Какво ще стане, ако човек попадне в черна дупка?
Черни дупки. Едни от най-слабо изучените и несъмнено най-загадъчните обекти. Те по едно и също време будят боязън и тръпки заради естеството си, а въпреки това разпалват въображението на доста хора.
Накратко – ние знаем в общи линии какво съставляват те. Знаем и по какъв начин се образуват. Ако една свръхмасивна звезда изразходи своето гориво, настава колапс. При колапса се образува шокова вълна, която изхвърля външните райони на звездата и по този начин се образува свръхнова. Но ядрото се свива. Докато ядрото се свива, то става толкоз солидно, че гравитационното му привличане нараства. В един миг скоростта, която ни е нужна, с цел да избягаме от мощното гравитационно привличане, става по-голяма от тази на скоростта на светлината.
Регионът към черната дупка, където двете скорости се изравняват, се назовава Хоризонт на събитията. Тъй като никаква светлина не може да избяга оттатък това място, това, което става вътре в черната дупка, е вечно прикрито от нашите очи. Ние не можем да следим. Не можем да изпратим нито пилотирана, нито роботизирана задача вътре в черната дупка, защото тя в никакъв случай няма да може да се върне назад.
Какво въпреки всичко ще стане, в случай че любознанието ни е прекомерно огромно, че желаеме да влезнем в черната дупка?
На илюстрацията: черна дупка и акреционен диск. Image credit: NASA/JPL-Caltech
Много хора си мислят, че ще попаднат в някакво друго, различно измерение, в някакъв по-добър свят… Реалността е малко по-различна.
Навлизайки в черната дупка с краката напред, ние в един миг ще осъзнаем, че гравитационните сили, които усещаме в разнообразни елементи от нашето тяло ще са разнообразни. В частност, краката ни ще са изложени на по-големи сили от главата ни. Тези разлики в силите се назовават приливни сили. На процедура човек ще се усеща раздължен. Най-просто казано: ще се усещаме все едно сме изстисквани, сходно на зъбна паста от тубата. Британският астрофизик сър Мартин Рийс е измислил термина “спагетификация ”. Е, в края на краищата най-после толкоз ще сме разтегнати, че безусловно ще се разпаднем на субатомни частици. Няма да имаме мозък, с който да осмислим какво в действителност става към нас.
Ако черната дупка, в която се опитваме да навлезем е дребна, приливните сили могат да са обилни още преди да достигнем заветния Хоризонт на събитията и няма да преживеем неговото нахлуване.
Не по този начин стоят нещата, в случай че се приближим към черна дупка с огромен размер – да вземем за пример, в случай че сме към супермасивна черна дупка в центъра на някоя вселена.
Ако се приближим към такава свръхмасивна черна дупка, ние можем да преживеем навлизането в Хоризонта на събитията. При това без да видим. Само че ще сме прецакани.
Всъщност, попадайки вътре, по този начин или другояче няма да оцелеем дълго. Бихме могли да преживеем няколко часа, има дори и научна публикация, в която се споделя за какво това е допустимо – линк тук. Но в един миг неизбежното ще се случи – ще се приближим към точката на сингулярност. И тогава – щем, не щем, отново ще се спагетизираме и ще се разпаднем на съставните си частици.
Всъщност, за наш приятел-астронавт, който стои в профил, ние в никакъв случай няма да влезнем в черната дупка. Колкото повече падаме към нея, гравитационното привличане ще аргументи всяка една светлина, която идва от нас, да бъде червено-отместена. Нашият другар ще вижда по какъв начин от ден на ден и повече почервеняваме и избледняваме, само че не и по какъв начин тъкмо пресичаме Хоризонта на събитията. Той ще може да види по какъв начин все едно забавяме и забавяме нашето придвижване, след което стопираме на едно място изцяло.
Но от наша позиция, които влизаме вътре, ние сме пресякли Хоризонта на събитията. Вероятно ние ще усетим по какъв начин чернотата запълва нашето зрително поле. Но бихме могли да видим и нещо друго – по какъв начин гравитационното привличане усилва звезди и галактики и ние можем да ги забележим с помощта на резултата на гравитационната леща.
Един вероятен сюжет по тази причина какво можем да забележим е показан на този клип (натиснете тук).
Но това, което не разбираме, е в действителност какво се намира в центъра на черната дупка – там, където мощната гравитация притегля и свива всичко в границите на една дребна точица – това е сингулярността.
И тъкмо там законите на физиката, които познаваме, се провалят. И точно по тази причина доста учени се интересуват от черни дупки.
За страдание пътуващ човек от дълго време ще се е разпаднал на субатомни частички, с цел да разбере какво се случва тъкмо там.
Източници: Universetoday 1, 2, изявление с Нийл деГрас Тайсън
