Ню Йорк Таймс: Вторият град на България предлага повече
Бях в леглото след дълъг ден на пътешестване, когато чух камбаните: Погледнах през прозореца, само че не видях от кое място идва звукът. Въпреки умората ми, любознанието ми надви. Взех си обувките и якето и последвах звуците на камбаните. Те ме водиха до най-близката черква, където десетки хора държаха свещи и ходеха към постройката.
Това написа в просторен пътепис от Пловдив репортерът от " Ню Йорк Таймс " Себастиан Модик. Авторът посещава 52 места по света, които вестникът е определил като " наложителни за посещаване " през 2019 година
Пловдив като една от европейските столици на културата е в компанията на Ню Йорк, Марсилия, Мюнхен, Азорските острови и други доста известни дестинации.
Факсимиле на публикацията на Себастиан Модик в " Ню Йорк Таймс "
" Бях дошъл в Пловдив тъкмо по времето на православния Великден. Камбаненият звънове в среднощ, вярващите фамилии, двойките, възрастни и младежи - по този начин видях празника в България. Светлината от свещите осветяваше лицата на тези, които обикаляха църквата три пъти, преди да се разпилян в нощта. На идната заран градът беше смълчан, като се изключи хора от птичи песни, които ме накараха да се усещам, като че ли бях влезнал в приказка. Катерех стръмни калдъръмени улички в Стария град на Пловдив - един от най-продължително обитаемоте градове в Европа, изучавайки непокътнатите остатъци от миналите през него ", написа създателят.
" Седнах в римския амфитеатър, който датира от втори век, когато градът е бил прочут като Филипопол. Преминах под средновековна врата, маркираща един от входовете в Стария град, и се възхищавах на българската възрожденска архитектура от края на османското господство през 19 век - пастелни фасади, чиито втори етаж се поддържа от дървени греди; сложнo боядисани тавани, прозорци, които можеха да се отворят на пресен, пролетен ден като този. След криволичещите каменни пътища пристигнах до срутена цитадела, за която се счита, че има корени в антично тракийско населено място, и потеглих към " Княз Александър I " - пешеходна улица, цялостна с магазини и заведения за хранене и стендове за дюнер кебап. След това минах през римски стадион и врата и прекосих подлеза, затрупан с антични каменни плочи под натоварена пътна артерия ", написа Модик.
" Енергията, въодушевена от обозначението на Пловдив за столица на културата, прониква във всичко. Но за Пловдив купата е в действителност по-голямо самопризнание за хубавичко креативна визия, в сравнение с за началото на нови европейски стратегии ", разсъждава той.
Авторът споделя, че му е лишило няколко дни да осъзнае, че Пловдив не е издигнат към туризма, а е град, който има доста " пластове ", които притеглят туристите. Той е посетил редица галерии и в една от тях се е срещнал с Катрин и Веселина Сариеви, за които чул от разнообразни хора, че са донесли актуалното изкуство освен в града, а и в цяла Източна Европа. Модик споделя, че точно Веселина го е развела по направления, непознати на туристите. Видял е Хаджи Хасан махала, където живеят роми, " които в домове с тук-таме завързан кон начело са запазили езика и традициите си, макар смазващия комунизъм ". Посетили са централната поща и библиотеката, както и изоставеното кино " Космос ".
" Веселина и други актьори са го избавили. Бъдещето му е неразбираемо, само че няма да се трансформира в купчина камъни ", написа създателят от " Ню Йорк Таймс ".
" Преди осем години Атанас Хранов, един от най-известните пловдивски художници, е взел камъни от разрушено поради мол тепе, надписал ги е с цитати от градските поети и е построил седмо " тепе ", написа Модик, който е разговарял с Хранов.
Себастиан Модик е посетил и " Капана ", където " младите пушат завити на ръка цигари и пият бира и прекомерно скъпо кафе ". Според него кварталът е спокоен и никой не е там, с цел да впечатлява.
“Айляк ” е едно от тези непреведими понятия, които се срещат на доста езици, филтрация на метод на живот, който в тази ситуация на Пловдив е нехайно отношение, характеризиращо се с лекомислещ метод към всекидневието и възприятие за гостолюбие, което датира от града като кръстопът на култури ”, написа Модик.
“Разхождах се един следобяд, и се катерех по Сахат тепе и се чудех по какъв начин един естествен резерват като този може да съществува в средата на втория по величина град в България. На върха седях на една канара цели 45 минути. Песента на птиците се чуваше на всички места. От джамията прозвуча апел за молитва, минарето се виждаше над “Капана ”. Наред с това възприятие за успокоение обаче усетих предпочитание да сътворявам, както не съм се чувствал на никое място другаде в това пътешестване до момента. След махмурлука от Грузия и изтощението на Израел по време на Пасхата (това са предходните места, които създателят е посетил - б.р.), това беше точната доза мотивация, от която се нуждаех. Слязох по Сахат тепе през града и се качих на още един от седемте, не, шест пловдивски тепета ", приключва пътеписа си Модик.
Това написа в просторен пътепис от Пловдив репортерът от " Ню Йорк Таймс " Себастиан Модик. Авторът посещава 52 места по света, които вестникът е определил като " наложителни за посещаване " през 2019 година
Пловдив като една от европейските столици на културата е в компанията на Ню Йорк, Марсилия, Мюнхен, Азорските острови и други доста известни дестинации.
Факсимиле на публикацията на Себастиан Модик в " Ню Йорк Таймс "
" Бях дошъл в Пловдив тъкмо по времето на православния Великден. Камбаненият звънове в среднощ, вярващите фамилии, двойките, възрастни и младежи - по този начин видях празника в България. Светлината от свещите осветяваше лицата на тези, които обикаляха църквата три пъти, преди да се разпилян в нощта. На идната заран градът беше смълчан, като се изключи хора от птичи песни, които ме накараха да се усещам, като че ли бях влезнал в приказка. Катерех стръмни калдъръмени улички в Стария град на Пловдив - един от най-продължително обитаемоте градове в Европа, изучавайки непокътнатите остатъци от миналите през него ", написа създателят.
" Седнах в римския амфитеатър, който датира от втори век, когато градът е бил прочут като Филипопол. Преминах под средновековна врата, маркираща един от входовете в Стария град, и се възхищавах на българската възрожденска архитектура от края на османското господство през 19 век - пастелни фасади, чиито втори етаж се поддържа от дървени греди; сложнo боядисани тавани, прозорци, които можеха да се отворят на пресен, пролетен ден като този. След криволичещите каменни пътища пристигнах до срутена цитадела, за която се счита, че има корени в антично тракийско населено място, и потеглих към " Княз Александър I " - пешеходна улица, цялостна с магазини и заведения за хранене и стендове за дюнер кебап. След това минах през римски стадион и врата и прекосих подлеза, затрупан с антични каменни плочи под натоварена пътна артерия ", написа Модик.
" Енергията, въодушевена от обозначението на Пловдив за столица на културата, прониква във всичко. Но за Пловдив купата е в действителност по-голямо самопризнание за хубавичко креативна визия, в сравнение с за началото на нови европейски стратегии ", разсъждава той.
Авторът споделя, че му е лишило няколко дни да осъзнае, че Пловдив не е издигнат към туризма, а е град, който има доста " пластове ", които притеглят туристите. Той е посетил редица галерии и в една от тях се е срещнал с Катрин и Веселина Сариеви, за които чул от разнообразни хора, че са донесли актуалното изкуство освен в града, а и в цяла Източна Европа. Модик споделя, че точно Веселина го е развела по направления, непознати на туристите. Видял е Хаджи Хасан махала, където живеят роми, " които в домове с тук-таме завързан кон начело са запазили езика и традициите си, макар смазващия комунизъм ". Посетили са централната поща и библиотеката, както и изоставеното кино " Космос ".
" Веселина и други актьори са го избавили. Бъдещето му е неразбираемо, само че няма да се трансформира в купчина камъни ", написа създателят от " Ню Йорк Таймс ".
" Преди осем години Атанас Хранов, един от най-известните пловдивски художници, е взел камъни от разрушено поради мол тепе, надписал ги е с цитати от градските поети и е построил седмо " тепе ", написа Модик, който е разговарял с Хранов.
Себастиан Модик е посетил и " Капана ", където " младите пушат завити на ръка цигари и пият бира и прекомерно скъпо кафе ". Според него кварталът е спокоен и никой не е там, с цел да впечатлява.
“Айляк ” е едно от тези непреведими понятия, които се срещат на доста езици, филтрация на метод на живот, който в тази ситуация на Пловдив е нехайно отношение, характеризиращо се с лекомислещ метод към всекидневието и възприятие за гостолюбие, което датира от града като кръстопът на култури ”, написа Модик.
“Разхождах се един следобяд, и се катерех по Сахат тепе и се чудех по какъв начин един естествен резерват като този може да съществува в средата на втория по величина град в България. На върха седях на една канара цели 45 минути. Песента на птиците се чуваше на всички места. От джамията прозвуча апел за молитва, минарето се виждаше над “Капана ”. Наред с това възприятие за успокоение обаче усетих предпочитание да сътворявам, както не съм се чувствал на никое място другаде в това пътешестване до момента. След махмурлука от Грузия и изтощението на Израел по време на Пасхата (това са предходните места, които създателят е посетил - б.р.), това беше точната доза мотивация, от която се нуждаех. Слязох по Сахат тепе през града и се качих на още един от седемте, не, шест пловдивски тепета ", приключва пътеписа си Модик.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ