Чували ли сте някога за оксиконтин? Ако не, значи сте

Чували ли сте в миналото за оксиконтин? Ако не, значи сте късметлии, здрави сте, в никакъв случай не сте имали сериозна контузия, която да изисква болкоуспокояващо.   Милиони хора обаче са тъкмо в противоположното състояние. Живеят с непрекъснати, мощни болки и имат потребност от помощ, с цел да се оправят с това. Оксиконтин, името под което се продава препаратът оксикодон, е създаден тъкмо за тях. Или най-малко по този начин би следвало да е в идеалния вид. Става дума за едно от най-силните обезболяващи, които светът познава. То е по-мощно от морфина, само че не толкоз известно и надалеч по-достъпен. Оксиконтин ще облекчи болката ви бързо. И също толкоз бързо ще ви трансформира в подвластни.   Разработването на това хем магическо, хем смъртоносно хапче е разказана в новия сериал на Netflix The Painkiller.   Главната роля е поверена на Матю Бродерик, който играе Ричард Саклър, шеф на фармацевтичната компания Purdue, основала медикамента. Саклър е мистериозна фигура. Произлизащ от семейство на лекари и предприемачи, той оглавява компанията след гибелта на чичо си. Под негово управление Purdue Pharma се изстрелва нагоре и печели милиарди, само че това се случва на доста висока цена.   Малко история. До началото на 80-те години изписването на мощни болкоуспокояващи в Съединени американски щати е съвсем тематика табу. Класифицирани под общото име опиоиди тези медикаменти дълго време не са желани от лекарите. Става дума за лекарства като викодин, фентанил, кодеин, морфин, оксиконтин и други Преди трийсет и няколко години обаче техните производители стартират съществени акции за популяризирането им. Първо си издействат позволение тези лекарства да се изписват на всички, а освен на тежко болните – да вземем за пример в финален етап на онкологични болести.   След това стартира ужасно рекламиране. Ключови тук са лекарите. Те са непрестанно ухажвани от комерсиалните сътрудници единствено и единствено да изписват повече. Замеряни се дарове, водени са по екскурзии. Всичко това има резултат и здравното съсловие малко по малко стартира да приема всеобщото изписване на опиоиди като нещо обикновено. Не всички са на това мнение, несъмнено. Има медици, които още тогава издигат глас и предизвестяват какво ще се случи, само че май никой не ги слуша.     Оксиконтин е пуснат на пазара през втората половина на 90-те години на предишния век.    Purdue Pharma съумява да си издейства утвърждението му по „ бързата писта “ и разрешението идва по-малко от година след подаването на документите към организацията по храните и медикаментите в Съединени американски щати. След това в ход е пусната тактика по одобряването му на пазара. Рекламните сътрудници на компанията са инструктирани да употребяват всевъзможни способи, с цел да накарат лекарите да го изписват. Стратегията е сполучлива и първоначално наподобява, че всичко е наред. Много пациенти са удовлетворени от резултата. Някои от тях даже се съгласяват да вземат участие в рекламни видеа на компанията, в които изясняват по какъв начин оксиконтин ги е избавил от болката и им е върнал живота противоположното. Използват се изречения като „ подарък от Бога “ за хапчето.   През цялото време компанията-производител твърди, че медикаментът не води до пристрастяване или по-точно се пристрастяват под 1% от употребяващите го. С годините обаче обстоятелствата стартират да приказват друго.    Докато Purdue Pharma печели милиарди, а лекарите изписват милиони таблетки, броят на подвластните хора внезапно скача. Оказва се, че оксиконтин води до съществено пристрастяване и по-късно проблемите стартират да се натрупат един върху различен. След известна приложимост пациентите стартират да търсят по-евтин вид да се оправят с казуса и се трансферират на хероин. Няма точна оценка какъв брой хора са умрели от несъразмерна приложимост на подобен вид лекарства, само че се счита, че са стотици хиляди, в случай че не и милиони.    Стратегията на Purdue е да упреква потребителите. От компанията се пробват да им трансферират отговорността за „ неразумна “ приложимост, назовават ги наркомани и се пробват по всевъзможен метод да се дистанцират от казуса, само че не стопират да продават продукта си. Към 2017 година казусът със злоупотребата на сходен вид артикули в Съединени американски щати е толкоз сериозен, че президентът Доналд Тръмп афишира изключително състояние.

Междувременно против компанията са заведени хиляди каузи. Макар че в предишното Purdue Pharma са се споразумявали нееднократно с страната и са плащали санкции в размер на стотици милиони, те в никакъв случай не са признавали, че са направили нещо неправилно. Общественото неодобрение против тях обаче пораства. Започват да се провеждат митинги и други акции.   Световноизвестни музеи стартират да отхвърлят милионните дарения на компанията, които в предишното са приемали с удоволствие. Така през 2019 година компанията афишира, че ще подаде документи за банкрут. Това обаче е по-скоро трик, тъй като на семейство Саклър е разрешено да запазят имуществото си на стойност милиарди долари. Компанията се съгласява и да заплати на 4 милиарда $ санкции, само че съглашението е по този начин завършено, че парите се дължат в границите на десетина години, а когато срокът изтече може да се окаже, че макар глобите те са станали по-богати.   Това е историята на оксиконтин. Или както споделя героят на Матю Бродерик:   „ Хората повтарят едно и също нещо – пробват се да се измъкнат от болката и да стигнат до удоволствието. Ако ние може да станем медиатор сред болката и удоволствието, повече няма да се тревожим за пари “.