Бивш шеф на НЗОК: 55% от болниците у нас поемат 75% от дейностите
НЗОК има контракт с 384 лечебни заведения към края на 2023 година, като 50-55 от тях поемат 75% от целия размер медицински действия, а за останалите 329 остават една четвърт от дейностите. Това сподели пред bTV шефът на болница " Св. Иван Рилски “ и някогашен шеф на НЗОК доктор Дечо Дечев.
Той разясни, че измежду тези 55 лечебни заведения има и частни, които се оправят доста добре. И изясни, че " нито едни частник няма да си разреши да назначи следващия политически парашутист, в случай че той няма експертни качества “, тъй като гони избрани резултати.
" Определен брой на лечебните заведения не значи безусловно високо качество на предоставените медицински услуги. Качеството се дефинира по радикално разнообразни критерии. Държавите, които са съумели за реализиран положителни индикатори, ги реализират не в продължение на една или две години, а на десетилетия “, сподели още той.
Д-р Дечев даде и образец. " През 1939 година междинната дълготрайност на живота у нас е била 59 години. През 1989 година тя е 71 години. Всеки би си задал въпроса, по какъв начин се получава това, откакто в тези години популацията не е имало достъп до високи технологии и нови медикаменти. Веднага ще отговоря – добра организация на опазването на здравето “, разясни той.
Директорът на болница " Св. Иван Рилски “ призна, че преди няколко десетилетия една от главната част от работата на лекарите е била да вършат непрекъснати профилактични прегледи по предприятията. Според него тогава всеки българин е имал идентичен достъп до здравни услуги – нещо, което се е трансформирало след 1989 година
" Имаше и протокол за взаимоотношение сред лечебните заведения, т.е. в случай че в едно лечебно заведения преценяват, че нямат запас за лекуването на даден пациент се вика съветник или болният се трансферира в друго лечебно заведение. Този протокол се прекъсна, тъй като влязохме в различен модел на опазване на здравето “, сподели още той.
Д-р Дечев разяснява и тематиката с разкриването на частните лечебни заведения у нас. " Аз съм от хората, които постоянно съм твърдял, че не трябва да се минава една алена линия на присъединяване на частните лечебни заведения в лечебния развой, само че при изискване, че страната си седи зад уговорката да обезпечи на българите достъп до качествени медицински услуги “, изясни той.
Той уточни, че до преди 15 година частното опазване на здравето не е оказвало такова въздействие върху здравния бранш, тъй като е било доста по-слабо развито. " Тогава не водехме спор дали имаме, или нямаме потребност от частни лечебни заведения. Сега нещата са радикално разнообразни – несъмнено и изрично страната през днешния ден не може да се оправи единствено и само с наличните си лечебни заведения “, безапелационен беше той.
Директорът на болница " Св. Иван Рилски “ разяснява също по този начин обезпечеността на лечебните заведения с фрагменти и инсталация. Той изрази страдание, че трендовете са за съсипване на държавните лечебни заведения, без да се ангажира с отговор на въпроса дали това се прави съзнателно, с цел да се развиват по-добре частните клиники.
Той разясни, че измежду тези 55 лечебни заведения има и частни, които се оправят доста добре. И изясни, че " нито едни частник няма да си разреши да назначи следващия политически парашутист, в случай че той няма експертни качества “, тъй като гони избрани резултати.
" Определен брой на лечебните заведения не значи безусловно високо качество на предоставените медицински услуги. Качеството се дефинира по радикално разнообразни критерии. Държавите, които са съумели за реализиран положителни индикатори, ги реализират не в продължение на една или две години, а на десетилетия “, сподели още той.
Д-р Дечев даде и образец. " През 1939 година междинната дълготрайност на живота у нас е била 59 години. През 1989 година тя е 71 години. Всеки би си задал въпроса, по какъв начин се получава това, откакто в тези години популацията не е имало достъп до високи технологии и нови медикаменти. Веднага ще отговоря – добра организация на опазването на здравето “, разясни той.
Директорът на болница " Св. Иван Рилски “ призна, че преди няколко десетилетия една от главната част от работата на лекарите е била да вършат непрекъснати профилактични прегледи по предприятията. Според него тогава всеки българин е имал идентичен достъп до здравни услуги – нещо, което се е трансформирало след 1989 година
" Имаше и протокол за взаимоотношение сред лечебните заведения, т.е. в случай че в едно лечебно заведения преценяват, че нямат запас за лекуването на даден пациент се вика съветник или болният се трансферира в друго лечебно заведение. Този протокол се прекъсна, тъй като влязохме в различен модел на опазване на здравето “, сподели още той.
Д-р Дечев разяснява и тематиката с разкриването на частните лечебни заведения у нас. " Аз съм от хората, които постоянно съм твърдял, че не трябва да се минава една алена линия на присъединяване на частните лечебни заведения в лечебния развой, само че при изискване, че страната си седи зад уговорката да обезпечи на българите достъп до качествени медицински услуги “, изясни той.
Той уточни, че до преди 15 година частното опазване на здравето не е оказвало такова въздействие върху здравния бранш, тъй като е било доста по-слабо развито. " Тогава не водехме спор дали имаме, или нямаме потребност от частни лечебни заведения. Сега нещата са радикално разнообразни – несъмнено и изрично страната през днешния ден не може да се оправи единствено и само с наличните си лечебни заведения “, безапелационен беше той.
Директорът на болница " Св. Иван Рилски “ разяснява също по този начин обезпечеността на лечебните заведения с фрагменти и инсталация. Той изрази страдание, че трендовете са за съсипване на държавните лечебни заведения, без да се ангажира с отговор на въпроса дали това се прави съзнателно, с цел да се развиват по-добре частните клиники.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ