Партията на Цветанов: Правителството си купува изборите с новия бюджет
Бюджетът на България за 2021 година е от извънредно значение за това по какъв начин страната ни ще преодолее рецесията. Ние считаме, че Бюджетът не разрешава съответна реакция на зародилите проблеми вследствие на пандемията и не планува нужната помощ за компаниите, с цел да могат те да оцелеят, като част от техните загуби от внезапното понижаване на стопанската активност да се покрият с бюджетни средства, каквато е практиката в множеството страни на Европейски Съюз. Това се споделя в позиция на Републиканци за България на Цветан Цветанов.
За 2020 година се чака бюджетен недостиг от 5,2 милиарда лева, а в Бюджета за 2021 година е заложен недостиг от 4,9 милиарда лева или 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Бюджетният недостиг, заложен за 2020 година в размер на 5,2 милиарда лева (4,4% от БВП) слага началото на утежняване на икономическата среда в България и води до несъблюдение на неданъчните доходи с 900 млн. лева, както и до завишаване на разноските с 840 млн. лева Планираната разлика сред приходите и разноските за 2021 година е 4,88 милиарда лева (3,9% от БВП), което прави повече от 10 милиарда лв. общо разлика за тази и за идната година. Това ще докара до утежняване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до нужда от повишение на налозите.
Сериозният бюджетен недостиг е реалност, като през 2021 година се чака страната да събере 47,6 милиарда лева доходи, а разноските да възлизат на 52,5 милиарда лева
Този бюджет значително припомня на рецесията през 2008г. по време на ръководството на премиера Сергей Станишев. В тогавашната рецесия сходен бюджет беше утвърден още веднъж със повишени приходни индикатори, които не бяха реализирани. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на идващия кабинет за осъществяване един нереалистичен бюджет, което прави неговата промяна неизбежна.
Глобалната пандемия от COVID-19 прави невероятно завършването на процеса по правенето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година
Бюджет 2021 има прекалено много пропуски и поради утежняване на обстановката с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от изгода за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни ограничения, планува безредни обществени разходи, голям недостиг, дълг и основава усещане, че приоритет при съставянето му са били само идните избори.
Изводите, които вършат Републиканци за България са:
През 2021 година е допустимо обстановката с пандемията от COVID-19 да се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители. Трябва да се обезпечи запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други. Нужно е трезво потребление на заделения за България запас по самодейността на Европейския съюз REACTEU. Това би трябвало да разреши финансиране на действия в поддръжка на превъзмогването на последствията от рецесията, провокирана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и стабилно възобновяване на стопанската система, както и ръководство на Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), който съставлява основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз. Не е ясно по какъв начин държавното управление си показва икономическата рамка и развиването на стопанската система до края на тази и през идната година. Тази политика при актуалните параметри значи, че през идната година ще има възобновяване на стопанската система с напредък сред 3% и 4% на годишна база. Правителството планува да има инфлация в границите на естественото до 2%, т.е. рецесията да е отминала. Прогнозираният бюджетен недостиг през тази година ще доближи 5,2%, а през 2021 година - 5%, като се чака внезапно да намалее под границата от 2% (а точно 1,9%) през 2022 година и още веднъж да има покачване до 2,3% през 2023 година
Заложените разноски в Бюджет 2021 са най-високите разноски като % за годините на целия преход. Увеличаването на разноските в спешен интервал не е добра процедура и историята е оставила редица образци. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разноските по този начин, че те да дават отговор на една по песимистична действителност. Българските жители разчитат да бъдат подкрепени в обстановка на рецесия. Големият недостиг е риск, че ще се взема дълг да се финансира недостиг, който непрекъснато ще нараства по 5 милиарда лева годишно. Това би означавало удвояване на българския външен дълг в границите на интервала 2023-2024 година. Всяко сходно повишаване на дълга води до увеличение на неговата цена, което пък утежнява дълговата обстановка. Резултатът ще бъде съмнение, понижаване на външните вложения и действително понижаване на приходите. За да се избегне всичко това, в един миг ще се стигне до допустимо увеличение на налозите.
Ако този бюджет бъде признат и изпълнен по този начин, както е плануван, България влиза в дългова серпантина. Настъпва миг да се вземе нов дълг, не с цел да се противодейства на резултатите от рецесията, а с цел да се заплащат остарели отговорности, което може да докара до това страната да остане неликвидна. От 2023-та, с изключение на рецесията, страната ще има и сериозната задача да изплаща приблизително по 1 милиарда евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година.
Съществува риск икономическата рецесия да прерасне в национална дългова и фискална такава. Съществува действителен риск при опазване на плануваните разноски този недостиг да бъде доста по-голям и да доближи 9 милиарда лв., при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на стопанските системи поради COVID-19, който ще докара до доста по-ниски доходи от корпоративен налог и от Данък добавена стойност. Това ще има отрицателен резултат върху предстоящите доходи от налози върху приходите на физическите лица и от осигурителни вноски, защото доста хора могат да останат без, или с понижени хонорари. Допълнителен удар върху прогнозите на държавното управление за 2021-а по отношение на приходите от Данък добавена стойност може да нанесе и нежеланието на жителите да харчат в допълнение. Бюджетните пари за нарастване на възнагражденията ще бъдат изразходвани, само че по-вероятно е във времена на рецесия те да бъдат спестени, вместо да бъдат изхарчени за артикули и услуги. Тези опасения се подхранват от обстоятелството, че за интервала на рестриктивните мерки поради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на семействата в банките са нарастнали с към 2 милиарда лв.. Повечето от по този начин наречените антикризисни ограничения - увеличение на хонорари за всички в бюджетния бранш, растеж на пенсии, на минимални работни заплати и на най-малък застрахователен приход, имат непрекъснат темперамент и анулацията им или ограничението им е мъчно постижимо.
Бюджет 2021 би трябвало да е фокусиран върху възобновяване и бързия стопански напредък. Той би трябвало да предизвиква вложенията и увеличението на продуктивността, би трябвало да е ориентиран към избавяне на българските компании, на българският бизнес и на работните места. Той би трябвало да е основан на пакет от бързи структурни промени. Основните ограничения би трябвало да включват последователно прекосяване от ограничения, ориентирани към компенсиране или облекчение на неподходящите резултати от пандемията, към ограничения, подкрепящи преструктурирането и растежа на стопанската система. Гръбнакът на една страна е бизнесът и той би трябвало да бъде подкрепят доста, като му бъде предоставена помощ за понижаване на данъчната, административната и регулаторната тежест.
Част от ограниченията биха могли да бъдат: въвеждане на по-ниски налози за избрани бизнес браншове (подкрепящи работещи и разрастващи се предприятия), които са гръбнак на възобновяване и растежа, стимулиране на човешкия капитал и вложения, редуциране на неефективните разноски, структурни промени, дейно потребление на европейските средства, специфичен фокус върху привличане на нови вложители и бързорастящи компании, които дават подготовка за работа с нови технологии и съответната цифровизация, отсрочване на повишението на минималната пенсия за интервал от 6 месеца и въвеждането на еднократно подкрепяне с ваучери за храна, бърз преход към нови софтуерни решения, внезапно увеличение на използването на електронни услуги, повишение на заплатите единствено при дефицит на квалифицирани чиновници (напр. – медицински сестри), дейно потребление на опциите от Фонда за възобновяване на Европейски Съюз като да вземем за пример приемане на средства още през 2021 година при осъществяване на поети задължения и старт на плановете, въвеждане на национални цели във връзка с държавните вложения и други.
България би трябвало да последва образеца на други страни, които вземат поради ограничения за противопоставяне против рецесията провокирана от разпространяването на COVID-19. Германия и Франция, да вземем за пример, употребяват пакет от ограничения с фокус върху вложения в зелената сила, в технологиите, в поддръжка за работещите и бизнеса, в политики с акцент върху прехода на техните стопански системи към модели за справяне с изменението на климата и други Нужно е вложение в цифровизация за подмяна на човешкия контакт в туристическия бранш, инжектиране на ликвидност в бранш туризъм, преструктуриране на бранша „ транспорт” и по този метод, управление на общественото разграничаване. Това са част от въведените ограничения в прилежащите страни. Не на последно място са и вложенията в железопътната мрежа, субсидирано закупуване на електрически транспортни средства, финансиране на научноизследователска и развойна активност, цифровизация и прехода към цифрова стопанска система. Предвиденото повишение на разноски за администрация, пенсии и надбавки не дава отговор на философията за работещи антикризисни противопоставяния. По-ефективната работеща администрация и бързия старт на оперативните стратегии за интервала 2021 – 2027г. могат да покрият единствено част от разходните цели.
Европейските запаси могат да се употребяват за финансиране на ограниченията за поддръжка на бизнеса за преквалификация на чиновниците и за стратегиите за привличане на нови вложения. Основният приоритет за страната би трябвало да бъде опазването на здравето, а също по този начин и съхранението на българският бизнес и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък. Това значи по-висока претовареност, обществено включване, социално-икономическо създаване на конкурентноспособна и новаторска стопанска система, за каквато Република България твърдят, че ще работят.
За 2020 година се чака бюджетен недостиг от 5,2 милиарда лева, а в Бюджета за 2021 година е заложен недостиг от 4,9 милиарда лева или 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Бюджетният недостиг, заложен за 2020 година в размер на 5,2 милиарда лева (4,4% от БВП) слага началото на утежняване на икономическата среда в България и води до несъблюдение на неданъчните доходи с 900 млн. лева, както и до завишаване на разноските с 840 млн. лева Планираната разлика сред приходите и разноските за 2021 година е 4,88 милиарда лева (3,9% от БВП), което прави повече от 10 милиарда лв. общо разлика за тази и за идната година. Това ще докара до утежняване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до нужда от повишение на налозите.
Сериозният бюджетен недостиг е реалност, като през 2021 година се чака страната да събере 47,6 милиарда лева доходи, а разноските да възлизат на 52,5 милиарда лева
Този бюджет значително припомня на рецесията през 2008г. по време на ръководството на премиера Сергей Станишев. В тогавашната рецесия сходен бюджет беше утвърден още веднъж със повишени приходни индикатори, които не бяха реализирани. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на идващия кабинет за осъществяване един нереалистичен бюджет, което прави неговата промяна неизбежна.
Глобалната пандемия от COVID-19 прави невероятно завършването на процеса по правенето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година
Бюджет 2021 има прекалено много пропуски и поради утежняване на обстановката с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от изгода за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни ограничения, планува безредни обществени разходи, голям недостиг, дълг и основава усещане, че приоритет при съставянето му са били само идните избори.
Изводите, които вършат Републиканци за България са:
През 2021 година е допустимо обстановката с пандемията от COVID-19 да се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители. Трябва да се обезпечи запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други. Нужно е трезво потребление на заделения за България запас по самодейността на Европейския съюз REACTEU. Това би трябвало да разреши финансиране на действия в поддръжка на превъзмогването на последствията от рецесията, провокирана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и стабилно възобновяване на стопанската система, както и ръководство на Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), който съставлява основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз. Не е ясно по какъв начин държавното управление си показва икономическата рамка и развиването на стопанската система до края на тази и през идната година. Тази политика при актуалните параметри значи, че през идната година ще има възобновяване на стопанската система с напредък сред 3% и 4% на годишна база. Правителството планува да има инфлация в границите на естественото до 2%, т.е. рецесията да е отминала. Прогнозираният бюджетен недостиг през тази година ще доближи 5,2%, а през 2021 година - 5%, като се чака внезапно да намалее под границата от 2% (а точно 1,9%) през 2022 година и още веднъж да има покачване до 2,3% през 2023 година
Заложените разноски в Бюджет 2021 са най-високите разноски като % за годините на целия преход. Увеличаването на разноските в спешен интервал не е добра процедура и историята е оставила редица образци. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разноските по този начин, че те да дават отговор на една по песимистична действителност. Българските жители разчитат да бъдат подкрепени в обстановка на рецесия. Големият недостиг е риск, че ще се взема дълг да се финансира недостиг, който непрекъснато ще нараства по 5 милиарда лева годишно. Това би означавало удвояване на българския външен дълг в границите на интервала 2023-2024 година. Всяко сходно повишаване на дълга води до увеличение на неговата цена, което пък утежнява дълговата обстановка. Резултатът ще бъде съмнение, понижаване на външните вложения и действително понижаване на приходите. За да се избегне всичко това, в един миг ще се стигне до допустимо увеличение на налозите.
Ако този бюджет бъде признат и изпълнен по този начин, както е плануван, България влиза в дългова серпантина. Настъпва миг да се вземе нов дълг, не с цел да се противодейства на резултатите от рецесията, а с цел да се заплащат остарели отговорности, което може да докара до това страната да остане неликвидна. От 2023-та, с изключение на рецесията, страната ще има и сериозната задача да изплаща приблизително по 1 милиарда евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година.
Съществува риск икономическата рецесия да прерасне в национална дългова и фискална такава. Съществува действителен риск при опазване на плануваните разноски този недостиг да бъде доста по-голям и да доближи 9 милиарда лв., при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на стопанските системи поради COVID-19, който ще докара до доста по-ниски доходи от корпоративен налог и от Данък добавена стойност. Това ще има отрицателен резултат върху предстоящите доходи от налози върху приходите на физическите лица и от осигурителни вноски, защото доста хора могат да останат без, или с понижени хонорари. Допълнителен удар върху прогнозите на държавното управление за 2021-а по отношение на приходите от Данък добавена стойност може да нанесе и нежеланието на жителите да харчат в допълнение. Бюджетните пари за нарастване на възнагражденията ще бъдат изразходвани, само че по-вероятно е във времена на рецесия те да бъдат спестени, вместо да бъдат изхарчени за артикули и услуги. Тези опасения се подхранват от обстоятелството, че за интервала на рестриктивните мерки поради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на семействата в банките са нарастнали с към 2 милиарда лв.. Повечето от по този начин наречените антикризисни ограничения - увеличение на хонорари за всички в бюджетния бранш, растеж на пенсии, на минимални работни заплати и на най-малък застрахователен приход, имат непрекъснат темперамент и анулацията им или ограничението им е мъчно постижимо.
Бюджет 2021 би трябвало да е фокусиран върху възобновяване и бързия стопански напредък. Той би трябвало да предизвиква вложенията и увеличението на продуктивността, би трябвало да е ориентиран към избавяне на българските компании, на българският бизнес и на работните места. Той би трябвало да е основан на пакет от бързи структурни промени. Основните ограничения би трябвало да включват последователно прекосяване от ограничения, ориентирани към компенсиране или облекчение на неподходящите резултати от пандемията, към ограничения, подкрепящи преструктурирането и растежа на стопанската система. Гръбнакът на една страна е бизнесът и той би трябвало да бъде подкрепят доста, като му бъде предоставена помощ за понижаване на данъчната, административната и регулаторната тежест.
Част от ограниченията биха могли да бъдат: въвеждане на по-ниски налози за избрани бизнес браншове (подкрепящи работещи и разрастващи се предприятия), които са гръбнак на възобновяване и растежа, стимулиране на човешкия капитал и вложения, редуциране на неефективните разноски, структурни промени, дейно потребление на европейските средства, специфичен фокус върху привличане на нови вложители и бързорастящи компании, които дават подготовка за работа с нови технологии и съответната цифровизация, отсрочване на повишението на минималната пенсия за интервал от 6 месеца и въвеждането на еднократно подкрепяне с ваучери за храна, бърз преход към нови софтуерни решения, внезапно увеличение на използването на електронни услуги, повишение на заплатите единствено при дефицит на квалифицирани чиновници (напр. – медицински сестри), дейно потребление на опциите от Фонда за възобновяване на Европейски Съюз като да вземем за пример приемане на средства още през 2021 година при осъществяване на поети задължения и старт на плановете, въвеждане на национални цели във връзка с държавните вложения и други.
България би трябвало да последва образеца на други страни, които вземат поради ограничения за противопоставяне против рецесията провокирана от разпространяването на COVID-19. Германия и Франция, да вземем за пример, употребяват пакет от ограничения с фокус върху вложения в зелената сила, в технологиите, в поддръжка за работещите и бизнеса, в политики с акцент върху прехода на техните стопански системи към модели за справяне с изменението на климата и други Нужно е вложение в цифровизация за подмяна на човешкия контакт в туристическия бранш, инжектиране на ликвидност в бранш туризъм, преструктуриране на бранша „ транспорт” и по този метод, управление на общественото разграничаване. Това са част от въведените ограничения в прилежащите страни. Не на последно място са и вложенията в железопътната мрежа, субсидирано закупуване на електрически транспортни средства, финансиране на научноизследователска и развойна активност, цифровизация и прехода към цифрова стопанска система. Предвиденото повишение на разноски за администрация, пенсии и надбавки не дава отговор на философията за работещи антикризисни противопоставяния. По-ефективната работеща администрация и бързия старт на оперативните стратегии за интервала 2021 – 2027г. могат да покрият единствено част от разходните цели.
Европейските запаси могат да се употребяват за финансиране на ограниченията за поддръжка на бизнеса за преквалификация на чиновниците и за стратегиите за привличане на нови вложения. Основният приоритет за страната би трябвало да бъде опазването на здравето, а също по този начин и съхранението на българският бизнес и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък. Това значи по-висока претовареност, обществено включване, социално-икономическо създаване на конкурентноспособна и новаторска стопанска система, за каквато Република България твърдят, че ще работят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ