Кой има нужда от страх |
Чарлз Буковски споделя: Този, който не се опасява, просто има слаба фикция.
Тоест – не може да си показа неприятното, което може да се случи.
Винаги съм се питал: Възможно ли е това?
Възможно ли е човек да не може да си показа точно неприятното? Та белким Човекът не е точно най-съвършен инструмент за въобразяване на Най-Лошото? Винаги съм бил сигурен, че най-човешкото качество е да си представяш постоянно най-лошото, което може да се случи.
Представяме си най-лошото и се надяваме на най-хубавото. Това сме ние – хората.
Но има и безстрашни хора. При това – и в най-лошия смисъл.
Често споделяме: Смел човек е друг, който не се опасява, а този, който се опасява, само че се опълчва против страха си; и макар страха си – работи. И макар страха си – прави това, което счита за рационално. Или – за безразсъдно, само че към този момент решено. Смелият човек постанова волята си макар страха си.
Дали е по този начин?
Нека не забравяме каква комплицирана и непреклонно самостоятелна империя е нашето тяло (или там каквото е това материално нещо, съществуващо, с цел да я има мисълта ни). Нас, извънредно е да се намерения даже, ни боли и ни е хубаво... напълно без да желаеме! Тоест – тялото е буря, която ние владеем единствено доколкото можем да вдигнем ръка и с нея да си налеем някоя ракия в устите. Но не можем, както споделя Иисус, и един косъм на главата си да създадем бял или черен (не става въпрос за боядисване на косата, благи дебили). Не можем да създадем по този начин, че да имаме или да нямаме язва на дванадесетопръстника; или да „ управляваме ” развиването на някоя пъпка на носа си! Да – ние можем да изстискаме пъпката. Но не можем да я... предизвикаме, братя мои и сестри!
Тялото ни си прави каквото си изиска!
А Самите Ние сме захвърлени по най-безцеремонен метод в тия тела, в Това Тяло, което ни е отредено – като корабокрушенци на пуститен остров – и на този остров могат да стартират стихии и могат да стават трусове, а от време на време, за малко, може да царува даже и райско успокоение!
А страхът, като погледнем, е точно част от тая буря – тялото.
Той идва... без да го щем!
Ще кажа по този начин: младеж не се опасява... не тъй като никак не може да си показа какво може да стане, а тъй като просто „ мъглата ” в главата му е голяма; а тази „ мъгла ” идва от беснеещите допаминови и норадреналинови медиации, от вълнуващия се серотонин, от безшумно припяващите GABA-обусловени реакции. А всичко това е напълно солидно обусловено от хормоните на хипофизата, на надбъбреците и половите жлези, от системите на ейкозаноидите и така нататък
Младият и смел човек не че е малоумен и не може да си показа какво може да му се случи (примерно, в случай че се джасне с мотора, карайки с 200км/ч), а просто вижда това в главата си през гъстата пелена на мъглата от възбуденост и неспокойствие. Които идват от хормоните и невротрансмитерите. Природа.
Ще кажа по този начин (I`ll tell you this - по този начин пее Джим Морисън по концертите, по-точно приказва, в речитатив, та и аз така):
Ботев. Ботев не е бил малоумен и лишен от фикция човек. Напротив – неговата дарба „ да вижда картини ”, т.е. – неговата репрезентативна дарба е голяма: гора зашуми, вятър повее... необикновен занаятчия на основаването на показа с думи. Той сигурно в големи елементи е можел да си „ показа ” какво ще стане с него и момчетата, които повежда към вътрешността на България. Страх ли го е било? Със сигурност. Но „ вряла ли е кръвта ” му? Със сигурност. Да ти ври кръвта – това е точно тази каскадна невро-биохимична стихия от бъкащи катехоламини, която загатнах нагоре.
Човек е самоуверен И с помощта на възрастта. И с помощта на „ натурата си ”. Но също – и с помощта на образованието си, на моралния си образ, на персоналната си идеология.
Един просветен човек от една страна има по-голяма дарба да „ си показа страшното ”, въпреки това – образованият човек е внедрил в себе си повече морални повели – примерно да се срами от страха си и да се бори с него. Но от трета страна – образованият човек е и по-ловък софист – и по-майсторски може да „ самооправдае ” страха си. Образованият и интелигентен човек, от една страна, знае, че е задължен да е самоуверен (nоblesse oblige=благородството те задължава да се държиш благородно), само че от друга, знае и доста способи, по които да се измъкне от обстановката, в която би трябвало да е самоуверен. Тоест – от умния човек рядко можем да чакаме да стане Матросов (този млад боец, който закрил картечната амбразура с тялото си). И въпреки всичко – образованият човек е по-героичен. И по-труден за наплашване.
Поне по този начин ми се ще да си представям Образования човек.
И в този момент ще кажа напряко по този начин: Когато тръгнат да наплашват някого, да речем, някой народ или някое човечество – от процедурата по наплашването най-много ще се наплашат тия, които и без друго си се плашат. На които цялата „ природа ” е плашлива.
Дали това точно е задачата на наплашването?
Дали, примерно, разните наплашвания (защото цялата човешка история е една поредност от Наплашвания на елементарния народ от страна на ръководещия го лицемерен елит) ще откажат Ботевците от слизанията им на Козлодуйския бряг?
Дали кладите и обществените изтезания са отказали Джордано Бруно и Коперник?
Цялата човешка история е низ от големи наплашвания – тъй като народът (така си знаят ръководещите го, бенефициентите) би трябвало да бъде изплашен. От една страна, изплашен – с Втори пришествия или с ковиди-19 – няма значение! От друга страна, хищно насъскан – с всякакви патриотични мръсотии и апели към „ национално великолепие ” (или също толкоз гнусните им религиозни аналози). И по този начин – полунаплашеният и полунастървен народец се кара и подкарва добре – като стадо. А е ясно накъде се кара стадото.
Но дублирам – Ботевците не се наплашват по този начин елементарно.
И по този начин: всяка акция по наплашването ще наплаши точно който би трябвало. Лесно Наплашващите се.
Слава Богу – тя единствено ще въодушеви смелите да работят. Да се изправят против страха си. Защото това е дългът на смелия човек. Да се опасява. И с пренебрежение да се опълчва против страха си.
И по този начин нататък.
Тоест – не може да си показа неприятното, което може да се случи.
Винаги съм се питал: Възможно ли е това?
Възможно ли е човек да не може да си показа точно неприятното? Та белким Човекът не е точно най-съвършен инструмент за въобразяване на Най-Лошото? Винаги съм бил сигурен, че най-човешкото качество е да си представяш постоянно най-лошото, което може да се случи.
Представяме си най-лошото и се надяваме на най-хубавото. Това сме ние – хората.
Но има и безстрашни хора. При това – и в най-лошия смисъл.
Често споделяме: Смел човек е друг, който не се опасява, а този, който се опасява, само че се опълчва против страха си; и макар страха си – работи. И макар страха си – прави това, което счита за рационално. Или – за безразсъдно, само че към този момент решено. Смелият човек постанова волята си макар страха си.
Дали е по този начин?
Нека не забравяме каква комплицирана и непреклонно самостоятелна империя е нашето тяло (или там каквото е това материално нещо, съществуващо, с цел да я има мисълта ни). Нас, извънредно е да се намерения даже, ни боли и ни е хубаво... напълно без да желаеме! Тоест – тялото е буря, която ние владеем единствено доколкото можем да вдигнем ръка и с нея да си налеем някоя ракия в устите. Но не можем, както споделя Иисус, и един косъм на главата си да създадем бял или черен (не става въпрос за боядисване на косата, благи дебили). Не можем да създадем по този начин, че да имаме или да нямаме язва на дванадесетопръстника; или да „ управляваме ” развиването на някоя пъпка на носа си! Да – ние можем да изстискаме пъпката. Но не можем да я... предизвикаме, братя мои и сестри!
Тялото ни си прави каквото си изиска!
А Самите Ние сме захвърлени по най-безцеремонен метод в тия тела, в Това Тяло, което ни е отредено – като корабокрушенци на пуститен остров – и на този остров могат да стартират стихии и могат да стават трусове, а от време на време, за малко, може да царува даже и райско успокоение!
А страхът, като погледнем, е точно част от тая буря – тялото.
Той идва... без да го щем!
Ще кажа по този начин: младеж не се опасява... не тъй като никак не може да си показа какво може да стане, а тъй като просто „ мъглата ” в главата му е голяма; а тази „ мъгла ” идва от беснеещите допаминови и норадреналинови медиации, от вълнуващия се серотонин, от безшумно припяващите GABA-обусловени реакции. А всичко това е напълно солидно обусловено от хормоните на хипофизата, на надбъбреците и половите жлези, от системите на ейкозаноидите и така нататък
Младият и смел човек не че е малоумен и не може да си показа какво може да му се случи (примерно, в случай че се джасне с мотора, карайки с 200км/ч), а просто вижда това в главата си през гъстата пелена на мъглата от възбуденост и неспокойствие. Които идват от хормоните и невротрансмитерите. Природа.
Ще кажа по този начин (I`ll tell you this - по този начин пее Джим Морисън по концертите, по-точно приказва, в речитатив, та и аз така):
Ботев. Ботев не е бил малоумен и лишен от фикция човек. Напротив – неговата дарба „ да вижда картини ”, т.е. – неговата репрезентативна дарба е голяма: гора зашуми, вятър повее... необикновен занаятчия на основаването на показа с думи. Той сигурно в големи елементи е можел да си „ показа ” какво ще стане с него и момчетата, които повежда към вътрешността на България. Страх ли го е било? Със сигурност. Но „ вряла ли е кръвта ” му? Със сигурност. Да ти ври кръвта – това е точно тази каскадна невро-биохимична стихия от бъкащи катехоламини, която загатнах нагоре.
Човек е самоуверен И с помощта на възрастта. И с помощта на „ натурата си ”. Но също – и с помощта на образованието си, на моралния си образ, на персоналната си идеология.
Един просветен човек от една страна има по-голяма дарба да „ си показа страшното ”, въпреки това – образованият човек е внедрил в себе си повече морални повели – примерно да се срами от страха си и да се бори с него. Но от трета страна – образованият човек е и по-ловък софист – и по-майсторски може да „ самооправдае ” страха си. Образованият и интелигентен човек, от една страна, знае, че е задължен да е самоуверен (nоblesse oblige=благородството те задължава да се държиш благородно), само че от друга, знае и доста способи, по които да се измъкне от обстановката, в която би трябвало да е самоуверен. Тоест – от умния човек рядко можем да чакаме да стане Матросов (този млад боец, който закрил картечната амбразура с тялото си). И въпреки всичко – образованият човек е по-героичен. И по-труден за наплашване.
Поне по този начин ми се ще да си представям Образования човек.
И в този момент ще кажа напряко по този начин: Когато тръгнат да наплашват някого, да речем, някой народ или някое човечество – от процедурата по наплашването най-много ще се наплашат тия, които и без друго си се плашат. На които цялата „ природа ” е плашлива.
Дали това точно е задачата на наплашването?
Дали, примерно, разните наплашвания (защото цялата човешка история е една поредност от Наплашвания на елементарния народ от страна на ръководещия го лицемерен елит) ще откажат Ботевците от слизанията им на Козлодуйския бряг?
Дали кладите и обществените изтезания са отказали Джордано Бруно и Коперник?
Цялата човешка история е низ от големи наплашвания – тъй като народът (така си знаят ръководещите го, бенефициентите) би трябвало да бъде изплашен. От една страна, изплашен – с Втори пришествия или с ковиди-19 – няма значение! От друга страна, хищно насъскан – с всякакви патриотични мръсотии и апели към „ национално великолепие ” (или също толкоз гнусните им религиозни аналози). И по този начин – полунаплашеният и полунастървен народец се кара и подкарва добре – като стадо. А е ясно накъде се кара стадото.
Но дублирам – Ботевците не се наплашват по този начин елементарно.
И по този начин: всяка акция по наплашването ще наплаши точно който би трябвало. Лесно Наплашващите се.
Слава Богу – тя единствено ще въодушеви смелите да работят. Да се изправят против страха си. Защото това е дългът на смелия човек. Да се опасява. И с пренебрежение да се опълчва против страха си.
И по този начин нататък.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ