Мръсният похлупак на столицата
© Надежда Чипева София е единствената европейска столица, която се намира в долина. Чарът на заобикалящите планини има обаче и своя негативен резултат съответно върху качеството на въздуха.
В котловината през зимата се образуват така наречен " температурни инверсии ". Тогава при високо налягане, слънчевото греене затопля земната повърхнина, до момента в който през нощта земята бързо се охлажда и въздухът, който е ниско и покрай нея, изстива. По-топлият въздух се издига и работи като капак, който блокира по-студения наоколо до земята. Замърсяването също остава в долния въздушен пласт, като в резултат на това концентрациите на замърсителите се покачват.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Д-р Калоян Иванов от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) проучва инверсиите и връзката им със замърсяването на въздуха в София. Съвсем предстоящо, тя е мощна.
Софийските инверсии
Най-често срещаните инверсии в София са радиационните и орографските, заради спецификата на релефната форма, в която е ситуирана столицата, споделя за " Капитал " доктор Калоян Иванов. Радиационните се образуват през нощта, когато земната повърхнина изстива мощно от интензивното топлинно лъчение. При орографските изстуденият и по-тежък въздух се стича по скатовете към котловините и неговото място се заема от по-топъл въздух.
Броят на дните с инверсии през последните години е относително постоянен за зимния интервал, изяснява ученият, като пикът е през месец януари. През 2016 година да вземем за пример 23 дни през първия месец на годината са били с температурна инверсия.
Любопитното е, че инверсиите не всеки път са неприятно нещо. Д-р Иванов напомня времето, в което работеше заводът " Кремиковци ". " Ако има приземна инверсия, високите му комини оставаха над нея. Тя е била чадър, с цел да не слиза замърсяването надолу ", описа той по време на форума " Въздух за здраве ".
И въпреки всичко анализът на учения демонстрира, че има директна позитивна корелация сред температурните инверсии в столицата и замърсяването с фини прахови частици с размер 10 или по-малко микрона (ФПЧ10), което значи, че колкото повече дни с инверсии има, толкоз по-голямо ще бъде замърсяването. Връзката с азотния диоксид и инверсиите е същата - в месеците с най-вече температурни инверсии концентрациите на азотен диоксид са най-високи.
Добрата вест, напомня доктор Иванов, е, че в последните шест-седем години години няма повишение на средночасовите концентрации на азотен диоксид в столицата, най-малко по формалните данни, получени от станциите на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС).
" Естествено, чистата статистическа корелация служи единствено за ориентир, тъй като върху замърсяването в София въздействат редица други фактори - от физикогеографски, до стопански, даже политически ", напомня Калоян Иванов.
Едно от проучванията на доктор Калоян Иванов от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН*) е обвързвано с температурните инверсии в София.
Фотограф: Надежда Чипева
Из Европа също ги има
Въпреки че е единствената европейска столица в долина, то тази топография надалеч не е неповторима на континента и има и други градове, които страдат от този проблем. " Краков е добър образец, един от най-мръсните градове в Европа, изключително във връзка с концентрации от ФПЧ2.5. Мерките, които се пробват да приложат там, наподобяват ограниченията, приложени в Лондон след така наречен " Голям смог " от 1952 година През 1956 година влиза в действие закон (Clean Air Act), който лимитира битовото горене. В Краков включиха много от семействата в централното отопление на града и вкараха санкции за горенето на въглища и дърва от семействата ", споделя доктор Иванов.
Друг град в сходно състояние е Щутгарт в Германия, където от 2019 година е неразрешено придвижването на дизеловите коли със стандарт, по-нисък от Eвро 6. Въпреки че това са непопулярни и фрапантни ограничения, те са наложителни, разяснява пред " Капитал " ученият.
" Най-интересното за мен при тези образци са градските проучвания, които се вършат в проблематичните зони. В Щутгарт да вземем за пример, експертите по градска климатология съумяха да открият и употребяват планинско-долинната циркулация от оградните планини на града, с цел да усъвършенстват, доколкото е допустимо, въздушния дренаж в котловината по натурален метод. В България типичните градски климатологични проучвания са малко, заради спецификата на макроклиматологичната научна устременост у нас и занапред би трябвало да се развиват, с цел да имат приложно значение в териториалното обмисляне на столицата ", споделя той.
И какво да създадем
Географското състояние видно има съществено въздействие върху замърсяването, само че не може да служи за опрощение за безучастие. Напротив - би могло да предизвика точно по-амбициозни ограничения, защото е належащо да се компенсира обстоятелството, че София е в долина и задържа замърсяването при инверсия и отсъствия на вятър и дъжд.
Според доктор Иванов в кратковременен проект най-ключова е битката с горенето на твърди горива или въобще неразрешени артикули като гуми и облекла, както и насърчаването на потреблението на градския превоз. В дълготраен проект той слага и въпроса за " съкращаване на вътрешнорегионалните миграционни процеси към София посредством провеждането на ефикасна районна политика, която да заличи големите стопански контрасти сред столица и провинция ". " Краткосрочното решение е постижимо до известна степен, въпреки и с цената на доста неудобства, дълготрайното е по-скоро с пожелателен темперамент, защото 75 години безумна, неефективна районна политика мъчно може да се пребори в границите на един човешки живот ", споделя той.
В котловината през зимата се образуват така наречен " температурни инверсии ". Тогава при високо налягане, слънчевото греене затопля земната повърхнина, до момента в който през нощта земята бързо се охлажда и въздухът, който е ниско и покрай нея, изстива. По-топлият въздух се издига и работи като капак, който блокира по-студения наоколо до земята. Замърсяването също остава в долния въздушен пласт, като в резултат на това концентрациите на замърсителите се покачват.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Д-р Калоян Иванов от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) проучва инверсиите и връзката им със замърсяването на въздуха в София. Съвсем предстоящо, тя е мощна.
Софийските инверсии
Най-често срещаните инверсии в София са радиационните и орографските, заради спецификата на релефната форма, в която е ситуирана столицата, споделя за " Капитал " доктор Калоян Иванов. Радиационните се образуват през нощта, когато земната повърхнина изстива мощно от интензивното топлинно лъчение. При орографските изстуденият и по-тежък въздух се стича по скатовете към котловините и неговото място се заема от по-топъл въздух.
Броят на дните с инверсии през последните години е относително постоянен за зимния интервал, изяснява ученият, като пикът е през месец януари. През 2016 година да вземем за пример 23 дни през първия месец на годината са били с температурна инверсия.
Любопитното е, че инверсиите не всеки път са неприятно нещо. Д-р Иванов напомня времето, в което работеше заводът " Кремиковци ". " Ако има приземна инверсия, високите му комини оставаха над нея. Тя е била чадър, с цел да не слиза замърсяването надолу ", описа той по време на форума " Въздух за здраве ".
И въпреки всичко анализът на учения демонстрира, че има директна позитивна корелация сред температурните инверсии в столицата и замърсяването с фини прахови частици с размер 10 или по-малко микрона (ФПЧ10), което значи, че колкото повече дни с инверсии има, толкоз по-голямо ще бъде замърсяването. Връзката с азотния диоксид и инверсиите е същата - в месеците с най-вече температурни инверсии концентрациите на азотен диоксид са най-високи.
Добрата вест, напомня доктор Иванов, е, че в последните шест-седем години години няма повишение на средночасовите концентрации на азотен диоксид в столицата, най-малко по формалните данни, получени от станциите на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС).
" Естествено, чистата статистическа корелация служи единствено за ориентир, тъй като върху замърсяването в София въздействат редица други фактори - от физикогеографски, до стопански, даже политически ", напомня Калоян Иванов.
Едно от проучванията на доктор Калоян Иванов от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН*) е обвързвано с температурните инверсии в София.
Фотограф: Надежда Чипева
Из Европа също ги има
Въпреки че е единствената европейска столица в долина, то тази топография надалеч не е неповторима на континента и има и други градове, които страдат от този проблем. " Краков е добър образец, един от най-мръсните градове в Европа, изключително във връзка с концентрации от ФПЧ2.5. Мерките, които се пробват да приложат там, наподобяват ограниченията, приложени в Лондон след така наречен " Голям смог " от 1952 година През 1956 година влиза в действие закон (Clean Air Act), който лимитира битовото горене. В Краков включиха много от семействата в централното отопление на града и вкараха санкции за горенето на въглища и дърва от семействата ", споделя доктор Иванов.
Друг град в сходно състояние е Щутгарт в Германия, където от 2019 година е неразрешено придвижването на дизеловите коли със стандарт, по-нисък от Eвро 6. Въпреки че това са непопулярни и фрапантни ограничения, те са наложителни, разяснява пред " Капитал " ученият.
" Най-интересното за мен при тези образци са градските проучвания, които се вършат в проблематичните зони. В Щутгарт да вземем за пример, експертите по градска климатология съумяха да открият и употребяват планинско-долинната циркулация от оградните планини на града, с цел да усъвършенстват, доколкото е допустимо, въздушния дренаж в котловината по натурален метод. В България типичните градски климатологични проучвания са малко, заради спецификата на макроклиматологичната научна устременост у нас и занапред би трябвало да се развиват, с цел да имат приложно значение в териториалното обмисляне на столицата ", споделя той.
И какво да създадем
Географското състояние видно има съществено въздействие върху замърсяването, само че не може да служи за опрощение за безучастие. Напротив - би могло да предизвика точно по-амбициозни ограничения, защото е належащо да се компенсира обстоятелството, че София е в долина и задържа замърсяването при инверсия и отсъствия на вятър и дъжд.
Според доктор Иванов в кратковременен проект най-ключова е битката с горенето на твърди горива или въобще неразрешени артикули като гуми и облекла, както и насърчаването на потреблението на градския превоз. В дълготраен проект той слага и въпроса за " съкращаване на вътрешнорегионалните миграционни процеси към София посредством провеждането на ефикасна районна политика, която да заличи големите стопански контрасти сред столица и провинция ". " Краткосрочното решение е постижимо до известна степен, въпреки и с цената на доста неудобства, дълготрайното е по-скоро с пожелателен темперамент, защото 75 години безумна, неефективна районна политика мъчно може да се пребори в границите на един човешки живот ", споделя той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ