От стюард на президенти и VIP персони до наркоман под моста: Историята на Мохамед Омар
" Бях под моста, пробвайки се да взема малко дрога, когато усетих ръка, която ме сграбчи откъм гърба. Това бяха талибаните. Те бяха пристигнали да ни отведат. "
Мохамед Омар си спомня момента, в който талибанските бойци се появилинеочаквано на моста Пул-е-Сухта в Западен Кабул, споделя той пред Би Би Си. Дълго преди талибаните да се върнат на власт през август 2021 година, регионът беше фамозно котило на наркомани.
През последните месеци те хващат стотици мъже из столицата - от моста иот парковете.Повечето са отведени в някогашна американска военна база, която е превърната в спонтанен център за рехабилитация.
Под моста Пул-е-Сухта постоянно могат да се видят стотици мъже, клекнали,прегърбени измежду купчини отпадък, спринцовки, фекалии и понякога труповете на тези, които са предозирали.
Предпочитаните наркотициса хероин или метамфетамин.
Смрадта под моста е ужасна, кучетата ровят из купчини отпадък, търсейки останки от храна.Над главата им е градският трафик, уличните търговци продават артикули, апътуващите бързат да заловен рейса си.
„ Щях да отида там, с цел да се срещна с приятелите си и да си взема дрога. Не се опасявах от гибелта. Смъртта по този начин или другояче е в ръцете на Бог “, споделя Омар.
Мъжете, които назоваха това място дом, бяха съвсем забравенивъпреки политиката на предходното държавно управление да събира подвластните и да ги настанява в центрове, само че когато талибаните още веднъж поеха контрола над страната, те започнаха по-агресивна акция, с цел да ги отстранен от улиците.
„ Използваха тръби и камшици, с цел да ни бият. Счупиха ми пръста, тъй като не желаех да напусна моста и се съпротивлявах. Все отново ни изгониха “, описа Омар.
Той бил бутнат в рейс, дружно с десетки други.
Кадри, публикувани по-късно от талибанското държавно управление, демонстрират техни бойци да разчистват региона от наркомани, умряли от свръхдоза. Безжизнените им тела са отнесени увити в тъмносиви шалове.Други, към момента живи, трябвало да бъдат изнесени на носилки, тъй като билив безсъзнание.
Болницата за рехабилитация, в която е откаран Омар, има 1000 кревати и сега 3000 пациенти.Условията са мизерни.Мъжете са държани в центъра за към 45 дни, където минават през интензивна стратегия, преди да бъдат освободени. Няма сигурност, че тези пациенти няма да получат рецидив.
Докато отстранените от улицата са най-вече мъже, някои дами и деца също са отведени в профилирани рехабилитационни центрове.
Омар, сходно на останалите наркомани в стаята в центъра в Кабул, е мощно измършавял, кафявата му дреха, предоставена от управляващите, виси свободно от него, а лицето му е изтощено.
Седнал на ръба на леглото, той разказва живота, който в миналото е имал.
„ Един ден бях в Дубай, на идващия в Турция и от време на време в Иран. Пътувах по света като стюард с Kam Air и постоянно имах VIP посетители като някогашните президенти в самолета. “
Той изгубил работата си, когато Кабул паднал.Изправен пред стопански компликации и нестабилно бъдеще, той се обърнал към опиатите.
Когато талибаните бяха на власт през 90-те години на предишния век, те съвсем отстраниха развъждането на мак, само че търговията с опиати се трансформира в главен източник на приходи за тях през целия им 20-годишен протест.
Сега талибаните споделят, че са наредили завършек на търговията с мак и се пробват да наложат тази политика.Според Организация на обединените нации обач, развъждането се е нараснало с 32% през 2022 година спрямо 2021 година
Междувременно стопанската система на Афганистан е на ръба на колапса, страдайки от загуба на интернационална поддръжка, провокации пред сигурността, проблеми, свързани с климата, и световна инфлация на храните.
Откакто е в рехабилитационния център, Омар е решен да се оправи.
„ Искам да се оженя, да имам семейство и да пребивавам естествен живот. Тези лекари са толкоз благи. Опитват се да ни оказват помощ с всички сили “, показа той.
Талибаните не престават да докарват още хора и личният състав се бори да откри място за тях.
„ Има доста експерти измежду тази група. Умни, образовани хора, които в миналото са имали добър живот, само че компликациите в нашето общество, бедността и неналичието на работа са ги докарали дотук “, описа един от лекарите.
Въпреки пренаселеността и неналичието на средства, лекарите не престават да се ангажират да създадат всичко допустимо, с цел да оказват помощ на тези подвластни.
„ Няма сигурност, че тези пациенти няма да получат рецидив, откакто си тръгнат, само че би трябвало да продължим да опитваме и най-важното, би трябвало да им дадем вяра за бъдещето. В момента няма такава “, добави той.
Мохамед Омар си спомня момента, в който талибанските бойци се появилинеочаквано на моста Пул-е-Сухта в Западен Кабул, споделя той пред Би Би Си. Дълго преди талибаните да се върнат на власт през август 2021 година, регионът беше фамозно котило на наркомани.
През последните месеци те хващат стотици мъже из столицата - от моста иот парковете.Повечето са отведени в някогашна американска военна база, която е превърната в спонтанен център за рехабилитация.
Под моста Пул-е-Сухта постоянно могат да се видят стотици мъже, клекнали,прегърбени измежду купчини отпадък, спринцовки, фекалии и понякога труповете на тези, които са предозирали.
Предпочитаните наркотициса хероин или метамфетамин.
Смрадта под моста е ужасна, кучетата ровят из купчини отпадък, търсейки останки от храна.Над главата им е градският трафик, уличните търговци продават артикули, апътуващите бързат да заловен рейса си.
„ Щях да отида там, с цел да се срещна с приятелите си и да си взема дрога. Не се опасявах от гибелта. Смъртта по този начин или другояче е в ръцете на Бог “, споделя Омар.
Мъжете, които назоваха това място дом, бяха съвсем забравенивъпреки политиката на предходното държавно управление да събира подвластните и да ги настанява в центрове, само че когато талибаните още веднъж поеха контрола над страната, те започнаха по-агресивна акция, с цел да ги отстранен от улиците.
„ Използваха тръби и камшици, с цел да ни бият. Счупиха ми пръста, тъй като не желаех да напусна моста и се съпротивлявах. Все отново ни изгониха “, описа Омар.
Той бил бутнат в рейс, дружно с десетки други.
Кадри, публикувани по-късно от талибанското държавно управление, демонстрират техни бойци да разчистват региона от наркомани, умряли от свръхдоза. Безжизнените им тела са отнесени увити в тъмносиви шалове.Други, към момента живи, трябвало да бъдат изнесени на носилки, тъй като билив безсъзнание.
Болницата за рехабилитация, в която е откаран Омар, има 1000 кревати и сега 3000 пациенти.Условията са мизерни.Мъжете са държани в центъра за към 45 дни, където минават през интензивна стратегия, преди да бъдат освободени. Няма сигурност, че тези пациенти няма да получат рецидив.
Докато отстранените от улицата са най-вече мъже, някои дами и деца също са отведени в профилирани рехабилитационни центрове.
Омар, сходно на останалите наркомани в стаята в центъра в Кабул, е мощно измършавял, кафявата му дреха, предоставена от управляващите, виси свободно от него, а лицето му е изтощено.
Седнал на ръба на леглото, той разказва живота, който в миналото е имал.
„ Един ден бях в Дубай, на идващия в Турция и от време на време в Иран. Пътувах по света като стюард с Kam Air и постоянно имах VIP посетители като някогашните президенти в самолета. “
Той изгубил работата си, когато Кабул паднал.Изправен пред стопански компликации и нестабилно бъдеще, той се обърнал към опиатите.
Когато талибаните бяха на власт през 90-те години на предишния век, те съвсем отстраниха развъждането на мак, само че търговията с опиати се трансформира в главен източник на приходи за тях през целия им 20-годишен протест.
Сега талибаните споделят, че са наредили завършек на търговията с мак и се пробват да наложат тази политика.Според Организация на обединените нации обач, развъждането се е нараснало с 32% през 2022 година спрямо 2021 година
Междувременно стопанската система на Афганистан е на ръба на колапса, страдайки от загуба на интернационална поддръжка, провокации пред сигурността, проблеми, свързани с климата, и световна инфлация на храните.
Откакто е в рехабилитационния център, Омар е решен да се оправи.
„ Искам да се оженя, да имам семейство и да пребивавам естествен живот. Тези лекари са толкоз благи. Опитват се да ни оказват помощ с всички сили “, показа той.
Талибаните не престават да докарват още хора и личният състав се бори да откри място за тях.
„ Има доста експерти измежду тази група. Умни, образовани хора, които в миналото са имали добър живот, само че компликациите в нашето общество, бедността и неналичието на работа са ги докарали дотук “, описа един от лекарите.
Въпреки пренаселеността и неналичието на средства, лекарите не престават да се ангажират да създадат всичко допустимо, с цел да оказват помощ на тези подвластни.
„ Няма сигурност, че тези пациенти няма да получат рецидив, откакто си тръгнат, само че би трябвало да продължим да опитваме и най-важното, би трябвало да им дадем вяра за бъдещето. В момента няма такава “, добави той.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ