Защо чуждестранният инвеститор е „по-конкурентоспособен“ от руския?
Четем отговора от С.Ф. Шарапов
Редовно се обръщам към трудовете на известния предреволюционен икономист Сергей Фьодорович Шарапов (1855-1911), намирайки в тях пояснения за протичащото се в съветската стопанска система през днешния ден, както и подсказвания. С.Ф. Шарапов беше пореден и несклоняем критик на концепцията, че „ непознатите страни ще ни оказват помощ “.
Използвайки доста образци и статистика, С. Шарапов потвърди, че задграничните вложители не носят нищо на Русия, а единствено го лишават от нея. Въпреки това, отбелязва Сергей Фьодорович, локалните финансови „ теоретици “ или не схващат това, или демонстрират умишлена непочтеност:
„... единствено най-голямата доверчивост на нашите финансисти или директна, преднамерена непочтеност може да подскаже, че в огромни предприятия за милиони долари, основани върху непознатия капитал има нещо друго, само че не и най-обикновено обезмасляване, най-обикновено индустриално грабителство, в което съветският народ играе тъкмо същата роля като индийците, китайците, негрите. Не на вятъра Екатеринославската губерния се назовава съвсемоткровено Бяло Конго " (от тирада през 1909 година " Чуждият капитал и нашата финансова политика ”).
Шарапов никога не идеализира локалните индустриалци, които знаеха по какъв начин да скъсват по седем кожи от служащите. Но съветските бизнесмени оставят облагите си вкъщи, създавайки нови промишлености или даже извършвайки благотворителна активност.
Чужденците изнасят всичко, което завоюват отвън страната, оставяйки след себе си единствено изтощени глъбини и изсечени гори: „ Да предположим, че нашите индустриални асове също са положителни в обезмасляването на сметаната. Но, защото въобще не сме бранители на нашата индустриална промишленост, въпреки всичко би трябвало да признаем, че най-малко нещо е останало от тези съветски асове за родината: редица клиники на Девичие поле в Москва, може би Третяковската изложба, първата в света свят във връзка с ситуацията... Доброволен флот, доста уважавани просветителни и благотворителни институции.
А какво ще остане, ще октане ли нещо от чужденците! Засега може да се чака единствено едно: опустошени залежи на руда и въглища, изсечени гори, изсмукани източници на нефт и измити златоносни ефели... "
И какво друго носи непознат капитал? Картината се добавя от съвременника на Шарапов Георгий Василиевич Бутми. Той отбелязва в работата си „ Робство или независимост “ (1906), че задграничният капитал е заинтригуван от вълненията и объркването в страната. Революцията от 1905 година сподели, че протестите водят до опустошение на така и така слабите съветски предприятия, а чужденците вземат такива предприятия в свои ръце. „ Нашите врагове “, написа Бути, „ са обединени. Те знаят какво желаят. Бунтовете и стачките провокират застой във всички каузи. От застоя всички занаяти и търговия търпят загуби.
Но съветските индустриалци и търговци, изключително дребните, не устоят на това и банкрутират. Еврейските и задграничните производители и търговци, притежаващи огромни капитали, могат да понесат тези загуби. Следователно протестите и стачките водят до цялостно опустошение на съветската индустрия и съветската търговия, изключително на дребната търговия, и до прекосяване на всички печеливши покупко-продажби в ръцете на евреи и чужденци, а съветският народ става техен служащ.
Бунтовете в Баку унищожиха дребните притежатели на нефт. Целият петролен бизнес е концентриран в ръцете на огромни англо-еврейски компании. Сега те желаят разрухата на съветското селско стопанство, съветската промишленост и търговия, с цел да вземат всичко в свои ръце... "
Шарапов с болежка в сърцето декларира, че през днешния ден цяла Русия е оплетена в мрежа от непознати предприятия и офиси. Дори в столицата Москва непознатите надписи заслепяват очите: „ Москва е центърът на Русия. Много от нас трябваше да карат по Мясницкая. Има ли доста съветски табели там? Колко съветски механични завода имаме в Москва? Чии пивоварни, машиностроителни фабрики и хранилища? Знам, че могат да посочат Илинка и Варварка, само че единствено ние ще би трябвало да присвиваме очи или да се обръщаме, когато минаваме около някои хамбари... И тогава можем да отидем до Санкт Петербург, Лодз, Варшава, Киев, да посетим въглища, металургия, нефт, погледнете във Владивосток, в сибирската тайга... "
Възниква въпросът: за какво чужденците съвсем постоянно изпреварват съветските бизнесмени, завземайки основни позиции в нашата къща? Шарапов показва три съществени аргументи:
„ Чужденецът има преимущества пред нас в своето благосъстояние, в лесното приемане на нужните средства за идеята, в по-голямата евтиност на парите някъде в Белгия или Германия, в сравнение с при нас.
Чужденецът има преимущества в техническото и комерсиалното обучение.
Чужденецът има преимущества в правното си състояние в Русия, основано от законодателството, договорите, интернационалното право и др.
Поне за основаването на първата и третата аргументи, осигуряващи прерогативи на чужденците пред локалните бизнесмени, приложи своята крепка ръка министърът на финансите С.Ю. Вите.
Шарапов се концентрира върху първата причина („ преимуществата в неговото благосъстояние, в лекотата на приемане на нужните средства за бизнеса, в по-голямата евтиност на парите “). Въвеждането на златния стандарт в Русия (паричната промяна от 1897 година от С. Ю. Вите) доста ограничи паричното предложение на вътрешния пазар, направи парите за съветския фабрикант и търговец даже по-скъпи, в сравнение с бяха преди.
На запад те бяха по-евтини (по-ниски лихви по кредитите). Поради тази причина съветските компании бяха по-малко конкурентоспособни спрямо европейските предприятия. Често съветските предприятия, обременени с задължения, се изкупуваха в зародиш от чужденци. Чужденците нормално строят малко нови заводи, предпочитайки да изкупуват уреди, към този момент издигнати от руснаци (това е доста сходно на обстановката през днешния ден в Руската федерация).
Ето по какъв начин Шарапов разказва в речта си „ Чуждестранният капитал и нашата финансова политика “ фундаменталните разлики в позицията на локалните и задграничните бизнесмени в съветската стопанска система във връзка с достъпа им до заем: „ Откривате дело. Тук е съветския, там е белгиец и немски наоколо. Имате потребност от заем, не можете да работите без заем. Отивате в клона на Държавната банка. Искате заем за милион, а клонът доста добре знае, че този заем е добре гарантиран.
Но няма средства, както непосредствено ви декларира, и ви предлага 100 хиляди. Търсете останалите деветстотин хиляди, където желаете. Потърсете ги при дискаунтър, при лихвар, поклонете се и платете %, който той изиска. А белгиеца открива заем в Брюксел или Париж, германецът в Берлин, Лайпциг или Дрезден - заемът е съвсем безграничен.
Държавната банка ви отхвърля, само че на него ще му дадат, в случай че желае, най-малко 10 милиона. Как по този начин? Да, същата Deutsche Bank, същият Comptoir d`Escompte ще купи трата (менителница. - В.K.) за Русия, а нашата Държавна банка е длъжна да я заплати категорично.
За да оправдаят това трасиране /проследяване/, те ще затворят заеми на руснаци в 10 банкови клона, ще основат изкуствена липса на пари в цели райони, само че нужното количество „ оборотни средства “ ще бъде трансферирано във вашия клон и ще бъде доставено на чужденеца пред очите ти. Проследяването е борсов трик, нищо повече.
И вие, и чужденците работите с едни и същи пари и фактът, че чужденецът отваря нов бизнес, не усилва количеството пари в Русия. Напротив, те стават все по-малко и по-малко съгласно отчетите на самата наша Държавна банка и това е разбираемо: златото, за което чужденец купува менителница, минава единствено през нашите сметки, ние ги плащаме единствено за задълженията си и покриване на загуби по салдото на сетълмента. Няма какво да се " конвертира " и тиражът не се усилва. ".
Шарапов рисува тъжна картина. Чужденец със своя " златен " план (финансов документ, удостоверяващ сигурността на вземанията на чужденеца със злато) получава действителни активи в Русия и това " злато " незабавно напуща страната. Броят на рублите в обращение не се усилва, дефицитът на пари продължава, съветският предприемач би трябвало да се преклони пред лихваря.
Ситуацията, разказана от Шарапов, се случи в края на 19 век. Днес на улицата е XXI век, само че малко се е трансформирало. Доскоро (преди началото на СВO на 24 февруари 2022 г.) задграничните компании навлизаха в Русия с капитала, който получаваха от западни банки. Тези капитали са номинирани (изразени) в щатски долари, евро, лири стерлинги и други задгранични валути.
Чуждите вложители ги обменят в Централната банка на Руската федерация за нашите рубли и (забележете!) при преференциален курс, защото съветската рубла има недооценен курс (около два пъти) във връзка с главните аварийни валути на Запада. С други думи, задграничен вложител изкупува съветски предприятия евтино. И не е елементарно за съветски бизнесмен, работещ в Русия, да завоюва рубли, затова като вложител той губи от чужденец.
Освен това актуалният съветски бизнесмен е заставен да употребява скъпи заеми, затова като вложител той още веднъж губи от чужденеца. Сумата на валутата, която тече в Руската федерация през последните години, е почти равна на сумата на валутата, която тече от страната под формата на лихви и дивиденти. По този метод задграничните вложители не усилват количеството пари, циркулиращи в съветската стопанска система, заемите за съветски вложител към момента са скъпи и даже недостъпни.
Шарапов също по този начин означи, че " чужденецът има преимущества в правната си позиция в Русия, основана от законодателството, договорите, интернационалното право и така нататък “ Ето по какъв начин, съгласно Шарапов, се демонстрират тези преимущества: „ Тези промишлени и търговски преимущества се показват, първо, в тези конвенции и търговски съглашения, които сме сключили с разнообразни страни.
Второ, във деликатното и общително отношение на нашите централни и локални управляващи към задграничните бизнесмени, основани в Русия. Трето, в опората, която тези господа имат в своите консули и изобщо в дипломатическия личен състав.
Изобщо не мисля да упреквам нашите управляващи в някакво користолюбие или състрадание към чужденците. Сега на никой наш общественик не би му хрумнало да избра чужденец пред руснак единствено тъй като е чужденец или да ходатайства за него с преимущество пред сънародниците му. Това се прави пътем, насилствено, от време на време даже с болежка в душата. Но каква е изгодата от тази болежка на Русия,щом чужденците въпреки всичко ни изпреварват по всички пунктове и си отиват, където желаят? “
Ако страната е създавала бюрократични спънки пред предприемачеството, то е единствено за отечествените. Благодарение на разнообразни „ условия и контракти “ чужденецът имаше режим на най-високо облагодетелстване, за каквото руснакът и не е мечтал:
„ Белгиец или немец ще напише правилник, ще свика сдружение с директорски съвет в Брюксел или Берлин и до момента в който вие се пазарите и молите да разрешите такива и такива параграфи в устава си, той към този момент ще е построил фабрика. Тогава вашият правилник ще е утвърден, само че към момента не е оповестен в " Сборник легализации ", а до тогава Експедицията за придобиване на държавни бумаги на акции няма да ви отпечата.
Наскоро видях един човек, който проклинаше бюрократичните ни уредби, тъй като се натъкна на такава опция: парите са извънредно нужни, стоките се купуват един път годишно, през есента; Допуска се в допълнение издаване на акции, като Експедицията изисква номера на " Колекция от легализации ". И там след шест месеца разрешението ще бъде отпечатано... Чужденецът нищо за това не знае, тъй като има конвенцията в ръцете си. Работата му е авансово утвърдена и благословена... "
Извинете, ще каже съперникът: каква дискриминация? Нашият фабрикант и търговец също получава всички тези права от тях в Европа! Международните конвенции за взаимно признание на акционерните сдружения подсигуряват цялостна взаимност!
Шарапов написа иронично за тази „ взаимност “: „ Взаимност! Гражданите и селяните подписват взаимно и изцяло равнопоставено съглашение за лова. Селянинът получава свещеното право да търси едри бекаси в градската градина, а в същото време жителят на града ще изпозастреля целия дивеч. Всеки от нас има неоспоримото право да изкупи в случай че ще всички въглищни мини в Белгия и Силезия, само че към този момент дано господата белгийци и всички, които се крият зад тях, да употребяват нашите басейни, дано британците да изкупят петрола ни и да го усилят.При това на такава цена, че цялата съветска промишленост стартира да стене... Ето какъв брой значими са тези конвенции ".
Статистиката от това време демонстрира, че задграничните вложения на съветските индустриалци и търговци са доста незначителни (в Китай и Персия, на Запад съвсем няма). Руският предприемач изглеждаше като същия селяндур, получил " свещеното право да търси едри бекаси в градската градина ".
Струва ми се, че картината на Шарапов от началото на 20 век е доста сходна на тази, която беше в Руската федерация през всичките три десетилетия на нейното битие. Иска ми се да имам вяра, че след 24 февруари нещо ще стартира да се трансформира в интерес на локалния вложител.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Редовно се обръщам към трудовете на известния предреволюционен икономист Сергей Фьодорович Шарапов (1855-1911), намирайки в тях пояснения за протичащото се в съветската стопанска система през днешния ден, както и подсказвания. С.Ф. Шарапов беше пореден и несклоняем критик на концепцията, че „ непознатите страни ще ни оказват помощ “.
Използвайки доста образци и статистика, С. Шарапов потвърди, че задграничните вложители не носят нищо на Русия, а единствено го лишават от нея. Въпреки това, отбелязва Сергей Фьодорович, локалните финансови „ теоретици “ или не схващат това, или демонстрират умишлена непочтеност:
„... единствено най-голямата доверчивост на нашите финансисти или директна, преднамерена непочтеност може да подскаже, че в огромни предприятия за милиони долари, основани върху непознатия капитал има нещо друго, само че не и най-обикновено обезмасляване, най-обикновено индустриално грабителство, в което съветският народ играе тъкмо същата роля като индийците, китайците, негрите. Не на вятъра Екатеринославската губерния се назовава съвсемоткровено Бяло Конго " (от тирада през 1909 година " Чуждият капитал и нашата финансова политика ”).
Шарапов никога не идеализира локалните индустриалци, които знаеха по какъв начин да скъсват по седем кожи от служащите. Но съветските бизнесмени оставят облагите си вкъщи, създавайки нови промишлености или даже извършвайки благотворителна активност.
Чужденците изнасят всичко, което завоюват отвън страната, оставяйки след себе си единствено изтощени глъбини и изсечени гори: „ Да предположим, че нашите индустриални асове също са положителни в обезмасляването на сметаната. Но, защото въобще не сме бранители на нашата индустриална промишленост, въпреки всичко би трябвало да признаем, че най-малко нещо е останало от тези съветски асове за родината: редица клиники на Девичие поле в Москва, може би Третяковската изложба, първата в света свят във връзка с ситуацията... Доброволен флот, доста уважавани просветителни и благотворителни институции.
А какво ще остане, ще октане ли нещо от чужденците! Засега може да се чака единствено едно: опустошени залежи на руда и въглища, изсечени гори, изсмукани източници на нефт и измити златоносни ефели... "
И какво друго носи непознат капитал? Картината се добавя от съвременника на Шарапов Георгий Василиевич Бутми. Той отбелязва в работата си „ Робство или независимост “ (1906), че задграничният капитал е заинтригуван от вълненията и объркването в страната. Революцията от 1905 година сподели, че протестите водят до опустошение на така и така слабите съветски предприятия, а чужденците вземат такива предприятия в свои ръце. „ Нашите врагове “, написа Бути, „ са обединени. Те знаят какво желаят. Бунтовете и стачките провокират застой във всички каузи. От застоя всички занаяти и търговия търпят загуби.
Но съветските индустриалци и търговци, изключително дребните, не устоят на това и банкрутират. Еврейските и задграничните производители и търговци, притежаващи огромни капитали, могат да понесат тези загуби. Следователно протестите и стачките водят до цялостно опустошение на съветската индустрия и съветската търговия, изключително на дребната търговия, и до прекосяване на всички печеливши покупко-продажби в ръцете на евреи и чужденци, а съветският народ става техен служащ.
Бунтовете в Баку унищожиха дребните притежатели на нефт. Целият петролен бизнес е концентриран в ръцете на огромни англо-еврейски компании. Сега те желаят разрухата на съветското селско стопанство, съветската промишленост и търговия, с цел да вземат всичко в свои ръце... "
Шарапов с болежка в сърцето декларира, че през днешния ден цяла Русия е оплетена в мрежа от непознати предприятия и офиси. Дори в столицата Москва непознатите надписи заслепяват очите: „ Москва е центърът на Русия. Много от нас трябваше да карат по Мясницкая. Има ли доста съветски табели там? Колко съветски механични завода имаме в Москва? Чии пивоварни, машиностроителни фабрики и хранилища? Знам, че могат да посочат Илинка и Варварка, само че единствено ние ще би трябвало да присвиваме очи или да се обръщаме, когато минаваме около някои хамбари... И тогава можем да отидем до Санкт Петербург, Лодз, Варшава, Киев, да посетим въглища, металургия, нефт, погледнете във Владивосток, в сибирската тайга... "
Възниква въпросът: за какво чужденците съвсем постоянно изпреварват съветските бизнесмени, завземайки основни позиции в нашата къща? Шарапов показва три съществени аргументи:
„ Чужденецът има преимущества пред нас в своето благосъстояние, в лесното приемане на нужните средства за идеята, в по-голямата евтиност на парите някъде в Белгия или Германия, в сравнение с при нас.
Чужденецът има преимущества в техническото и комерсиалното обучение.
Чужденецът има преимущества в правното си състояние в Русия, основано от законодателството, договорите, интернационалното право и др.
Поне за основаването на първата и третата аргументи, осигуряващи прерогативи на чужденците пред локалните бизнесмени, приложи своята крепка ръка министърът на финансите С.Ю. Вите.
Шарапов се концентрира върху първата причина („ преимуществата в неговото благосъстояние, в лекотата на приемане на нужните средства за бизнеса, в по-голямата евтиност на парите “). Въвеждането на златния стандарт в Русия (паричната промяна от 1897 година от С. Ю. Вите) доста ограничи паричното предложение на вътрешния пазар, направи парите за съветския фабрикант и търговец даже по-скъпи, в сравнение с бяха преди.
На запад те бяха по-евтини (по-ниски лихви по кредитите). Поради тази причина съветските компании бяха по-малко конкурентоспособни спрямо европейските предприятия. Често съветските предприятия, обременени с задължения, се изкупуваха в зародиш от чужденци. Чужденците нормално строят малко нови заводи, предпочитайки да изкупуват уреди, към този момент издигнати от руснаци (това е доста сходно на обстановката през днешния ден в Руската федерация).
Ето по какъв начин Шарапов разказва в речта си „ Чуждестранният капитал и нашата финансова политика “ фундаменталните разлики в позицията на локалните и задграничните бизнесмени в съветската стопанска система във връзка с достъпа им до заем: „ Откривате дело. Тук е съветския, там е белгиец и немски наоколо. Имате потребност от заем, не можете да работите без заем. Отивате в клона на Държавната банка. Искате заем за милион, а клонът доста добре знае, че този заем е добре гарантиран.
Но няма средства, както непосредствено ви декларира, и ви предлага 100 хиляди. Търсете останалите деветстотин хиляди, където желаете. Потърсете ги при дискаунтър, при лихвар, поклонете се и платете %, който той изиска. А белгиеца открива заем в Брюксел или Париж, германецът в Берлин, Лайпциг или Дрезден - заемът е съвсем безграничен.
Държавната банка ви отхвърля, само че на него ще му дадат, в случай че желае, най-малко 10 милиона. Как по този начин? Да, същата Deutsche Bank, същият Comptoir d`Escompte ще купи трата (менителница. - В.K.) за Русия, а нашата Държавна банка е длъжна да я заплати категорично.
За да оправдаят това трасиране /проследяване/, те ще затворят заеми на руснаци в 10 банкови клона, ще основат изкуствена липса на пари в цели райони, само че нужното количество „ оборотни средства “ ще бъде трансферирано във вашия клон и ще бъде доставено на чужденеца пред очите ти. Проследяването е борсов трик, нищо повече.
И вие, и чужденците работите с едни и същи пари и фактът, че чужденецът отваря нов бизнес, не усилва количеството пари в Русия. Напротив, те стават все по-малко и по-малко съгласно отчетите на самата наша Държавна банка и това е разбираемо: златото, за което чужденец купува менителница, минава единствено през нашите сметки, ние ги плащаме единствено за задълженията си и покриване на загуби по салдото на сетълмента. Няма какво да се " конвертира " и тиражът не се усилва. ".
Шарапов рисува тъжна картина. Чужденец със своя " златен " план (финансов документ, удостоверяващ сигурността на вземанията на чужденеца със злато) получава действителни активи в Русия и това " злато " незабавно напуща страната. Броят на рублите в обращение не се усилва, дефицитът на пари продължава, съветският предприемач би трябвало да се преклони пред лихваря.
Ситуацията, разказана от Шарапов, се случи в края на 19 век. Днес на улицата е XXI век, само че малко се е трансформирало. Доскоро (преди началото на СВO на 24 февруари 2022 г.) задграничните компании навлизаха в Русия с капитала, който получаваха от западни банки. Тези капитали са номинирани (изразени) в щатски долари, евро, лири стерлинги и други задгранични валути.
Чуждите вложители ги обменят в Централната банка на Руската федерация за нашите рубли и (забележете!) при преференциален курс, защото съветската рубла има недооценен курс (около два пъти) във връзка с главните аварийни валути на Запада. С други думи, задграничен вложител изкупува съветски предприятия евтино. И не е елементарно за съветски бизнесмен, работещ в Русия, да завоюва рубли, затова като вложител той губи от чужденец.
Освен това актуалният съветски бизнесмен е заставен да употребява скъпи заеми, затова като вложител той още веднъж губи от чужденеца. Сумата на валутата, която тече в Руската федерация през последните години, е почти равна на сумата на валутата, която тече от страната под формата на лихви и дивиденти. По този метод задграничните вложители не усилват количеството пари, циркулиращи в съветската стопанска система, заемите за съветски вложител към момента са скъпи и даже недостъпни.
Шарапов също по този начин означи, че " чужденецът има преимущества в правната си позиция в Русия, основана от законодателството, договорите, интернационалното право и така нататък “ Ето по какъв начин, съгласно Шарапов, се демонстрират тези преимущества: „ Тези промишлени и търговски преимущества се показват, първо, в тези конвенции и търговски съглашения, които сме сключили с разнообразни страни.
Второ, във деликатното и общително отношение на нашите централни и локални управляващи към задграничните бизнесмени, основани в Русия. Трето, в опората, която тези господа имат в своите консули и изобщо в дипломатическия личен състав.
Изобщо не мисля да упреквам нашите управляващи в някакво користолюбие или състрадание към чужденците. Сега на никой наш общественик не би му хрумнало да избра чужденец пред руснак единствено тъй като е чужденец или да ходатайства за него с преимущество пред сънародниците му. Това се прави пътем, насилствено, от време на време даже с болежка в душата. Но каква е изгодата от тази болежка на Русия,щом чужденците въпреки всичко ни изпреварват по всички пунктове и си отиват, където желаят? “
Ако страната е създавала бюрократични спънки пред предприемачеството, то е единствено за отечествените. Благодарение на разнообразни „ условия и контракти “ чужденецът имаше режим на най-високо облагодетелстване, за каквото руснакът и не е мечтал:
„ Белгиец или немец ще напише правилник, ще свика сдружение с директорски съвет в Брюксел или Берлин и до момента в който вие се пазарите и молите да разрешите такива и такива параграфи в устава си, той към този момент ще е построил фабрика. Тогава вашият правилник ще е утвърден, само че към момента не е оповестен в " Сборник легализации ", а до тогава Експедицията за придобиване на държавни бумаги на акции няма да ви отпечата.
Наскоро видях един човек, който проклинаше бюрократичните ни уредби, тъй като се натъкна на такава опция: парите са извънредно нужни, стоките се купуват един път годишно, през есента; Допуска се в допълнение издаване на акции, като Експедицията изисква номера на " Колекция от легализации ". И там след шест месеца разрешението ще бъде отпечатано... Чужденецът нищо за това не знае, тъй като има конвенцията в ръцете си. Работата му е авансово утвърдена и благословена... "
Извинете, ще каже съперникът: каква дискриминация? Нашият фабрикант и търговец също получава всички тези права от тях в Европа! Международните конвенции за взаимно признание на акционерните сдружения подсигуряват цялостна взаимност!
Шарапов написа иронично за тази „ взаимност “: „ Взаимност! Гражданите и селяните подписват взаимно и изцяло равнопоставено съглашение за лова. Селянинът получава свещеното право да търси едри бекаси в градската градина, а в същото време жителят на града ще изпозастреля целия дивеч. Всеки от нас има неоспоримото право да изкупи в случай че ще всички въглищни мини в Белгия и Силезия, само че към този момент дано господата белгийци и всички, които се крият зад тях, да употребяват нашите басейни, дано британците да изкупят петрола ни и да го усилят.При това на такава цена, че цялата съветска промишленост стартира да стене... Ето какъв брой значими са тези конвенции ".
Статистиката от това време демонстрира, че задграничните вложения на съветските индустриалци и търговци са доста незначителни (в Китай и Персия, на Запад съвсем няма). Руският предприемач изглеждаше като същия селяндур, получил " свещеното право да търси едри бекаси в градската градина ".
Струва ми се, че картината на Шарапов от началото на 20 век е доста сходна на тази, която беше в Руската федерация през всичките три десетилетия на нейното битие. Иска ми се да имам вяра, че след 24 февруари нещо ще стартира да се трансформира в интерес на локалния вложител.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ