Футболисти през сълзи: Още минута разговор с нас и Феро щеше да е жив. Той ни бе баща
„ Бях единствено на 14 години. „ Литекс “ ме купи от частна школа в Симитли през 1999-2000 година. Макар че към момента бях дете, те видяха гения в мен. На първата подготовка излязох на стадиона, поех си надълбоко въздух и се огледах. Казах си: „ Боже, това са Зоран Янкович (сръбски футболист), Мурад Хидиуед (марокански футболист), Небойша Йеленкович (сръбски футболист).
Аз какво върша тук? Как ще играя с тези хора? Твърде дребен съм на години, на опит и техника. “ В този миг слушам следните думи: „ Момче, влизай в игра, желая най-хубавото, тъй като го можеш, мощен си! “. Беше тренерът – Ферарио Спасов. Тогава го видях за първи път. Само за 2 минути той разпредели дилемите, а мен ме накара да се усещам като че ли съм на едно равнище с футболисти, които към този момент имаха извоювани купи. В този миг за Феро нямаше значение кой какъв брой коства и какъв брой трофеи има. Той искаше от мен да види магията, която ще направя с топката. “
Спомените си за именития треньор Ферарио Спасов, който бе затрит от мерцедеса на 24-годишния Начо Пантелеев, описа пред „ 24 часа – 168 истории “ футболистът Георги Какалов. Той научава новината за гибелта му от фейсбук. Споделя, че в този миг краката му са се подкосили, буца заседнала в гърлото му, а очите му се напълнили със сълзи. За него Спасов си остава най-обичаният преподавател.
„ Велик е, тъй като беше най-обикновен човек и от малцината треньори, които не следваха максимата, че би трябвало да респектират и да всяват почитание към себе си измежду играчите си. Срещал съм се с огромни имена в нашия футбол, същински митове, само че при Феро имаше нещо друго. Нещо, което не може да се опише с думи. Първото ми усещане за него бе, че се държи човешки, без да демонстрира предимство. Той не искаше да се опасявам от него, макар че бях дете. Пред себе си виждах един човек, който като че ли не е постигнал нищо. А тъкмо тогава триумфите му бяха всепризнати – „ Литекс “ към този момент имаше купа, беше първенец. Впечатли ме това по какъв начин ме одобри. Комуникираше по идентичен метод с всеки и не ни делеше. От най-малките до най-големите бяхме равни. За него беше без значение каква е футболната ти история. Искаше да види какво можеш. Отборът тогава разполагаше с извънредно положителни футболисти. Аз не имах вяра в себе си, само че Феро го направи и за двама ни. Мотивираше всеки от нас. С младите се държеше като родител. Искаше да ни интегрира бързо в тима. “
Какалов споделя, че Ферарио е индивидът, който го вкарва в огромния мъжки футбол.
„ Дори за момент не е спирал да има вяра в мен. Бях учуден, че човек може да разчита на качествата ми, макар че съм 14-15-годишен. Отборът за това имаше такива триумфи. Той знаеше по какъв начин да стимулира. “
Според футболиста силата на треньора била в умеенето му да се управлява. Не показвал крайни страсти. Било му тежко, когато губели или не играели добре, само че не си изпускал нервите.
„ Има треньори, които не умеят да крият разочарованието си. Феро не е един от тях. Може би пред нас не искаше да го прави, с цел да не се демотивираме – спомня си още Какалов. – Изживявал го е самичък и по собствен си метод. Не се оправдаваше с съперниците ни или съдиите. Не търсеше грешката в другите. Знаете ли, че е имало моменти, в които даже когато не е бил отговорен, е поемал отговорност. Имало е случай, в който напуща тима поради неточност, тъй като приема, че той не е направил нещо вярно. “
„ Някъде аз греша “, споделил им един път след изгубен мач, само че по време на дуел ги стимулирал с думите: „ Вие сте най-хубавите и можете да успехите, единствено се успокойте “. Както и че: „ Винаги има късмет да се поправиш, тъй като в новата седмица идва нова футболна среща “.
Според Какалов с тези думи Феро имал поради следното: „ Футболът не е като някои от другите спортове, в които цяла година се готвиш единствено за един мач. При тях една секунда липса на концетрация е равна на загуба. Тук е друго и имаш късмет “.
Георги си спомня и един съответен миг с Ферарио, който се е запечатал в съзнанието му.
„ Никога няма да не помни по какъв начин един път, когато бяхме на Белмекен на лагер, правихме много изморително бягане. Трябваше да минем 17 км, като имаше условие 1 км да се избяга за 5 мин. На нанагорнище към базата, навръх завоя аз безусловно се сринах на земята. Беше страшна горещина. Сякаш въздухът не ми стигаше, а и бях доста дребен. Тренерът караше с джипа зад нас. Видя ме, спря и се провикна: „ Ставай, момче, нали искаш да играеш, ставай. Искам да го избягаш, тъй като си мощен. Остават ти единствено 200 метра, те няма да те бутнат. Не спирай! “. Не знам какво стана в този миг, само че такава мощ ми пристигна, че самичък не можех да допускам. Той ме надъха с малко думи, както никой до тогава не го беше правил. Когато ме преотстъпиха, ми сподели: „ Ти ще се върнеш по-силен от всеки път “. Оставам с най-топлите мемоари за Феро – лагери в Германия за 23-24 дни, голям брой мачове, безкрайни страсти, купи, трофеи. Една звезда към този момент свети на небето паралелно до най-големите световнопризнати треньорски имена, които също си отидоха от този свят. “
Така ще го запомнят и футболистите от ФК „ Дунав “ – Лом, тима, който Ферарио е упражнявал последно. Според тях почти 15-20 минути са го делели от гибелта. Те говорили с него към 17,30 ч, а малко по-късно той умира, затрит от Начо Пантелеев.
„ Само още няколко думи, едно малко закъснение, и нямаше да се стигне до този случай “, споделя пред „ 24 часа – 168 истории “ Иван Михов.
Футболистът си спомня, че дружно със съотборниците си и Ферарио били в съблекалните след края на мача, който изиграли в Монтана. Отборът паднал, само че Спасов не ги укорявал.
„ Тренерът ни събра, сподели ни безусловно две-три приказки и си тръгнахме – спомня си Михов. – Не мога да пресъздам думите му, само че просто ни пожела прелестен уикенд и добави: „ До вторник, по-мотивирани “. Обясни и към какъв брой часа ще ни бъде идната подготовка. След това се разотидохме. Не е влизал в детайлности какво възнамерява да прави през идващите часове. Качи се в персоналната си кола и потегли към дома си в Ловеч. “
Михов схваща за гибелта на треньора си късно вечерта.
„ Беше след 22,00 ч. Познати започнаха да ми пишат на известия – описа още футболистът. – Първоначално не имах вяра, само че незабавно се свързах с сътрудници от тима. Повечето бяха шокирани. Звъняха ми играчи от Велико Търново и от Благоевград. Питаха ме какво е станало. Слухът се оказа правилен. Огромна покруса. “
Ферарио е бил треньор на Иван два пъти до момента. Съвместната им работа траяла близо шест години.
„ Никога не съм го виждал сърдит. Никога не е бързал за на никое място. Спокоен човек. Като треньор се отнасяше добре. Винаги подготвен да помогне. Не беше от тези, които са нерваци – викат и наскърбяват. Ще го запомня като непретенциозен и спокоен. Относно съперниците ни в никакъв случай не ни е стимулирал, пробвайки да ни настрои нападателно към тях. Не ги е обиждал за да ни нахъса. Аз не съм чул неприятна дума за тях от него. Дори с по-слаб тим, когато сме играли, тренерът споделяше: „ Не ги подценявайте, имат си своите преимущества, тъй че се стягаме “. Когато Ферарио беше треньор в Монтана, с него постигнахме доста положителни резултати, изключително в интервала 2013 година – 2014 година Тогава бяхме в „ Б “ група, а дружно с него влязохме в „ А “ с преднина от 15-20 точки пред втория тим. Това беше огромно достижение. Амбициите ни в този момент не бяха чак толкоз високи, тъй като сме тим в трета лига, а и Феро ни водеше неотдавна, може би от към месец. Целта ни беше да си реализираме успехите, само че не и да влизаме в по-горна група. Той ще липсва на всеки един от нас. “
Поклонението пред Ферарио ще е в фамилен кръг по гледище на околните му. „ 24 часа – 168 истории “ твърди, че роднините му са възнамерявали да го кремират, само че към момента няма удостоверение на информацията.
Аз какво върша тук? Как ще играя с тези хора? Твърде дребен съм на години, на опит и техника. “ В този миг слушам следните думи: „ Момче, влизай в игра, желая най-хубавото, тъй като го можеш, мощен си! “. Беше тренерът – Ферарио Спасов. Тогава го видях за първи път. Само за 2 минути той разпредели дилемите, а мен ме накара да се усещам като че ли съм на едно равнище с футболисти, които към този момент имаха извоювани купи. В този миг за Феро нямаше значение кой какъв брой коства и какъв брой трофеи има. Той искаше от мен да види магията, която ще направя с топката. “
Спомените си за именития треньор Ферарио Спасов, който бе затрит от мерцедеса на 24-годишния Начо Пантелеев, описа пред „ 24 часа – 168 истории “ футболистът Георги Какалов. Той научава новината за гибелта му от фейсбук. Споделя, че в този миг краката му са се подкосили, буца заседнала в гърлото му, а очите му се напълнили със сълзи. За него Спасов си остава най-обичаният преподавател.
„ Велик е, тъй като беше най-обикновен човек и от малцината треньори, които не следваха максимата, че би трябвало да респектират и да всяват почитание към себе си измежду играчите си. Срещал съм се с огромни имена в нашия футбол, същински митове, само че при Феро имаше нещо друго. Нещо, което не може да се опише с думи. Първото ми усещане за него бе, че се държи човешки, без да демонстрира предимство. Той не искаше да се опасявам от него, макар че бях дете. Пред себе си виждах един човек, който като че ли не е постигнал нищо. А тъкмо тогава триумфите му бяха всепризнати – „ Литекс “ към този момент имаше купа, беше първенец. Впечатли ме това по какъв начин ме одобри. Комуникираше по идентичен метод с всеки и не ни делеше. От най-малките до най-големите бяхме равни. За него беше без значение каква е футболната ти история. Искаше да види какво можеш. Отборът тогава разполагаше с извънредно положителни футболисти. Аз не имах вяра в себе си, само че Феро го направи и за двама ни. Мотивираше всеки от нас. С младите се държеше като родител. Искаше да ни интегрира бързо в тима. “
Какалов споделя, че Ферарио е индивидът, който го вкарва в огромния мъжки футбол.
„ Дори за момент не е спирал да има вяра в мен. Бях учуден, че човек може да разчита на качествата ми, макар че съм 14-15-годишен. Отборът за това имаше такива триумфи. Той знаеше по какъв начин да стимулира. “
Според футболиста силата на треньора била в умеенето му да се управлява. Не показвал крайни страсти. Било му тежко, когато губели или не играели добре, само че не си изпускал нервите.
„ Има треньори, които не умеят да крият разочарованието си. Феро не е един от тях. Може би пред нас не искаше да го прави, с цел да не се демотивираме – спомня си още Какалов. – Изживявал го е самичък и по собствен си метод. Не се оправдаваше с съперниците ни или съдиите. Не търсеше грешката в другите. Знаете ли, че е имало моменти, в които даже когато не е бил отговорен, е поемал отговорност. Имало е случай, в който напуща тима поради неточност, тъй като приема, че той не е направил нещо вярно. “
„ Някъде аз греша “, споделил им един път след изгубен мач, само че по време на дуел ги стимулирал с думите: „ Вие сте най-хубавите и можете да успехите, единствено се успокойте “. Както и че: „ Винаги има късмет да се поправиш, тъй като в новата седмица идва нова футболна среща “.
Според Какалов с тези думи Феро имал поради следното: „ Футболът не е като някои от другите спортове, в които цяла година се готвиш единствено за един мач. При тях една секунда липса на концетрация е равна на загуба. Тук е друго и имаш късмет “.
Георги си спомня и един съответен миг с Ферарио, който се е запечатал в съзнанието му.
„ Никога няма да не помни по какъв начин един път, когато бяхме на Белмекен на лагер, правихме много изморително бягане. Трябваше да минем 17 км, като имаше условие 1 км да се избяга за 5 мин. На нанагорнище към базата, навръх завоя аз безусловно се сринах на земята. Беше страшна горещина. Сякаш въздухът не ми стигаше, а и бях доста дребен. Тренерът караше с джипа зад нас. Видя ме, спря и се провикна: „ Ставай, момче, нали искаш да играеш, ставай. Искам да го избягаш, тъй като си мощен. Остават ти единствено 200 метра, те няма да те бутнат. Не спирай! “. Не знам какво стана в този миг, само че такава мощ ми пристигна, че самичък не можех да допускам. Той ме надъха с малко думи, както никой до тогава не го беше правил. Когато ме преотстъпиха, ми сподели: „ Ти ще се върнеш по-силен от всеки път “. Оставам с най-топлите мемоари за Феро – лагери в Германия за 23-24 дни, голям брой мачове, безкрайни страсти, купи, трофеи. Една звезда към този момент свети на небето паралелно до най-големите световнопризнати треньорски имена, които също си отидоха от този свят. “
Така ще го запомнят и футболистите от ФК „ Дунав “ – Лом, тима, който Ферарио е упражнявал последно. Според тях почти 15-20 минути са го делели от гибелта. Те говорили с него към 17,30 ч, а малко по-късно той умира, затрит от Начо Пантелеев.
„ Само още няколко думи, едно малко закъснение, и нямаше да се стигне до този случай “, споделя пред „ 24 часа – 168 истории “ Иван Михов.
Футболистът си спомня, че дружно със съотборниците си и Ферарио били в съблекалните след края на мача, който изиграли в Монтана. Отборът паднал, само че Спасов не ги укорявал.
„ Тренерът ни събра, сподели ни безусловно две-три приказки и си тръгнахме – спомня си Михов. – Не мога да пресъздам думите му, само че просто ни пожела прелестен уикенд и добави: „ До вторник, по-мотивирани “. Обясни и към какъв брой часа ще ни бъде идната подготовка. След това се разотидохме. Не е влизал в детайлности какво възнамерява да прави през идващите часове. Качи се в персоналната си кола и потегли към дома си в Ловеч. “
Михов схваща за гибелта на треньора си късно вечерта.
„ Беше след 22,00 ч. Познати започнаха да ми пишат на известия – описа още футболистът. – Първоначално не имах вяра, само че незабавно се свързах с сътрудници от тима. Повечето бяха шокирани. Звъняха ми играчи от Велико Търново и от Благоевград. Питаха ме какво е станало. Слухът се оказа правилен. Огромна покруса. “
Ферарио е бил треньор на Иван два пъти до момента. Съвместната им работа траяла близо шест години.
„ Никога не съм го виждал сърдит. Никога не е бързал за на никое място. Спокоен човек. Като треньор се отнасяше добре. Винаги подготвен да помогне. Не беше от тези, които са нерваци – викат и наскърбяват. Ще го запомня като непретенциозен и спокоен. Относно съперниците ни в никакъв случай не ни е стимулирал, пробвайки да ни настрои нападателно към тях. Не ги е обиждал за да ни нахъса. Аз не съм чул неприятна дума за тях от него. Дори с по-слаб тим, когато сме играли, тренерът споделяше: „ Не ги подценявайте, имат си своите преимущества, тъй че се стягаме “. Когато Ферарио беше треньор в Монтана, с него постигнахме доста положителни резултати, изключително в интервала 2013 година – 2014 година Тогава бяхме в „ Б “ група, а дружно с него влязохме в „ А “ с преднина от 15-20 точки пред втория тим. Това беше огромно достижение. Амбициите ни в този момент не бяха чак толкоз високи, тъй като сме тим в трета лига, а и Феро ни водеше неотдавна, може би от към месец. Целта ни беше да си реализираме успехите, само че не и да влизаме в по-горна група. Той ще липсва на всеки един от нас. “
Поклонението пред Ферарио ще е в фамилен кръг по гледище на околните му. „ 24 часа – 168 истории “ твърди, че роднините му са възнамерявали да го кремират, само че към момента няма удостоверение на информацията.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ