Иван Чомаков: Панаирът в Пловдив стана лесна плячка, защото бяха прекъснати връзките със световната икономика
Д-р Иван Чомаков, кмет на град Пловдив за интервала от 1999 до 2007 година, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Ще разгледаме проблема с Пловдивския панаир – една емблема освен на град Пловдив, на Града под тепетата, само че и на България, която бива унищожавана. Когато каруцата се обърне, пътища доста – тази сентенция важи в цялостна степен за обстановката към Международния панаир Пловдив в последните месеци. Предизборно се появиха голям брой спасители, които на фона на всички осведомени с действителната обстановка към панаира, звучат неубедително, популистки и на моменти даже комично. Явно политиците разчитат на късата памет на пловдивчани, с цел да ги " яхнат “ и да си създадат нужния им политически PR, кой за предварителни парламентарни избор, кой за идни тази година локални избори. Как да спасиш нещо, което от дълго време е изгубено? Темата ще коментираме в утринни ни блок с доктор Иван Чомаков. Той беше кмет на град Пловдив за интервала от 1999 до 2007 година
Д-р Чомаков, във вашия мандат беше основано смесеното сдружение " Пълдин Туринвест “ сред общината и Георги Гергов. Как се стигна до това състояние? Защо емблемата на град Пловдив се унищожава?
Тогава беше съвременно и европейците ни натискаха да вършим така наречен публично-частни партньорства, т.е. присъединяване на частния капитал в общински или частни структури. Може би концепцията като начало беше добра. Беше основано едно сдружение – " Пълдин Туринвест “, в което влизаха частни капитали на господин Гергов и благосъстоятелност на Община Пловдив. Това бяха парцели, които бяха в относително тежко положение и към които нямаше съвсем никакъв интерес. И с решение на Общинския съвет – това беше по предложение на общинските съветници мога да кажа съвсем от всички групи, които тогава участваха в Общинския съвет, беше основано това сдружение за възобновяване и поддържане на тези парцели. По-късно обаче с това сдружение се участваше, отново с решение на Общинския съвет, в преструктуриране капитала на Пловдивския интернационален панаир.
Да не забравяме, че става дума за голям вкусен терен.
Моля?
Казвате, че тогава са били в много неприятно положение тези парцели, само че да не забравяме, че става дума става дума за голям вкусен терен.
Нямаше никакъв интерес след поредност от оферти за тяхното закупуване или отдаване на концесия и така нататък И тогава и общината нямаше тези средства, разполагаше с доста дребен бюджет, с цел да бъдат възобновени, а те се рушаха или да кажем бяха разрушени в много напреднало положение.
И по какъв метод смесеното сдружение оказа помощ това да се промени?
Ще ви кажа, че 2005-2007 година имаше някакви първи проблясъци – в към три или четири парцела беше почнала работа по тях, тяхното реновиране и възобновяване. Но по-късно това нещо спря и се стигна до това положение, в което и в този момент е панаирът. Разрухата на Пловдивския панаир не стартира с това.
А с кое?
Тя стартира още от началото на тези 30 години, в които започнаха измененията, със западането на българската стопанска система, на българската промишленост, тъй като те са неразривно свързани, панаирът с тях, загубата на пазари на България в Европейския съюз и отвън него. Може би вие и аз си спомняме доста добре какво представляваше Пловдивският панаир преди 10 ноември, като стартираме от Американската палата и стигнем Руската палата, и четири покои, свързани единствено с българската стопанска система и българското селско стопанство. Като си спомним, че съвсем във всички посолства в България имаше търговски представители, които работеха цяла година за подготовката на Пловдивския панаир и комерсиалните взаимоотношения сред другите компании и българската стопанска система. След това Пловдивският панаир се трансформира в едно леговище на партийни ползи. Независимо коя партия идваше на власт, там бяха освобождавани и назначавани хора от съответната партия, която беше на власт. И по този начин последователно, последователно се трансформира в един битпазар. Това е истината. Надеждата е била тази – да живне панаирът, само че просто в България нямаше експерти, които да ръководят такава благосъстоятелност с такива мащаби и знания. Това е истината. Даже по едно време имаше и двама шефове – и това не оказа помощ. Но след основаването на тази връзка сред Пловдивския панаир и " Пълдин Туринвест “ истината е тази, че се направиха много вложения в самия панаир, в неговата инфраструктура, в подновяването на палатите и така нататък, само че не и в мениджмънта, което е едно от най-сложните неща. Просто нямаше хора с опит да го ръководят.
Ето, вие знаете тогава какви са били проблемите. Само месец откакто вие напускате поста си като кмет, получавате предложение да застанете отпред на Пловдивския панаир, обаче отказвате.
О не, не съм получавал. Да, може да… Ами по какъв начин няма да не откажа, като всеки човек тежи на мястото си със знанията си и с образованието, което има. Аз отново ви споделям – това е една доста сложна… Аз съм давал съвет примерно да се направи един интернационален конкурс за ръководство на панаира.
На кого сте давали съвет – на господин Гергов?
И на господин Гергов, и по принцип, в диалози, защото другояче първият опит да бъде приватизиран панаирът, беше изработен по времето на Национална движение „Симеон Втори". Тогава той беше изваден от забранителния лист. И тук би трябвало да загатна неслучайно името на той тогава към този момент не беше ръководител на Народното събрание – господин Гиньо Ганев, Бог да го елементарни, който пристигна и предизвести мен и пловдивската общност. Тогава успяхме и спасихме панаира, другояче той беше квалифициран за приватизация. Има една разлика сред приватизация и преструктуриране на капитала, което е това, за което приказваме в този момент. Но в тези диалози тогава и на конференции моята концепция беше да се направи подобен конкурс за външен мениджмънт с хора, които познават особеностите на ръководство на такива структури. Включително дори посетихме и град Лайпциг. Пловдив е побратимен с Лайпциг навръх правилото на панаирните градове. Посетихме техния нов панаир.
Но резултат не е имало.
Заедно с кмета. В Пловдив пристигна кметът дружно с шефа на Лайпцигския панаир, само че за жалост моят мандат тогава изтече и тези връзки сякаш не бяха продължени в смисъла на това, което приказвам до този миг.
Тогава мога да кажа, че беше една от най-силните години на Пловдивския панаир.
Коя година?
2006 година. Тогава облагата, тъй като въпреки всичко това е най-важното – облагата, беше към 6 милиона лв., единствено от есенния интернационален панаир. Но по какъв начин да ви кажа, с измененията в ръководството на страната, политически и стопански, ние не бяхме готови да управляваме такива структури в условия на пазарна стопанска система, на частно стопанство и частна благосъстоятелност.
Вие тогава не бяхте готови. А в този момент има ли готови, виждате ли такива?
Мисля, че не, не. Вижте, това се построява с години. Аз ви споделям, във всички посолства в България имаше търговски представители, те участваха на Международния панаир като медиатори сред непознати компании – дали са западни, дали са от някогашния социалистически лагер, няма никакво значение. Подписваха се контракти, от които част от комисионните от тези контракти оставаха в страната и надлежно и в бюджета на панаира. След това такова нещо към този момент нямаше, те бяха закрити комерсиалните представителства. Връзките със международната стопанска система бяха прекратени и по тази причина по този начин стана и лесна " плячка “ за било чисти или нечисти ползи.
Има ли съгласно вас обаче някаква малка врата, някаква вяра всички тези схеми, които се водят, да бъдат прекъснати и Пловдивският панаир още веднъж да се трансформира в емблема?
Винаги има, постоянно има малки врати. След като се намират малки врати за решение на едни проблеми или за основаване на проблеми, постоянно могат да се намерят и малки врати примерно за възстановяване на това партньорство. Защото самичък по себе си панаирът като държавна благосъстоятелност – имайте поради, че панаирът е бил извънредно държавна благосъстоятелност, е бил, е бил. Единственото нещо, което ми е безусловно неразбираемо, е по какъв начин по този начин акциите на Пловдивския панаир, които останаха, в началото съотношението на благосъстоятелност беше 50 на 50 сред " Пълдин Туринвест “ и страната, като в държавния капитал имаше и частна благосъстоятелност. Това бяха терени в панаира, които бяха върнати на частни притежатели, които са ги имали преди те да бъдат отчуждени, т.е. преди 10 ноември. И вместо страната да закупи тези, въпреки и дребни, 4-5%, тя водеше каузи против тях да потвърждава собствеността си. Естествено те завоюваха делата, Гергов се оказа по-прозорлив, изкупи тези 4-5% и от равносилен капитал сред страната и " Пълдин Туринвест “, излиза, че " Пълдин Туринвест “ е стана с 54%, т.е. с по-голям капитал. Тук и страната има огромна виновност за това положение на панаира като благосъстоятелност. Но на мен ми е най-неясно по какъв начин по този начин тези 40 и няколко %, които отидоха, за какво отидоха във Варна, ами не в Пловдив да речем.
Много неясноти, доста схеми, явно много вкусен терен.
Аз мисля, че на Варна не й е належащо да има панаир, тя си е задоволително богата и красива община. Но за какво там отидоха тези проценти и се наруши... Все отново салдото щеше да бъде различен, в случай че тези 40% бяха предоставени на Община Пловдив.
Д-р Чомаков, напреднахме доста във времето и ще би трябвало да прекратим нашия диалог.
Разговорът е много дълъг.
Може да бъде доста дълъг, да, по този начин е.
Но в случай че има предпочитание и от двете страни – тук е въпрос на предпочитание, на схващане и на това какъв брой се чувстваш пловдивчанин, с цел да запазиш нещо, което – вие започнахте във вашия анонс – е емблема на град Пловдив.
И на България бих добавила.
Естествено, да, това е национална горделивост.
Така е.
Е било, било е за жалост. Дано да съм бил потребен в диалога.
Ще разгледаме проблема с Пловдивския панаир – една емблема освен на град Пловдив, на Града под тепетата, само че и на България, която бива унищожавана. Когато каруцата се обърне, пътища доста – тази сентенция важи в цялостна степен за обстановката към Международния панаир Пловдив в последните месеци. Предизборно се появиха голям брой спасители, които на фона на всички осведомени с действителната обстановка към панаира, звучат неубедително, популистки и на моменти даже комично. Явно политиците разчитат на късата памет на пловдивчани, с цел да ги " яхнат “ и да си създадат нужния им политически PR, кой за предварителни парламентарни избор, кой за идни тази година локални избори. Как да спасиш нещо, което от дълго време е изгубено? Темата ще коментираме в утринни ни блок с доктор Иван Чомаков. Той беше кмет на град Пловдив за интервала от 1999 до 2007 година
Д-р Чомаков, във вашия мандат беше основано смесеното сдружение " Пълдин Туринвест “ сред общината и Георги Гергов. Как се стигна до това състояние? Защо емблемата на град Пловдив се унищожава?
Тогава беше съвременно и европейците ни натискаха да вършим така наречен публично-частни партньорства, т.е. присъединяване на частния капитал в общински или частни структури. Може би концепцията като начало беше добра. Беше основано едно сдружение – " Пълдин Туринвест “, в което влизаха частни капитали на господин Гергов и благосъстоятелност на Община Пловдив. Това бяха парцели, които бяха в относително тежко положение и към които нямаше съвсем никакъв интерес. И с решение на Общинския съвет – това беше по предложение на общинските съветници мога да кажа съвсем от всички групи, които тогава участваха в Общинския съвет, беше основано това сдружение за възобновяване и поддържане на тези парцели. По-късно обаче с това сдружение се участваше, отново с решение на Общинския съвет, в преструктуриране капитала на Пловдивския интернационален панаир.
Да не забравяме, че става дума за голям вкусен терен.
Моля?
Казвате, че тогава са били в много неприятно положение тези парцели, само че да не забравяме, че става дума става дума за голям вкусен терен.
Нямаше никакъв интерес след поредност от оферти за тяхното закупуване или отдаване на концесия и така нататък И тогава и общината нямаше тези средства, разполагаше с доста дребен бюджет, с цел да бъдат възобновени, а те се рушаха или да кажем бяха разрушени в много напреднало положение.
И по какъв метод смесеното сдружение оказа помощ това да се промени?
Ще ви кажа, че 2005-2007 година имаше някакви първи проблясъци – в към три или четири парцела беше почнала работа по тях, тяхното реновиране и възобновяване. Но по-късно това нещо спря и се стигна до това положение, в което и в този момент е панаирът. Разрухата на Пловдивския панаир не стартира с това.
А с кое?
Тя стартира още от началото на тези 30 години, в които започнаха измененията, със западането на българската стопанска система, на българската промишленост, тъй като те са неразривно свързани, панаирът с тях, загубата на пазари на България в Европейския съюз и отвън него. Може би вие и аз си спомняме доста добре какво представляваше Пловдивският панаир преди 10 ноември, като стартираме от Американската палата и стигнем Руската палата, и четири покои, свързани единствено с българската стопанска система и българското селско стопанство. Като си спомним, че съвсем във всички посолства в България имаше търговски представители, които работеха цяла година за подготовката на Пловдивския панаир и комерсиалните взаимоотношения сред другите компании и българската стопанска система. След това Пловдивският панаир се трансформира в едно леговище на партийни ползи. Независимо коя партия идваше на власт, там бяха освобождавани и назначавани хора от съответната партия, която беше на власт. И по този начин последователно, последователно се трансформира в един битпазар. Това е истината. Надеждата е била тази – да живне панаирът, само че просто в България нямаше експерти, които да ръководят такава благосъстоятелност с такива мащаби и знания. Това е истината. Даже по едно време имаше и двама шефове – и това не оказа помощ. Но след основаването на тази връзка сред Пловдивския панаир и " Пълдин Туринвест “ истината е тази, че се направиха много вложения в самия панаир, в неговата инфраструктура, в подновяването на палатите и така нататък, само че не и в мениджмънта, което е едно от най-сложните неща. Просто нямаше хора с опит да го ръководят.
Ето, вие знаете тогава какви са били проблемите. Само месец откакто вие напускате поста си като кмет, получавате предложение да застанете отпред на Пловдивския панаир, обаче отказвате.
О не, не съм получавал. Да, може да… Ами по какъв начин няма да не откажа, като всеки човек тежи на мястото си със знанията си и с образованието, което има. Аз отново ви споделям – това е една доста сложна… Аз съм давал съвет примерно да се направи един интернационален конкурс за ръководство на панаира.
На кого сте давали съвет – на господин Гергов?
И на господин Гергов, и по принцип, в диалози, защото другояче първият опит да бъде приватизиран панаирът, беше изработен по времето на Национална движение „Симеон Втори". Тогава той беше изваден от забранителния лист. И тук би трябвало да загатна неслучайно името на той тогава към този момент не беше ръководител на Народното събрание – господин Гиньо Ганев, Бог да го елементарни, който пристигна и предизвести мен и пловдивската общност. Тогава успяхме и спасихме панаира, другояче той беше квалифициран за приватизация. Има една разлика сред приватизация и преструктуриране на капитала, което е това, за което приказваме в този момент. Но в тези диалози тогава и на конференции моята концепция беше да се направи подобен конкурс за външен мениджмънт с хора, които познават особеностите на ръководство на такива структури. Включително дори посетихме и град Лайпциг. Пловдив е побратимен с Лайпциг навръх правилото на панаирните градове. Посетихме техния нов панаир.
Но резултат не е имало.
Заедно с кмета. В Пловдив пристигна кметът дружно с шефа на Лайпцигския панаир, само че за жалост моят мандат тогава изтече и тези връзки сякаш не бяха продължени в смисъла на това, което приказвам до този миг.
Тогава мога да кажа, че беше една от най-силните години на Пловдивския панаир.
Коя година?
2006 година. Тогава облагата, тъй като въпреки всичко това е най-важното – облагата, беше към 6 милиона лв., единствено от есенния интернационален панаир. Но по какъв начин да ви кажа, с измененията в ръководството на страната, политически и стопански, ние не бяхме готови да управляваме такива структури в условия на пазарна стопанска система, на частно стопанство и частна благосъстоятелност.
Вие тогава не бяхте готови. А в този момент има ли готови, виждате ли такива?
Мисля, че не, не. Вижте, това се построява с години. Аз ви споделям, във всички посолства в България имаше търговски представители, те участваха на Международния панаир като медиатори сред непознати компании – дали са западни, дали са от някогашния социалистически лагер, няма никакво значение. Подписваха се контракти, от които част от комисионните от тези контракти оставаха в страната и надлежно и в бюджета на панаира. След това такова нещо към този момент нямаше, те бяха закрити комерсиалните представителства. Връзките със международната стопанска система бяха прекратени и по тази причина по този начин стана и лесна " плячка “ за било чисти или нечисти ползи.
Има ли съгласно вас обаче някаква малка врата, някаква вяра всички тези схеми, които се водят, да бъдат прекъснати и Пловдивският панаир още веднъж да се трансформира в емблема?
Винаги има, постоянно има малки врати. След като се намират малки врати за решение на едни проблеми или за основаване на проблеми, постоянно могат да се намерят и малки врати примерно за възстановяване на това партньорство. Защото самичък по себе си панаирът като държавна благосъстоятелност – имайте поради, че панаирът е бил извънредно държавна благосъстоятелност, е бил, е бил. Единственото нещо, което ми е безусловно неразбираемо, е по какъв начин по този начин акциите на Пловдивския панаир, които останаха, в началото съотношението на благосъстоятелност беше 50 на 50 сред " Пълдин Туринвест “ и страната, като в държавния капитал имаше и частна благосъстоятелност. Това бяха терени в панаира, които бяха върнати на частни притежатели, които са ги имали преди те да бъдат отчуждени, т.е. преди 10 ноември. И вместо страната да закупи тези, въпреки и дребни, 4-5%, тя водеше каузи против тях да потвърждава собствеността си. Естествено те завоюваха делата, Гергов се оказа по-прозорлив, изкупи тези 4-5% и от равносилен капитал сред страната и " Пълдин Туринвест “, излиза, че " Пълдин Туринвест “ е стана с 54%, т.е. с по-голям капитал. Тук и страната има огромна виновност за това положение на панаира като благосъстоятелност. Но на мен ми е най-неясно по какъв начин по този начин тези 40 и няколко %, които отидоха, за какво отидоха във Варна, ами не в Пловдив да речем.
Много неясноти, доста схеми, явно много вкусен терен.
Аз мисля, че на Варна не й е належащо да има панаир, тя си е задоволително богата и красива община. Но за какво там отидоха тези проценти и се наруши... Все отново салдото щеше да бъде различен, в случай че тези 40% бяха предоставени на Община Пловдив.
Д-р Чомаков, напреднахме доста във времето и ще би трябвало да прекратим нашия диалог.
Разговорът е много дълъг.
Може да бъде доста дълъг, да, по този начин е.
Но в случай че има предпочитание и от двете страни – тук е въпрос на предпочитание, на схващане и на това какъв брой се чувстваш пловдивчанин, с цел да запазиш нещо, което – вие започнахте във вашия анонс – е емблема на град Пловдив.
И на България бих добавила.
Естествено, да, това е национална горделивост.
Така е.
Е било, било е за жалост. Дано да съм бил потребен в диалога.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ