Коронавирусът - удобен случай да се намали зависимостта на Запада от Китай
Бяха нужни единствено няколко седмици за това очакванията, зародили вследствие на подписването на съглашението за първата фаза на комерсиалната договорка сред Доналд Тръмп и Си Дзипин, на фона на комерсиалната война, да се смени с рецесия, обвързвана с коронавируса COVID-19 . Глобализацията още веднъж се натъкна на подводен камък и това е същинско признание. Това споделя в своя публикация финансистът и експерт по макроикономика Никола Гетцман в публикация за френското издание Le Figaro, която предоставяме без редакторска интервенция.
Постепенното разрушение на веригата на доставки от западните компании демонстрира, че самият термин " глобализация " към този момент не е пригоден към процеса, почнал при започване на 2000 година Резкият завой при започване на хилядолетието, предвещаваше възхода на страни, като Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. 20 години по-късно достиженията на Китай потиснаха резултатите на неговите съперници.
Докато Китай, в интервала от 2000 до 2018 година мина от 3% до 16% от международния БВП, нито една от обсъжданите страни не съумя да премине границата от 4%. Думата " глобализация " към този момент не скрива действителността - става дума за съвсем монополна китаизация на международната стопанска система от 2000 година насам и последна централизация (почти 30%) на международното промишлено произвеждане в тази страна.
Още през 2015 година английското издание The Economist установи следните обстоятелства: Китай създава 80% от климатиците, 70% от телефоните и 60% от обувките на планетата. Пет години по-късно се появява съвсем цялостен надзор на Китай върху производството на медикаменти с фирмени знаци на западните страни. Икономическите опасности, отнасящи се към рецесията на ковид, са свързани със мощната взаимозависимост от индустриалните вериги на Пекин и от разтърсването поради политическия му избор.
След 2-годишна комерсиална война западната накърнимост става все по-очевидна. Провежданото от Пекин контролиране на рецесиите, което някои политически деятели считат за дейно,докато други го съпоставят с непрозрачното ръководство на Чернобилската злополука от Съветския съюз, е ориентирано към усилване на атмосферата на съмнение.
Особено мъчително сходно пробуждане се оказа за Европа. Брюксел, Берлин и Париж, потънали в културата на свободната търговия, която считаха над своите политически ползи, отстояващи още веднъж и още веднъж тактиката на " конкурентоспособността " и нужната акомодация към света " подобен, какъвто е ", се оказаха в клопката на личната си игра. Производството на артикули евтино в най-голямата тирания в света, която 60% се доставя с въглища, все по очевидно показва своите геополитически цели, става политически недопустимо и стопански рисково.
Но Европа към момента има всички принадлежности за това да понижи своята взаимозависимост от китайската стопанска система и да възвърне контрола над своята стопанска система, опирайки се на своите мощни страни. Европа абсолютно зависи от китайското произвеждане, само че Китай в още по-голяма степен зависи от европейското търсене.
Колкото и да е парадоксално - рецесията на глобализацията е в действителност комфортен случай. Това е опция да се контролират световните несъответствия благодарение на нова икономическа тактика, ориентирана към поддръжка на вътрешния пазар на най-големите международни стопански системи. От такава тактика в продължение на няколко години се управлява англосаксонския свят. Тя разрешава да се понижи зависимостта от външните пазари, по едно и също време с това, способствайки за вътрешния стопански растеж, чрез поддържането на заетостта и покупателната дарба на локалното население. Точно от това доста много мощно се нуждая Европа в този момент.
Така че рецесията с ковид , около стоящите зад него проблеми в опазването на здравето и стопанската система, дава на Еманюел Макрон комфортен случай за същински достижения през втората половина на неговия 5-годишен президентски мандат. Сега той има опцията да отговори на въпросите на европейското население, поставяйки още веднъж политическите ползи на Франция и на Европейския съюз над икономическата тактика, която през днешния ден демонстрира всичките си лимити.
Постепенното разрушение на веригата на доставки от западните компании демонстрира, че самият термин " глобализация " към този момент не е пригоден към процеса, почнал при започване на 2000 година Резкият завой при започване на хилядолетието, предвещаваше възхода на страни, като Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. 20 години по-късно достиженията на Китай потиснаха резултатите на неговите съперници.
Докато Китай, в интервала от 2000 до 2018 година мина от 3% до 16% от международния БВП, нито една от обсъжданите страни не съумя да премине границата от 4%. Думата " глобализация " към този момент не скрива действителността - става дума за съвсем монополна китаизация на международната стопанска система от 2000 година насам и последна централизация (почти 30%) на международното промишлено произвеждане в тази страна.
Още през 2015 година английското издание The Economist установи следните обстоятелства: Китай създава 80% от климатиците, 70% от телефоните и 60% от обувките на планетата. Пет години по-късно се появява съвсем цялостен надзор на Китай върху производството на медикаменти с фирмени знаци на западните страни. Икономическите опасности, отнасящи се към рецесията на ковид, са свързани със мощната взаимозависимост от индустриалните вериги на Пекин и от разтърсването поради политическия му избор.
След 2-годишна комерсиална война западната накърнимост става все по-очевидна. Провежданото от Пекин контролиране на рецесиите, което някои политически деятели считат за дейно,докато други го съпоставят с непрозрачното ръководство на Чернобилската злополука от Съветския съюз, е ориентирано към усилване на атмосферата на съмнение.
Особено мъчително сходно пробуждане се оказа за Европа. Брюксел, Берлин и Париж, потънали в културата на свободната търговия, която считаха над своите политически ползи, отстояващи още веднъж и още веднъж тактиката на " конкурентоспособността " и нужната акомодация към света " подобен, какъвто е ", се оказаха в клопката на личната си игра. Производството на артикули евтино в най-голямата тирания в света, която 60% се доставя с въглища, все по очевидно показва своите геополитически цели, става политически недопустимо и стопански рисково.
Но Европа към момента има всички принадлежности за това да понижи своята взаимозависимост от китайската стопанска система и да възвърне контрола над своята стопанска система, опирайки се на своите мощни страни. Европа абсолютно зависи от китайското произвеждане, само че Китай в още по-голяма степен зависи от европейското търсене.
Колкото и да е парадоксално - рецесията на глобализацията е в действителност комфортен случай. Това е опция да се контролират световните несъответствия благодарение на нова икономическа тактика, ориентирана към поддръжка на вътрешния пазар на най-големите международни стопански системи. От такава тактика в продължение на няколко години се управлява англосаксонския свят. Тя разрешава да се понижи зависимостта от външните пазари, по едно и също време с това, способствайки за вътрешния стопански растеж, чрез поддържането на заетостта и покупателната дарба на локалното население. Точно от това доста много мощно се нуждая Европа в този момент.
Така че рецесията с ковид , около стоящите зад него проблеми в опазването на здравето и стопанската система, дава на Еманюел Макрон комфортен случай за същински достижения през втората половина на неговия 5-годишен президентски мандат. Сега той има опцията да отговори на въпросите на европейското население, поставяйки още веднъж политическите ползи на Франция и на Европейския съюз над икономическата тактика, която през днешния ден демонстрира всичките си лимити.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ