Д-р Андрей Ковачев, ЕНП/ГЕРБ: Недостойно е поведението на партии в РСМ, извличащи политически дивиденти от антибългарска истерия
Д-р Андрей Ковачев, евродепутат, ЕНП/ГЕРБ, в изявление за предаването " Това е България " на Радио " Фокус " .
Преди да стартираме тематиката за " Шенген “, за която ви поканихме, желае ми се вашият къс коментар за баталните подиуми, които се разиграха в Охрид, при откриването на българския клуб " Цар Борис III “. Сигурна съм, че следите това с огромен интерес и имате собствен коментар.
Изключително необичайно и неприлично държание на тези политически обединения в Република Северна Македония, изключително " Левица “, изключително аз не бих ги нарекъл Вътрешна македонска революционна организация, по-точно ДПМНЕ на Мицкоски, които се пробват да извличат политически дивиденти от антибългарска нервност, учредена на подправянето на историята от последните 70 години след 1944 година от комунистическия титовски режим. Много тъпо, че има и конкуренция, в този момент ръководещите и те се усещат да отговорят и те излизат с декларация от СДСМ по какъв начин това било недопустимо участници от Третия Райх или надали не поддръжници от Третия Райх да имало имена на клубове в Македония. Има едно състезание, което е доста тъжно, необичайно и тъпо, сред политическите обединения там да не престават инерцията и наследството на Тито в Република Северна Македония. Не това е европейският метод, не това е толерантността и уважението, не това са Копенхагенските критерии. И аз не знам в действителност по какъв начин те ще преодолеят инерцията от това доста тъмно и мрачно време на титова Югославия, която базира своята идеология на антибългарската теза. Много е тъжно, че те считат своята страна, единствено след няколко дни те ще " славят “, както споделят, антифашистката битка или ерго антибългарската, битката против българския фашистки окупатор, както те споделят. И те считат, че тяхната страна е учредена на това. Разбирате ли какъв брой тежък е казусът? Проблемът е, че техният хайлайф, като споделям, това става въпрос за елита, и от СДСМ и от ДПМНЕ считат, че страната им е антифашистка, и заради това съвсем излиза същото, което приказва и Путин. Аз не виждам никаква разликата сред идеологията, която Путин популяризира, че се бори против нацизма и фашизма в Украйна, и това, което им е завещал Тито в Скопие, че се борят против фашистите. И през днешния ден видяхме странните подиуми в Охрид, по какъв начин ни назовават още веднъж " фашисти “ и " татари “. И паметта на Негово Величество цар Борис III се пробват да я опетнят, което е доста неприлично.
Г-н Ковачев, обаче забавното е, че този път с изключение на антибългарските викания, към този момент чуваме и антиевропейски. Какво би трябвало да ни приказва това? Една страна, която се стремеше – преднамерено го споделям в минало време – към Европейския съюз, в този момент да чуваме такива викания, подобен език. Защо съгласно вас, се прави това? Кой има интерес да спре Северна Македония по пътя й към Европейския съюз? Удобното опрощение беше, че България го прави. Сега към този момент няма такова опрощение.
Кремълската политика, за тях вярна, е несъмнено да всява още повече разкол и да пречи по всевъзможен метод. В Черна гора, употребявайки Православната черква, в Сърбия, употребявайки историческите връзки и още веднъж думите " славянски “ и " православие “. И в този момент откриха опция в Македония да употребяват антибългарската тематика, като я свързват с това какъв брой е неприятен е Европейският съюз, тъй като ни кара да имаме справедлив прочит на историята и да не ненавиждаме към този момент българите, ерго по-добре да бъдем дружно със сърбите, с Москва. Ръка за ръка вървят тези две направления – антиевропейската против омразата против Европейския съюз, против европейските полезности, против толерантността, свободата, справедливостта, обективния прочит на историята, и антибългарската теза за това, че ние сме фашистите, които в цялата история, и преди този момент несъмнено, още от 681 година се опитваме да ги асимилираме, да ги окупираме, и те би трябвало да се борят против нас като най-голямото зло за тях и тяхната страна им я е дал Тото. Вчера имах с вицепремиера по европейските въпроси на Македония този спор с него. Просто аз съм изумен, че едно и също повтарят: нашата страна е антифашистка, ерго сме против българите. Това е безспорна еднаквост с Владимир Путин, неговата теория за всички, които са против него, са нацисти и фашисти. Много тежка тематика. И ние би трябвало да ги поддържаме въпреки това с всичко. Аз доста бих желал да сме като Румъния и Молдова, като Гърция и Кипър, да се поддържаме във всяко нещо, да си оказваме помощ. Сега е нужно електричество, България би трябвало да им помогне с задоволително електричество, с цел да могат да минат добре през зимния интервал. Ние не би трябвало да се ненавиждаме. Това е светотатство по отношение на нашите общи предшественици в Кукуш, в Лерин, в Битоля, в Охрид. Нашите предшественици не са се разделяли, то не е имало българска и македонска махала, те са били едно и също. Ние приказваме за едни и същи фамилии. Но 70 години смяна, такава гнусна агитация с гнет първоначално несъмнено, трансформира и доста манталитета. Това се вижда във всички страни на Източна Европа. Между другото, и България има този противен феномен – към момента има хора, които не престават да имат вяра на комунистическия прочит на история, в България несъмнено в доста по-малка степен, тъй като при нас не се слави 9 септември за някаква позитивна дата, а там това е националният им празник. Първа пушка, по какъв начин един съгражданин на различен съгражданин го е умъртвил в тил, и двамата локални хора, и това към момента е признакът на битката против българския фашистки окупатор, дори едното момче, което е убитото, е и племенник на Дамян Груев. Няма по какъв начин племенникът на Дамян Груев да е българският фашистки окупатор, с който те са почнали битката против неприятните българи.
Да, тази тематика е необятна, и за жалост, толкоз години към този момент не се трансформират настроенията, все пак, че имахме увещание от управляващите в Северна Македония, че се стартира един развой на разговор, на съгласие. Нищо от това, за жалост, не се случва.
Само едно изречение, да не забравяме кой го прави това – дълбоката страна. В момента, в който някой самоуверен политик, апропо, ето, ще кажа, че Зоран Заев 2017 година прояви храброст и стартира процеса, в този миг стартират заканите, стартират техните служби, връзките с Москва и Белград, някогашните структури на УТБА, историчарите от техните университети стартират да ги заплашват, че " Не може да се предавате, не може да предаваме инерцията от титово време “. И те се уплашват и стопират. Това е казусът. Те просто се плашат да създадат тази смела стъпка напред и да кажат: " Да, това беше комунистическа тирания, и това, което се говореше тогава, просто не е правилно “. Разбира се, да не продължаваме, тематиката е безкрайна. Нека да стартираме по другата.
Да, пред нас стои в действителност един доста сериозен въпрос, който беше отсрочен няколко години поради обстановката към КОВИД-19 и затегнатите ограничения към пътуванията в Европа като цяло. Сега, България, Румъния и Хърватия към днешна дата, съгласно вас, дават отговор ли на всички условия да получат пълноправно участие в Шенгенската зона за безвизово пътешестване?
Категорично отговорят на всички условия. Това е неведнъж оценено както от Европейската комисия, по този начин и от Европейския парламент с доста гласувания. За Хърватска към момента процесът не е завършил, мисля, че ноември месец ще бъде окончателното гласоподаване в Парламента за Хърватска. Но България и Румъния, има многократни оценки, България и Румъния непринудено се съгласиха и поканиха специалистите на Комисията и страните-членки, които желаят да посетят България и Румъния, това ще се случи след няколко дни, с цел да се уверят отначало в това по какъв начин опазваме външните граници на Европейския съюз и по какъв начин действат нашите летища и нашите структури, присъединяване ни в информационна система. Няма никакъв проблем на техническо и експертно равнище, единственият проблем е политически. Той е в политиката, която съдружното държавно управление на господин Рюте в Нидерландия има може би от повече от 10 години, по тази причина че не желае да има разширение, или по-точно считат, че нидерландското общество не желае да има такова разширение. В момента с толкоз доста други проблеми, които има в Нидерландия, този въпрос минава по-назад, и ние работим с всички съдружни сътрудници в нидерландското държавно управление, и с CDA, нашите сътрудници от Християндемократическата партия на Нидерландия, и с партията на господин Рюте, с цел да може този път светлината в тунела в действителност да не е идващия отсреща трен, а да е приемането на България, Румъния и след гласуването в Европейския парламент ноември месец и за Хърватска пълноправно в Шенгенското пространство. Има такива сигнали, че и от партията на господин Рюте, която е демократична партия и е част от Renew Europe – " Обнови Европа “, и от CDA, която е пък в Европейската национална партия, при нас, че този път това не е на живот и гибел тематика в нидерландското общество, и може да бъде взето позитивното решение след позитивните сигнали и от Берлин и от Париж, които са също значим глас при взимането на това решение.
Някакви периоди можем ли да кажем, в които това да се случи, по предварителни прогнози, несъмнено?
Аз доста се тормозя със периоди, тъй като към този момент и аз се уморих. В последните 11 години доста ваши сътрудници са ми задавали този въпрос, и аз съм казвал: ето, декември, следващата година март, септември, декември. И в този момент, несъмнено, всички гледаме към Съвета през декември, тъй че има тази опция да е през декември месец. Но заради това, че изминаха 11 години, аз се тормозя да кажа сигурно, че ще случи през декември, само че това са упованията към този момент. Въпреки че имаше такива упования и преди. Но в този момент няма към този момент никакъв мотив, което да може да бъде употребявано, а и България и Румъния покачват, а и Хърватска несъмнено, покачват сигурността на цялото Шенгенско пространство. Ние зареждаме като пълноправни членове на Шенгенската осведомителна система с информация от наши служби за търсени хора, за коли, които са откраднати, за всички детайли, с които е нужно да се зарежда тази система за сигурност, членове сме на Евродак, на всички бази данни, които са свързани с трафика, с битката против тероризма и с опазването на границите. Добре работим с турските служби, нашата граница, българо-турската граница е добре опазвана. Много други външни граници, без да споделям страни, само че са много по, не толкоз добре се опазват, колкото нашата външна граница.
Обаче тук поражда един въпрос за сигурността по границата. Може ли проблемите, които имаме в последните няколко месеца, освен ние, само че ние като външна граница на Европейския съюз, с миграционния поток от близкоизточните страни, имам предвид и Афганистан, и продължаващия поток от Сирия, от Ирак, може ли това да ни изиграе неприятна смешка и да се окаже някакъв препъни камък? Без да желая да бъда някакъв неприятен оракул в тази ситуация.
Аз не считам. Това е непрекъснат проблем. Тези мигранти от тези страни не са от през днешния ден доста или от през вчерашния ден, това е непрекъснат проблем за целия Европейски съюз. По същата логичност може да се каже: за какво Испания или за какво Гърция и Италия не бъдат изключени от Шенгенското пространство, в случай че има напън от тези страни. А знаем доста добре, че през тези три страни, които загатнах, влизат доста съществено количество, сериозна численост непозволено преминаващи – би трябвало да се внимава и с формулировката – непозволено преминаващи външните ни граници хора. И не считам, че това може да бъде мотив. Пак споделям, ние сътрудничим, знаете, държавното управление на Бойко Борисов имаха доста положително съдействие със службите на Турция, без значение какво мислим за държавното управление или за президента Ердоган, ние сме съседи, комшии, като такива би трябвало да имаме доста положителни отношение тъкмо по тази тематика за сигурността, за предварителната защита на всеобщо нерегламентирано секване на външните граници на Европейския съюз. И това съдействие би трябвало да продължи без значение какво е държавното управление в България или в Турция. Ние оставаме съседи с Република Турция. Затова още един път наблягам какъв брой е значимо положителните връзки и съдействието в сферата " Сигурност “ с Република Турция.
Евелина БРАНИМИРОВА
Преди да стартираме тематиката за " Шенген “, за която ви поканихме, желае ми се вашият къс коментар за баталните подиуми, които се разиграха в Охрид, при откриването на българския клуб " Цар Борис III “. Сигурна съм, че следите това с огромен интерес и имате собствен коментар.
Изключително необичайно и неприлично държание на тези политически обединения в Република Северна Македония, изключително " Левица “, изключително аз не бих ги нарекъл Вътрешна македонска революционна организация, по-точно ДПМНЕ на Мицкоски, които се пробват да извличат политически дивиденти от антибългарска нервност, учредена на подправянето на историята от последните 70 години след 1944 година от комунистическия титовски режим. Много тъпо, че има и конкуренция, в този момент ръководещите и те се усещат да отговорят и те излизат с декларация от СДСМ по какъв начин това било недопустимо участници от Третия Райх или надали не поддръжници от Третия Райх да имало имена на клубове в Македония. Има едно състезание, което е доста тъжно, необичайно и тъпо, сред политическите обединения там да не престават инерцията и наследството на Тито в Република Северна Македония. Не това е европейският метод, не това е толерантността и уважението, не това са Копенхагенските критерии. И аз не знам в действителност по какъв начин те ще преодолеят инерцията от това доста тъмно и мрачно време на титова Югославия, която базира своята идеология на антибългарската теза. Много е тъжно, че те считат своята страна, единствено след няколко дни те ще " славят “, както споделят, антифашистката битка или ерго антибългарската, битката против българския фашистки окупатор, както те споделят. И те считат, че тяхната страна е учредена на това. Разбирате ли какъв брой тежък е казусът? Проблемът е, че техният хайлайф, като споделям, това става въпрос за елита, и от СДСМ и от ДПМНЕ считат, че страната им е антифашистка, и заради това съвсем излиза същото, което приказва и Путин. Аз не виждам никаква разликата сред идеологията, която Путин популяризира, че се бори против нацизма и фашизма в Украйна, и това, което им е завещал Тито в Скопие, че се борят против фашистите. И през днешния ден видяхме странните подиуми в Охрид, по какъв начин ни назовават още веднъж " фашисти “ и " татари “. И паметта на Негово Величество цар Борис III се пробват да я опетнят, което е доста неприлично.
Г-н Ковачев, обаче забавното е, че този път с изключение на антибългарските викания, към този момент чуваме и антиевропейски. Какво би трябвало да ни приказва това? Една страна, която се стремеше – преднамерено го споделям в минало време – към Европейския съюз, в този момент да чуваме такива викания, подобен език. Защо съгласно вас, се прави това? Кой има интерес да спре Северна Македония по пътя й към Европейския съюз? Удобното опрощение беше, че България го прави. Сега към този момент няма такова опрощение.
Кремълската политика, за тях вярна, е несъмнено да всява още повече разкол и да пречи по всевъзможен метод. В Черна гора, употребявайки Православната черква, в Сърбия, употребявайки историческите връзки и още веднъж думите " славянски “ и " православие “. И в този момент откриха опция в Македония да употребяват антибългарската тематика, като я свързват с това какъв брой е неприятен е Европейският съюз, тъй като ни кара да имаме справедлив прочит на историята и да не ненавиждаме към този момент българите, ерго по-добре да бъдем дружно със сърбите, с Москва. Ръка за ръка вървят тези две направления – антиевропейската против омразата против Европейския съюз, против европейските полезности, против толерантността, свободата, справедливостта, обективния прочит на историята, и антибългарската теза за това, че ние сме фашистите, които в цялата история, и преди този момент несъмнено, още от 681 година се опитваме да ги асимилираме, да ги окупираме, и те би трябвало да се борят против нас като най-голямото зло за тях и тяхната страна им я е дал Тото. Вчера имах с вицепремиера по европейските въпроси на Македония този спор с него. Просто аз съм изумен, че едно и също повтарят: нашата страна е антифашистка, ерго сме против българите. Това е безспорна еднаквост с Владимир Путин, неговата теория за всички, които са против него, са нацисти и фашисти. Много тежка тематика. И ние би трябвало да ги поддържаме въпреки това с всичко. Аз доста бих желал да сме като Румъния и Молдова, като Гърция и Кипър, да се поддържаме във всяко нещо, да си оказваме помощ. Сега е нужно електричество, България би трябвало да им помогне с задоволително електричество, с цел да могат да минат добре през зимния интервал. Ние не би трябвало да се ненавиждаме. Това е светотатство по отношение на нашите общи предшественици в Кукуш, в Лерин, в Битоля, в Охрид. Нашите предшественици не са се разделяли, то не е имало българска и македонска махала, те са били едно и също. Ние приказваме за едни и същи фамилии. Но 70 години смяна, такава гнусна агитация с гнет първоначално несъмнено, трансформира и доста манталитета. Това се вижда във всички страни на Източна Европа. Между другото, и България има този противен феномен – към момента има хора, които не престават да имат вяра на комунистическия прочит на история, в България несъмнено в доста по-малка степен, тъй като при нас не се слави 9 септември за някаква позитивна дата, а там това е националният им празник. Първа пушка, по какъв начин един съгражданин на различен съгражданин го е умъртвил в тил, и двамата локални хора, и това към момента е признакът на битката против българския фашистки окупатор, дори едното момче, което е убитото, е и племенник на Дамян Груев. Няма по какъв начин племенникът на Дамян Груев да е българският фашистки окупатор, с който те са почнали битката против неприятните българи.
Да, тази тематика е необятна, и за жалост, толкоз години към този момент не се трансформират настроенията, все пак, че имахме увещание от управляващите в Северна Македония, че се стартира един развой на разговор, на съгласие. Нищо от това, за жалост, не се случва.
Само едно изречение, да не забравяме кой го прави това – дълбоката страна. В момента, в който някой самоуверен политик, апропо, ето, ще кажа, че Зоран Заев 2017 година прояви храброст и стартира процеса, в този миг стартират заканите, стартират техните служби, връзките с Москва и Белград, някогашните структури на УТБА, историчарите от техните университети стартират да ги заплашват, че " Не може да се предавате, не може да предаваме инерцията от титово време “. И те се уплашват и стопират. Това е казусът. Те просто се плашат да създадат тази смела стъпка напред и да кажат: " Да, това беше комунистическа тирания, и това, което се говореше тогава, просто не е правилно “. Разбира се, да не продължаваме, тематиката е безкрайна. Нека да стартираме по другата.
Да, пред нас стои в действителност един доста сериозен въпрос, който беше отсрочен няколко години поради обстановката към КОВИД-19 и затегнатите ограничения към пътуванията в Европа като цяло. Сега, България, Румъния и Хърватия към днешна дата, съгласно вас, дават отговор ли на всички условия да получат пълноправно участие в Шенгенската зона за безвизово пътешестване?
Категорично отговорят на всички условия. Това е неведнъж оценено както от Европейската комисия, по този начин и от Европейския парламент с доста гласувания. За Хърватска към момента процесът не е завършил, мисля, че ноември месец ще бъде окончателното гласоподаване в Парламента за Хърватска. Но България и Румъния, има многократни оценки, България и Румъния непринудено се съгласиха и поканиха специалистите на Комисията и страните-членки, които желаят да посетят България и Румъния, това ще се случи след няколко дни, с цел да се уверят отначало в това по какъв начин опазваме външните граници на Европейския съюз и по какъв начин действат нашите летища и нашите структури, присъединяване ни в информационна система. Няма никакъв проблем на техническо и експертно равнище, единственият проблем е политически. Той е в политиката, която съдружното държавно управление на господин Рюте в Нидерландия има може би от повече от 10 години, по тази причина че не желае да има разширение, или по-точно считат, че нидерландското общество не желае да има такова разширение. В момента с толкоз доста други проблеми, които има в Нидерландия, този въпрос минава по-назад, и ние работим с всички съдружни сътрудници в нидерландското държавно управление, и с CDA, нашите сътрудници от Християндемократическата партия на Нидерландия, и с партията на господин Рюте, с цел да може този път светлината в тунела в действителност да не е идващия отсреща трен, а да е приемането на България, Румъния и след гласуването в Европейския парламент ноември месец и за Хърватска пълноправно в Шенгенското пространство. Има такива сигнали, че и от партията на господин Рюте, която е демократична партия и е част от Renew Europe – " Обнови Европа “, и от CDA, която е пък в Европейската национална партия, при нас, че този път това не е на живот и гибел тематика в нидерландското общество, и може да бъде взето позитивното решение след позитивните сигнали и от Берлин и от Париж, които са също значим глас при взимането на това решение.
Някакви периоди можем ли да кажем, в които това да се случи, по предварителни прогнози, несъмнено?
Аз доста се тормозя със периоди, тъй като към този момент и аз се уморих. В последните 11 години доста ваши сътрудници са ми задавали този въпрос, и аз съм казвал: ето, декември, следващата година март, септември, декември. И в този момент, несъмнено, всички гледаме към Съвета през декември, тъй че има тази опция да е през декември месец. Но заради това, че изминаха 11 години, аз се тормозя да кажа сигурно, че ще случи през декември, само че това са упованията към този момент. Въпреки че имаше такива упования и преди. Но в този момент няма към този момент никакъв мотив, което да може да бъде употребявано, а и България и Румъния покачват, а и Хърватска несъмнено, покачват сигурността на цялото Шенгенско пространство. Ние зареждаме като пълноправни членове на Шенгенската осведомителна система с информация от наши служби за търсени хора, за коли, които са откраднати, за всички детайли, с които е нужно да се зарежда тази система за сигурност, членове сме на Евродак, на всички бази данни, които са свързани с трафика, с битката против тероризма и с опазването на границите. Добре работим с турските служби, нашата граница, българо-турската граница е добре опазвана. Много други външни граници, без да споделям страни, само че са много по, не толкоз добре се опазват, колкото нашата външна граница.
Обаче тук поражда един въпрос за сигурността по границата. Може ли проблемите, които имаме в последните няколко месеца, освен ние, само че ние като външна граница на Европейския съюз, с миграционния поток от близкоизточните страни, имам предвид и Афганистан, и продължаващия поток от Сирия, от Ирак, може ли това да ни изиграе неприятна смешка и да се окаже някакъв препъни камък? Без да желая да бъда някакъв неприятен оракул в тази ситуация.
Аз не считам. Това е непрекъснат проблем. Тези мигранти от тези страни не са от през днешния ден доста или от през вчерашния ден, това е непрекъснат проблем за целия Европейски съюз. По същата логичност може да се каже: за какво Испания или за какво Гърция и Италия не бъдат изключени от Шенгенското пространство, в случай че има напън от тези страни. А знаем доста добре, че през тези три страни, които загатнах, влизат доста съществено количество, сериозна численост непозволено преминаващи – би трябвало да се внимава и с формулировката – непозволено преминаващи външните ни граници хора. И не считам, че това може да бъде мотив. Пак споделям, ние сътрудничим, знаете, държавното управление на Бойко Борисов имаха доста положително съдействие със службите на Турция, без значение какво мислим за държавното управление или за президента Ердоган, ние сме съседи, комшии, като такива би трябвало да имаме доста положителни отношение тъкмо по тази тематика за сигурността, за предварителната защита на всеобщо нерегламентирано секване на външните граници на Европейския съюз. И това съдействие би трябвало да продължи без значение какво е държавното управление в България или в Турция. Ние оставаме съседи с Република Турция. Затова още един път наблягам какъв брой е значимо положителните връзки и съдействието в сферата " Сигурност “ с Република Турция.
Евелина БРАНИМИРОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ