Раждането на газовия хъб "Балкан"
© Надежда Чипева От 2020 година България се кани да разчупи държавния монопол на пазара на газ.
Поне през първите години резултатът ще е най-малък, защото главен продавач остава " Булгаргаз ".
Концепцията за газов хъб " Балкан " като районен разпределителен център ще се случи мъчно.
България е последната страна в Европейски Съюз, в която има цялостен държавен монопол на пазара на природен газ - единственият снабдител е " Булгаргаз ", различният импорт е съвсем неосъществим заради неналичието на интерконектори, а цените се дефинират от КЕВР. Този модел обаче ще стартира да се пропуква през идната година, когато се чака да проработи газовата борса. Пакетът промени в Закона за енергетиката, който ще регламентира активността на бъдещата платформа за търговия с газ, към този момент е признат на първо чете, само че както призна и ръководителят на отрасловата парламентарна комисия Валентин Николов, същинската работа по текстовете следва.
Според вносителите, измежду които е и Николов, газовата борса ще демонополизира пазара и ще сътвори конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Но най-малко през първите години от съществуването ѝ действителен резултат няма да има, защото главен продавач ще си остане " Булгаргаз ", а предлаганите от него количества няма да могат да се изнасят в чужбина. Основният проблем на свободната газова търговия в България е обезпечаването на задоволително ликвидност (т.е. да има задоволително газ). Дъщерното на " Булгартрансгаз " сдружението " Газов хъб Балкан ", което ще оперира борсата, възнамерява да притегли най-малко един маркетмейкър. Това де факто е непозната компания, която ще обезпечава доставки на едро от други пазарни зони.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Но към този момент няма никаква изясненост в тази посока, а стои въпросът и кой ще купува този природен газ, откакто до 2022 година имаме контракт с " Газпром ", който обезпечава 97% от потреблението.
" Работна група от специалисти ще отсее предложенията и мненията по законопроекта сред първо и второ четене, с цел да реализира добра регулаторна рамка. "
Валентин Николов, ръководител на комисията по енергетика в Народното събрание.
Да не стане като с тока... Планът на Валентин Николов планува от 2020 година " Булгаргаз " да предложи на борсата 7% от общото годишно ползване на природен газ в страната. За идната година размерът нараства до 13.5%, по-късно за 2022 и 2023 година е надлежно 20% и 27.5%, с цел да стигне до 35% през 2024. Насрещното търсене пък се чака да бъде от търговците и крайните консуматори - законът задължава тези от тях, които имат над 300 гВтч годишно ползване, да купуват част от количествата си точно от борсата. За 2020 задачата е 10%, а до 2023 година това ще нарасне до 25%. Тук обаче поражда въпросът за какво е нужно консуматорите да се задължават със закон да вземат участие на борса. Логиката на свободната търговия е при съществуването на избрани количества и конкурентни цени потребителите сами да се насочват към преференциалните предложения. Тук е индикативен опитът от енергийната борса, където преобладаващите държавни сдружения постоянно въздействат отрицателно на цените, а тези дни безусловно " счупиха " пазара, като цената на предлагания на бизнеса ток стигна над два пъти средноевропейската. По време на полемиките по законопроекта в парламентарната енергийна комисия на 21 юни Стефан Димитров от " Неохим " изрази тъкмо тези терзания на бизнеса по отношение на несигурността на цените при борсовата търговия. Димитров прикани да не се повтарят грешките точно от либерализацията на електроенергийния пазар.
Има ли потребност от борса?
Иначе схемата като цяло звучи добре - единствено след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му няма да зависи от КЕВР. Програмата за освобождение на избрани количества природен газ от държавния монополист в действителност е нужна и значима стъпка, без която нищо друго не може да се случи. Но даже и да бъде проведено несъмнено предложение и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени значително сегашната обстановка. Просто главният продавач още веднъж ще е " Булгаргаз ", а купувачи ще са актуалните му клиенти. Разликата е, че вместо с директни контракти сред тях ще има борсови покупко-продажби, за които обаче се дължат такси. А и не е ясно по какъв начин " Булгаргаз " ще предлага въпросните количества - отмерено всеки ден, един път месечно или когато реши. Законът изисква само избраното за годината количество газ да бъде пласирано на борсата.
Точно за това от Европейската федерация на енергийните търговци (EFET) считат, че освобождението на избрани количества природен газ от " Булгаргаз " за свободна търговия може да се случи и без да има газова борса. " Докато програмата за освобождение на газ е от значително значение за българския газов пазар, основаването на газова борса не е безусловно инструмент за неговия триумф ", сподели за " Капитал " Давиде Рубини от EFET. Но по този начин или другояче българските управляващи са решили да " скочат " напряко към основаването на газовата борса, въпреки да е ясно, че най-малко в първите години от съществуването й тази платформа ще се употребява от извънредно малко търговци.
Според енергийния специалист Васко Начев в сегашната среда предприятията мъчно могат да се възползват от различни доставки, защото имат годишни контракти с " Булгаргаз ". И в случай че няма смяна в тази посока, мъчно ще се случи плануваната свободна търговия. Подобно опасения има и Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни потребители.
В реалност може да се окаже, че новата платформа за търговия ще служи не толкоз за покриване на главните потребности на потребителите, що се касае за балансиране на потреблението по договорите с " Булгаргаз ".
Хъб " Балкан " или хъб " България "
В законопроекта обаче има едно ограничаване, което провокира съществени полемики в сектора - въведено е условие всички освободени от " Булгаргаз " количества природен газ да се продават единствено на територията на страната. Това на процедура значи ограничаване на трансграничната търговия, което съгласно EFET би могло да бъде оспорено от Брюксел. Заместник генералният шеф на Генерална дирекция " Енергетика " към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард също счита, че не би трябвало свободната търговия с природен газ да се концентрира единствено върху вътрешния пазар. " Потенциалът на борсата би трябвало да се развива посредством връзки със прилежащите страни, с цел да бъде реализиран мечтаният от Европейска комисия интегритет на пазарите ", сподели той пред парламентарната енергийна комисия. Впрочем подобен проблем имаше в Румъния и там еврокомисията се намеси непосредствено, защото не може да се лимитират фирмите да правят покупко-продажби единствено на избрана територия от Европейски Съюз.
Обяснението на ръководителя на енергийната комисия Валентин Николов е, че това ще бъде времена мярка, която цели да ограничи опцията за реекспорт на съветски газ към пазарите с по-високи цени. Но в реалност мярката опонира на огромната концепция за газоразпределителен център или по този начин известния към този момент хъб " Балкан ". Просто единствената алтернатива за интернационалните покупко-продажби остават другите от " Булгаргаз " снабдители, които все още се свеждат до холандската KOLMAR - тя разгласи, че е подготвена да доставя българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). Но тези количества са пренебрежимо дребни, с цел да се приказва за пазар освен от районно, а даже и от национално значение.
Частните газопроводи
Интересен миг от препоръчаните промени в законодателството е и допускането на опцията добивните предприятия и клиентите на природен газ както в страната, по този начин и в чужбина да могат да построяват между тях директни газопроводи и да подписват контракти за доставка на природен газ през тях. Изрично е посочено, че тези покупко-продажби няма да се подписват на проведения борсов пазар, което буди съществено неразбиране, изключително в подтекста на целия закон и декларираното предпочитание да се усили ликвидността на свободния пазар. Според Валентин Николов обаче сходно изключение е позволено от европейските наставления и цели да се обезпечи опция за непосредствено изкупуване на природен газ от локалния рандеман (например в Черно море). Само че освен това състояние поражда въпросът със спазването на тарифните правила на Европейски Съюз за транспорт на газ по такива газопроводи. А и същият този законопроект планува добивните компании да оферират най-малко 25% от продукцията си на борсата.
Всички тези елементи към бъдещата борсова търговия на природен газ демонстрират, че полемиките за регламентирането й ще бъдат извънредно горещи. Валентин Николов към този момент разгласи, че ще даде най-дългия вероятен период за показване на оферти и мнения, след което ще образува експертна група с представители на всички заинтригувани страни, която да дефинира положителните практики и да ги включи в законопроекта. Това е късмет да се приготви по-добра и работеща нормативна рамка. Но раждането на хъба " Балкан " се отсрочва за след лятото.
Поне през първите години резултатът ще е най-малък, защото главен продавач остава " Булгаргаз ".
Концепцията за газов хъб " Балкан " като районен разпределителен център ще се случи мъчно.
България е последната страна в Европейски Съюз, в която има цялостен държавен монопол на пазара на природен газ - единственият снабдител е " Булгаргаз ", различният импорт е съвсем неосъществим заради неналичието на интерконектори, а цените се дефинират от КЕВР. Този модел обаче ще стартира да се пропуква през идната година, когато се чака да проработи газовата борса. Пакетът промени в Закона за енергетиката, който ще регламентира активността на бъдещата платформа за търговия с газ, към този момент е признат на първо чете, само че както призна и ръководителят на отрасловата парламентарна комисия Валентин Николов, същинската работа по текстовете следва.
Според вносителите, измежду които е и Николов, газовата борса ще демонополизира пазара и ще сътвори конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Но най-малко през първите години от съществуването ѝ действителен резултат няма да има, защото главен продавач ще си остане " Булгаргаз ", а предлаганите от него количества няма да могат да се изнасят в чужбина. Основният проблем на свободната газова търговия в България е обезпечаването на задоволително ликвидност (т.е. да има задоволително газ). Дъщерното на " Булгартрансгаз " сдружението " Газов хъб Балкан ", което ще оперира борсата, възнамерява да притегли най-малко един маркетмейкър. Това де факто е непозната компания, която ще обезпечава доставки на едро от други пазарни зони.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Но към този момент няма никаква изясненост в тази посока, а стои въпросът и кой ще купува този природен газ, откакто до 2022 година имаме контракт с " Газпром ", който обезпечава 97% от потреблението.
" Работна група от специалисти ще отсее предложенията и мненията по законопроекта сред първо и второ четене, с цел да реализира добра регулаторна рамка. "
Валентин Николов, ръководител на комисията по енергетика в Народното събрание.
Да не стане като с тока... Планът на Валентин Николов планува от 2020 година " Булгаргаз " да предложи на борсата 7% от общото годишно ползване на природен газ в страната. За идната година размерът нараства до 13.5%, по-късно за 2022 и 2023 година е надлежно 20% и 27.5%, с цел да стигне до 35% през 2024. Насрещното търсене пък се чака да бъде от търговците и крайните консуматори - законът задължава тези от тях, които имат над 300 гВтч годишно ползване, да купуват част от количествата си точно от борсата. За 2020 задачата е 10%, а до 2023 година това ще нарасне до 25%. Тук обаче поражда въпросът за какво е нужно консуматорите да се задължават със закон да вземат участие на борса. Логиката на свободната търговия е при съществуването на избрани количества и конкурентни цени потребителите сами да се насочват към преференциалните предложения. Тук е индикативен опитът от енергийната борса, където преобладаващите държавни сдружения постоянно въздействат отрицателно на цените, а тези дни безусловно " счупиха " пазара, като цената на предлагания на бизнеса ток стигна над два пъти средноевропейската. По време на полемиките по законопроекта в парламентарната енергийна комисия на 21 юни Стефан Димитров от " Неохим " изрази тъкмо тези терзания на бизнеса по отношение на несигурността на цените при борсовата търговия. Димитров прикани да не се повтарят грешките точно от либерализацията на електроенергийния пазар.
Има ли потребност от борса?
Иначе схемата като цяло звучи добре - единствено след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му няма да зависи от КЕВР. Програмата за освобождение на избрани количества природен газ от държавния монополист в действителност е нужна и значима стъпка, без която нищо друго не може да се случи. Но даже и да бъде проведено несъмнено предложение и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени значително сегашната обстановка. Просто главният продавач още веднъж ще е " Булгаргаз ", а купувачи ще са актуалните му клиенти. Разликата е, че вместо с директни контракти сред тях ще има борсови покупко-продажби, за които обаче се дължат такси. А и не е ясно по какъв начин " Булгаргаз " ще предлага въпросните количества - отмерено всеки ден, един път месечно или когато реши. Законът изисква само избраното за годината количество газ да бъде пласирано на борсата.
Точно за това от Европейската федерация на енергийните търговци (EFET) считат, че освобождението на избрани количества природен газ от " Булгаргаз " за свободна търговия може да се случи и без да има газова борса. " Докато програмата за освобождение на газ е от значително значение за българския газов пазар, основаването на газова борса не е безусловно инструмент за неговия триумф ", сподели за " Капитал " Давиде Рубини от EFET. Но по този начин или другояче българските управляващи са решили да " скочат " напряко към основаването на газовата борса, въпреки да е ясно, че най-малко в първите години от съществуването й тази платформа ще се употребява от извънредно малко търговци.
Според енергийния специалист Васко Начев в сегашната среда предприятията мъчно могат да се възползват от различни доставки, защото имат годишни контракти с " Булгаргаз ". И в случай че няма смяна в тази посока, мъчно ще се случи плануваната свободна търговия. Подобно опасения има и Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни потребители.
В реалност може да се окаже, че новата платформа за търговия ще служи не толкоз за покриване на главните потребности на потребителите, що се касае за балансиране на потреблението по договорите с " Булгаргаз ".
Хъб " Балкан " или хъб " България "
В законопроекта обаче има едно ограничаване, което провокира съществени полемики в сектора - въведено е условие всички освободени от " Булгаргаз " количества природен газ да се продават единствено на територията на страната. Това на процедура значи ограничаване на трансграничната търговия, което съгласно EFET би могло да бъде оспорено от Брюксел. Заместник генералният шеф на Генерална дирекция " Енергетика " към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард също счита, че не би трябвало свободната търговия с природен газ да се концентрира единствено върху вътрешния пазар. " Потенциалът на борсата би трябвало да се развива посредством връзки със прилежащите страни, с цел да бъде реализиран мечтаният от Европейска комисия интегритет на пазарите ", сподели той пред парламентарната енергийна комисия. Впрочем подобен проблем имаше в Румъния и там еврокомисията се намеси непосредствено, защото не може да се лимитират фирмите да правят покупко-продажби единствено на избрана територия от Европейски Съюз.
Обяснението на ръководителя на енергийната комисия Валентин Николов е, че това ще бъде времена мярка, която цели да ограничи опцията за реекспорт на съветски газ към пазарите с по-високи цени. Но в реалност мярката опонира на огромната концепция за газоразпределителен център или по този начин известния към този момент хъб " Балкан ". Просто единствената алтернатива за интернационалните покупко-продажби остават другите от " Булгаргаз " снабдители, които все още се свеждат до холандската KOLMAR - тя разгласи, че е подготвена да доставя българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). Но тези количества са пренебрежимо дребни, с цел да се приказва за пазар освен от районно, а даже и от национално значение.
Частните газопроводи
Интересен миг от препоръчаните промени в законодателството е и допускането на опцията добивните предприятия и клиентите на природен газ както в страната, по този начин и в чужбина да могат да построяват между тях директни газопроводи и да подписват контракти за доставка на природен газ през тях. Изрично е посочено, че тези покупко-продажби няма да се подписват на проведения борсов пазар, което буди съществено неразбиране, изключително в подтекста на целия закон и декларираното предпочитание да се усили ликвидността на свободния пазар. Според Валентин Николов обаче сходно изключение е позволено от европейските наставления и цели да се обезпечи опция за непосредствено изкупуване на природен газ от локалния рандеман (например в Черно море). Само че освен това състояние поражда въпросът със спазването на тарифните правила на Европейски Съюз за транспорт на газ по такива газопроводи. А и същият този законопроект планува добивните компании да оферират най-малко 25% от продукцията си на борсата.
Всички тези елементи към бъдещата борсова търговия на природен газ демонстрират, че полемиките за регламентирането й ще бъдат извънредно горещи. Валентин Николов към този момент разгласи, че ще даде най-дългия вероятен период за показване на оферти и мнения, след което ще образува експертна група с представители на всички заинтригувани страни, която да дефинира положителните практики и да ги включи в законопроекта. Това е късмет да се приготви по-добра и работеща нормативна рамка. Но раждането на хъба " Балкан " се отсрочва за след лятото.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ