Синдикатите: Бюджетът за тази година трябва да компенсира инфлацията за две години назад и отгоре
Бюджетът за тази година би трябвало да компенсира инфлацията за две години обратно и от горната страна, като за тази година би трябвало да се плануват още плюс 10%. Това сподели пред публицисти президентът на КНСБ Пламен Димитров. Сега всички, на които заплаща държавното управление, са ощетени и по тази причина настояванията на синдиката за публичния бранш са ясни и се базират на разликата сред частния и публичния бранш, която е близо 10%, което рядко се случва, добави той.
В опазването на здравето и образованието има съществени минуси, като даже и даването на спомагателни средства за двата бранша явно не е съумяло да компенсира инфлацията, добави Димитров.
От КНСБ настояваме за спомагателни средства за растеж на заплатите на всички работещи в публичния бранш, които да компенсират насъбраната кумулативна инфлация от януари 2021 година до декември 2022 година на всички места, където не е обезщетена, сподели още той.
Да има и растеж на заплатите на всички работещи в публичния бранш с най-малко 10 % за тази година с оглед плануваното ниво на инфлация до края на годината. За тези две претенции ще са нужни още 465 млн. лева в допълнение, уточни Димитров, представен от Българска телеграфна агенция.
Ръст на минималната работна заплата от 1 юли т.г. от 780 лева на 850 лева е идващото искане на синдиката. Да се върне 20 на 100 Данък добавена стойност ставката за хляба, брашното и ресторантьорските услуги, упорстват още от синдиката. Да се усилят заплатите на педагогическия личен състав за т.г., гарантиращ равнище на заплатите от най-малко 125% от междинната работна заплата. Да се обезпечат средства за растеж на пенсиите от 1 юли т.г. според настоящото нормативно законодателство в Кодекса за обществено обезпечаване, уточни още Димитров.
Ако минималната заплата се увеличи от 1 юли на 850 лева, това ще коства на страната 175 млн. лева за полугодието, сподели Любослав Костов, вицепрезидент на КНСБ. По думите му в България в този момент 430 хиляди души работят на минимална работна заплата, като най-вече - 35 на 100, са в строителството.
В опазването на здравето и образованието има съществени минуси, като даже и даването на спомагателни средства за двата бранша явно не е съумяло да компенсира инфлацията, добави Димитров.
От КНСБ настояваме за спомагателни средства за растеж на заплатите на всички работещи в публичния бранш, които да компенсират насъбраната кумулативна инфлация от януари 2021 година до декември 2022 година на всички места, където не е обезщетена, сподели още той.
Да има и растеж на заплатите на всички работещи в публичния бранш с най-малко 10 % за тази година с оглед плануваното ниво на инфлация до края на годината. За тези две претенции ще са нужни още 465 млн. лева в допълнение, уточни Димитров, представен от Българска телеграфна агенция.
Ръст на минималната работна заплата от 1 юли т.г. от 780 лева на 850 лева е идващото искане на синдиката. Да се върне 20 на 100 Данък добавена стойност ставката за хляба, брашното и ресторантьорските услуги, упорстват още от синдиката. Да се усилят заплатите на педагогическия личен състав за т.г., гарантиращ равнище на заплатите от най-малко 125% от междинната работна заплата. Да се обезпечат средства за растеж на пенсиите от 1 юли т.г. според настоящото нормативно законодателство в Кодекса за обществено обезпечаване, уточни още Димитров.
Ако минималната заплата се увеличи от 1 юли на 850 лева, това ще коства на страната 175 млн. лева за полугодието, сподели Любослав Костов, вицепрезидент на КНСБ. По думите му в България в този момент 430 хиляди души работят на минимална работна заплата, като най-вече - 35 на 100, са в строителството.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ