Гинка Върбакова трябва да има 1,5 млрд евро, за да купи ЧЕЗ
ЧЕЗ, Инерком и Комисия
(Мистериите към една сделка)
Д-р инж. Александър Трифонов
Не стопират коментариите към покупката на ЧЕЗ България от компанията „ Инерком “. Дори и Парламентът се включи в търсенето сензации посредством основаването на Временна комисия за определяне на всички обстоятелства и условия по отношение на приватизацията и плануваната продажба на сдруженията на ЧЕЗ Груп в България. Но какво ще се прави с получената информация не е ясно. Сигурно е това, че ще има опция за дефилиране на медии и студия, за практикуване и демонстриране на аналитически качества и политически пристрастия и противоборства.
Не се загатват и дискутират базови и основни постановки в договорката и по повод енергийната политика на страната, които:
- изплуваха с съответния случай с продажбо-покупката на ЧЕЗ България;
- които граничат с необясними мистерии;
Мистерия първа – Какъв е сумарният финансов детайл на тази договорка
Общият финансов запас, с който би трябвало да разполага Инерком е:
- 320 благ. евро - за ЧЕЗ-Прага;
- 115 благ. евро към ЕБРР за осъществяване на капиталова програма;
- 96 благ. евро дълготраен и кратковременен дълг на ЧЕЗ- България (68 милиона евро дълготрайни заеми към финансови институции и 28 милиона евро краткосрочни отговорности (основно към доставчици);
- 220 благ. за оперативна активност ( както до момента );
- към 375 благ. евро за вложения. Досега ЧЕЗ са изпълнили към 60% от обещаните и утвърдени от КЕВР вложения и при приблизително 75 благ. евро ( 150 благ. лева) годишно за един най-малко 5 годишен небосвод ще е необходимтози спомагателен запас. Това произтича и от признатата от ЧЕЗ България капиталова стратегия 2016 – 2023 г.;
- Освен това Инерком ще би трябвало да показа гаранции, че ще съблюдава своите капиталови планове, а гаранции се дават против блокиране на авоари;
Или общо при покупката на ЧЕЗ Инерком би трябвало да започва с обезпечен запас от най-малко 1, 5 милиарда евро, а не както се спекулира в общественото пространства с цифрата от 320 благ. евро! Комисията би трябвало да обясни тайнственост от кое място Инерком разполага или ще разполага с подобен финансов запас и съответно по обособените позиции.
Мистерия втора – приходи/печалба от употребата на инфраструктурата за погашение на описания нагоре финансов запас
Основният източник на доходи ще бъде от продажба на електрическа енергия по съгласувани и утвърдени от КЕВР цени. Като се има поради, че нормално оптималният период за даване на заеми е 10 – 12 години следва, че на банките и/или финансиращите структури е предоставена безапелационна информация за придвижването на цените на електрическата енергия за този интервал и в бъдеще. Едва ли банките ще повярват на прогнози на Инерком, като се има поради непредсказуемостта на дейностите на КЕВР по тази тематика и чувствителността на обществото.
Именно това би трябвало да обясни Комисията:
– кой и по какъв начин е подсигурил на Инерком цените на електрическата енергия за идващите 10-12 години. А към този момент Енерго Про и ЕВН желаеха нарастване на цените за тази година с 5 – 7 %;
- Потвърдила ли е НЕК уговорката си да покрива 100% вложенията на ЧЕЗ България, респ. на Инерком;
- Какъв размер на облага е приела НЕК да подсигурява на Инерком? При ЧЕЗ той беше в при сключване на контракта 16%, след това понижен на 12%, до момента в който в Европа допустимия размер за такава активност е 5-6%;
Мистерия трета – целенасоченост и размер на разноските
От докладите на ЧЕЗ се вижда, че междинният годишен размер на чистата облага на ЧЕЗ България е към 38 благ. лв. годишно ( към 19 благ. евро). С такава облага е видно, че запас от 1,5 млрд евро може да се изплати за период от 75 години, от което следва, че:
- или ще се лимитират разноските на подръжка, което ще бъде за сметка на потребителите;
- или ще се заявяват фиктивни вложения, с което ще бъдат ощетени още веднъж потребителите заради влошено качество на услугата;;
- или част от вложенията ще бъдат за сметка на потребителите, а възобновяване им ще бъде в неразбираемо бъдеще;
- или ще се подвигат внезапно цените на електроенергията;
Комисията би трябвало да изследва:
- целесъобразността на разноските, правени от ЧЕЗ България;
- доколко ЧЕЗ България е реинвестирала облагата си в вложения в България и каква част е изнасяла;
- какви благоприятни условия за надзор съществуват в лицензионните контракти сред НЕК и ЧЕЗ България и те да бъдат усъвършенствани при тяхното възобновяване сред НЕК и Инерком, с цел да не се ощетява държавния бюджет и да страда населението;
Мистерия четвърта - опит за ръководство на значима инфраструктура
В активите на ЧЕЗ България влизат:
29 км въздушни електропроводни линии с високо напрежение (ВН) (110 kV);
33 км подземни преносни линии с Външно наблюдение (110 kV);
17 068 км въздушни електропроводни линии със приблизително напрежение (10 и 20 kV);
7 311 км подземни електропроводни линии със приблизително напрежение (СН);
22 898 км въздушни електропроводни линии с ниско напрежение (НН) (1 kV);
9 385 км подземни електропроводни линии с НН;
26 подстанции за ВН/СН;
15 929 разпределителни станции за СН/НН
19 200 трансформатори за СН/НН;
2 108 145 инсталирани електромери.
Тази инфраструктура се поддържа от личен състав от към 2000 души;
Приватизацията беше обусловена от заключението, че страната е неприятен собственик и е липсвал финансов запас за обновяването на тази инфраструктура.
Към момента към 20% от тази инфраструктура е над 30 години, а към 30% над 20 години. ЧЕЗ България се справяше с български изпълнителски личен състав, като висшия мениджмънт беше от Чехия.
Комисията би трябвало да изследва:
- какъв е опитът на Инерком да ръководи подобен личен състав. Ако наеме обособена компания за упрадвление, ще се усилят разноските и то ще се отрази върху облагата, възвръщаемостта на кредите и/или цената на електрическата енергия за потребителите;
- какъв е задължението на Инерком за понижаване на софтуерните загуби, за да се усили облагата на компанията и ограничение растежа на цените на електрическата енергия. Трябва да има и гаранция за този ангажимент, а освен декларация както беше при ЧЕЗ България. Въпреки това понижението им е от 17,06% през 2005 година на 11,59 през 2014 г.- към 0,6% /година и ЧЕЗ България планираше понижение с 1 %/година за интервала 2016 – 2023 г.;
Мистерия пета – кое да бъде обект на национална сигурност в енергетиката и какво следва от това
Съгласно разпореждане № 181/ 22.03.2016 година обекти на национлна сигурност в енергетиката, които имат отношение към съответния проблем са:
VI. Сектор "Енергетика "
1. Стратегически действия:
1.1. Управление на бранш енергетика;
1.2. Производство на електрическа сила, рандеман на въглища и употреба на хидротехнически съоръжения;
1.4. Пренос на електрическа енергия;
2.9. Централно диспечерско ръководство и териториалните диспечерски ръководства на "Електроенергиен систематичен оператор " - ЕАД;
2.10. Електрически подстанции: 400 kV "Добруджа ", 400 kV "София запад ", 750 kV "Варна ", 400 kV "Червена могила " и 400 kV "Благоевград ";
2.11. Открита разпределителна уредба 400 kV "Марица изток 3 ";
2.12. Електропроводи: 400 kV "Алабак " и 400 kV "Крива река ";
2.13. Кабелни линии на територията на гр. София: 110 kV "Левски ", 110 kV "Дондуков " и 110 kV "Руски ";
Следва, че част от електроразпределителните мрежи 400 кV, 110 кV и 20 кV не са обект на национална сигурност. Те могат да бъдат обект на съзнателно разрушение ( в това число и тероризъм) или инцидентно – от естествени бедствия;
Комисията би трябвало да обясни:
- какво би трябвало да има Инерком, с цел да обезпечи съхраняването, респ. защитата и модернизирането на кабелната мрежа и носещите структури в спокойно време и по време на конфликти;
- какво е тъкмо наличието на понятието „ транспорт на електрическа сила “ и какви ще бъдат уговорките на Инерком, респ. какви отговорности и гаранции, би трябвало да поеме компанията, с цел да не страдат потребителите на електрическа енергия – бъдещите й клиенти;
- в какъв период би трябвало да се промени съответствие въздушни- подземни кабели, с цел да се подсигурява в по-висока степен енергийна сигурност/националната сигурност и какви задължения би трябвало да поеме Инерком във тази връзка;
- кои други обекти в енергетиката би трябвало да бъдат обект на национална сигурност и по какъв начин да бъдат предпазени от умишлени посегателства;
Министерия шеста – вероятни сюжети
България, без значение в какво качество – непосредствено, или посредством някое държавно комерсиално сдружение мъчно ще може/ даже невероятно да взе участие, дружно с Инерком в тази договорка. Основания:
- Променя се цялата финансова скица на договорката, а за това са изразходвани обилни финансови средства за юристи, за съглашения с финансиращи и застрахователни организации, пътувания и други Това значи всичко да стартира изначало – нови месеци на договаряния, нови разноски, в това число и от българска страна, а това опонира на ползите на чехската страна;
- на българската страна ще станат притежание задачите и проектите по придобиването на ЧЕЗ България и идващите дейности. От това могат да последват неприятни за страните по договорката искания, следствия, публичен резонанс и други
Комисията би трябвало проучва разнообразни сюжети при вероятно осъществяване на договорката. Например:
- Инерком афишира неплатежоспособност – доста са опциите и вероятностите при разнообразни източници на финансиране и вероятно (обичайно) неспазване от страна на българскта страна на задължения по връзки запазване размера на облагата, цени на електрическата енергия и така нататък При това състояние финансиращите организации поемат ръководството на сдружението. Те ще бъдат в правото си да спрат действието на сдружението, с цел да не се натрупат спомагателни задължения и да си възстановят във вероятния оптимален размер на отпуснатите заеми от масата на несъстоятелността. Т.е. банките могат да продават умерено и без да питат никого собствеността на Инерком, в това число носещи структури, кабели, трансформатори и така нататък тъй като те не са обект на национална сигурност. Възможно е да възникне колапс в електроснабдяването и да последва държавна рецесия. Намесата на страната за връщане на собствеността в патрониума на страната ще коства към този момент доста скъпо, защото тя ще бъде в състояние "цунг-цванг " е няма да има време за договаряния. Плащаш, колкото ти изискат.
- Инерком влиза в качеството на притежател на оборудванията, само че почва да трансферира права и даже да разпродава активи, на своя глава никой. Основание – активите не са обект на национална сигурност. В един къс интервал от време ще се получи обстановката – активите са към този момент непозната и незнайна чия благосъстоятелност, а Инерком има единствено лицензии. Държавата още веднъж е на колене – в случай че не признае новия притежател и не му трансферира лицензиите, страната мъчно ще провежда електроснабдяването на близо 3 благ. консуматори. Тези консуматори стават пленник на непозната и с незвестен престиж и цели компания. Съвременна колонизация;
Комисията би трябвало да изиска писмени заявления от институции като МФ, Национална агенция за приходите, Министерство на стопанската система, БАИ и други че не са давали гаранционни писма за годност на избрани техни пълномощия за съответен период – например непроменямост на налози и техния размер, гарантиране възвръщаемост на вложенията, отвод от възражения при искания на Инерком и така нататък Такива задължения са известни в интернационална процедура. Без такива задължения ( включително и тези, изброен по-горе), нито една финансираща организация няма да одобри бизнес-плана на Инерком.
Изводи:
Държавата не може да се намесва в частни търговски покупко-продажби, даже може да бъде наказана заради възпрепятстване на Инерком да осъществя своя план и получи плануваните приходи/печалби;
Ако се случи невероятното Инерком да допусне присъединяване на страната до 51% в капитала на ЧЕЗ България ще покаже, че страната е била съпричастна към тази договорка и/или далаверата би трябвало да продължи;
Не би трябвало да се подценяват идеолозите и уредниците на тази договорка и надали Комисията ще ги сложи на колене. Ровене на архиви и чувания е чиста администрация и проява на интензивност
Като вероятен излаз от тези мистерии е страната да купи Инерком, както постъпи при проблема „ Авионамс “.
При този метод:
- тя ще получи достъп до всички документи по сделката;
- ще получи компенсацията, в случай че ЧЕЗ България завоюва делото против българската държава;
- българските консуматори няма да заплащат разходите/печалбата на Инерком и лихвите за взетите от нея кредити;
- по-късно страната може още веднъж да потърси сътрудник в употребата на електроразпределителната мрежа, в това число компания единствено за ръководство на активността, като не повтори направените до момента неточности.
Ако Инерком откаже, то тогава Държавата може да се позове на разпореждане 181, че договорката третира преноса на електрическа енергия, което е обект на национална сигурност и силово да придобие Инерком.
Този проблем е следващото доказателство за безпомощността на страната, неправилния модел на ръководство. Ситуацията е безнадеждна, тъй като този модел се споделя с разнообразни нюанси от всички партии.
Иначе Комисията ще събира информация, Инерком ще си плете кошницата, а българите да почнат да си купуват свещи.
(Мистериите към една сделка)
Д-р инж. Александър Трифонов
Не стопират коментариите към покупката на ЧЕЗ България от компанията „ Инерком “. Дори и Парламентът се включи в търсенето сензации посредством основаването на Временна комисия за определяне на всички обстоятелства и условия по отношение на приватизацията и плануваната продажба на сдруженията на ЧЕЗ Груп в България. Но какво ще се прави с получената информация не е ясно. Сигурно е това, че ще има опция за дефилиране на медии и студия, за практикуване и демонстриране на аналитически качества и политически пристрастия и противоборства.
Не се загатват и дискутират базови и основни постановки в договорката и по повод енергийната политика на страната, които:
- изплуваха с съответния случай с продажбо-покупката на ЧЕЗ България;
- които граничат с необясними мистерии;
Мистерия първа – Какъв е сумарният финансов детайл на тази договорка
Общият финансов запас, с който би трябвало да разполага Инерком е:
- 320 благ. евро - за ЧЕЗ-Прага;
- 115 благ. евро към ЕБРР за осъществяване на капиталова програма;
- 96 благ. евро дълготраен и кратковременен дълг на ЧЕЗ- България (68 милиона евро дълготрайни заеми към финансови институции и 28 милиона евро краткосрочни отговорности (основно към доставчици);
- 220 благ. за оперативна активност ( както до момента );
- към 375 благ. евро за вложения. Досега ЧЕЗ са изпълнили към 60% от обещаните и утвърдени от КЕВР вложения и при приблизително 75 благ. евро ( 150 благ. лева) годишно за един най-малко 5 годишен небосвод ще е необходимтози спомагателен запас. Това произтича и от признатата от ЧЕЗ България капиталова стратегия 2016 – 2023 г.;
- Освен това Инерком ще би трябвало да показа гаранции, че ще съблюдава своите капиталови планове, а гаранции се дават против блокиране на авоари;
Или общо при покупката на ЧЕЗ Инерком би трябвало да започва с обезпечен запас от най-малко 1, 5 милиарда евро, а не както се спекулира в общественото пространства с цифрата от 320 благ. евро! Комисията би трябвало да обясни тайнственост от кое място Инерком разполага или ще разполага с подобен финансов запас и съответно по обособените позиции.
Мистерия втора – приходи/печалба от употребата на инфраструктурата за погашение на описания нагоре финансов запас
Основният източник на доходи ще бъде от продажба на електрическа енергия по съгласувани и утвърдени от КЕВР цени. Като се има поради, че нормално оптималният период за даване на заеми е 10 – 12 години следва, че на банките и/или финансиращите структури е предоставена безапелационна информация за придвижването на цените на електрическата енергия за този интервал и в бъдеще. Едва ли банките ще повярват на прогнози на Инерком, като се има поради непредсказуемостта на дейностите на КЕВР по тази тематика и чувствителността на обществото.
Именно това би трябвало да обясни Комисията:
– кой и по какъв начин е подсигурил на Инерком цените на електрическата енергия за идващите 10-12 години. А към този момент Енерго Про и ЕВН желаеха нарастване на цените за тази година с 5 – 7 %;
- Потвърдила ли е НЕК уговорката си да покрива 100% вложенията на ЧЕЗ България, респ. на Инерком;
- Какъв размер на облага е приела НЕК да подсигурява на Инерком? При ЧЕЗ той беше в при сключване на контракта 16%, след това понижен на 12%, до момента в който в Европа допустимия размер за такава активност е 5-6%;
Мистерия трета – целенасоченост и размер на разноските
От докладите на ЧЕЗ се вижда, че междинният годишен размер на чистата облага на ЧЕЗ България е към 38 благ. лв. годишно ( към 19 благ. евро). С такава облага е видно, че запас от 1,5 млрд евро може да се изплати за период от 75 години, от което следва, че:
- или ще се лимитират разноските на подръжка, което ще бъде за сметка на потребителите;
- или ще се заявяват фиктивни вложения, с което ще бъдат ощетени още веднъж потребителите заради влошено качество на услугата;;
- или част от вложенията ще бъдат за сметка на потребителите, а възобновяване им ще бъде в неразбираемо бъдеще;
- или ще се подвигат внезапно цените на електроенергията;
Комисията би трябвало да изследва:
- целесъобразността на разноските, правени от ЧЕЗ България;
- доколко ЧЕЗ България е реинвестирала облагата си в вложения в България и каква част е изнасяла;
- какви благоприятни условия за надзор съществуват в лицензионните контракти сред НЕК и ЧЕЗ България и те да бъдат усъвършенствани при тяхното възобновяване сред НЕК и Инерком, с цел да не се ощетява държавния бюджет и да страда населението;
Мистерия четвърта - опит за ръководство на значима инфраструктура
В активите на ЧЕЗ България влизат:
29 км въздушни електропроводни линии с високо напрежение (ВН) (110 kV);
33 км подземни преносни линии с Външно наблюдение (110 kV);
17 068 км въздушни електропроводни линии със приблизително напрежение (10 и 20 kV);
7 311 км подземни електропроводни линии със приблизително напрежение (СН);
22 898 км въздушни електропроводни линии с ниско напрежение (НН) (1 kV);
9 385 км подземни електропроводни линии с НН;
26 подстанции за ВН/СН;
15 929 разпределителни станции за СН/НН
19 200 трансформатори за СН/НН;
2 108 145 инсталирани електромери.
Тази инфраструктура се поддържа от личен състав от към 2000 души;
Приватизацията беше обусловена от заключението, че страната е неприятен собственик и е липсвал финансов запас за обновяването на тази инфраструктура.
Към момента към 20% от тази инфраструктура е над 30 години, а към 30% над 20 години. ЧЕЗ България се справяше с български изпълнителски личен състав, като висшия мениджмънт беше от Чехия.
Комисията би трябвало да изследва:
- какъв е опитът на Инерком да ръководи подобен личен състав. Ако наеме обособена компания за упрадвление, ще се усилят разноските и то ще се отрази върху облагата, възвръщаемостта на кредите и/или цената на електрическата енергия за потребителите;
- какъв е задължението на Инерком за понижаване на софтуерните загуби, за да се усили облагата на компанията и ограничение растежа на цените на електрическата енергия. Трябва да има и гаранция за този ангажимент, а освен декларация както беше при ЧЕЗ България. Въпреки това понижението им е от 17,06% през 2005 година на 11,59 през 2014 г.- към 0,6% /година и ЧЕЗ България планираше понижение с 1 %/година за интервала 2016 – 2023 г.;
Мистерия пета – кое да бъде обект на национална сигурност в енергетиката и какво следва от това
Съгласно разпореждане № 181/ 22.03.2016 година обекти на национлна сигурност в енергетиката, които имат отношение към съответния проблем са:
VI. Сектор "Енергетика "
1. Стратегически действия:
1.1. Управление на бранш енергетика;
1.2. Производство на електрическа сила, рандеман на въглища и употреба на хидротехнически съоръжения;
1.4. Пренос на електрическа енергия;
2.9. Централно диспечерско ръководство и териториалните диспечерски ръководства на "Електроенергиен систематичен оператор " - ЕАД;
2.10. Електрически подстанции: 400 kV "Добруджа ", 400 kV "София запад ", 750 kV "Варна ", 400 kV "Червена могила " и 400 kV "Благоевград ";
2.11. Открита разпределителна уредба 400 kV "Марица изток 3 ";
2.12. Електропроводи: 400 kV "Алабак " и 400 kV "Крива река ";
2.13. Кабелни линии на територията на гр. София: 110 kV "Левски ", 110 kV "Дондуков " и 110 kV "Руски ";
Следва, че част от електроразпределителните мрежи 400 кV, 110 кV и 20 кV не са обект на национална сигурност. Те могат да бъдат обект на съзнателно разрушение ( в това число и тероризъм) или инцидентно – от естествени бедствия;
Комисията би трябвало да обясни:
- какво би трябвало да има Инерком, с цел да обезпечи съхраняването, респ. защитата и модернизирането на кабелната мрежа и носещите структури в спокойно време и по време на конфликти;
- какво е тъкмо наличието на понятието „ транспорт на електрическа сила “ и какви ще бъдат уговорките на Инерком, респ. какви отговорности и гаранции, би трябвало да поеме компанията, с цел да не страдат потребителите на електрическа енергия – бъдещите й клиенти;
- в какъв период би трябвало да се промени съответствие въздушни- подземни кабели, с цел да се подсигурява в по-висока степен енергийна сигурност/националната сигурност и какви задължения би трябвало да поеме Инерком във тази връзка;
- кои други обекти в енергетиката би трябвало да бъдат обект на национална сигурност и по какъв начин да бъдат предпазени от умишлени посегателства;
Министерия шеста – вероятни сюжети
България, без значение в какво качество – непосредствено, или посредством някое държавно комерсиално сдружение мъчно ще може/ даже невероятно да взе участие, дружно с Инерком в тази договорка. Основания:
- Променя се цялата финансова скица на договорката, а за това са изразходвани обилни финансови средства за юристи, за съглашения с финансиращи и застрахователни организации, пътувания и други Това значи всичко да стартира изначало – нови месеци на договаряния, нови разноски, в това число и от българска страна, а това опонира на ползите на чехската страна;
- на българската страна ще станат притежание задачите и проектите по придобиването на ЧЕЗ България и идващите дейности. От това могат да последват неприятни за страните по договорката искания, следствия, публичен резонанс и други
Комисията би трябвало проучва разнообразни сюжети при вероятно осъществяване на договорката. Например:
- Инерком афишира неплатежоспособност – доста са опциите и вероятностите при разнообразни източници на финансиране и вероятно (обичайно) неспазване от страна на българскта страна на задължения по връзки запазване размера на облагата, цени на електрическата енергия и така нататък При това състояние финансиращите организации поемат ръководството на сдружението. Те ще бъдат в правото си да спрат действието на сдружението, с цел да не се натрупат спомагателни задължения и да си възстановят във вероятния оптимален размер на отпуснатите заеми от масата на несъстоятелността. Т.е. банките могат да продават умерено и без да питат никого собствеността на Инерком, в това число носещи структури, кабели, трансформатори и така нататък тъй като те не са обект на национална сигурност. Възможно е да възникне колапс в електроснабдяването и да последва държавна рецесия. Намесата на страната за връщане на собствеността в патрониума на страната ще коства към този момент доста скъпо, защото тя ще бъде в състояние "цунг-цванг " е няма да има време за договаряния. Плащаш, колкото ти изискат.
- Инерком влиза в качеството на притежател на оборудванията, само че почва да трансферира права и даже да разпродава активи, на своя глава никой. Основание – активите не са обект на национална сигурност. В един къс интервал от време ще се получи обстановката – активите са към този момент непозната и незнайна чия благосъстоятелност, а Инерком има единствено лицензии. Държавата още веднъж е на колене – в случай че не признае новия притежател и не му трансферира лицензиите, страната мъчно ще провежда електроснабдяването на близо 3 благ. консуматори. Тези консуматори стават пленник на непозната и с незвестен престиж и цели компания. Съвременна колонизация;
Комисията би трябвало да изиска писмени заявления от институции като МФ, Национална агенция за приходите, Министерство на стопанската система, БАИ и други че не са давали гаранционни писма за годност на избрани техни пълномощия за съответен период – например непроменямост на налози и техния размер, гарантиране възвръщаемост на вложенията, отвод от възражения при искания на Инерком и така нататък Такива задължения са известни в интернационална процедура. Без такива задължения ( включително и тези, изброен по-горе), нито една финансираща организация няма да одобри бизнес-плана на Инерком.
Изводи:
Държавата не може да се намесва в частни търговски покупко-продажби, даже може да бъде наказана заради възпрепятстване на Инерком да осъществя своя план и получи плануваните приходи/печалби;
Ако се случи невероятното Инерком да допусне присъединяване на страната до 51% в капитала на ЧЕЗ България ще покаже, че страната е била съпричастна към тази договорка и/или далаверата би трябвало да продължи;
Не би трябвало да се подценяват идеолозите и уредниците на тази договорка и надали Комисията ще ги сложи на колене. Ровене на архиви и чувания е чиста администрация и проява на интензивност
Като вероятен излаз от тези мистерии е страната да купи Инерком, както постъпи при проблема „ Авионамс “.
При този метод:
- тя ще получи достъп до всички документи по сделката;
- ще получи компенсацията, в случай че ЧЕЗ България завоюва делото против българската държава;
- българските консуматори няма да заплащат разходите/печалбата на Инерком и лихвите за взетите от нея кредити;
- по-късно страната може още веднъж да потърси сътрудник в употребата на електроразпределителната мрежа, в това число компания единствено за ръководство на активността, като не повтори направените до момента неточности.
Ако Инерком откаже, то тогава Държавата може да се позове на разпореждане 181, че договорката третира преноса на електрическа енергия, което е обект на национална сигурност и силово да придобие Инерком.
Този проблем е следващото доказателство за безпомощността на страната, неправилния модел на ръководство. Ситуацията е безнадеждна, тъй като този модел се споделя с разнообразни нюанси от всички партии.
Иначе Комисията ще събира информация, Инерком ще си плете кошницата, а българите да почнат да си купуват свещи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ