващащ и разбор на микробните общности в рутинната скица за скрининг и диагностика. Регистрираме мощен интерес и запитвания от цялата страна. Тестът ще разрешава да създадем както качествена оценка на видовото многообразие от микроорганизми, по този начин и количествен разбор на преобладаващите бактериални общества и типове. Всички тези аспекти на разбора на чревния микробиом имат за цел да ни оказват помощ да разберем и предотвратим ранното развиване на рак на дебелото черво, като насочим вниманието си към предварителна защита и скрининг.
Как можем да поддържаме уравновесен чревен микробиом и да понижим риска от развиване на ранен рак на дебелото черво?
Добрата вест е, че с изключение на посредством постоянен скрининг можем фрапантно да понижим риска за развиване на ранен рак на дебелото черво даже единствено с дребна смяна в метода на живот. Чревният микробиом се въздейства мощно от храните, които одобряваме. Важно е да се стремим към разнообразна и уравновесена диета, изключително богата на фибри (над 60 грама на ден), пребиотици и пробиотици. Това значи хранене с пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци, ферментирали храни като кисело мляко и туршии, съкращаване на месото (особено червеното) и животинските артикули. Така можем да осигурим нужната среда на живот за благотворните микробни популации в червата и да попречим на несъразмерния напредък на неподходящите популации микроорганизми, свързвани с нараснал риск. Не по-малко значимо е да се заобикаля несъразмерният банкет на антибиотици и да се поддържа деен метод на живот, с ежедневна физическа интензивност.
Бъдещето явно носи доста опасности, вие сте измежду младите и доста будни специалисти: подготвена ли е медицината да се изправи в отбрана на хората?
Рискове в бъдеще ще има, само че бъдещето за нас единствено по себе си не е риск – в лабораторията и в цялата съвременна верига ‚Сърце и Мозък‘ и в новопостроената клиника за майчино и детско здраве ‚Мама и Аз‘, всички ние сме отдадени на новите благоприятни условия в здравната просвета, новаторския метод и технологиите. Превенцията – публичната осведоменост и здравното обучение – е ключът към понижаване на риска от ранно развиване на рак у младите пациенти. Тези процеси би трябвало да се ръководят с самообладание и увереност, по най-новите медицински стандарти (guidelines). Ние имаме огромна вяра и знаем, че единствено с упорита работа ще издигнем опазването на здравето у нас над междинното ниво в Европейски Съюз.
Наскоро оповестени научни данни разкриват тревожна наклонност за повишаване на случаите на рак на дебелото черво под 50-годишна възраст. Това съставлява сериозен здравен и социално-икономически проблем. Ранният рак на дебелото черво се разграничава от „ класическите “ по-късни случаи както във връзка с епидемиологичните и патоанатомичните си характерности, по този начин и по метаболитните и молекулярно-генетичните си особености. Все по-често разнообразни екипи от учени стигат до извода, че за развиването на колоректален карцином в ранна възраст отношение имат измененията в чревния микробиом. Това споделя доктор Лидия Димова, експерт по молекулярна генетика и онкогенетика в,Сърце и Мозък’ Плевен. Тя има богат опит в научните проучвания за въздействието на микробиома върху индувидуалната предразположеност към някои от най-разпространените заболявания при възрастните – сърдечносъдови болести, рак и диабет, и в създаването на тактики за практическо приложение на получените данни в клиничната процедура. „ Екипът на нашата генетична лаборатория е в непрекъсната връзка с водещите международни центрове и е доста стимулиран за огромно развиване “, споделя тя.
Д-р Димова, бихте ли обяснили какво съставлява „ чревният микробиом “ и каква е ролята му за човешкото здраве?
Човешкият микробиом е съвкупността от милиардите микроорганизми, които намират среда за обитаване и развиване в нашето тяло. Това са така наречен коменсални (или „ положителни “) бактерии, гъбички, археи и съгласно някои създатели – избрани вируси, намиращи дом в извивките на гастроинтестиналния (стомашночревния) тракт, в носната празнина, родилния канал, по кожата и други елементи на нашето тяло. Те играят незаменима роля в процесите на храносмилане, метаболизма, имунната отбрана, а даже се счита, че повлияват и нашето психологично здраве. Микробиомът на чревния тракт се отличава с извънредно богатото си разнообразие и висока метаболитна интензивност. Там популацията от бактерии надвишава десетки хиляди разнообразни типове, а съвкупността от гените им надвишава с най-малко 150 пъти човешкия генетичен материал. През последните години стана ясно, че положението на микробиома е от основно значение и директно въздейства върху нашето здраве и дългоденствие.
Какви опасности за здравето се крият в нарушавания баланс на микробиома?
Тези микроорганизми са значима част за действието на здравия човешки организъм. Те са толкоз значими, че през последните години голям брой откриватели започнаха да преглеждат чревния микробиом като независим орган от нашето тяло с висока метаболитна интензивност, сходна на тази на черния дроб. В положение на баланс на микробиома разнообразни групи бактерии се ангажират в абсорбцията на питателните субстанции, синтезират витамини и метаболитно дейни съединения за потребностите на целия организъм, контролират имунната система и пропускливостта на чревния епител. В същото време тялото ни непрестанно е атакувано от други групи бактерии – болестотворни (патогенни). При здрав човешки организъм съществува динамичен баланс сред другите групи микроорганизми и равновесието е знак за надмощието на „ положителните “ над патогенните.
Микробиомът обаче освен се „ грижи “ за нашето здраве, само че и се нуждае от грижа. Той е мощно подвластен от метода на живот и хранене – от събития в ранното самостоятелно развиване като метода на раждане, приема на кърма или приспособено мляко и други до несъразмерната приложимост на антибиотици, алкохол, тютюнопушене или опиати. Проблемите пораждат, когато този баланс се наруши и настъпи положение, известно като „ дисбиоза “ – то се характеризира с понижено многообразие на „ положителните “ чревни бактериални популации и промени в чревния метаболизъм, които се отразяват върху съвсем всички системи в човешкото тяло. С други думи, с цел да бъдем здрави, е належащо да поддържаме уравновесено и разнообразно микробно „ население “ в организма си и изключително в дебелото черво.
Разкажете ни малко повече за съществуващите проби, които разрешават оптимално ранна диагностика на рак на дебелото черво?
Стандартният скрининг за профилактика и ранна диагностика на рака на дебелото черво в доста страни стартира с проби за окултно (скрито) кървене и колоноскопски проучвания от 50-годишна възраст, а при положителна фамилна анамнеза или генетична предразположеност – 10 и в някои случаи даже повече години по-рано. Макар колоноскопията да е златен стандарт за диагностика, тя е инвазивна процедура, която плаши доста пациенти. В някои страни е подхваната тактика за понижаване на нуждата от колоноскопия при всички, като се вкарват все по-чувствителни и характерни неинвазивни проби за скрининг и ранно идентифициране на рисковите случаи. Те не са свързани с дискомфорт за пациента и не крият рисковете на колоноскопията. Такъв тест предлагаме и на пациенти в нашата болница, по индикация от клиницистите. Той има сензитивност от към 90% за ранно разкриване на карцином на дебелото черво и към 50% за разкриване на аденом в напреднал етап (полип, който още не е рак). Повечето от тези неинвазивни проби към този момент имат главно за цел да разпознават промени или съществуване на преканцерозни или ракови кафези в дебелото черво или ректума, свързани с изменение на метилационния статус на някои гени и/или търсене на следи от окултно кървене. Все още в клиничната процедура не се употребяват проби за промени в микробиома, само че това напълно скоро ще се промени. В лабораторията към този момент работим по консолидираното на подобен уголемен тест, обхващащ и разбор на микробните общности в рутинната скица за скрининг и диагностика. Регистрираме мощен интерес и запитвания от цялата страна. Тестът ще разрешава да създадем както качествена оценка на видовото многообразие от микроорганизми, по този начин и количествен разбор на преобладаващите бактериални общества и типове. Всички тези аспекти на разбора на чревния микробиом имат за цел да ни оказват помощ да разберем и предотвратим ранното развиване на рак на дебелото черво, като насочим вниманието си към предварителна защита и скрининг.
Как можем да поддържаме уравновесен чревен микробиом и да понижим риска от развиване на ранен рак на дебелото черво?
Добрата вест е, че с изключение на посредством постоянен скрининг можем фрапантно да понижим риска за развиване на ранен рак на дебелото черво даже единствено с дребна смяна в метода на живот. Чревният микробиом се въздейства мощно от храните, които одобряваме. Важно е да се стремим към разнообразна и уравновесена диета, изключително богата на фибри (над 60 грама на ден), пребиотици и пробиотици. Това значи хранене с пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци, ферментирали храни като кисело мляко и туршии, съкращаване на месото (особено червеното) и животинските артикули. Така можем да осигурим нужната среда на живот за благотворните микробни популации в червата и да попречим на несъразмерния напредък на неподходящите популации микроорганизми, свързвани с нараснал риск. Не по-малко значимо е да се заобикаля несъразмерният банкет на антибиотици и да се поддържа деен метод на живот, с ежедневна физическа интензивност.
Бъдещето явно носи доста опасности, вие сте измежду младите и доста будни специалисти: подготвена ли е медицината да се изправи в отбрана на хората?
Рискове в бъдеще ще има, само че бъдещето за нас единствено по себе си не е риск – в лабораторията и в цялата съвременна верига ‚Сърце и Мозък‘ и в новопостроената клиника за майчино и детско здраве ‚Мама и Аз‘, всички ние сме отдадени на новите благоприятни условия в здравната просвета, новаторския метод и технологиите. Превенцията – публичната осведоменост и здравното обучение – е ключът към понижаване на риска от ранно развиване на рак у младите пациенти. Тези процеси би трябвало да се ръководят с самообладание и увереност, по най-новите медицински стандарти (guidelines). Ние имаме огромна вяра и знаем, че единствено с упорита работа ще издигнем опазването на здравето у нас над междинното ниво в Европейски Съюз.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ