Новата директива за авторското право в цифровия пазар налага промени и в България
© Надежда Чипева Емилиян Арнаудов е сътрудник и Управляващ съучастник в Адвокатско сдружение " Попов, Арнаудов и сътрудници ", работи в областта на корпоративното и комерсиалното право. Цветелина Холиянова е специалист в Направление " Търговско право и регулации " в Адвокатско сдружение " Попов, Арнаудов и сътрудници ", специализира в региона на авторското право и регулацията на рекламата.На 26 март т.г. Европейският парламент одобри финален текст на Директивата по отношение на авторското право в цифровия обединен пазар, а на 6 юни тя влезе в действие. България следва да транспонира директивата в законодателството си в период до 7 юни 2021 година Страната ни ще има опция до тогава да проучва условията и вероятните резултати на директивата, с цел да успее да приспособява националното законодателство към новата наредба, съобразявайки се с последствията за потребителите и бизнеса.
Реформата е част от по-широкообхватна самодейност за адаптиране на разпоредбите на Европейски Съюз за авторското право към ерата на цифровите технологии, което идва на фона на острата нужда от модернизиране на към този момент остарялото законодателство. Последната обща инструкция бе от 2001 година, а през това време цифровата среда и стопанска система се развиха доста. Именно заради това новата инструкция открива правила за по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, използвано за авторското право и сродните му права в границите на вътрешния пазар, като взема поради по-специално цифровото и трансграничното потребление на предпазено наличие. В преамбюла й се декларира: " Приложимото законодателство би трябвало да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, тъй че да не лимитира софтуерното развиване ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Важно е да се спомене, че за разлика от регламента, който се ползва напълно и непосредствено, директивата дефинира цели, които да се реализиран от страните членки в избран период. Този период разрешава на националните държавни управления да приспособяват законодателството в избраните от директивата рамки.
Уредбата най-общо обгръща 9 типа връзки във връзка със предпазено наличие посредством ограничения в 3 съществени направления:
Мерки за адаптиране на изключенията и рестриктивните мерки в региона на авторското право към цифровата и трансграничната среда:Извличане на информация от текст и данни за задачите на научни изследвания;Използване в границите на цифрови и трансгранични преподавателски дейности;Опазване на културното наследство;Мерки за възстановяване на практиките за лицензиране, тъй че да се подсигурява по-широк достъп до наличие:Използване на творби отвън комерсиално обращение и групово лицензиране с разширено действие;Услуги " видео по поръчка " (/video on demand);Произведения на образното изкуство с изминал период на закрила;Мерки за реализиране на добре работещ пазар за авторското право:Онлайн потребление на изявления в пресата;Онлайн услуги за шерване на съдържание;Постигане на заслужено заплащане по към този момент подписани контракти с създатели и актьори реализатори.За вярното схващане на директивата е значимо да се означи, че тя няма упоритост изцяло да кодифицира уредбата на тези връзки. Тя внася редица промени, разяснения и изключения по предишни актове, които резервират действието си и всъщност вкарва единствено две кардинално нови понятия, към които бе съсредоточена и главната част от обществено-политическия спор преди приемането й – тези под номер 7 и 8.
Какви новости вкарва директивата?
1. Извличането на информация от текст и данни съставлява автоматизирани действия по обработка, разбор, калкулации на масиви от данни, които се вършат благодарение на новите технологии в търсене на модели, трендове, взаимовръзки. Възможна е да вземем за пример обработката на големи масиви от изображения – всички творби на фламандската живопис от 17 в. или на текстове – всички романи, оповестени в Латинска Америка през 20 в. Този вид обработка е с възходящо значение в научните проучвания. Наскоро бе тиражирано, че единствено посредством потреблението на информация от милиони остарели изследвания, логаритъм с машинно образование е съумял да направи изцяло нови научни открития. Това добиване обаче може да наруши както авторски права върху обекти, включени в обработваните масиви, по този начин и права върху самите обработвани бази данни. Получава се колизия сред две полезности – отбраната на права и насърчаването на нововъведенията и научноизследователския напредък.
Директивата дава уравновесено позволение на това несъгласие. Когато извличането е осъществено от научноизследователски организации или институции за културно завещание и то за задачите на научни проучвания и въз основа на правомерно сбъднат достъп, то попада в границите на изключение, освен това – без да се заплаща обезщетение и с право да се запазят копия на обектите. Запазва се обаче нуждата от лицензиране, когато дейностите се реализират от други субекти и/или с друга цел – нови бизнес решения, държавни услуги и други
2. Използването в границите на цифрови и трансгранични преподавателски действия поражда вследствие на нови връзки, зародили с напредването на технологиите. Възникнаха нови благоприятни условия за преподаване и образование, отдалечено, по интернет, в това число когато преподаващ и обучаван се намират на територията на разнообразни страни. Тук обаче идва едно огромно несъгласие, което за жалост новата инструкция преодолява единствено в съответни единични случаи. То се поражда от събитието, че всекидневно териториалният обсег на обещано лицензиране е за територията на една или няколко страни. В същото време основополагаща концепция и цел на съществуването на Европейски Съюз е основаването на общ пазар, на свободно придвижване оттатък визиите за национални граници. Казано с други думи е допустимо някой да има лицензия за територията на Италия, само че не и за територията на Франция. Обаче на фона на концепцията за общ пазар това е все едно някой да има лиценз за област Перник, само че не и за област Кюстендил. Тази колизия сред двете ще основава все по-сложни на практика проблеми с напредването на технологиите, които дават опция от ден на ден действия да се реализират отвън визиите за територия, място, граници.
Новото в директивата касае съответно предугаждане на изключение, с цел да се разреши цифровото потребление на творби и предпазени обекти само за задачите на поясняване на преподаването – да вземем за пример, когато в границите на езиков курс се употребява ария или текст на ария за асимилиране на езика, а не за естетическа приятност от самото произведение. Това би трябвало да се прави от просветителна институция, достъп да имат единствено преподавателите и учащите се и да се показва името на източника и създателя. България може да планува заплащането на заслужено обезщетение при този тип потребление, да дефинира какъв дял може да се употребява за поясняване и, несъмнено, да не ползва това изключение за избран тип предпазени обекти, предопределени точно за просветителния пазар – когато става въпрос учебник, да вземем за пример.
3. Опазването на културното завещание е друга област, в която технологиите дадоха големи нови благоприятни условия. Възприемайки, че съхраняването на сбирките за идните генерации е по-висша полезност, директивата разрешава на институциите за културно завещание да вършат копия от творби или други обекти, които се намират непрекъснато в техните сбирки, във всеки формат и на всеки притежател, само че единствено за задачите на тяхното запазване и до степен, която е нужна за съхранението им. Тъй като не постоянно разполагат с нужните механически средства, те ще могат да го разпореждат на трети лица, даже и те да се намират в друга страна членка.
4. Директивата урежда потребление на творби отвън комерсиално обращение от институции за културно завещание посредством подписване на неизключителна лицензия за нестопански цели с организация за групово ръководство (при съществуване на такава, която е представителна). Директивата планува и опцията творбите отвън комерсиално обращение да могат да се дават от институции за културно завещание на уеб страници с нестопанска цел, при изискване, че не съществува организация за групово ръководство, която да може да издаде лиценз и че е посочено името на създателя или на всеки различен установим правоносител.
Въвежда се групово лицензиране с разширено деяние , като този механизъм се ползва лимитирано, когато приемането на позволение от правоносителите е обременяващо и непрактично до степен, която прави лицензионната договорка малко евентуална.
5. Услугите " видео по поръчка " (известни също като video on demand или VOD) са качествено нов метод за достъп до творби, появил се с развиването на онлайн технологиите. Благодарение на него потребителят може да избира какво, по кое време и къде да гледа, без да се преценява с програмните схеми на познатите телевизионни модели.
В Директивата се регистрира, че този способ за разпространяване изостава в Съюза, заради упоменатия проблем с териториалната раздробеност и това, че в някои територии носителят на правата може въобще да няма стопански интерес да ги осъществя, а в това време не се отхвърля от тях (например може да има интерес да лицензира разпространяването единствено в страните с повече население и въобще да не се занимава с договаряния за останалите). Това затруднява и трансграничността, т.е. единността на цифровия пазар. Затова, без да се лимитират или лишават правата за лицензиране, се вкарва механизъм за договаряния, според който се подсигурява, че страните, които желаят да сключат съглашение за даването разполагаем на филми на услуги за видео по поръчка, могат да разчитат на съдействието на самостоятелен орган или на посредници, в това число като им показват оферти. България следва да дефинира подобен самостоятелен орган или посредници като осведоми Комисията за избора си не по-късно от 7 юни 2021 година
6. По отношение на творбите на образното изкуство с изминал период на протекция , директивата планува, че и всички материали, произлизащи от възпроизвеждането им не са обект на авторско право, в случай че полученият материал е автентичен и е лично интелектуално произведение на създателя.
7. Онлайн потреблението на изявления в пресата е една от новостите провокирали максимален интерес и полемики. С развиването на интернет класическата хартиена преса от ден на ден загуби публика и надлежно – доходи. В допълнение на това появяването на агрегатори на вести (търсачки, обществени мрежи и пр.) отклони и онлайн аудиторията от съответната онлайн версия на медията, където са оповестени нейните авторски материали. Немалка част от публиката се задоволява да се осведоми от фрагментите в тези агрегатори, без въобще да посети и прочете авторския материал там, където е оповестен. А неналичието на трафик към страницата води до липса и на доходи за положения журналистически и издателски труд. От друга страна, в случай че не бъде включена в новинарския агрегатор, аудиторията може и въобще да не разбере за съществуването на дадената обява и още веднъж да не осъществя трафик с прочитането й.
Директивата се пробва да позволи тези проблеми като основава нов тип сродно на авторското право за протекция на издателите на новинарско наличие, новинарски организации, публицистите при цифровото потребление на техните изявления в печата.
Новият член 15, именуван от някои " налог линк ", дава на издателите изключителни права на възпроизвеждане и обществено оповестяване върху техните изявления в пресата при онлайн потребление от снабдители на услуги на осведомителното общество. Така новинарските агрегатори (например Гугъл News) са задължени да получат позволение за потребление на изявления на издатели на новинарско наличие. Тази наредба главно визира снипетите (кратките откъси) и картинките, които излизат в резултатите, както и препратките (линковете) към материал в мрежата. Тези права се погасяват две години след публикуването на обявата в пресата, като срокът тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла обявата в пресата. Правоносител е издателят, само че създателят има право на подобаващ дял от приходите.
Новинарските агрегатори ще могат да продължат да демонстрират фрагменти, без да е належащо позволение от издателите на вести единствено при изискване че този " snippet " съставлява " доста къс фрагмент " или " обособени думи ", от обява в пресата, съпроводени с линк към източника и че не се смята, че новинарският агрегатор злоупотребява с тази функционалност.
Дадената отбрана не визира правото на създателя да употребява своето произведение настрана от обявата в пресата, нито потреблението от трети лица за персонални или нестопански цели или за основаването на хипервръзки, нито дава право на един получил неизключителни права издател да се опълчва на различен получил неизключителни права. Извън обсега са и периодическите научни и университетски издания, както и самите обстоятелства, съдържащи се в даден материал.
Директивата дава още една опция за издателите като позволява страните членки, в случай че решат, да плануват дял за издателите от компенсационните хонорари, които създателите получават от прекопирване и репрография.
8. Онлайн услугите за шерване на наличие получиха извънредно огромно разпространяване, в това число тъй като разрешават потребителят да избира какво, по кое време и къде да гледа. Те се трансфораха в главен източник за достъп до аудиовизуални творби онлайн. Тези платформи се основават на модела " качено от ползвателя наличие ". Самата платформа не разгласява нищо, това се прави от разнообразни консуматори, всекидневно настоящи без комерсиална цел. В същото време известността на платформата й носи засилен трафик и съответни доходи от реклами и други
Директивата прецизира правната рамка, в която тези платформи ще реализират активността си, като планува, че доставчикът на онлайн услугата за шерване на наличие (а не споделящият го потребител) прави обществено оповестяване или даване на обществено разположение. Следователно той би трябвало да получи позволение. Промяната от една страна размива границите в разделянето снабдител на мрежа – снабдител на услуга – снабдител на наличие. От друга страна го прави тъй като тук доставчикът на наличие (споделящият потребител) постоянно няма стопанска цел, а държанието му облагодетелства стопански доставчика на услугата като покачва нейното търсене и нейната стойност.
Промените не засягат услуги, които имат съществена цел, друга от тази за позволяване на потребителите да качват и споделят огромно количество предпазено с авторско право наличие за приемане на облага от тази активност, да вземем за пример, електронни съобщителни услуги, услуги " в облак ", които разрешават на потребителите да качват наличие за лично прилагане, като да вземем за пример уеб хостинг, или платформи за онлайн търговия. Качването на предпазена творба за цитиране, рецензия, критика, подигравка, подигравка или реплика е изключено от приложното поле на Директивата, тъй че memes и GIFs ще продължат да бъдат налични и споделяни в онлайн платформите. Споделянето в онлайн енциклопедии по некомерсиален метод, като да вземем за пример в Wikipedia, също е категорично изключено от обсега на директивата.
От изключително значение е член 17, който визира филтрирането или така наречен " надзор на входа ". Ако не е обещано позволение, доставчиците на онлайн услуги за шерване на наличие носят отговорност за непозволени дейности по обществено оповестяване, в това число даването на обществено разположение на съответни предпазени от авторското право творби и други обекти, в случай че потвърдят, че: 1. са положили всички вероятни старания за приемане на позволение и 2. са положили всички вероятни старания, с цел да се подсигурява неналичността на съответни творби, за които правоносителите са им дали съответната информация и 3. са работили експедитивно, откакто са получили задоволително обосновано съобщение от страна на правоносителите, за прекратяване на достъпа до или унищожаване на обектите и са положили оптимални старания за попречване на бъдещото им качване.
Отговорността няма да се носи, когато правоносителите не дават на доставчиците на онлайн услуги за шерване на наличие подобаващата и нужна информация за своите съответни творби или други обекти, или не са създали съобщение по отношение на преустановяването на достъпа или премахването на съответните обекти и вследствие на това доставчиците са възпрепятствани да положат всички вероятни старания, с цел да избегнат съществуването на неразрешено наличие при своите услуги.
Доставчиците следва да приведат своите общи условия в сходство с новите правила, както и да дават на правоносителите, по тяхно искане, съответна информация по отношение на типа на подхванатите дейности, без да се засягат комерсиалните секрети на доставчиците на онлайн услуги, както и съответна информация по отношение на потреблението на наличието, обхванато от лицензионните съглашения.
Въвежда се прелиминарен надзор на наличието. Ако досега можеше да се подават недоволства за събаряне от платформата на съответно оповестено в интернет наличие, в този момент към този момент уеб страниците ще би трябвало авансово да подхващат задоволителни ограничения за попречване на оповестените материали, обект на авторско право, за които платформата няма подписан лицензионен контракт, само че единствено в случай че са получили подобаваща и нужна информация за съответни творби от правоносителите. Приетата инструкция планува, че ползвателят може да апелира унищожаване на качено наличие освен това жалбата му следва да бъде прегледана от човек.
Важно е да се уточни, че в някои от предходните планове на директивата имаше очакван автоматизиран филтър, само че това условие отпадна и то не участва в окончателния текст. Директивата обаче не показва и не изброява какви принадлежности, човешки запаси или инфраструктура може да бъдат нужни, с цел да не се допусне появяването на материал, за който не се заплаща заплащане. Следователно, няма условие за филтри за качване, само че в случай че огромните платформи не предложат никакви реформаторски решения, те могат да предпочетат въвеждането на филтри. Директивата планува наложителни съвещания сред доставчиците на онлайн услуги, правоносителите, сдруженията на ползвателите (потребителите), доставчиците на технологии и другите заинтригувани страни за реализиране на уравновесено практическо приложение на новите условия.
Новите разпореждания плануват облекчения за започващите платформи, които ще се възползват от по-леки отговорности спрямо останалите, само че единствено през първите 3 години от активността си.
9. Директивата урежда нови права на създатели и актьори реализатори за заслужено заплащане по към този момент подписани контракти и за отдръпване на неизползвани права.
Първата догадка касае случаите, при които авторите/артистите са дали изключителни права на друго лице на заслужено контрактувана все още на даването цена. Съществуващите бизнес модели обаче нерядко водят до обстановки, при които от реализацията на творбата се получават доходи, несъразмерно надхвърлящи в началото предвижданите, в това число от странични канали (например рекламни продукти), тъй като то става доста по-популярно. За тази известност, без подозрение, принос имат и авторите/артистите и с новите правила те ще имат право да получат уместно и съразмерно заплащане, за което България ще би трябвало да избере точния механизъм. Той ще би трябвало да регистрира до каква степен е значителен приносът на съответния автор/артист, както и да планува процедура за решение на разногласия, в това число и извънсъдебно. Директивата планува отговорности за даване на информация, с цел да могат правоносителите обективно да преценяват в кой миг се е нарушила еквивалентността на в началото контрактуваното. Препоръчва се и да се заобикаля договарянето на еднократни хонорари.
Втората догадка касае случаите на предоставени изключителни права, които обаче придобилият ги не употребява. Отчита се, че създателите имат интерес творбата да бъде употребявано. Така България ще би трябвало да планува подобаващ механизъм за отдръпване на лицензията за такива права, които не се употребяват или за отпадане на ексклузивността й, тъй че създателят да може да лицензира и други ползватели. Ще би трябвало да се дефинира за кои творби, по какъв ред и при какви периоди това ще може да се случи.
Следва да се подчертае, че новите механизми за отбрана по към този момент подписани контракти касаят бизнес моделите, при които автор/артист дава права на трето лице, което не е краен ползвател, а адресат на доходи от крайни ползватели – да вземем за пример продуцент. То не касае случаите, в които създателят основава обекти за краен ползвател, да вземем за пример по силата на трудов контракт.
Макар да остава доста време до крайния период за въвеждане на тези разпореждания у нас е мощно целесъобразно тази работа да не бъде отлагана. Множеството бизнес модели, които засягат измененията, както и другите групи заинтригувани лица, участващи във всеки от тях, допускат до въвеждането й в националното законодателство да се проведат задълбочени полемики и публични разисквания, тъй че България да откри най-точното решение по всяка от тематиките, спазвайки духа и рамките на директивата.
Реформата е част от по-широкообхватна самодейност за адаптиране на разпоредбите на Европейски Съюз за авторското право към ерата на цифровите технологии, което идва на фона на острата нужда от модернизиране на към този момент остарялото законодателство. Последната обща инструкция бе от 2001 година, а през това време цифровата среда и стопанска система се развиха доста. Именно заради това новата инструкция открива правила за по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, използвано за авторското право и сродните му права в границите на вътрешния пазар, като взема поради по-специално цифровото и трансграничното потребление на предпазено наличие. В преамбюла й се декларира: " Приложимото законодателство би трябвало да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, тъй че да не лимитира софтуерното развиване ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Важно е да се спомене, че за разлика от регламента, който се ползва напълно и непосредствено, директивата дефинира цели, които да се реализиран от страните членки в избран период. Този период разрешава на националните държавни управления да приспособяват законодателството в избраните от директивата рамки.
Уредбата най-общо обгръща 9 типа връзки във връзка със предпазено наличие посредством ограничения в 3 съществени направления:
Мерки за адаптиране на изключенията и рестриктивните мерки в региона на авторското право към цифровата и трансграничната среда:Извличане на информация от текст и данни за задачите на научни изследвания;Използване в границите на цифрови и трансгранични преподавателски дейности;Опазване на културното наследство;Мерки за възстановяване на практиките за лицензиране, тъй че да се подсигурява по-широк достъп до наличие:Използване на творби отвън комерсиално обращение и групово лицензиране с разширено действие;Услуги " видео по поръчка " (/video on demand);Произведения на образното изкуство с изминал период на закрила;Мерки за реализиране на добре работещ пазар за авторското право:Онлайн потребление на изявления в пресата;Онлайн услуги за шерване на съдържание;Постигане на заслужено заплащане по към този момент подписани контракти с създатели и актьори реализатори.За вярното схващане на директивата е значимо да се означи, че тя няма упоритост изцяло да кодифицира уредбата на тези връзки. Тя внася редица промени, разяснения и изключения по предишни актове, които резервират действието си и всъщност вкарва единствено две кардинално нови понятия, към които бе съсредоточена и главната част от обществено-политическия спор преди приемането й – тези под номер 7 и 8.
Какви новости вкарва директивата?
1. Извличането на информация от текст и данни съставлява автоматизирани действия по обработка, разбор, калкулации на масиви от данни, които се вършат благодарение на новите технологии в търсене на модели, трендове, взаимовръзки. Възможна е да вземем за пример обработката на големи масиви от изображения – всички творби на фламандската живопис от 17 в. или на текстове – всички романи, оповестени в Латинска Америка през 20 в. Този вид обработка е с възходящо значение в научните проучвания. Наскоро бе тиражирано, че единствено посредством потреблението на информация от милиони остарели изследвания, логаритъм с машинно образование е съумял да направи изцяло нови научни открития. Това добиване обаче може да наруши както авторски права върху обекти, включени в обработваните масиви, по този начин и права върху самите обработвани бази данни. Получава се колизия сред две полезности – отбраната на права и насърчаването на нововъведенията и научноизследователския напредък.
Директивата дава уравновесено позволение на това несъгласие. Когато извличането е осъществено от научноизследователски организации или институции за културно завещание и то за задачите на научни проучвания и въз основа на правомерно сбъднат достъп, то попада в границите на изключение, освен това – без да се заплаща обезщетение и с право да се запазят копия на обектите. Запазва се обаче нуждата от лицензиране, когато дейностите се реализират от други субекти и/или с друга цел – нови бизнес решения, държавни услуги и други
2. Използването в границите на цифрови и трансгранични преподавателски действия поражда вследствие на нови връзки, зародили с напредването на технологиите. Възникнаха нови благоприятни условия за преподаване и образование, отдалечено, по интернет, в това число когато преподаващ и обучаван се намират на територията на разнообразни страни. Тук обаче идва едно огромно несъгласие, което за жалост новата инструкция преодолява единствено в съответни единични случаи. То се поражда от събитието, че всекидневно териториалният обсег на обещано лицензиране е за територията на една или няколко страни. В същото време основополагаща концепция и цел на съществуването на Европейски Съюз е основаването на общ пазар, на свободно придвижване оттатък визиите за национални граници. Казано с други думи е допустимо някой да има лицензия за територията на Италия, само че не и за територията на Франция. Обаче на фона на концепцията за общ пазар това е все едно някой да има лиценз за област Перник, само че не и за област Кюстендил. Тази колизия сред двете ще основава все по-сложни на практика проблеми с напредването на технологиите, които дават опция от ден на ден действия да се реализират отвън визиите за територия, място, граници.
Новото в директивата касае съответно предугаждане на изключение, с цел да се разреши цифровото потребление на творби и предпазени обекти само за задачите на поясняване на преподаването – да вземем за пример, когато в границите на езиков курс се употребява ария или текст на ария за асимилиране на езика, а не за естетическа приятност от самото произведение. Това би трябвало да се прави от просветителна институция, достъп да имат единствено преподавателите и учащите се и да се показва името на източника и създателя. България може да планува заплащането на заслужено обезщетение при този тип потребление, да дефинира какъв дял може да се употребява за поясняване и, несъмнено, да не ползва това изключение за избран тип предпазени обекти, предопределени точно за просветителния пазар – когато става въпрос учебник, да вземем за пример.
3. Опазването на културното завещание е друга област, в която технологиите дадоха големи нови благоприятни условия. Възприемайки, че съхраняването на сбирките за идните генерации е по-висша полезност, директивата разрешава на институциите за културно завещание да вършат копия от творби или други обекти, които се намират непрекъснато в техните сбирки, във всеки формат и на всеки притежател, само че единствено за задачите на тяхното запазване и до степен, която е нужна за съхранението им. Тъй като не постоянно разполагат с нужните механически средства, те ще могат да го разпореждат на трети лица, даже и те да се намират в друга страна членка.
4. Директивата урежда потребление на творби отвън комерсиално обращение от институции за културно завещание посредством подписване на неизключителна лицензия за нестопански цели с организация за групово ръководство (при съществуване на такава, която е представителна). Директивата планува и опцията творбите отвън комерсиално обращение да могат да се дават от институции за културно завещание на уеб страници с нестопанска цел, при изискване, че не съществува организация за групово ръководство, която да може да издаде лиценз и че е посочено името на създателя или на всеки различен установим правоносител.
Въвежда се групово лицензиране с разширено деяние , като този механизъм се ползва лимитирано, когато приемането на позволение от правоносителите е обременяващо и непрактично до степен, която прави лицензионната договорка малко евентуална.
5. Услугите " видео по поръчка " (известни също като video on demand или VOD) са качествено нов метод за достъп до творби, появил се с развиването на онлайн технологиите. Благодарение на него потребителят може да избира какво, по кое време и къде да гледа, без да се преценява с програмните схеми на познатите телевизионни модели.
В Директивата се регистрира, че този способ за разпространяване изостава в Съюза, заради упоменатия проблем с териториалната раздробеност и това, че в някои територии носителят на правата може въобще да няма стопански интерес да ги осъществя, а в това време не се отхвърля от тях (например може да има интерес да лицензира разпространяването единствено в страните с повече население и въобще да не се занимава с договаряния за останалите). Това затруднява и трансграничността, т.е. единността на цифровия пазар. Затова, без да се лимитират или лишават правата за лицензиране, се вкарва механизъм за договаряния, според който се подсигурява, че страните, които желаят да сключат съглашение за даването разполагаем на филми на услуги за видео по поръчка, могат да разчитат на съдействието на самостоятелен орган или на посредници, в това число като им показват оферти. България следва да дефинира подобен самостоятелен орган или посредници като осведоми Комисията за избора си не по-късно от 7 юни 2021 година
6. По отношение на творбите на образното изкуство с изминал период на протекция , директивата планува, че и всички материали, произлизащи от възпроизвеждането им не са обект на авторско право, в случай че полученият материал е автентичен и е лично интелектуално произведение на създателя.
7. Онлайн потреблението на изявления в пресата е една от новостите провокирали максимален интерес и полемики. С развиването на интернет класическата хартиена преса от ден на ден загуби публика и надлежно – доходи. В допълнение на това появяването на агрегатори на вести (търсачки, обществени мрежи и пр.) отклони и онлайн аудиторията от съответната онлайн версия на медията, където са оповестени нейните авторски материали. Немалка част от публиката се задоволява да се осведоми от фрагментите в тези агрегатори, без въобще да посети и прочете авторския материал там, където е оповестен. А неналичието на трафик към страницата води до липса и на доходи за положения журналистически и издателски труд. От друга страна, в случай че не бъде включена в новинарския агрегатор, аудиторията може и въобще да не разбере за съществуването на дадената обява и още веднъж да не осъществя трафик с прочитането й.
Директивата се пробва да позволи тези проблеми като основава нов тип сродно на авторското право за протекция на издателите на новинарско наличие, новинарски организации, публицистите при цифровото потребление на техните изявления в печата.
Новият член 15, именуван от някои " налог линк ", дава на издателите изключителни права на възпроизвеждане и обществено оповестяване върху техните изявления в пресата при онлайн потребление от снабдители на услуги на осведомителното общество. Така новинарските агрегатори (например Гугъл News) са задължени да получат позволение за потребление на изявления на издатели на новинарско наличие. Тази наредба главно визира снипетите (кратките откъси) и картинките, които излизат в резултатите, както и препратките (линковете) към материал в мрежата. Тези права се погасяват две години след публикуването на обявата в пресата, като срокът тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла обявата в пресата. Правоносител е издателят, само че създателят има право на подобаващ дял от приходите.
Новинарските агрегатори ще могат да продължат да демонстрират фрагменти, без да е належащо позволение от издателите на вести единствено при изискване че този " snippet " съставлява " доста къс фрагмент " или " обособени думи ", от обява в пресата, съпроводени с линк към източника и че не се смята, че новинарският агрегатор злоупотребява с тази функционалност.
Дадената отбрана не визира правото на създателя да употребява своето произведение настрана от обявата в пресата, нито потреблението от трети лица за персонални или нестопански цели или за основаването на хипервръзки, нито дава право на един получил неизключителни права издател да се опълчва на различен получил неизключителни права. Извън обсега са и периодическите научни и университетски издания, както и самите обстоятелства, съдържащи се в даден материал.
Директивата дава още една опция за издателите като позволява страните членки, в случай че решат, да плануват дял за издателите от компенсационните хонорари, които създателите получават от прекопирване и репрография.
8. Онлайн услугите за шерване на наличие получиха извънредно огромно разпространяване, в това число тъй като разрешават потребителят да избира какво, по кое време и къде да гледа. Те се трансфораха в главен източник за достъп до аудиовизуални творби онлайн. Тези платформи се основават на модела " качено от ползвателя наличие ". Самата платформа не разгласява нищо, това се прави от разнообразни консуматори, всекидневно настоящи без комерсиална цел. В същото време известността на платформата й носи засилен трафик и съответни доходи от реклами и други
Директивата прецизира правната рамка, в която тези платформи ще реализират активността си, като планува, че доставчикът на онлайн услугата за шерване на наличие (а не споделящият го потребител) прави обществено оповестяване или даване на обществено разположение. Следователно той би трябвало да получи позволение. Промяната от една страна размива границите в разделянето снабдител на мрежа – снабдител на услуга – снабдител на наличие. От друга страна го прави тъй като тук доставчикът на наличие (споделящият потребител) постоянно няма стопанска цел, а държанието му облагодетелства стопански доставчика на услугата като покачва нейното търсене и нейната стойност.
Промените не засягат услуги, които имат съществена цел, друга от тази за позволяване на потребителите да качват и споделят огромно количество предпазено с авторско право наличие за приемане на облага от тази активност, да вземем за пример, електронни съобщителни услуги, услуги " в облак ", които разрешават на потребителите да качват наличие за лично прилагане, като да вземем за пример уеб хостинг, или платформи за онлайн търговия. Качването на предпазена творба за цитиране, рецензия, критика, подигравка, подигравка или реплика е изключено от приложното поле на Директивата, тъй че memes и GIFs ще продължат да бъдат налични и споделяни в онлайн платформите. Споделянето в онлайн енциклопедии по некомерсиален метод, като да вземем за пример в Wikipedia, също е категорично изключено от обсега на директивата.
От изключително значение е член 17, който визира филтрирането или така наречен " надзор на входа ". Ако не е обещано позволение, доставчиците на онлайн услуги за шерване на наличие носят отговорност за непозволени дейности по обществено оповестяване, в това число даването на обществено разположение на съответни предпазени от авторското право творби и други обекти, в случай че потвърдят, че: 1. са положили всички вероятни старания за приемане на позволение и 2. са положили всички вероятни старания, с цел да се подсигурява неналичността на съответни творби, за които правоносителите са им дали съответната информация и 3. са работили експедитивно, откакто са получили задоволително обосновано съобщение от страна на правоносителите, за прекратяване на достъпа до или унищожаване на обектите и са положили оптимални старания за попречване на бъдещото им качване.
Отговорността няма да се носи, когато правоносителите не дават на доставчиците на онлайн услуги за шерване на наличие подобаващата и нужна информация за своите съответни творби или други обекти, или не са създали съобщение по отношение на преустановяването на достъпа или премахването на съответните обекти и вследствие на това доставчиците са възпрепятствани да положат всички вероятни старания, с цел да избегнат съществуването на неразрешено наличие при своите услуги.
Доставчиците следва да приведат своите общи условия в сходство с новите правила, както и да дават на правоносителите, по тяхно искане, съответна информация по отношение на типа на подхванатите дейности, без да се засягат комерсиалните секрети на доставчиците на онлайн услуги, както и съответна информация по отношение на потреблението на наличието, обхванато от лицензионните съглашения.
Въвежда се прелиминарен надзор на наличието. Ако досега можеше да се подават недоволства за събаряне от платформата на съответно оповестено в интернет наличие, в този момент към този момент уеб страниците ще би трябвало авансово да подхващат задоволителни ограничения за попречване на оповестените материали, обект на авторско право, за които платформата няма подписан лицензионен контракт, само че единствено в случай че са получили подобаваща и нужна информация за съответни творби от правоносителите. Приетата инструкция планува, че ползвателят може да апелира унищожаване на качено наличие освен това жалбата му следва да бъде прегледана от човек.
Важно е да се уточни, че в някои от предходните планове на директивата имаше очакван автоматизиран филтър, само че това условие отпадна и то не участва в окончателния текст. Директивата обаче не показва и не изброява какви принадлежности, човешки запаси или инфраструктура може да бъдат нужни, с цел да не се допусне появяването на материал, за който не се заплаща заплащане. Следователно, няма условие за филтри за качване, само че в случай че огромните платформи не предложат никакви реформаторски решения, те могат да предпочетат въвеждането на филтри. Директивата планува наложителни съвещания сред доставчиците на онлайн услуги, правоносителите, сдруженията на ползвателите (потребителите), доставчиците на технологии и другите заинтригувани страни за реализиране на уравновесено практическо приложение на новите условия.
Новите разпореждания плануват облекчения за започващите платформи, които ще се възползват от по-леки отговорности спрямо останалите, само че единствено през първите 3 години от активността си.
9. Директивата урежда нови права на създатели и актьори реализатори за заслужено заплащане по към този момент подписани контракти и за отдръпване на неизползвани права.
Първата догадка касае случаите, при които авторите/артистите са дали изключителни права на друго лице на заслужено контрактувана все още на даването цена. Съществуващите бизнес модели обаче нерядко водят до обстановки, при които от реализацията на творбата се получават доходи, несъразмерно надхвърлящи в началото предвижданите, в това число от странични канали (например рекламни продукти), тъй като то става доста по-популярно. За тази известност, без подозрение, принос имат и авторите/артистите и с новите правила те ще имат право да получат уместно и съразмерно заплащане, за което България ще би трябвало да избере точния механизъм. Той ще би трябвало да регистрира до каква степен е значителен приносът на съответния автор/артист, както и да планува процедура за решение на разногласия, в това число и извънсъдебно. Директивата планува отговорности за даване на информация, с цел да могат правоносителите обективно да преценяват в кой миг се е нарушила еквивалентността на в началото контрактуваното. Препоръчва се и да се заобикаля договарянето на еднократни хонорари.
Втората догадка касае случаите на предоставени изключителни права, които обаче придобилият ги не употребява. Отчита се, че създателите имат интерес творбата да бъде употребявано. Така България ще би трябвало да планува подобаващ механизъм за отдръпване на лицензията за такива права, които не се употребяват или за отпадане на ексклузивността й, тъй че създателят да може да лицензира и други ползватели. Ще би трябвало да се дефинира за кои творби, по какъв ред и при какви периоди това ще може да се случи.
Следва да се подчертае, че новите механизми за отбрана по към този момент подписани контракти касаят бизнес моделите, при които автор/артист дава права на трето лице, което не е краен ползвател, а адресат на доходи от крайни ползватели – да вземем за пример продуцент. То не касае случаите, в които създателят основава обекти за краен ползвател, да вземем за пример по силата на трудов контракт.
Макар да остава доста време до крайния период за въвеждане на тези разпореждания у нас е мощно целесъобразно тази работа да не бъде отлагана. Множеството бизнес модели, които засягат измененията, както и другите групи заинтригувани лица, участващи във всеки от тях, допускат до въвеждането й в националното законодателство да се проведат задълбочени полемики и публични разисквания, тъй че България да откри най-точното решение по всяка от тематиките, спазвайки духа и рамките на директивата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ