Пандемията в БГ: Политическите сили срещу ковид мерките
Бяхме го виждали и в други страни, където популисти като Тръмп и Болсонаро трансфораха не-носенето на маски в политическа поръчка, а за това заплатиха техните съграждани със стотиците хиляди жертви. Интересното у нас е, че в действителност всички политически сили са срещу ограниченията. Е да, не по един и същи метод: едни са против зеления документ, други - срещу тайминга, трети - срещу обезщетенията, четвърти питат за какво затваряте тези, а не тези, пети - не престават борбата срещу „ Ковид измамата “.
Бунтът против последните ограничения на служебното държавно управление сплоти Българска социалистическа партия и ГЕРБ, окрили динайърите на „ Атака “ и „ Възраждане “, разцепи „ Изправи се БГ “ по линията Дончева-Манолова. Дори сякаш по-рационалната по тази тематика „ Демократична България “ прикани президента да спре ограниченията и да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Нямали са шанс и всички тези, които ще умрат през идните месеци - четвъртата вълна ни удари в миг на предизборна акция и никой не желае да дава отговор за неприятните неща, които ще се постанова да вършим. Или както споделяше към този момент легендарният проф. Мутафчийски – „ Яко ще се мре “.
Трябваше доста по-рано да се случи
Разбира се, безчет са рецензиите, които могат да се насочат към ограниченията. Да вляза ли в жанра „ в случай че бях аз “? Ами елементарна работа: щях да разглася още преди 6 месеца, че зелените документи стават наложителни, и щях да подсещам периодичен какъв брой време остава до това. Още тогава щях да предупредя, че преболедували Ковид ще се признават единствено в случай че отидат на доктор и се подложат на карантина, не и в случай че се крият. Щях да санкционирам медии, а и медици за дезинформация във връзка на епидемията и прочее щях да задължа ЦИК да забранят полемики по тематиката Ковид в предизборните диспути. И какъв брой още други хубави неща ми хрумват! Е да, но знаеше ли преди шест месеца служебното държавно управление, че ще кара втори мандат? С каква поддръжка щях да прокарам всичко това в актуалната политическа дисхармония?
Така или другояче, държавицата е каквато е и първият положителен подтик за имунизиране, последвал наредбата за зелени документи, беше посърнал от срив на компютърната система. Извиха се опашки, започнаха кавги дали да се заплащат тестванията и къде биха емигрирали медиците, които отхвърлят да се имунизират (в Европейски Съюз сигурно ще ги накарат да го създадат, за другаде не знам). Много неща могат да се подобрят, само че да се командва „ кръгом-марш “, както правеше Борисов, през днешния ден би било пагубно. А тъкмо това желаят доста от политиците в желанието си да заемат разпознаваема позиция при общата суша откъм хрумвания.
От становище на някакъв естествен човешки морал здравната тематика никога не трябва да се политизира, тъй като полезността на човешкия живот не може да е въпрос на разнообразни гледни точки. Но в нашата разнебитена гласност към този момент няма консенсус даже защо тъкмо приказваме, камо ли за морал. Атаката против здравия разсъдък стартира с Истанбулската спогодба, която безотговорни политици преиначиха до неразбираемост. Последва лудостта с норвежките крадци на деца. Последва сякаш измислената чума по свинете. Последва ветото за Северна Македония по причина, че имало тирада на омразата против министър Захариева. Последва странната концепция, че сме фронтова страна, тъй като НАТО се канели да атакуват Русия. Че в случай че приемем еврото ще загубим финансовия суверенитет, който сме имали с привързания към него лев... Да се чудим ли, че единствено 20% българи са имунизирани? Прочутите 80% на проф. Христов май се оказаха не констатация, а политическа стратегия, и то освен на неговата партия.
Що за мъжество е това?
Бих схванал този отвод, в случай че ни го представяха като елементарен човешки боязън. Всеки би схванал! Страх ни е от боцкането, боязън ни е, че може да сме неразположени цялостен един ден, че може да ни се схване ръката. Странното е, че ни играят театъра на някакво мъжество. „ Предпочитам да умра, в сравнение с да се имунизирам! “ прочетох някъде из мрежата.
Автор: Ивайло Дичев
Източник:
Бунтът против последните ограничения на служебното държавно управление сплоти Българска социалистическа партия и ГЕРБ, окрили динайърите на „ Атака “ и „ Възраждане “, разцепи „ Изправи се БГ “ по линията Дончева-Манолова. Дори сякаш по-рационалната по тази тематика „ Демократична България “ прикани президента да спре ограниченията и да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Нямали са шанс и всички тези, които ще умрат през идните месеци - четвъртата вълна ни удари в миг на предизборна акция и никой не желае да дава отговор за неприятните неща, които ще се постанова да вършим. Или както споделяше към този момент легендарният проф. Мутафчийски – „ Яко ще се мре “.
Трябваше доста по-рано да се случи
Разбира се, безчет са рецензиите, които могат да се насочат към ограниченията. Да вляза ли в жанра „ в случай че бях аз “? Ами елементарна работа: щях да разглася още преди 6 месеца, че зелените документи стават наложителни, и щях да подсещам периодичен какъв брой време остава до това. Още тогава щях да предупредя, че преболедували Ковид ще се признават единствено в случай че отидат на доктор и се подложат на карантина, не и в случай че се крият. Щях да санкционирам медии, а и медици за дезинформация във връзка на епидемията и прочее щях да задължа ЦИК да забранят полемики по тематиката Ковид в предизборните диспути. И какъв брой още други хубави неща ми хрумват! Е да, но знаеше ли преди шест месеца служебното държавно управление, че ще кара втори мандат? С каква поддръжка щях да прокарам всичко това в актуалната политическа дисхармония?
Така или другояче, държавицата е каквато е и първият положителен подтик за имунизиране, последвал наредбата за зелени документи, беше посърнал от срив на компютърната система. Извиха се опашки, започнаха кавги дали да се заплащат тестванията и къде биха емигрирали медиците, които отхвърлят да се имунизират (в Европейски Съюз сигурно ще ги накарат да го създадат, за другаде не знам). Много неща могат да се подобрят, само че да се командва „ кръгом-марш “, както правеше Борисов, през днешния ден би било пагубно. А тъкмо това желаят доста от политиците в желанието си да заемат разпознаваема позиция при общата суша откъм хрумвания.
От становище на някакъв естествен човешки морал здравната тематика никога не трябва да се политизира, тъй като полезността на човешкия живот не може да е въпрос на разнообразни гледни точки. Но в нашата разнебитена гласност към този момент няма консенсус даже защо тъкмо приказваме, камо ли за морал. Атаката против здравия разсъдък стартира с Истанбулската спогодба, която безотговорни политици преиначиха до неразбираемост. Последва лудостта с норвежките крадци на деца. Последва сякаш измислената чума по свинете. Последва ветото за Северна Македония по причина, че имало тирада на омразата против министър Захариева. Последва странната концепция, че сме фронтова страна, тъй като НАТО се канели да атакуват Русия. Че в случай че приемем еврото ще загубим финансовия суверенитет, който сме имали с привързания към него лев... Да се чудим ли, че единствено 20% българи са имунизирани? Прочутите 80% на проф. Христов май се оказаха не констатация, а политическа стратегия, и то освен на неговата партия.
Що за мъжество е това?
Бих схванал този отвод, в случай че ни го представяха като елементарен човешки боязън. Всеки би схванал! Страх ни е от боцкането, боязън ни е, че може да сме неразположени цялостен един ден, че може да ни се схване ръката. Странното е, че ни играят театъра на някакво мъжество. „ Предпочитам да умра, в сравнение с да се имунизирам! “ прочетох някъде из мрежата.
Автор: Ивайло Дичев
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ