Бюджетът сам по себе си не създава богатство, но може

Бюджетът самичък по себе си не основава благосъстояние, само че може да навреди на процеса на неговото основаване, в случай че изземва прекомерно доста, предизвестява в изявление за БГНЕС Кузман Илиев, икономист от Съвета по стопанска система и обществени политики (СИПП).

Той дефинира бюджета за 2024 като рекорден „ с извънредно високи разноски, които са доста обществено чувствителни “. Според него те са непрекъснати и няма връщане обратно.

„ Какво става обаче в една обстановка, в която във времето се забавя стопанската система, във времето приходите се забавят като ритъм на събираемост. Получава се дупка “, сигнализира икономистът.

Именно затова Кузман Илиев предвижда, че следващата година бюджетът ще претърпи „ най-малко една актуализация, а дефицитът ще бъде по-голям от заложения “. А аргументите за това са налице още занапред – към този момент пет страни от еврозоната към този момент са влезнали публично в криза, а самата еврозона може би ще е там след тримесечие.

Лихвите също са по-високи и ще стават по-високи, нашата банкова система се забави с тяхното повишаване. „ Играе се за последно 20. Всеки играе за все по-голям пазарен дял в обстановка, когато в цяла Европа те към този момент са високи. На процедура лихвите по ипотечните заеми в Европа са двойни на нашите. При нас са 2,6%, там са надлежно 4,5%, а в Съединени американски щати доближават 7,5%, т.е. ние изоставаме “, съобщи Илиев.

Той акцентира, че инфлацията се забавя, тъй като икономическата интензивност се забавя, а когато инфлация се забавя, значи че и приходите ще се забавят за хазната.

„ Разходите, които вършим, се усилват с осем милиарда за 2024 година от миналата година, а приходите ни стагнират, даже и тази година. Ако видите каква прогнози имахме за растежа на брутния вътрешен артикул като сума, тя не се извърши. Той няма да нарасне с толкоз, колкото чакахме и даже и в този момент ние виждаме, че дефицитът тъкмо затова на касова основа ще бъде 3,2%, т.е. повече в сравнение с чакахме “, предизвести икономистът.

От тази обстановка могат да произлязат няколко неща, а точно дупката става все по-голяма, разноските са големи, приходите понижават.

„ Остава една дупка, която би трябвало да се финансира с дълг, а дълготрайно този дълъг се заплаща с повдигане на налозите “, уточни Илиев. Според него точно това стои зад натиска за непрекъснато увеличение на налозите. „ Затова се направи толкоз бързо покачването на налога за огромните български компании от 10 на 15%, което де факто обезсмисли плоския налог. Това нещо несъмнено са го решили нашите огромни батковци и сътрудници, само че те ни дадоха опция да имаме облекчения за българските компании. Депутатите ни го направиха на напред без тези облекчения, като България е от дребното страни, които не се възползва “, съобщи икономистът, който счита, че сме избързали с въвеждането.

Това обрисува на хоризонта повишаване на налозите и осигуровките. Към това би трябвало да се прибави и големия недостиг в Национален осигурителен институт за пенсиите – над 10 милиарда лева „ Това също ще се финансира с налози, дупката в бюджета нараства “ още повече, предвижда Кузман Илиев.

През 2024 година, когато към този момент ще се наложи да съблюдаваме разпоредбите на Европейски Съюз, България може да влезе и в процедура за свръхдефицит, не изключва икономиста, добавяйки въпреки всичко, че става дума за „ черен сюжет “, само че въпреки всичко вероятен предвид на икономическите действителности.

„ Няма по какъв начин България да е някакво островче на икономическото успокоение, когато цяла Европа се тресе. При нас нещата идват по-бавно и удрят по-силно, тъй като сме по-бедни и в случай че не мислим стратегически да заложим буфери, да сме деликатни и да оставим бизнеса да работи и да вкарват пари в системите, ще създадем по този начин, че ще оголим системите “, предизвести Илиев.

Той прави оценка като позитивна стъпка намаляването на финансовата стратегия от 12 милиарда лева на 10 милиарда, което я прави по-реалистична за осъществяване. Другото позитивно е, че там има разказани планове и за пръв път виждаме защо ще бъдат изхарчени парите ни. Именно в финансовата стратегия и могат да се търсят буферите.

„ Подозирам, че в случай че събираемостта не е задоволително добра и българският бизнес към този момент изнемогва, ние ще кажем тук нямаме потенциала да усвоим тези пари и почва корупция на локално ниво. Ще прехвърляме несъмнено топката в полето на общините, които са с най-тежките проблеми и там занапред ще гърмят тиктакащи бомби, тъй като те в действителност нямат задоволително пари, тъй като финансова децентрализация не се направи. По тази причина беше и стресовото предложение да се повиши данъчната основа и оттова да се повишат налозите на парцелите “, съобщи Илиев.

В тази обстановка е значимо да се създадат вложенията в инфраструктурата, с цел да бъде България обвързвана и да не се трансформира в една обезбългарена и незащитена територия.

„ Очаква се до 2050 година над 60% от територията да е демографска пустиня, както демонстрират проучванията на доцент Георги Бърдаров. И това е тъй като ние не строим задоволително бързо, ефикасно и транспарантно пътища. Затова би трябвало да вкараме европейски стандарти и да няма раздавания под масата и източване на системата. Инфраструктура би трябвало да има. Това е кръвоносна система, без нея умира организма и би трябвало да бъдат отрязани елементи от него “, съобщи Кузман Илиев, наблягайки, че от тази обстановка ще се възползват външни играчи. /БГНЕС