Съдът в Страсбург ще се произнесе за царските имоти, без дори да е питал държавата
© Георги Кожухаров Още по тематиката
1.8 млн. коства на общината поддръжката на парка " Врана " за 7 години
Няма разумна причина общината да поддържа парка, а жителите да не го употребяват, споделя общинският консултант Иво Божков
9 апр 2018
Властта даде заден ход за царските парцели
Делата не престават, изпълнителната власт няма да се меси нито на правосъдната, нито на законодателната, само че предложи закон
4 дек 2017
В очакване на претекстовете за новата политика към царските парцели
Държавата към момента не е осведомена за тъжби на Симеон Сакскобургготски в Страсбург
4 дек 2017
Министър Нанков чака нов закон за царските парцели и се зарече да го съблюдава
Повече от година откакто дефинитивно завоюва делата за дворците " Ситняково " и " Саръгьол " страната не си ги е поискала от Симеон Сакскобургготски
1 дек 2017
Царската реставрация от дълго време завърши, в този момент стартират подаръците
След като съдът отхвърли имотните искания на Симеон Сакскобургготски, в този момент на мрачно се приготвя ново връщане
30 ное 2017 Eвропейският съд по правата на индивида в Страсбург заяви, че на 12 април, четвъртък, ще разгласи решение по трите тъжби за така наречен царски парцели.
Новината е изненадваща, тъй като досега нито една от жалбите не е комуникирана, т.е. съдът досега не е съобщил на българското държавно управление, че такава тъжба е получена, какви са недоволствата по нея, както и въпросите, на които би желал да получи отговор от българските управляващи. При това първата тъжба е подадена преди седем години - през 2010 година, директно откакто Народното събрание гласоподава мораториум върху разпореждането и употребата на върнатите парцели. Втората тъжба е от 2012 година и е във връзка на влязлото в действие решение на съда, с което се удостоверява отводът на страната да върне на царските наследници имението " Кричим ". Третата тъжба е подадена предходната година след окончателните решения на българския съд, с които бе оповестена за противозаконна реституцията на парцелите " Ситняково " и " Саръгьол " и те бяха присъдени на страната. Досега единствената информация за тези тъжби в общественото пространство беше от обществените изказвания на някогашния цар и неговите юристи. Всичко това дава съображение на специалисти по процедурите в Страсбург да разясняват пред " Капитал ", че доколкото ще бъде оповестено решение преди комуникирането на жалбите, разумно е да се чака, че те (или част от тях) ще бъдат отхвърлени като неприемливи.
Жалбите
Две от жалбите са подадени единствено от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок - във връзка на трите влезнали в действие правосъдни решения, с които съдът разгласи за противозаконна реституцията на парцелите " Ситняково " и " Саръгьол " и удостовери отхвърли на страната да им върне имението " Кричим ".
Третата тъжба, която в действителност е първа по време, подадена през 2010 година, директно откакто Народното събрание наложи мораториум върху разпореждането и употребата на всички парцели и движимости, възобновени на царските наследници, е подписана от седем жалбоподатели – с изключение на от Симеон и Мария-Луиза и от техните братовчеди, деца на вуйна им княгиня Надежда, като наследници на цар Фердинанд. Това са гермaнските жители Фердинанд декор Вюртемберг, роден през 1925 година Александър декор Вюртемберг (1933 г.), Ойген декор Вюртемберг (1930 г.), Софи де Вюртемберг (1937 г.) и Маргарет дьо Шевини (1928 г.).
Мотивите ще влязат като мотив за политиката по царските парцели
Решението и изключително претекстовете към него са извънредно значими, тъй като страната към момента се колебае в политиката си във връзка с царските парцели - най-много тъй като политическият хайлайф се пробва да употребява тематиката като средство да манипулира Сакскобургготски като политически състезател, а също така - и като средство за пиар. Потвърждение за това бе и опитът на държавното управление от края на м.г. да реставрира реституцията отначало, като се откаже от заведените висящи правосъдни каузи за парцелите - за " Царска Бистрица ", " Врана ", стопанство " Врана ", горите в Рила, и поеме курс към съглашение със Сакскобургготски. В поддръжка на тази политика бе изваден главният мотив, че Съдът в Страсбург " сигурно " ще осъди България по заведените каузи. Интересното е, че това не си разрешиха да разясняват министрите Цецка Цачева и Николай Нанков (на правораздаването и на районното развитие), които се оказаха фронтмени на тази акция, а външни за институциите " специалисти ", най-много от средите на бившето Национална движение „Симеон Втори".
Само публичното неодобрение от тази очевидно подмолна политика предотврати този опит на държавното управление да сложи отначало въпроса за връщане на парцелите, само че остави тематиката отворена. Още повече че мораториумът върху разпореждането и употребата на парцелите през 2009 година беше признат до гласуването на специфичен закон, а работата по него по този начин и в никакъв случай не е започвала (виж карето най-отдолу).
Междувременно обаче тематиката за закона става все по-неактуална, тъй като разногласията за собствеността върху парцелите бяха вкарани в съда, някои получиха дефинитивно решение, други чакат касация пред висшия съд, а единствено делото за двореца " Врана " е още на първа инстанция. Държавата в действителност не е завела каузи единствено за два от възобновените парцели на царските наследници - за двореца в Баня и за парцела на княгиня Евдокия в кв. " Изток ", върнат на седмината наследници. Тези два парцела са били закупени в персонално качество от членовете на царската фамилия и за тях страната признава, че са били персонална благосъстоятелност на титулярите, а не имущество на короната като институция, която е издържана от бюджета и освободена от налози точно като държавна институция.
Основното недоволство на седемте жалбоподатели във връзка с мораториума е за нарушено право на благосъстоятелност (член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията по правата на човека), защото той основава състояние на неустановеност за правата им на притежатели, без те да разполагат със законови средства да оспорят това и да се защитят, доколкото става въпрос за акт на Народното събрание.
Държавата още не е влезнала в " Ситняково " и " Саръгьол "
Междувременно стана ясно, че страната към момента не е влезнала във притежание на именията " Ситняково " и " Саръгьол ", макар че правосъдните решения, с които тя е оповестена за легален притежател, влязоха в действие още през лятото на м.г. На въпрос на " Капитал " за подхванатите дейности за осъществяване на двете правосъдните решения за " Ситняково " и " Саръгьол " от Министерството на районното развиване и благоустройството дадоха отговор, че се работи по въпроса - " следва споразумяване на паричните отговорности сред страните, след което от регионалния шеф на Софийска област ще бъдат подхванати дейности за предаване на владението ", се споделя в отговора, получен в края на март. За " Ситняково " занапред са подхванати дейности за издаване на изпълнителен лист. Мораториумът
С решение от 18 декември 2009 година Народното събрание наложи мораториум върху всевъзможни дейности на предписание с парцели и движими движимости, възобновени или дадени като обезщетение на наследниците на някогашните царе Фердинанд I и Борис III. С мораториума беше спряно разпореждането с всякакво имущество - парцели и движимости, " за които има постановени решения за признание и възобновяване правото на благосъстоятелност или са дадени като обезщетение на наследниците на някогашните царе ". Това включва здания и прилежащите им територии, гори и аграрни земи, гори и здания, както и движими движимости. Спират се и употребата и строителството във всички парцели, което значи и сечта в горите.
Според решението на Народното събрание той ще продължи, до момента в който не бъде признат специфичен закон за уреждането на имуществото на царските наследници. Работата по подобен закон в никакъв случай не е започвала, а в това време страната заведе каузи, с които желае анулацията на реституцията на царските парцели в интерес на наследниците на някогашните царе и досега съдилищата постановяват еднопосочно решения в интерес на страната.
Почти незабавно по-късно, още преди решението да бъде оповестено в Държавен вестник, тогавашният омбудсман Гиньо Ганев сезира Конституционния съд с искане за оповестяване за противоконституционно решението на Народното събрание, с което бе натрапен мораториум върху царските парцели. През февруари 2010 година Конституционен съд единомислещо отхвърли като неприемливо настояването на Гиньо Ганев, като се стимулира, че омбудсманът няма пълномощия да сезира съда с решения на Народното събрание, а единствено закони, с които се нарушават права и свободи на жителите.
1.8 млн. коства на общината поддръжката на парка " Врана " за 7 години
Няма разумна причина общината да поддържа парка, а жителите да не го употребяват, споделя общинският консултант Иво Божков
9 апр 2018
Властта даде заден ход за царските парцели
Делата не престават, изпълнителната власт няма да се меси нито на правосъдната, нито на законодателната, само че предложи закон
4 дек 2017
В очакване на претекстовете за новата политика към царските парцели
Държавата към момента не е осведомена за тъжби на Симеон Сакскобургготски в Страсбург
4 дек 2017
Министър Нанков чака нов закон за царските парцели и се зарече да го съблюдава
Повече от година откакто дефинитивно завоюва делата за дворците " Ситняково " и " Саръгьол " страната не си ги е поискала от Симеон Сакскобургготски
1 дек 2017
Царската реставрация от дълго време завърши, в този момент стартират подаръците
След като съдът отхвърли имотните искания на Симеон Сакскобургготски, в този момент на мрачно се приготвя ново връщане
30 ное 2017 Eвропейският съд по правата на индивида в Страсбург заяви, че на 12 април, четвъртък, ще разгласи решение по трите тъжби за така наречен царски парцели.
Новината е изненадваща, тъй като досега нито една от жалбите не е комуникирана, т.е. съдът досега не е съобщил на българското държавно управление, че такава тъжба е получена, какви са недоволствата по нея, както и въпросите, на които би желал да получи отговор от българските управляващи. При това първата тъжба е подадена преди седем години - през 2010 година, директно откакто Народното събрание гласоподава мораториум върху разпореждането и употребата на върнатите парцели. Втората тъжба е от 2012 година и е във връзка на влязлото в действие решение на съда, с което се удостоверява отводът на страната да върне на царските наследници имението " Кричим ". Третата тъжба е подадена предходната година след окончателните решения на българския съд, с които бе оповестена за противозаконна реституцията на парцелите " Ситняково " и " Саръгьол " и те бяха присъдени на страната. Досега единствената информация за тези тъжби в общественото пространство беше от обществените изказвания на някогашния цар и неговите юристи. Всичко това дава съображение на специалисти по процедурите в Страсбург да разясняват пред " Капитал ", че доколкото ще бъде оповестено решение преди комуникирането на жалбите, разумно е да се чака, че те (или част от тях) ще бъдат отхвърлени като неприемливи.
Жалбите
Две от жалбите са подадени единствено от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок - във връзка на трите влезнали в действие правосъдни решения, с които съдът разгласи за противозаконна реституцията на парцелите " Ситняково " и " Саръгьол " и удостовери отхвърли на страната да им върне имението " Кричим ".
Третата тъжба, която в действителност е първа по време, подадена през 2010 година, директно откакто Народното събрание наложи мораториум върху разпореждането и употребата на всички парцели и движимости, възобновени на царските наследници, е подписана от седем жалбоподатели – с изключение на от Симеон и Мария-Луиза и от техните братовчеди, деца на вуйна им княгиня Надежда, като наследници на цар Фердинанд. Това са гермaнските жители Фердинанд декор Вюртемберг, роден през 1925 година Александър декор Вюртемберг (1933 г.), Ойген декор Вюртемберг (1930 г.), Софи де Вюртемберг (1937 г.) и Маргарет дьо Шевини (1928 г.).
Мотивите ще влязат като мотив за политиката по царските парцели
Решението и изключително претекстовете към него са извънредно значими, тъй като страната към момента се колебае в политиката си във връзка с царските парцели - най-много тъй като политическият хайлайф се пробва да употребява тематиката като средство да манипулира Сакскобургготски като политически състезател, а също така - и като средство за пиар. Потвърждение за това бе и опитът на държавното управление от края на м.г. да реставрира реституцията отначало, като се откаже от заведените висящи правосъдни каузи за парцелите - за " Царска Бистрица ", " Врана ", стопанство " Врана ", горите в Рила, и поеме курс към съглашение със Сакскобургготски. В поддръжка на тази политика бе изваден главният мотив, че Съдът в Страсбург " сигурно " ще осъди България по заведените каузи. Интересното е, че това не си разрешиха да разясняват министрите Цецка Цачева и Николай Нанков (на правораздаването и на районното развитие), които се оказаха фронтмени на тази акция, а външни за институциите " специалисти ", най-много от средите на бившето Национална движение „Симеон Втори".
Само публичното неодобрение от тази очевидно подмолна политика предотврати този опит на държавното управление да сложи отначало въпроса за връщане на парцелите, само че остави тематиката отворена. Още повече че мораториумът върху разпореждането и употребата на парцелите през 2009 година беше признат до гласуването на специфичен закон, а работата по него по този начин и в никакъв случай не е започвала (виж карето най-отдолу).
Междувременно обаче тематиката за закона става все по-неактуална, тъй като разногласията за собствеността върху парцелите бяха вкарани в съда, някои получиха дефинитивно решение, други чакат касация пред висшия съд, а единствено делото за двореца " Врана " е още на първа инстанция. Държавата в действителност не е завела каузи единствено за два от възобновените парцели на царските наследници - за двореца в Баня и за парцела на княгиня Евдокия в кв. " Изток ", върнат на седмината наследници. Тези два парцела са били закупени в персонално качество от членовете на царската фамилия и за тях страната признава, че са били персонална благосъстоятелност на титулярите, а не имущество на короната като институция, която е издържана от бюджета и освободена от налози точно като държавна институция.
Основното недоволство на седемте жалбоподатели във връзка с мораториума е за нарушено право на благосъстоятелност (член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията по правата на човека), защото той основава състояние на неустановеност за правата им на притежатели, без те да разполагат със законови средства да оспорят това и да се защитят, доколкото става въпрос за акт на Народното събрание.
Държавата още не е влезнала в " Ситняково " и " Саръгьол "
Междувременно стана ясно, че страната към момента не е влезнала във притежание на именията " Ситняково " и " Саръгьол ", макар че правосъдните решения, с които тя е оповестена за легален притежател, влязоха в действие още през лятото на м.г. На въпрос на " Капитал " за подхванатите дейности за осъществяване на двете правосъдните решения за " Ситняково " и " Саръгьол " от Министерството на районното развиване и благоустройството дадоха отговор, че се работи по въпроса - " следва споразумяване на паричните отговорности сред страните, след което от регионалния шеф на Софийска област ще бъдат подхванати дейности за предаване на владението ", се споделя в отговора, получен в края на март. За " Ситняково " занапред са подхванати дейности за издаване на изпълнителен лист. Мораториумът
С решение от 18 декември 2009 година Народното събрание наложи мораториум върху всевъзможни дейности на предписание с парцели и движими движимости, възобновени или дадени като обезщетение на наследниците на някогашните царе Фердинанд I и Борис III. С мораториума беше спряно разпореждането с всякакво имущество - парцели и движимости, " за които има постановени решения за признание и възобновяване правото на благосъстоятелност или са дадени като обезщетение на наследниците на някогашните царе ". Това включва здания и прилежащите им територии, гори и аграрни земи, гори и здания, както и движими движимости. Спират се и употребата и строителството във всички парцели, което значи и сечта в горите.
Според решението на Народното събрание той ще продължи, до момента в който не бъде признат специфичен закон за уреждането на имуществото на царските наследници. Работата по подобен закон в никакъв случай не е започвала, а в това време страната заведе каузи, с които желае анулацията на реституцията на царските парцели в интерес на наследниците на някогашните царе и досега съдилищата постановяват еднопосочно решения в интерес на страната.
Почти незабавно по-късно, още преди решението да бъде оповестено в Държавен вестник, тогавашният омбудсман Гиньо Ганев сезира Конституционния съд с искане за оповестяване за противоконституционно решението на Народното събрание, с което бе натрапен мораториум върху царските парцели. През февруари 2010 година Конституционен съд единомислещо отхвърли като неприемливо настояването на Гиньо Ганев, като се стимулира, че омбудсманът няма пълномощия да сезира съда с решения на Народното събрание, а единствено закони, с които се нарушават права и свободи на жителите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ