Да, пораснали и подрастващи деца, има Дядо Коледа!
Чудо е Рождество Христово! Детето от Витлеем е единственият Богочовек. Било е и към този момент няма да се случи.
Чудо е Сътворението. „ В началото Бог сътвори небето и земята. “ Воля свише съгласно Светото писание. Според научната версия начало слага Големият гърмеж, след който микроскопично свръхплътно ядро се трансформира в мълниеносно разпространяваща се Вселена. И още в първата секунда се случват събития, по-важни от станалото през идващите 13,8 милиарда години до през днешния ден. Защото, в случай че плътността на Вселената една секунда след Големия гърмеж е била с една трилионна част по-голяма или също толкоз по-малка, нас нямаше да ни има. (Стивън Хокинг) Стъписващо, даже шокиращо звучат пресмятания, съгласно които вероятността да се появи Вселена като нашата е 1:10229 . Нищожен късмет на оскъдна прашинка като Земята да се породи живот. Старият завет твърди с пределна елементарност: „ … рече Бог да създадем индивида по наш облик, по наше сходство. “ (Битие 1-26)
Науката няма отговор за чудото. Дарвин позволява, че животът поражда в „ дребна локва с всички типове амониеви и фосфорни соли, светлина, топлота, електричество в наличност, тъй че да формират протеинова конструкция, подготвена за по-сложни промени “. Това е първичният бульон. Без да е теист или теолог, човек би могъл да одобри, че в един блажен момент просветва искрицата Божия, която трансформира химията в биология. Това – преди към 3 милиарда години при непокътнати устойчиви условия за еволюционните цикли, довели до появяването на Човека. Венец на природата. Самодържец. Самотник във времето и пространството. На всичките му опити да долови пратен от някъде сигнал за нечие битие чува единствено Великото безмълвие на Космоса. И всичко от локвата на Дарвин до в този момент не би имало смисъл без най-важното събитие – чудото на Рождеството. Далеч преди Христа мъдреци и пророци прогласяват Божия промисъл за Спасителя на индивида в мирозданието.
След разпада на родовата община и появяването на собствеността поражда и нуждата от ред в усложнените междуличностни и публични връзки. Първото документално удостоверение са Хетските закони. Древен и враждебен народ, населявал в средата на третото хилядолетие преди Христа земите на днешна Турция. Майстори в обработката на желязо, първи въвели бойната каляска, която ги трансформира в чудовище освен за египетските фараони.
Сходен е законникът на вавилонския цар Хамурапи (1792 – 1750 преди Христа). От него иде правилото за отмъщение на стореното зло: “Око за око, зъб за зъб “, превърнато в основополагащ принцип на Стария завет. Въпреки строгостта на възмездието, античният свят е прекомерно кръвопролитен и обезсърчителен. И още към 7 века преди Христа зороастризмът проповядва появяването на роден от девственица Спасител, Страшния съд, задгробен живот, Второ пришествие. А по времето на опустошителна нравствена безнравственост в Римската империя, когато човешкият живот коства по-малко от единия крайник на четирикопитно, новороденото християнство стартира да популяризира нечувани до тогава хрумвания. Бог е обич, бит близък, елементарни на врага си…
Векове наред вяра и просвета се припокриват – до Галилей (1564 – 1642), чийто принос води до отказване на обичайните схващания. Край на гео- и хелиоцентричният свят, той става тесногръд. Човекът обръща тил на благословената от Бога еволюционна мъдрост на природата, чиято скорост не го удовлетворяваq и стартира да прекроява всичко. Изключвайки себе си, откакто следването на стъпките Христови са непостижим нравствен героизъм, на който са способни малко на брой.
Страсти човешки доста: Парите на Крез. Жените на Соломон. Това, въпреки всичко, е преодолимо, само че не и гибелната фикс идея за власт. Да имаш империя, по-голяма от тази, чиито граници обрисува с коритата си конницата на Чингис хан. Завоевателят има в свитата си китайски съветници, които го придумват да не сее кървава пустота след себе си, а да постанова налози на поробените нации. Да само че монголите въпреки всичко унищожават иригационната система на Месопотамия – първи опит за съвременно земеделие. Как да се почувстваш държател, в случай че не съсипваш? Сега на югоизток от границите ни е озъбена закъснялата грозна мимика след разпада на една империя, може би двадесетата, продънила се за 20 века след Христа. И залогът не е едно хидросъоръжение, а международен пожар. Това – на макро равнище.
На микро: Един мъж се отбива на пазара, с цел да купи цветя във връзка рождения ден на жена си и умира, инцидентна жертва на терористичен акт. Това може да се случи в Москва, Париж, Лондон… Една млада жена е задържана от нравствената полиция за погрешно носене на хиджаб. Два часа по-късно е в болница, от която не излиза жива. Вълната от митинги взема още десетки жертви, стотици ранени и задържани. Това – в близкоизточната земя, която надалеч преди Христа подсказа признати от християнството хрумвания.
Има и карикатурни мании. Вижте Големанов на комедиографа Ст. Л. Костов. Сънува и бълнува министерско кресло. Вече не си коства, останаха единствено две варианти – или длъжностен министър, или в оставка… Няма го и старозаветното тъждество сред несгода и отмъщение: Око за две, зъб за чене!
А Бог е обич (Новият завет), в Корана е „ изпълнен с снизхождение и благосклонност “. Робърт Стивънсън твърди, че „ любовта е буйна добрина “. „ Островът на съкровищата “ не коства толкоз. Ницше назовава добротата „ лечебна билка “. Джон Ленън, непрежалимият водач на Бийтълс и идеолог на хипи придвижването, в Коледното си обръщение приканва „ спрете борбите “. Но…
„ Сбогом, Сингапур, следващата чужбина надалеч от родината. Гигантски Дядо Коледа крачи паралелно с небостъргачите на този изумителен град. Преметнал зелен чувал на рамо, притегля погледи от рейдовата лодка. Подарък – радиограма, че вторият монтьор е станал татко на момченце 7 месеца след отплаването. Това към този момент е общокорабен празник, тъкмо за Коледа. Позаглъхва копнежът да не си самичък в каютата, който задушава като астматичен припадък в тази постоянно клатеща се кутийка. Във ветроходни времена мъжете в морето са вярвали, че един женски косъм тегли към брега по-здраво от корабно платно. По-здрав е и от двутактова машина с мощ 10 000 конски сили. Слава Богу, има Дядо Коледа и за моряка. “ (Из моряшки дневник, транспортен съд „ Любен Каравелов “, Сингапур, 24.12.1987 г.)
Тайфуни, урагани - в океана поради тях бедства единствено корабът. На брега климатичните депресии от ден на ден наподобяват на апокалиптични предвестници. На този свят нищо друго не е отстоявано с такова мъжество като християнските полезности. Вярата, любовта, добротата, вярата – в тях е смисълът и те вършат търпими тегобите на съществуването. И както пожелава Джон Ленън – „ не ще има боязън “.
Пак е Рождество. Приело всеобща гражданственост като Коледа. Календи на латински значи начало, по този начин античните римляни са наричали първия ден на всеки месец. Ако прототип е свети Николай Чудотворец, живял към 300 години след Христа, вековете са го трансформирали в Дядо Коледа. Санта Клаус. Добрият дъртак, който носи дарове за Рождеството. А самият той – най-големият подарък за празника. В смирената тишина на Бъдни вечер сякаш се дочува нетърпеливото пръхтене на Рудолф, подготвен да поведе шейната с подаръците. Той – лидерът, с аления си нос като маяк допира със ярък лъч човешкото сърце, а Дядо Коледа подарява възвишен момент Доброта. Ех, подрастващи и пораснали деца, има Дядо Коледа!
А остана ли ни нещо друго толкоз същинско?
Автор: Нейко ДАМЯНОВ
Чудо е Сътворението. „ В началото Бог сътвори небето и земята. “ Воля свише съгласно Светото писание. Според научната версия начало слага Големият гърмеж, след който микроскопично свръхплътно ядро се трансформира в мълниеносно разпространяваща се Вселена. И още в първата секунда се случват събития, по-важни от станалото през идващите 13,8 милиарда години до през днешния ден. Защото, в случай че плътността на Вселената една секунда след Големия гърмеж е била с една трилионна част по-голяма или също толкоз по-малка, нас нямаше да ни има. (Стивън Хокинг) Стъписващо, даже шокиращо звучат пресмятания, съгласно които вероятността да се появи Вселена като нашата е 1:10229 . Нищожен късмет на оскъдна прашинка като Земята да се породи живот. Старият завет твърди с пределна елементарност: „ … рече Бог да създадем индивида по наш облик, по наше сходство. “ (Битие 1-26)
Науката няма отговор за чудото. Дарвин позволява, че животът поражда в „ дребна локва с всички типове амониеви и фосфорни соли, светлина, топлота, електричество в наличност, тъй че да формират протеинова конструкция, подготвена за по-сложни промени “. Това е първичният бульон. Без да е теист или теолог, човек би могъл да одобри, че в един блажен момент просветва искрицата Божия, която трансформира химията в биология. Това – преди към 3 милиарда години при непокътнати устойчиви условия за еволюционните цикли, довели до появяването на Човека. Венец на природата. Самодържец. Самотник във времето и пространството. На всичките му опити да долови пратен от някъде сигнал за нечие битие чува единствено Великото безмълвие на Космоса. И всичко от локвата на Дарвин до в този момент не би имало смисъл без най-важното събитие – чудото на Рождеството. Далеч преди Христа мъдреци и пророци прогласяват Божия промисъл за Спасителя на индивида в мирозданието.
След разпада на родовата община и появяването на собствеността поражда и нуждата от ред в усложнените междуличностни и публични връзки. Първото документално удостоверение са Хетските закони. Древен и враждебен народ, населявал в средата на третото хилядолетие преди Христа земите на днешна Турция. Майстори в обработката на желязо, първи въвели бойната каляска, която ги трансформира в чудовище освен за египетските фараони.
Сходен е законникът на вавилонския цар Хамурапи (1792 – 1750 преди Христа). От него иде правилото за отмъщение на стореното зло: “Око за око, зъб за зъб “, превърнато в основополагащ принцип на Стария завет. Въпреки строгостта на възмездието, античният свят е прекомерно кръвопролитен и обезсърчителен. И още към 7 века преди Христа зороастризмът проповядва появяването на роден от девственица Спасител, Страшния съд, задгробен живот, Второ пришествие. А по времето на опустошителна нравствена безнравственост в Римската империя, когато човешкият живот коства по-малко от единия крайник на четирикопитно, новороденото християнство стартира да популяризира нечувани до тогава хрумвания. Бог е обич, бит близък, елементарни на врага си…
Векове наред вяра и просвета се припокриват – до Галилей (1564 – 1642), чийто принос води до отказване на обичайните схващания. Край на гео- и хелиоцентричният свят, той става тесногръд. Човекът обръща тил на благословената от Бога еволюционна мъдрост на природата, чиято скорост не го удовлетворяваq и стартира да прекроява всичко. Изключвайки себе си, откакто следването на стъпките Христови са непостижим нравствен героизъм, на който са способни малко на брой.
Страсти човешки доста: Парите на Крез. Жените на Соломон. Това, въпреки всичко, е преодолимо, само че не и гибелната фикс идея за власт. Да имаш империя, по-голяма от тази, чиито граници обрисува с коритата си конницата на Чингис хан. Завоевателят има в свитата си китайски съветници, които го придумват да не сее кървава пустота след себе си, а да постанова налози на поробените нации. Да само че монголите въпреки всичко унищожават иригационната система на Месопотамия – първи опит за съвременно земеделие. Как да се почувстваш държател, в случай че не съсипваш? Сега на югоизток от границите ни е озъбена закъснялата грозна мимика след разпада на една империя, може би двадесетата, продънила се за 20 века след Христа. И залогът не е едно хидросъоръжение, а международен пожар. Това – на макро равнище.
На микро: Един мъж се отбива на пазара, с цел да купи цветя във връзка рождения ден на жена си и умира, инцидентна жертва на терористичен акт. Това може да се случи в Москва, Париж, Лондон… Една млада жена е задържана от нравствената полиция за погрешно носене на хиджаб. Два часа по-късно е в болница, от която не излиза жива. Вълната от митинги взема още десетки жертви, стотици ранени и задържани. Това – в близкоизточната земя, която надалеч преди Христа подсказа признати от християнството хрумвания.
Има и карикатурни мании. Вижте Големанов на комедиографа Ст. Л. Костов. Сънува и бълнува министерско кресло. Вече не си коства, останаха единствено две варианти – или длъжностен министър, или в оставка… Няма го и старозаветното тъждество сред несгода и отмъщение: Око за две, зъб за чене!
А Бог е обич (Новият завет), в Корана е „ изпълнен с снизхождение и благосклонност “. Робърт Стивънсън твърди, че „ любовта е буйна добрина “. „ Островът на съкровищата “ не коства толкоз. Ницше назовава добротата „ лечебна билка “. Джон Ленън, непрежалимият водач на Бийтълс и идеолог на хипи придвижването, в Коледното си обръщение приканва „ спрете борбите “. Но…
„ Сбогом, Сингапур, следващата чужбина надалеч от родината. Гигантски Дядо Коледа крачи паралелно с небостъргачите на този изумителен град. Преметнал зелен чувал на рамо, притегля погледи от рейдовата лодка. Подарък – радиограма, че вторият монтьор е станал татко на момченце 7 месеца след отплаването. Това към този момент е общокорабен празник, тъкмо за Коледа. Позаглъхва копнежът да не си самичък в каютата, който задушава като астматичен припадък в тази постоянно клатеща се кутийка. Във ветроходни времена мъжете в морето са вярвали, че един женски косъм тегли към брега по-здраво от корабно платно. По-здрав е и от двутактова машина с мощ 10 000 конски сили. Слава Богу, има Дядо Коледа и за моряка. “ (Из моряшки дневник, транспортен съд „ Любен Каравелов “, Сингапур, 24.12.1987 г.)
Тайфуни, урагани - в океана поради тях бедства единствено корабът. На брега климатичните депресии от ден на ден наподобяват на апокалиптични предвестници. На този свят нищо друго не е отстоявано с такова мъжество като християнските полезности. Вярата, любовта, добротата, вярата – в тях е смисълът и те вършат търпими тегобите на съществуването. И както пожелава Джон Ленън – „ не ще има боязън “.
Пак е Рождество. Приело всеобща гражданственост като Коледа. Календи на латински значи начало, по този начин античните римляни са наричали първия ден на всеки месец. Ако прототип е свети Николай Чудотворец, живял към 300 години след Христа, вековете са го трансформирали в Дядо Коледа. Санта Клаус. Добрият дъртак, който носи дарове за Рождеството. А самият той – най-големият подарък за празника. В смирената тишина на Бъдни вечер сякаш се дочува нетърпеливото пръхтене на Рудолф, подготвен да поведе шейната с подаръците. Той – лидерът, с аления си нос като маяк допира със ярък лъч човешкото сърце, а Дядо Коледа подарява възвишен момент Доброта. Ех, подрастващи и пораснали деца, има Дядо Коледа!
А остана ли ни нещо друго толкоз същинско?
Автор: Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ