В открито море уикенди просто няма
ClasNews стартира да разгласява четива за уикенда, каквито в нашата маринистика няма. Това са мемоари на пловдивския публицист Нейко Дамянов, които с дневнична буквалност вкарват в екипажното съществуване по международните морски трасета. Щрихират както събирателния облик на потомство с невероятна специалност, по този начин и черти от портрета на света. Ще стане пределно ясно, че бреговата линия и действителностите на откритото море нямат нищо общо. Една от разликите: За хората, които след работа се прибират вкъщи, уикендът е естественият край на седмицата, а в морето уикенди просто няма.
ВИЗИТКА
Имам три моряшки имена. За първото – Тюлен, получих кръщелно удостоверение от Нептун при изход от Гибралтар в Атлантика. С второто – Афала, повелителят на моретата и бурите ме именува при пресичането на екватора край крайбрежията на Еквадор. Третото – Оркней, си присвоих самичък. Заемка от Оркнейски острови, която единствено с една писмен знак повече съдържа личното ми име в противоположен ред.
Опитни алпинисти не се майтапят, че при катеренето на страховити отвеси в планините получават умеенето да „ стъпват “ във въздуха. След десетки хиляди благи, при бурно море човек привиква да пази равновесие, като се „ държи “ за струята от душа в моряшката баня.
По мое време Български морски флот беше флотилия от 112 кораба. Сега са три пъти по-малко, само че международният търговски флот с близо 69 000 кораба продължава да транспортира 90% от товарите, създавани по всички континенти. Бяхме „ екипаж “ от 1,2 милиона моряци.
Станах един от тях, само че не съм типичният моряк. Беше ми тясно и душно в редакцията на областен вестник, а по този начин неустоимо ме мамеше необятният свят. Тогава – 70-те години на предишния век, изход на открито имаха единствено висшият политически хайлайф, висококласни спортисти, моряци и водачи с достъп до половин Европа и Близкия изток. Трудно, доста мъчно стъпих на палуба. Журналисти, най-вече от София и Варна, имаха привилегията да плават като първи асистент капитани (помполити), т.е. политически офицери. За мен тази опция не съществуваше, просто не членувах в единствената до 1989 година партия. Кратки завършения с риболовен корабчета от база Несебър укротяваха нетърпението ми, въпреки че Черно море ми бе тясно съвсем като публицистичната стаичка. След няколкогодишни опити и застъпничеството на сътрудници от вестник „ Маяк “, най-сетне съумях да преодолея земното притегляне и да се озова в океана.
Моят Космос. Първо попаднах в Западна Европа. Държах да видя и Далечния изток, само че се озовах на границата сред Перу и Чили – Далечния запад. Все отново съумях да взема “поправителен изпит “ и да доплавам до загадъчния остров Тайван. Мислех, че съм завършил с корабите, обаче се оказах алергичен към публицистиката на новото време. Побегнах назад в морето, този път до пенсия, че и след нея. Ще повярвате ли, че 72-я си рожден ден през ноември 2016 година посрещнах в машинното поделение на последния си транспортен съд „ Емона “.
Дипломата ми на междинен механик оказа помощ да не дерайлирам обществено. От техникума по механотехника в Бургас излязох с шофьорска дееспособност категория „ С “, плюс документ за корабен моторист първа степен. Преди да въведа порядък в каютата на следващия транспортен съд, първата ми работа бе да опна антена за селективната „ Селена “. Късите талази на „ Свободна Европа “ хващах в Шанхай, а „ Хоризонт “, макар разстройствата, чувах в Куба. Винаги бях крепко зареден с водка „ Гутенберг “. Такова пиво няма, възразяваха познавачи. Има, има, посвещавах ги, всяка страница има резултата на глътка положително уиски.
Нанякъде по света съм отплавал 22 пъти единствено под български байрак и постоянно със самочувствието, че съм попаднал на добър транспортен съд с добър капитан и добър екипаж. Реалността в никакъв случай не е била толкоз положителна и въпреки всичко ми провървя. Нито гневът на морето, нито комплицираните междуличностни връзки са ме поставяли в гранична обстановка. Странно, когато в този момент по малкия екран видя прибоя на океана ме побиват тръпки и изпитвам страх.
На 17.12.2016 година за финален път слязох по трапа на транспортен съд и стъпих на брега. Окончателно. Много ми липсва махалото отплаване – завръщане. Чета дневниците си, водени от първата до последната миля и миниатюрите, писани в безтегловността на каютната самотност.
Нямам визия на кого би било забавно достоверното море. То няма нищо общо с сантименталните видения на поетите, нито с босоногата отпускарска независимост на плажната линия. На професионалните моряци корабите, създадени през 60-те и 70-те години на предишния век, евентуално наподобяват ретро съвсем като параходите. Нека да видят разликата от моето време.
От транспортен съд " ClasNews " през днешния ден хвърляме първата бутилка в океана Интернет.
Рейда Бургас, 06.10.1980 година
В 15,00 часа транспортен съд „ Пловдив “ хвърли котва на рейда Бургас. Качих се незабавно с катера „ Акула “ на бреговата работа. Вълнорезът пореше атлазенозелената вода, вятърът хвърляше пръски в лицето ми. Блаженство.
Плавах в компанията на 7-8 напълно млади и средновъзрастни дами. Нетърпеливо хубави. Докато следих суетнята към качването и слизането, „ Акула “ отблъсна, останах самичък край трапа. Скришна моряшка наслада. Колкото моряците бързат да слязат на брега, толкоз аз бързам да се кача на кораба.
Не по този начин си представях облика на капитана. Достолепен, граждански и отпаднал, капитан Любен Генов крепеше с бастун палубата под нозете си. Капитаните далечно корабоплаване също остаряват, само че ми беше тягостно да виждам по какъв начин слиза по трапа с моряшка помощ.
Представих се на старши асистент капитана. Помолих за чай, само че той откри това за прекомерно комплицирано и предложи уиски. Приех. Колкото да преглътна неприятната за мен вест, че до момента в който корабът влезе в пристанището, приключат товаро-разтоварните интервенции и тръгнем за идващия автобус, ще минат най-малко две седмици.
Върнах се на брега с „ Тюлен “ – последната за деня рейдова лодка. На рейда пулсират светлините на минимум 20 наши и непознати кораби. Гора от светлини. Останах с усещането, че елементи от Средна гора, Стара планина и Родопите са се преместили в Бургаския залив, тъй като за секунди акостирахме до „ Калофер “, „ Брацигово “, „ Копривщица “, „ Чая “, „ Захари Стоянов “… Само не разбрах по какъв начин катерът разпознава в тъмнината безредно разположените в залива „ планински местности “.
Рейда Бургас, 07.10.1980 година
На палубата е безшумно като в планината, а в мен се надига ужас и яд. Налага се незабавно от транспортен съд „ Пловдив “ да се върна в Пловдив, с цел да нанесат в жълтата ми брошура имунизацията срещу вариола. Добре, че многогодишните борби с бюрократичната машина са ме създали еднообразно мнителен и внимателен. Помолих отрано да бъде тествана редовността на документите ми. Боже опази, в случай че този пропуск бе открит часове преди отплаването. Просто щях да отпадна от екипажния лист.
Слизам от рейдовата лодка и тук, на границата сред море и бряг, в ноздрите ми бодва аромат на солена влага и презряло лято. Ароматерапия.
Нейко ДАМЯНОВ
ВИЗИТКА
Имам три моряшки имена. За първото – Тюлен, получих кръщелно удостоверение от Нептун при изход от Гибралтар в Атлантика. С второто – Афала, повелителят на моретата и бурите ме именува при пресичането на екватора край крайбрежията на Еквадор. Третото – Оркней, си присвоих самичък. Заемка от Оркнейски острови, която единствено с една писмен знак повече съдържа личното ми име в противоположен ред.
Опитни алпинисти не се майтапят, че при катеренето на страховити отвеси в планините получават умеенето да „ стъпват “ във въздуха. След десетки хиляди благи, при бурно море човек привиква да пази равновесие, като се „ държи “ за струята от душа в моряшката баня.
По мое време Български морски флот беше флотилия от 112 кораба. Сега са три пъти по-малко, само че международният търговски флот с близо 69 000 кораба продължава да транспортира 90% от товарите, създавани по всички континенти. Бяхме „ екипаж “ от 1,2 милиона моряци.
Станах един от тях, само че не съм типичният моряк. Беше ми тясно и душно в редакцията на областен вестник, а по този начин неустоимо ме мамеше необятният свят. Тогава – 70-те години на предишния век, изход на открито имаха единствено висшият политически хайлайф, висококласни спортисти, моряци и водачи с достъп до половин Европа и Близкия изток. Трудно, доста мъчно стъпих на палуба. Журналисти, най-вече от София и Варна, имаха привилегията да плават като първи асистент капитани (помполити), т.е. политически офицери. За мен тази опция не съществуваше, просто не членувах в единствената до 1989 година партия. Кратки завършения с риболовен корабчета от база Несебър укротяваха нетърпението ми, въпреки че Черно море ми бе тясно съвсем като публицистичната стаичка. След няколкогодишни опити и застъпничеството на сътрудници от вестник „ Маяк “, най-сетне съумях да преодолея земното притегляне и да се озова в океана.
Моят Космос. Първо попаднах в Западна Европа. Държах да видя и Далечния изток, само че се озовах на границата сред Перу и Чили – Далечния запад. Все отново съумях да взема “поправителен изпит “ и да доплавам до загадъчния остров Тайван. Мислех, че съм завършил с корабите, обаче се оказах алергичен към публицистиката на новото време. Побегнах назад в морето, този път до пенсия, че и след нея. Ще повярвате ли, че 72-я си рожден ден през ноември 2016 година посрещнах в машинното поделение на последния си транспортен съд „ Емона “.
Дипломата ми на междинен механик оказа помощ да не дерайлирам обществено. От техникума по механотехника в Бургас излязох с шофьорска дееспособност категория „ С “, плюс документ за корабен моторист първа степен. Преди да въведа порядък в каютата на следващия транспортен съд, първата ми работа бе да опна антена за селективната „ Селена “. Късите талази на „ Свободна Европа “ хващах в Шанхай, а „ Хоризонт “, макар разстройствата, чувах в Куба. Винаги бях крепко зареден с водка „ Гутенберг “. Такова пиво няма, възразяваха познавачи. Има, има, посвещавах ги, всяка страница има резултата на глътка положително уиски.
Нанякъде по света съм отплавал 22 пъти единствено под български байрак и постоянно със самочувствието, че съм попаднал на добър транспортен съд с добър капитан и добър екипаж. Реалността в никакъв случай не е била толкоз положителна и въпреки всичко ми провървя. Нито гневът на морето, нито комплицираните междуличностни връзки са ме поставяли в гранична обстановка. Странно, когато в този момент по малкия екран видя прибоя на океана ме побиват тръпки и изпитвам страх.
На 17.12.2016 година за финален път слязох по трапа на транспортен съд и стъпих на брега. Окончателно. Много ми липсва махалото отплаване – завръщане. Чета дневниците си, водени от първата до последната миля и миниатюрите, писани в безтегловността на каютната самотност.
Нямам визия на кого би било забавно достоверното море. То няма нищо общо с сантименталните видения на поетите, нито с босоногата отпускарска независимост на плажната линия. На професионалните моряци корабите, създадени през 60-те и 70-те години на предишния век, евентуално наподобяват ретро съвсем като параходите. Нека да видят разликата от моето време.
От транспортен съд " ClasNews " през днешния ден хвърляме първата бутилка в океана Интернет.
Рейда Бургас, 06.10.1980 година
В 15,00 часа транспортен съд „ Пловдив “ хвърли котва на рейда Бургас. Качих се незабавно с катера „ Акула “ на бреговата работа. Вълнорезът пореше атлазенозелената вода, вятърът хвърляше пръски в лицето ми. Блаженство.
Плавах в компанията на 7-8 напълно млади и средновъзрастни дами. Нетърпеливо хубави. Докато следих суетнята към качването и слизането, „ Акула “ отблъсна, останах самичък край трапа. Скришна моряшка наслада. Колкото моряците бързат да слязат на брега, толкоз аз бързам да се кача на кораба.
Не по този начин си представях облика на капитана. Достолепен, граждански и отпаднал, капитан Любен Генов крепеше с бастун палубата под нозете си. Капитаните далечно корабоплаване също остаряват, само че ми беше тягостно да виждам по какъв начин слиза по трапа с моряшка помощ.
Представих се на старши асистент капитана. Помолих за чай, само че той откри това за прекомерно комплицирано и предложи уиски. Приех. Колкото да преглътна неприятната за мен вест, че до момента в който корабът влезе в пристанището, приключат товаро-разтоварните интервенции и тръгнем за идващия автобус, ще минат най-малко две седмици.
Върнах се на брега с „ Тюлен “ – последната за деня рейдова лодка. На рейда пулсират светлините на минимум 20 наши и непознати кораби. Гора от светлини. Останах с усещането, че елементи от Средна гора, Стара планина и Родопите са се преместили в Бургаския залив, тъй като за секунди акостирахме до „ Калофер “, „ Брацигово “, „ Копривщица “, „ Чая “, „ Захари Стоянов “… Само не разбрах по какъв начин катерът разпознава в тъмнината безредно разположените в залива „ планински местности “.
Рейда Бургас, 07.10.1980 година
На палубата е безшумно като в планината, а в мен се надига ужас и яд. Налага се незабавно от транспортен съд „ Пловдив “ да се върна в Пловдив, с цел да нанесат в жълтата ми брошура имунизацията срещу вариола. Добре, че многогодишните борби с бюрократичната машина са ме създали еднообразно мнителен и внимателен. Помолих отрано да бъде тествана редовността на документите ми. Боже опази, в случай че този пропуск бе открит часове преди отплаването. Просто щях да отпадна от екипажния лист.
Слизам от рейдовата лодка и тук, на границата сред море и бряг, в ноздрите ми бодва аромат на солена влага и презряло лято. Ароматерапия.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ