Д-р Дария Бояджиева: В България не мога да свикна със затвореното ни мислене
Д-р Дария Бояджиева е единственият доктор в България в инвалидна количка. През 2014 година, по време на образованието ѝ по медицина, тя е диагностицирана с израстък в гръбначния мозък.
Налагат се няколко интервенции, които след това я приковават към инвалиден стол. Това не пречупва доктор Бояджиева. Тя не прекъсва следването си и през 2018 година сполучливо приключва Медицинския университет в град Варна. В момента е доктор в болница в град Бургас и е на финала на своята специализация по образна диагностика.
„ Иска ми се хората да научат, че не е елементарно да си доктор в България. Независимо какъв “, изясни доктор Бояджиева.
„ След завършването се прибрах Бургас. Започнах да си приготвям документите. Основната ми концепция беше да отпътува за чужбина. Докато очаквам, отвори порти „ Сърце и мозък “. Реших да опитам и дадох късмет на България “, сподели тя.
„ Специалността ми е образна диагностика. Притеснявах се по какъв начин ще бъде призната. Затова бях обезпокоена. Второто беше по какъв начин ще се оправям с работата като доктор, защото не си студент и носиш отговорност “, посочи доктор Бояджиева.
Тя уточни, че се абстрахира от реакции на пациентите, тъй като работата ѝ е да се грижи за тях. „ Имахме преди известно време случай след пътно произшествие. Едно младо момиче остана в количка. В един миг попитах сътрудниците дали може да ида и да поговоря с нея. Тя към момента беше в развой на осъзнаване. Обясних ѝ, че животът не стопира и не би трябвало да се отхвърля. Болката отминава. Животът ще я поблъска, само че би трябвало сама да открие пътеката си “, спомня си лекарят.
„ Заради специалността се усещам потребна. Дава ми задоволство. Не се усещам „ половин човек “. Ти избираш по какъв начин да реагираш на сходни мнения. Физическата борба е забележима, само че това, което се случва в главата ти, остава невидимо. Като лепнеш усмивка, всеки мисли, че всичко е наред. Надявам се да бъда възприемана като мощен човек, само че всеки има слаби моменти. Крия ги, тъй като в случай че те видят в това състояние, ставаш – „ О, горката “. Всеки желае да има своя слаб миг, само че това е за когато си самичък “, разяснява тя.
„ В България не мога да привикна със затвореното ни мислене. Трябва да харесваш това, което си. Ако самичък не се харесваш… Радвам се, че мога да работя, сътрудниците ми се доверяват. Това е значимо. Трудно е да се схване доктор в количка.Надявам се след 5 години да съм спечелила борбата за компетентност. Надявам се да съм израснала още повече и да съм се надградила като темперамент и човек. Надявам се да бъда обвързвана с определението за добър доктор “, безапелационна е доктор Дария Бояджиева.
Налагат се няколко интервенции, които след това я приковават към инвалиден стол. Това не пречупва доктор Бояджиева. Тя не прекъсва следването си и през 2018 година сполучливо приключва Медицинския университет в град Варна. В момента е доктор в болница в град Бургас и е на финала на своята специализация по образна диагностика.
„ Иска ми се хората да научат, че не е елементарно да си доктор в България. Независимо какъв “, изясни доктор Бояджиева.
„ След завършването се прибрах Бургас. Започнах да си приготвям документите. Основната ми концепция беше да отпътува за чужбина. Докато очаквам, отвори порти „ Сърце и мозък “. Реших да опитам и дадох късмет на България “, сподели тя.
„ Специалността ми е образна диагностика. Притеснявах се по какъв начин ще бъде призната. Затова бях обезпокоена. Второто беше по какъв начин ще се оправям с работата като доктор, защото не си студент и носиш отговорност “, посочи доктор Бояджиева.
Тя уточни, че се абстрахира от реакции на пациентите, тъй като работата ѝ е да се грижи за тях. „ Имахме преди известно време случай след пътно произшествие. Едно младо момиче остана в количка. В един миг попитах сътрудниците дали може да ида и да поговоря с нея. Тя към момента беше в развой на осъзнаване. Обясних ѝ, че животът не стопира и не би трябвало да се отхвърля. Болката отминава. Животът ще я поблъска, само че би трябвало сама да открие пътеката си “, спомня си лекарят.
„ Заради специалността се усещам потребна. Дава ми задоволство. Не се усещам „ половин човек “. Ти избираш по какъв начин да реагираш на сходни мнения. Физическата борба е забележима, само че това, което се случва в главата ти, остава невидимо. Като лепнеш усмивка, всеки мисли, че всичко е наред. Надявам се да бъда възприемана като мощен човек, само че всеки има слаби моменти. Крия ги, тъй като в случай че те видят в това състояние, ставаш – „ О, горката “. Всеки желае да има своя слаб миг, само че това е за когато си самичък “, разяснява тя.
„ В България не мога да привикна със затвореното ни мислене. Трябва да харесваш това, което си. Ако самичък не се харесваш… Радвам се, че мога да работя, сътрудниците ми се доверяват. Това е значимо. Трудно е да се схване доктор в количка.Надявам се след 5 години да съм спечелила борбата за компетентност. Надявам се да съм израснала още повече и да съм се надградила като темперамент и човек. Надявам се да бъда обвързвана с определението за добър доктор “, безапелационна е доктор Дария Бояджиева.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ