Защо антитела не означават задължително имунитет и какво всъщност мерят бързите тестове
© Jean-Paul Pelissier Преди няколко седмици международното внимание се насочи към кръвните проби за антитела (т.нар. бързи тестове) поради капацитета им да откриват кой е бил към този момент изложен на инфекцията и е ваксиниран към новия ковид. Надеждите са, че те могат да " трансформират играта ", като разрешат на към този момент прекаралите заболяването да се върнат на работа. Така се роди концепцията за документи или паспорти за имунитет, която обнадежди доста страни.
Бързо обаче стана ясно, че има проблем - тези проби са нови, незадоволително изпитани и дават неточности. А това е рисково - връщането на работа на десетки хора, които мислят, че имат имунитет, когато може и да нямат, крие риск от втора вълна на болестта. Така да вземем за пример английското държавно управление се отхвърли да пусне на пазара над 3.5 млн китайски текста, които преждевременно закупи, окрилено от концепцията за " паспорти за имунитет ".
В последна сметка този проект седи на трупчета в очакване да бъде разпознат правилен тест измежду стотиците на пазара. С напредването на изследванията положителни вести обаче още няма (виж по-долу).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тази седмица пък в Женева доктор Мария ван Керхове от СЗО в допълнение поля със студена вода очакванията за безапелационна връзка сред антителата и имунитета като евентуален излаз от рецесията, като разгласи, че за момента няма доказателства, че серологичните проби могат да потвърдят, че човек има имунитет и е предпазен от реинфекция. Тестовете могат да покажат - с друга сигурност -
съществуване на антитела, само че към момента не е ясно нито за какъв брой време, нито в каква степен въобще те защищават от провторно заразяване.
Антитела не е равно на имунитет
Един от проблемите е, че не е ясно какъв брой време са дейни антителата за ковид. Възможно е всичко - от няколко месеца до години. Още по-неясно е доколко те пазят от реинфекция: допустимо е да пазят изцяло за избран интервал, само че е допустимо и да работят единствено отчасти - да смекчават признаците, да вземем за пример. Добрата вест е, че до момента откривателите споделят, че не са виждали безспорни доказателства за повторна болест.
Лошата е, че някои заболели може изобщо да не развиват нужните антитела. За да има човек същинска отбрана от вируса, той би трябвало да има не какви да е антитела, а избран вид - така наречен обезвреждащи антитела, които предотвратяват навлизането на вируса в клетките. Един непубликуван още разбор на 175 случая в Китай, които са изкарали COVID-19 с леки признаци, твърди, че при 10 от тях не са открити обезвреждащи антитела въобще, макар че имат високи равнища на различен тип антитела. " Тези хора са били инфектирани, само че не е ясно дали имат имунитет ", споделя Ву Фън, микробиолог от университета в Шанхай, който управлява проучването, представен от сп Nature. Бързите проби, които са налични сега, не засичат характерно тези антитела.
Друг усложняващ фактор за имунитетните паспорти е, че тестванията за антитела не могат да потвърдят изрично, че човек към този момент не е инфектиран. Според проучване, оповестено този месец в профилираното издание, вирусната РНК не изчезва внезапно след появяването на антитела в кръвта, а постепенно понижава. Така може човек към момента е инфектиран, макар че пробата му твърди, че има " имунитет ".
Какво да вършим с бързите проби
В последна сметка учените не могат да разгласят изрично, че в случай че бързитят тест покаже, че имаш антитела, това значи и че имаш имунитет. Затова те не поучават държавните управления да взимат решения за отваряне на стопанските системи си или за връщане на хората на работа със документи единствено въз основата на резултати от тези проби.
Тестовете обаче могат да се употребяват за епидемиологични цели - всеобщо тестване, с цел да се разкрие какъв брой огромна е в действителност болестта, кои са засегнатите групи и по какъв начин да се спре по-нататъшното й разпространяване. Точно това вършат към този момент някои страни в Европа - в максимален мащаб това се случва в Германия, само че всеобщо тестване стартира и в Лобмардия, както и други райони на континента. Включително и в България, като тук те се употребяват за " срезови " проучвания, както ги назовава ръководителят на спешния щаб ген. Мутафчийски, в съответни общности - служители на реда, лекари, в Банско, където имаше огнище. Отделно редица общини закупиха бързи проби или ги получиха като дарения.
Резултатите от някои от тези изследвания са много забавни (виж карето), само че би трябвало да се одобряват с доста мислено, защото е обществено незнайно кой е производителят им. Това е значимо, тъй като качеството и точността им варират в доста огромни граници. Какво демонстрират бързите проби в България
Няколко скрининга с всеобщи проби бяха направени в България, като в Банско да вземем за пример от над 330 тествани се оказва, че антитела имат сред 7-8%. Предвид, че курортът бе под карантина поради случаи на инфектирани туристи, това не е толкоз изненадващо. Но пък съгласно формалните данни в Банско има едвам 3 регистрирани случая на болестта, включително един умрял.
Още по-изненадващи са резултатите от изследването измежду 773 медици в столичната Спешна помощ, което сподели антитела измежду близо ⅓ от тях. Това е значителен дял и в случай че данните са правилни, това приказва, че заболяването е била излъчена седмици и месеци наред сред медици и пациенти. Което не е изключено, в случай, че до неотдавна българските здравни управляващи просто не тестваха задоволително и бяха неефективни в откриването на инфектираните.
Мистерия въпреки всичко остава фактът, че и в двата случая засегнатите наподобява са карали инфекцията безсимптомно или относително леко. Но, несъмнено, допустимо е и тестванията просто да дават огромен % неточности.
Отделно бързи проби вършат и лабораториите против възнаграждение. Резултатите от тях, систематизирани в двата уеб страницата covistica.com и labtestcovid19.com, демонстрират че от направени близо 23 хиляди теста за антитела (IgM и IgG) позитивните резултати са малко под 480 или към 2%. Това съответствува с прогнозата на СЗО, съгласно която сред 2 и 3% от международното обитаеми към този момент са изкарали вируса.
Какъв е казусът с тестванията
Като нови артикули бързите проби би трябвало да бъдат тествани измежду огромни групи хора - стотици инфектирани и стотици непреболедували. Досега обаче в множеството оценки са взели участие единствено по няколко десетки души, тъй като тестванията са създадени доста бързо. Така резултатите остават несигурни, споделя проф. Питър Колигън, микробиолог от Университета в Канбера, представен от Nature.
Тестовете имат две характерности. Едната е " сензитивност ", която е способността им да откриват антитела в кръвта (обикновено се търсят ранни IgM антитела, които демонстрират дейна зараза, и дълготрайни IgG антитела, които се развиват по-късно и са знак за дълготраен имунитет). При ниска " сензитивност " тестванията може да покажат подправено отрицателни резултати - т.е настояват, че нямаш антитела за вируса, когато в действителност имаш.
Другата е " специфика ", която демонстрира способността на тестванията да записват правилно неналичието на вируса и да не го бъркат с различен разполагаем. Ако тя е ниска, тестванията демонстрират подправено положителни резултати, т.е настояват, че имаш антитела за вируса, когато в действителност нямаш.
Висококачественият тест би трябвало да реализира най-малко 99% уместност и по двата признака, споделя Колигън.
Повечето проби обаче са надалеч от сходни резултати. Например датско изследване на 9 теста демонстрира сензитивност в диапазона 67-93% и специфика 80-100%. Резултати от проучвания също на 9 теста, които се преглеждат от държавното управление на Обединеното кралство, разгласява авансово тази седмица и Националната научно-консултативна група за тестване на Covid-19 в Оксфорд. При тях чувствителността варира едвам сред 55- 85%, като специфичността е в диапазона 95-100%. Нито един тест в двете изледвания обаче няма и по двата индикатора резултати близки до 99%.
Саймън Кларк, микробиолог от Университета в Рединг, споделя, представен то FT, че отчетът от Оксфорд " демонстрира напълно ясно, че тези комплекти са незадоволително точни, с цел да бъдат употребявани от необятната популация, и по никакъв метод не биха били задоволителни, с цел да се дефинира дали хората са били изложени на ковид и дали имат имунитет ".
Повечето бързи проби очевидно не се оправят добре с " чувствителността " - изключително за IgM, което ги прави и изключително несъответствуващи за диагностика, само че и при IgG триумфът не е свръхестествен. По-добра е коректността при " специфичността ", само че при този индикатор пък грешката е рискова - пробата ще каже на ползващия го, че е предпазен от ковид, което в действителност няма да е правилно.
Да се реализира оптималната " специфика " е мъчно, тъй като пробата би трябвало да разпознава единствено антитела, характерни за новия вирус Sars-CoV-2, без да се разсейва от антителата за други вируси от същото семейство - да вземем за пример тези за простуда, които хората носят, в случай че са прекарали неотдавна такава. Тези антитела са доста близки. Проучване, оповестено в уеб страницата на американския център за надзор и предварителна защита на болестта (CDC) да вземем за пример демонстрира, че пробата на немската EUROIMMUN, една от пъврите, които получиха европейски лиценз, открива антитела както против SARS-CoV-2, по този начин и против ковид на простуда, без да ги разграничава.
Изглаждането на всички тези неточности лишава време, което тези проби към момента не са имали, споделя проф. Колигън. Отне доста години да вземем за пример, с цел да се разработят проби за антитела против ХИВ с повече от 99% специфика, прибавя той. И въпреки всичко - към този момент 280 компании създават и оферират проби съгласно данните на с на основаната в Женева Фондация за новаторска нова диагностика (FIND).Опитите и изследванията не престават, само че в упованията към този момент има повече натурализъм в сравнение с възторг.
Бързо обаче стана ясно, че има проблем - тези проби са нови, незадоволително изпитани и дават неточности. А това е рисково - връщането на работа на десетки хора, които мислят, че имат имунитет, когато може и да нямат, крие риск от втора вълна на болестта. Така да вземем за пример английското държавно управление се отхвърли да пусне на пазара над 3.5 млн китайски текста, които преждевременно закупи, окрилено от концепцията за " паспорти за имунитет ".
В последна сметка този проект седи на трупчета в очакване да бъде разпознат правилен тест измежду стотиците на пазара. С напредването на изследванията положителни вести обаче още няма (виж по-долу).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тази седмица пък в Женева доктор Мария ван Керхове от СЗО в допълнение поля със студена вода очакванията за безапелационна връзка сред антителата и имунитета като евентуален излаз от рецесията, като разгласи, че за момента няма доказателства, че серологичните проби могат да потвърдят, че човек има имунитет и е предпазен от реинфекция. Тестовете могат да покажат - с друга сигурност -
съществуване на антитела, само че към момента не е ясно нито за какъв брой време, нито в каква степен въобще те защищават от провторно заразяване.
Антитела не е равно на имунитет
Един от проблемите е, че не е ясно какъв брой време са дейни антителата за ковид. Възможно е всичко - от няколко месеца до години. Още по-неясно е доколко те пазят от реинфекция: допустимо е да пазят изцяло за избран интервал, само че е допустимо и да работят единствено отчасти - да смекчават признаците, да вземем за пример. Добрата вест е, че до момента откривателите споделят, че не са виждали безспорни доказателства за повторна болест.
Лошата е, че някои заболели може изобщо да не развиват нужните антитела. За да има човек същинска отбрана от вируса, той би трябвало да има не какви да е антитела, а избран вид - така наречен обезвреждащи антитела, които предотвратяват навлизането на вируса в клетките. Един непубликуван още разбор на 175 случая в Китай, които са изкарали COVID-19 с леки признаци, твърди, че при 10 от тях не са открити обезвреждащи антитела въобще, макар че имат високи равнища на различен тип антитела. " Тези хора са били инфектирани, само че не е ясно дали имат имунитет ", споделя Ву Фън, микробиолог от университета в Шанхай, който управлява проучването, представен от сп Nature. Бързите проби, които са налични сега, не засичат характерно тези антитела.
Друг усложняващ фактор за имунитетните паспорти е, че тестванията за антитела не могат да потвърдят изрично, че човек към този момент не е инфектиран. Според проучване, оповестено този месец в профилираното издание, вирусната РНК не изчезва внезапно след появяването на антитела в кръвта, а постепенно понижава. Така може човек към момента е инфектиран, макар че пробата му твърди, че има " имунитет ".
Какво да вършим с бързите проби
В последна сметка учените не могат да разгласят изрично, че в случай че бързитят тест покаже, че имаш антитела, това значи и че имаш имунитет. Затова те не поучават държавните управления да взимат решения за отваряне на стопанските системи си или за връщане на хората на работа със документи единствено въз основата на резултати от тези проби.
Тестовете обаче могат да се употребяват за епидемиологични цели - всеобщо тестване, с цел да се разкрие какъв брой огромна е в действителност болестта, кои са засегнатите групи и по какъв начин да се спре по-нататъшното й разпространяване. Точно това вършат към този момент някои страни в Европа - в максимален мащаб това се случва в Германия, само че всеобщо тестване стартира и в Лобмардия, както и други райони на континента. Включително и в България, като тук те се употребяват за " срезови " проучвания, както ги назовава ръководителят на спешния щаб ген. Мутафчийски, в съответни общности - служители на реда, лекари, в Банско, където имаше огнище. Отделно редица общини закупиха бързи проби или ги получиха като дарения.
Резултатите от някои от тези изследвания са много забавни (виж карето), само че би трябвало да се одобряват с доста мислено, защото е обществено незнайно кой е производителят им. Това е значимо, тъй като качеството и точността им варират в доста огромни граници. Какво демонстрират бързите проби в България
Няколко скрининга с всеобщи проби бяха направени в България, като в Банско да вземем за пример от над 330 тествани се оказва, че антитела имат сред 7-8%. Предвид, че курортът бе под карантина поради случаи на инфектирани туристи, това не е толкоз изненадващо. Но пък съгласно формалните данни в Банско има едвам 3 регистрирани случая на болестта, включително един умрял.
Още по-изненадващи са резултатите от изследването измежду 773 медици в столичната Спешна помощ, което сподели антитела измежду близо ⅓ от тях. Това е значителен дял и в случай че данните са правилни, това приказва, че заболяването е била излъчена седмици и месеци наред сред медици и пациенти. Което не е изключено, в случай, че до неотдавна българските здравни управляващи просто не тестваха задоволително и бяха неефективни в откриването на инфектираните.
Мистерия въпреки всичко остава фактът, че и в двата случая засегнатите наподобява са карали инфекцията безсимптомно или относително леко. Но, несъмнено, допустимо е и тестванията просто да дават огромен % неточности.
Отделно бързи проби вършат и лабораториите против възнаграждение. Резултатите от тях, систематизирани в двата уеб страницата covistica.com и labtestcovid19.com, демонстрират че от направени близо 23 хиляди теста за антитела (IgM и IgG) позитивните резултати са малко под 480 или към 2%. Това съответствува с прогнозата на СЗО, съгласно която сред 2 и 3% от международното обитаеми към този момент са изкарали вируса.
Какъв е казусът с тестванията
Като нови артикули бързите проби би трябвало да бъдат тествани измежду огромни групи хора - стотици инфектирани и стотици непреболедували. Досега обаче в множеството оценки са взели участие единствено по няколко десетки души, тъй като тестванията са създадени доста бързо. Така резултатите остават несигурни, споделя проф. Питър Колигън, микробиолог от Университета в Канбера, представен от Nature.
Тестовете имат две характерности. Едната е " сензитивност ", която е способността им да откриват антитела в кръвта (обикновено се търсят ранни IgM антитела, които демонстрират дейна зараза, и дълготрайни IgG антитела, които се развиват по-късно и са знак за дълготраен имунитет). При ниска " сензитивност " тестванията може да покажат подправено отрицателни резултати - т.е настояват, че нямаш антитела за вируса, когато в действителност имаш.
Другата е " специфика ", която демонстрира способността на тестванията да записват правилно неналичието на вируса и да не го бъркат с различен разполагаем. Ако тя е ниска, тестванията демонстрират подправено положителни резултати, т.е настояват, че имаш антитела за вируса, когато в действителност нямаш.
Висококачественият тест би трябвало да реализира най-малко 99% уместност и по двата признака, споделя Колигън.
Повечето проби обаче са надалеч от сходни резултати. Например датско изследване на 9 теста демонстрира сензитивност в диапазона 67-93% и специфика 80-100%. Резултати от проучвания също на 9 теста, които се преглеждат от държавното управление на Обединеното кралство, разгласява авансово тази седмица и Националната научно-консултативна група за тестване на Covid-19 в Оксфорд. При тях чувствителността варира едвам сред 55- 85%, като специфичността е в диапазона 95-100%. Нито един тест в двете изледвания обаче няма и по двата индикатора резултати близки до 99%.
Саймън Кларк, микробиолог от Университета в Рединг, споделя, представен то FT, че отчетът от Оксфорд " демонстрира напълно ясно, че тези комплекти са незадоволително точни, с цел да бъдат употребявани от необятната популация, и по никакъв метод не биха били задоволителни, с цел да се дефинира дали хората са били изложени на ковид и дали имат имунитет ".
Повечето бързи проби очевидно не се оправят добре с " чувствителността " - изключително за IgM, което ги прави и изключително несъответствуващи за диагностика, само че и при IgG триумфът не е свръхестествен. По-добра е коректността при " специфичността ", само че при този индикатор пък грешката е рискова - пробата ще каже на ползващия го, че е предпазен от ковид, което в действителност няма да е правилно.
Да се реализира оптималната " специфика " е мъчно, тъй като пробата би трябвало да разпознава единствено антитела, характерни за новия вирус Sars-CoV-2, без да се разсейва от антителата за други вируси от същото семейство - да вземем за пример тези за простуда, които хората носят, в случай че са прекарали неотдавна такава. Тези антитела са доста близки. Проучване, оповестено в уеб страницата на американския център за надзор и предварителна защита на болестта (CDC) да вземем за пример демонстрира, че пробата на немската EUROIMMUN, една от пъврите, които получиха европейски лиценз, открива антитела както против SARS-CoV-2, по този начин и против ковид на простуда, без да ги разграничава.
Изглаждането на всички тези неточности лишава време, което тези проби към момента не са имали, споделя проф. Колигън. Отне доста години да вземем за пример, с цел да се разработят проби за антитела против ХИВ с повече от 99% специфика, прибавя той. И въпреки всичко - към този момент 280 компании създават и оферират проби съгласно данните на с на основаната в Женева Фондация за новаторска нова диагностика (FIND).Опитите и изследванията не престават, само че в упованията към този момент има повече натурализъм в сравнение с възторг.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ