Тийн история: Заради мен любимата ми Дарина умря в ръцете ми. Днес съм уважаван лекар, но цената бе жестока
Бях на 16 години, когато с приятелката ми Дарина взехме решение да пробваме опиати. Убеждавах я да го създадем по същия метод, както, когато за първи път правихме секс – не се опасявай, ще ти хареса. И на нея в действителност й хареса, а няколко месеца по-късно и двамата се боцкахме всеки ден. За да си набираме пари за дрога, започнах да извършвам кражба от другари и познати. Стигнах до такава степен, че продадох цялата техника на родителите си.
За казуса ни първи се досетиха родителите на Дарина и без да губят време, уведомиха и моите родители, че сме с приятелката ми сме станали наркомани. Няколко пъти ни затваряха за лекуване в наркологична клиника, само че всичко беше безнадеждно. Щом се оказвахме на независимост, с Дарина още веднъж започвахме да крадем и да се друсаме. От обезсърчение фамилиите ни взеха решения да ни изгонят на улицата. Няколко месеца нощувахме в изоставени къщи, в които се събираха наркомани и всевъзможни други човешки отрепки. След една година беден живот и всекидневна приложимост на опиати, моята обичана Дарина умря в ръцете ми от свръхдоза.
Полицията я откара в моргата, а мен в следващата клиника. Дълго време се лекувах, а когато ме изписаха, не знаех къде да отида. Не желаех да се върна у дома – не можех да погледна майка си в очите. След гибелта на приятелката ми нямах никакво предпочитание за живот, а съвестта не спираше да ме изтезава. С тъга потиснах мощното предпочитание да се върна още веднъж към остарелия си метод на живот, само че поради жертвата на обичаната ми, събрах сили и се въздържах. Обърнах се за помощ към локалния духовник и с помощта на него, съумях да оцелея. Той ме приюти и ме стимулира да продължа образованието си. Завърших вечерно учебно заведение и постъпих в медицинския институт. Сега съм акушер – гинеколог и работя в „ Майчин дом “.
Когато за първи път видях с очите си по какъв начин се ражда дете, тогава осъзнах какъв брой мъчно се дава живот и какъв брой елементарно може да се отнеме. Преди няколко месеца се ожених и със брачната половинка ми чакаме дете. Лично аз ще го акуширам. Ако е момиче, ще я назовем Дарина – в памет на починалата ми обичана. Днес съм почитан доктор, само че прекосих през доста компликации в живота. Извървях дълъг и непосилен път. Искам да се обърна към всички младежи: пазете се от опиатите, тъй като цената, която ще платите, е прекомерно сурова и жестока…
