Най-големите виелици в историята
Буря със скорост напразно от 60 километра в час или повече и видимост от 400 метра или по-малко в продължение на най-малко 3 часа се класифицира като вихрушка в Съединени американски щати, до момента в който в Англия силата напразно би трябвало да е 48 км/ч, а видимостта – под 200 метра. Може да има даже вихрушка без сняг.
Макар да не е изненадващо, че местата, ситуирани по-близо до Арктика – като Русия, Северна Европа и Канада – са по-податливи на зимното време, такива разрушителни събития може да има на всички места по света. Както ще забележим.
Като се имат поради всички последствия – жертви, вреди и други – ето няколко от най-големите виелици, които в миналото са връхлитали земното кълбо, подредени в последователен ред.
Изчислено по броя на жертвите, Каролинският марш на гибелта е втората най-страшна снежна стихия в света. Тя връхлита планинската верига Тидал в Норвегия през януари 1719 година
Многовековната агресия на Швеция в Балтийския район разгневява прилежащите суверенни страни и провокира към 20-годишен спор, наименуван Великата северна война. Близо до края на войната шведският крал Карл XII губи територия в интерес на Русия, обръща се, с цел да нахлуе в Норвегия, и умира по време на първичната блокада. Тогава на шведските войски (наречени каролинци по латинската форма на името на Карл) е подредено да се отдръпват и да поемат по най-краткия път през планините към дома. Появява се ледена снежна стихия и 200 от зле облечените и гладни бойци умират още същата нощ. Бурята продължава и по време на отстъплението на бойците, като в последна сметка убива и ранява повече от 4000. Това съпбележи значим стадий от разпадането на Шведската империя.
През първата седмица на януари 1886 година Западен Канзас е връхлетян от две обособени снежни стихии. Първата удря Додж Сити от 1 до 3 януари, като изсипва най-малко 20 сантиметра сняг. На 6 януари нахлува още по-жестока снежна стихия, която съчетава мразовит арктически въздух със мощни ветрове, с цел да провокира една от най-студените температури, измервани в миналото в щата: -25° C, а студеният вятър основава чувство за -40° C. Ледените и ослепителни условия предизвикват гибелта на минимум 100 души, а затрупаните от снега железници не могат да транспортират пасажери, храна и хранителни запаси.
И най-после, януарските снежни стихии унищожават над 100 000 глави добитък, които бродят из равнините, както и свине и други животни. Някои окръзи на щата губят 75% от стадата си.
Снежният крал – прочут още като Голямата арктическа зараза, Голямата снежна стихия от 1899 година и Снежната стихия на Свети Валентин – затрупва със сняг по-голямата част от Съединени американски щати на изток от Скалистите планини. Между 11 и 14 февруари 1899 година от Вирджиния до Кънектикът натрупва повече от 75 сантиметра.
Освен със свирепите превалявания, тази снежна стихия е забележителна и с невижданото заледяване, което провокира в някои елементи на дълбокия Юг. Голямата снежна стихия довежда до негативни температури от Саскачеван през 45 американски щата чак до Флорида. Жителите на Талахаси даже си спретват пердах със снежни топки на стълбите на постройката на Капитолия, до момента в който цитрусовите насаждения в щата умират под леда. Броят на починалите се пресмята на 100 души от разнообразни елементи на страната.
В сърцето на пустинята, град Ардакан се смята за един от най-сухите региони в Иран и съвсем в никакъв случай не вижда сняг. По през 1972 година го връхлита една от най-смъртоносните снежни стихии в света. Тя лишава живота на 4000 души в неговите граници, а още 2000 са оповестени за изчезнали в други елементи на страната. В няколко по-малки села въобще не са открити оживели.
Преди бурята Иран претърпява 1460-ия ден от най-тежката суша в историята си. Ситуацията се трансформира видимо за една нощ, като на 3 февруари стартира да вали сняг, който продължава 6 дни. В северните и централните региони падат повече от 3 метра, а 8 метра сняг погребват южен Иран. Много хора, които избират да останат на несъмнено място, до момента в който на открито бушуваше бурята, и в последна сметка замръзват в домовете си. Те не са открити, до момента в който преспите не се размразяват. Снежната стихия прекъсва електропроводи, стопира превоза и заличава 200 села.
Афганистан печели печалното отличие като хазаин на третата най-смъртоносна снежна стихия в историята. Тя се развихря през февруари 2008 година в изискванията на най-тежката зима в страната от най-малко 10 години насам (записите са единствено от толкоз години насам). Температурите падат до -30° C, а буреносни облаци натрупват 2 метра сняг в най-планинските елементи на страната, което направи тесните пътища и проходи още по-коварни. Фермерите и пастирите губят към 316 000 овце, кози и говеда, което в допълнение усложнява икономическото възобновяване след снежната стихия. Загиват повече от 900 души, а 170 000 остават с респираторни инфекции и пострадвания от измръзване.
През януари 2008 година най-лошите метеорологични условия от 50 години насам засягат елементи от южен и централен Китай, като блокират 178 милиона пасажери, които пътуват към дома си за Китайската нова година (често единствената опция през годината за служащите в градовете да видят фамилиите си по селата). Поредицата от мощни стихии продължи близо месец. Сближаването на тропически океански и полярни континентални въздушни маси донася дъжд, киша и влажен сняг, както и ниски температури. Двигателят на това злополучие не е изобилният снеговалеж, а бързото развиване: Проучване от 2011 година откри, че бързо построената инфраструктура и общности не са имали проекти за деяние при рискови метеорологични условия и че добивът на естествени запаси е направил районите по-уязвими на последствията от бурята. Виелиците през 2008 година опустошават домове, посеви, пътища, железопътни линии и електропроводи: елементи от Ченчжоу, град с население от 1,2 млн. души, остават без ток в продължение на 8 дни. Най-малко 60 души умират при бурята, която нанася вреди за 18,2 милиарда юана (2,5 милиарда долара).
