Кинообщуването на оператора Крум Родригес
Човекът зад камерата. Един от най-търсените български кинооператори през последните години. Преди ден майсторството му получи самопризнание и от Американската асоциация на кинооператорите, една от най-старите и огромни такива асоциации в света. Той е Крум Родригес и е Човек на деня на Свободна Европа.
Твърде евентуално е към този момент да сте поглеждали света през обектива на неговата камера, без да знаете, че тя принадлежи точно на него. Защото Крум Родригес е операторът зад някои от най-хубавите български игрални и документални филми от последните години.
Търсен е от режисьори като Иглика Трифонова, Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Зорница-София Попганчева, прочут е с лентите „ Подслон “, „ Виктория “, „ Урок “, „ Слава “, „ Бащата “, а операторското му майсторство му носи награди в България, Италия, Съединени американски щати, Полша, Турция, Сърбия.
В четвъртък пристигна и следващото самопризнание за него. Родригес беше номиниран за премията Spotlight на Американската асоциация на кинооператорите (American Society of Cinematographers) – най-старата такава асоциация в света, която тази година номинира в други свои категории филми като Oppenheimer, Maestro, Poor Things.
Номинацията на Родригес е за работата му за българо-грузинската копродукция Citizen Saint, чиято премиера в България следва.
„ Още не мога да го осъзная. Изненадата е пъклен огромна “, сподели пред Свободна Европа Родригес.
По думите му страстта му е още по-голяма, тъй като филмът е минал през доста компликации, преди въобще да стигне до това самопризнание. Продуцентите му стартират да го оферират за селекция на разнообразни фестивали още през 2022 година, само че удрят на камък. Чак година по-късно, през 2023 година, лентата е селектирана в програмата на влиятелния фестивал Карлови Вари в Чехия и съумява да си завоюва номинация за Кристален глобус.
„ По този метод се отпушиха опциите пред кино лентата. До този миг аз почтено казано го бях отписал, допусках, че просто ще провеждат една премиера в Грузия и с това ще се завърши “, споделя Родригес.
Наградата Spotlight, за която е номиниранa в този момент българо-грузинската продукция, по традиция се дава на филми, които по думите на Родригез са „ отвън мейнстрийма “ - не са продуцирани от огромни международни студия и нямат толкоз огромно разпространяване.
Признанието за операторското майсторство на Родригес в лентата в действителност е следващо – преди този момент през ноември той беше отличен с премия на Asia Pacific Screen Awards в Бризбейн, Австралия, както и с наградата Best Cinematography на Asian World Film Festival в Лос Анджелис, Съединени американски щати.
За оператора филмът е специфичен – „ нещо като притча “, сниман е черно-бяло и съгласно Родригес има собствен личен присъщ темп.
„ Дава ти чувството, че гледаш остарял филм от 70-80-те години “, отбелязва операторът.
Действието се развива на несигурно място в несигурно време, в едно миньорско населено място. Един ден статуята на светец, разпънат на кръст в центъра му, ненадейно изчезва. Едновременно с това в селището се появява тайнствен и глух чужд. Суеверните поданици вземат решение, че статуята се е появила в човешки тип измежду тях. А това отприщва серия от невероятни събития.
Родригес споделя, че този „ чудноват филм със чудноват сюжет “ е донесъл и на самия него неизмеримо задоволство – професионално и креативно.
„ Когато завършихме фотосите на кино лентата, имах едно такова чувство, че не желая да фотографирам нищо друго, желаех сниките на този кино лентата да не свършват. Не знам какво е било, не знам коя част от целия развой ми е подействала по този метод, само че просто не ми се приключваше “, споделя той.
Всъщност до момента в който израства, Родригес, чиято майка е българка, а татко – колумбиец, не си показва, че киното ще бъде неговото самопризнание. Той е роден в София през 1977. Първоначално се занимава с изобразяване, а по-късно с снимка. Дори записва снимка във Френската Академия по Изображението в Богота (Колумбия), само че единствено след година осъзнава, че тя не е нещото, което желае да прави отсега нататък.
„ Фотографията е самотно занятие. Разбрах за себе си, че не бих бил кадърен да се занимавам с нещо такова цялостен живот. По-скоро постоянно съм търсил другарство с хора и това по натурален път ме насочи към киното “, споделя той.
Така единствено след няколко години по-късно се дипломира като магистър по операторско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Венец Димитров и стартира да снима първо късометражни филми, музикални клипове, реклами, а през 2005 година – и първия си пълнометражен игрален филм. Това е лентата „ Прогноза “ на режисьорката Зорница-София, която споделя за група сърфисти.
Следват продукции като „ Подслон “ на Драго Шолев, чиято международна премиера е на МФФ Сан Себастиян, а след това е показана на повече от 70 фестивала по света. Третият му пълнометражен филм „ Цветът на хамелеона “ е селектиран в програмата Discovery на влиятелния кино фестивал в Торонто, както и в спортните стратегии на интернационалните фестивалите в Солун, Стокхолм, Индия.
„ Виктория “ на Майя Виткова пък става първия български филм с публична селекция в спортните стратегии на фестивалите в Сънданс, Гьотеборг и Ротердам. Малко по-късно стартира и съдействието му с режисьорския тандем с Петър Вълчанов и Кристина Грозева, с които печелят магради в Сан Себастиян, Гьотеборг, Токио, Карлови Вари и доста други.
Именно работата в екип е нещото, което Родригес продължава да цени най-вече в киното.
„ За мен киното е главно другарство. Свързано е с пътешестване, с любознанието към разнообразни светове, тъй като в последна сметка киното е изкуство, с което се основават действителности. И това е огромен тласък “, споделя той.
Твърде евентуално е към този момент да сте поглеждали света през обектива на неговата камера, без да знаете, че тя принадлежи точно на него. Защото Крум Родригес е операторът зад някои от най-хубавите български игрални и документални филми от последните години.
Търсен е от режисьори като Иглика Трифонова, Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Зорница-София Попганчева, прочут е с лентите „ Подслон “, „ Виктория “, „ Урок “, „ Слава “, „ Бащата “, а операторското му майсторство му носи награди в България, Италия, Съединени американски щати, Полша, Турция, Сърбия.
В четвъртък пристигна и следващото самопризнание за него. Родригес беше номиниран за премията Spotlight на Американската асоциация на кинооператорите (American Society of Cinematographers) – най-старата такава асоциация в света, която тази година номинира в други свои категории филми като Oppenheimer, Maestro, Poor Things.
Номинацията на Родригес е за работата му за българо-грузинската копродукция Citizen Saint, чиято премиера в България следва.
„ Още не мога да го осъзная. Изненадата е пъклен огромна “, сподели пред Свободна Европа Родригес.
По думите му страстта му е още по-голяма, тъй като филмът е минал през доста компликации, преди въобще да стигне до това самопризнание. Продуцентите му стартират да го оферират за селекция на разнообразни фестивали още през 2022 година, само че удрят на камък. Чак година по-късно, през 2023 година, лентата е селектирана в програмата на влиятелния фестивал Карлови Вари в Чехия и съумява да си завоюва номинация за Кристален глобус.
„ По този метод се отпушиха опциите пред кино лентата. До този миг аз почтено казано го бях отписал, допусках, че просто ще провеждат една премиера в Грузия и с това ще се завърши “, споделя Родригес.
Наградата Spotlight, за която е номиниранa в този момент българо-грузинската продукция, по традиция се дава на филми, които по думите на Родригез са „ отвън мейнстрийма “ - не са продуцирани от огромни международни студия и нямат толкоз огромно разпространяване.
Признанието за операторското майсторство на Родригес в лентата в действителност е следващо – преди този момент през ноември той беше отличен с премия на Asia Pacific Screen Awards в Бризбейн, Австралия, както и с наградата Best Cinematography на Asian World Film Festival в Лос Анджелис, Съединени американски щати.
За оператора филмът е специфичен – „ нещо като притча “, сниман е черно-бяло и съгласно Родригес има собствен личен присъщ темп.
„ Дава ти чувството, че гледаш остарял филм от 70-80-те години “, отбелязва операторът.
Действието се развива на несигурно място в несигурно време, в едно миньорско населено място. Един ден статуята на светец, разпънат на кръст в центъра му, ненадейно изчезва. Едновременно с това в селището се появява тайнствен и глух чужд. Суеверните поданици вземат решение, че статуята се е появила в човешки тип измежду тях. А това отприщва серия от невероятни събития.
Родригес споделя, че този „ чудноват филм със чудноват сюжет “ е донесъл и на самия него неизмеримо задоволство – професионално и креативно.
„ Когато завършихме фотосите на кино лентата, имах едно такова чувство, че не желая да фотографирам нищо друго, желаех сниките на този кино лентата да не свършват. Не знам какво е било, не знам коя част от целия развой ми е подействала по този метод, само че просто не ми се приключваше “, споделя той.
Всъщност до момента в който израства, Родригес, чиято майка е българка, а татко – колумбиец, не си показва, че киното ще бъде неговото самопризнание. Той е роден в София през 1977. Първоначално се занимава с изобразяване, а по-късно с снимка. Дори записва снимка във Френската Академия по Изображението в Богота (Колумбия), само че единствено след година осъзнава, че тя не е нещото, което желае да прави отсега нататък.
„ Фотографията е самотно занятие. Разбрах за себе си, че не бих бил кадърен да се занимавам с нещо такова цялостен живот. По-скоро постоянно съм търсил другарство с хора и това по натурален път ме насочи към киното “, споделя той.
Така единствено след няколко години по-късно се дипломира като магистър по операторско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Венец Димитров и стартира да снима първо късометражни филми, музикални клипове, реклами, а през 2005 година – и първия си пълнометражен игрален филм. Това е лентата „ Прогноза “ на режисьорката Зорница-София, която споделя за група сърфисти.
Следват продукции като „ Подслон “ на Драго Шолев, чиято международна премиера е на МФФ Сан Себастиян, а след това е показана на повече от 70 фестивала по света. Третият му пълнометражен филм „ Цветът на хамелеона “ е селектиран в програмата Discovery на влиятелния кино фестивал в Торонто, както и в спортните стратегии на интернационалните фестивалите в Солун, Стокхолм, Индия.
„ Виктория “ на Майя Виткова пък става първия български филм с публична селекция в спортните стратегии на фестивалите в Сънданс, Гьотеборг и Ротердам. Малко по-късно стартира и съдействието му с режисьорския тандем с Петър Вълчанов и Кристина Грозева, с които печелят магради в Сан Себастиян, Гьотеборг, Токио, Карлови Вари и доста други.
Именно работата в екип е нещото, което Родригес продължава да цени най-вече в киното.
„ За мен киното е главно другарство. Свързано е с пътешестване, с любознанието към разнообразни светове, тъй като в последна сметка киното е изкуство, с което се основават действителности. И това е огромен тласък “, споделя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ