Учени разкриха защо виждаме лица върху луната
Човешкият мозък като че ли е надъхан да вижда човешки лица тук-там, където те не могат да съществуват - върху Луната, върху пластмасови бутилки, играчки, прахосмукачки, писа електронното издание " МедикалЕкспрес ". Има хора, които са сигурни, че са видели лицето на Христос върху сандвич.
Досега учените нямаха пояснение за това събитие за какво когато мозъкът обработва зрителни сигнали, ги интерпретира като лица.
Невролози от университета на Сидни откриха, че човешкият мозък разпознава и проучва действителни човешки лица по същия метод, както разпознава илюзорни лица.
" От позиция на еволюцията наподобява, че преимуществото от това в никакъв случай да не пропуснеш лице надвива над грешките, когато неодушевени обекти са възприемани като лица ", сподели проф.Дейвид Але, началник на проучването на факултета по логика на психиката в университета.
" Способността бързо да виждаш и засичаш лица е преимущество, само че системата работи, като ползва един недодялан пример от две очи над нос и уста. Много неща може да се впишат в този пример и това да провокира реакцията на различаване на разположение ", сподели той.
Лицевото различаване в мозъка работи със скоростта на мълния, в границите на няколкостотин милисекунди.
Лицевото различаване позволява доста неточности " Ние знаем, че тези обекти в реалност не са лица, само че усещането за лице надвива ", споделя проф.Але. Освен това ние освен си представяме лица, само че ги проучваме и им даваме прочувствена оценка. Мозъкът обработва информацията и за същинските, и за измислените лица, по идентичен метод.
Досега учените нямаха пояснение за това събитие за какво когато мозъкът обработва зрителни сигнали, ги интерпретира като лица.
Невролози от университета на Сидни откриха, че човешкият мозък разпознава и проучва действителни човешки лица по същия метод, както разпознава илюзорни лица.
" От позиция на еволюцията наподобява, че преимуществото от това в никакъв случай да не пропуснеш лице надвива над грешките, когато неодушевени обекти са възприемани като лица ", сподели проф.Дейвид Але, началник на проучването на факултета по логика на психиката в университета.
" Способността бързо да виждаш и засичаш лица е преимущество, само че системата работи, като ползва един недодялан пример от две очи над нос и уста. Много неща може да се впишат в този пример и това да провокира реакцията на различаване на разположение ", сподели той.
Лицевото различаване в мозъка работи със скоростта на мълния, в границите на няколкостотин милисекунди.
Лицевото различаване позволява доста неточности " Ние знаем, че тези обекти в реалност не са лица, само че усещането за лице надвива ", споделя проф.Але. Освен това ние освен си представяме лица, само че ги проучваме и им даваме прочувствена оценка. Мозъкът обработва информацията и за същинските, и за измислените лица, по идентичен метод.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ