Бури, наводнения, пожари и други екстремни климатични явления доведоха до

Бури , наводнения , пожари и други рискови климатични феномени доведоха до повече от 43 милиона разселвания , включващи деца сред 2016 година и 2021 година, съгласно отчет на Организация на обединените нации, представен от „ Асошиейтед прес “.

Повече от 113 милиона разселвания на деца ще се случат през идващите три десетилетия, се пресмята в отчета на УНИЦЕФ , оповестен в петък, който взема поради рисковете от наводнения посредством реки, циклонични ветрове и наводнения, разследване на стихия.

Някои деца като 10-годишната Шукри Мохамед Ибрахим, към този момент са в придвижване. Семейството на дребната напуща дома си в Сомалия след молитва призори в събота заран преди пет месеца.

Най-лошата суша от повече от 50 години изгаря в миналото плодородните пасища, на които фамилията разчита, оставяйки ги без годишна продукция. И по този начин, единствено с няколко облекла в багажа и малко принадлежности в чували, те се реалокират в лагер в столицата Могадишу , където Ибрахим, която мечтае да бъде доктор, в този момент върви на учебно заведение за първи път . Това е плюс, само че лагерът няма подобаващ заслон и санитарни условия, а храната е нищожна. Ето какво споделя момичето:

„ Имаме потребност от нещо, което може да ни защищити от топлината денем и от студа през нощта . “

Нещастията от дълги продължителни бедствия като суши постоянно не се регистрират. Най-малко 1,3 милиона са били принудени да изоставен домовете си заради суша през годините, обхванати от отчета – повече от половината от тях в Сомалия – само че това евентуално е непълен брой, се споделя още в отчета. За разлика от наводнения или стихии, няма превантивни евакуации по време на суша .

В международен мащаб изменението на климата към този момент остави милиони без дом . Надигащите се морета изяждат бреговете; бурите връхлитат мегаполисите, а сушата изостря спора . Но до момента в който злополуките се ускоряват, светът към момента не е признал климатичните мигранти и не е намерил публични способи да ги отбрани. Лора Хийли, експерт по миграцията в УНИЦЕФ и един от създателите на отчета, разяснява:

„ Реалността е, че доста повече деца ще бъдат наранени в бъдеще, защото въздействието на изменението на климата продължава да се ускорява . “

Близо 1/3 или 43 милиона от 134-те милиона пъти, когато хората са били изгонени от домовете си заради рискови метеорологични условия през 2016-21 година, са включвали деца . Близо половината са принудени да изоставен домовете си заради стихии. От тях съвсем 4 от 10 премествания са се случили във Филипините .

Наводненията са разселвали децата повече от 19 милиона пъти тук-там като Индия и Китай . Горски пожари засегнаха деца 810 000 пъти в Съединени американски щати и Канада.

Миграциите в проследените данни заради рискови метеорологични условия нормално не вършат разлика сред деца и възрастни. УНИЦЕФ работи с основана в Женева организация с нестопанска цел, Международният център за наблюдаване на разселването, с цел да картографира къде децата са били най-уязвими и са подхванали такива ограничения – разселване.

Филипините, Индия и Китай са имали най-вече разселвания на деца заради климатични рискове, представляващи съвсем половината от случаите. Тези страни също имат голямо население и мощни системи за евакуация на хора , което улеснява записването на данни. Но като цяло децата, живеещи в Африканския рог или на дребен остров в Карибите, са по-уязвими. Много от тях претърпяват „ припокриващи се рецесии “ – където рисковете от рискови климатични условия се усложняват от спорове , нестабилни институции и беднотия , прецизира Хийли.

Напускането на дома излага децата на спомагателни опасности .

По време на невижданото наводняване от река Ямуна през юли в индийската столица Ню Делхи бурните води отнесоха колибата, в която до този миг живее фамилията на 10-годишната Гарима Кумар. Водите отнасят и учебната ѝ униформа и учебниците. Кумар живее със фамилията си на тротоарите на мегаполиса и пропуща учебно заведение за един месец. Момичето си спомня:

„ Други възпитаници в учебното заведение ме подиграваха, тъй като къщата ми беше наводнена. Защото нямаме непрекъснат дом . “

Наводненията се отдръпват и фамилията стартира да ремонтира дома си предишния месец – развой, който майката на Гарима Меера Деви споделя, че би трябвало да вършат още веднъж и още веднъж, защото наводненията стават все по-чести. Баща ѝ Шив Кумар не е имал работа повече от месец. Единственият приход на фамилията е дневната облага на майката от 2 $ като домашна помощница . Мими Ву, основан във Виетнам специалист по проблемите на трафика на хора и миграцията, който не е взел участие в отчета, акцентира:

„ Децата са по-уязвими, тъй като са подвластни от възрастните. Това ги излага на риск да бъдат експлоатирани и да нямат отбрана . “

„ Когато си обезверен, правиш неща, които нормално не би направил. И за жалост децата постоянно поемат главната тежест от това, тъй като са най-уязвими и нямат способността да отстояват себе си “ , прибавя тя.

Виетнам , дружно със страни като Индия и Бангладеш , евентуално ще е място, откъдето доста деца ще си тръгнат наложително в бъдеще, а политиците и частният бранш би трябвало да подсигуряват, че планирането на климата и силата регистрира рисковете за децата от рискови метеорологични условия, написа още в отчета на УНИЦЕФ.

При оценката на бъдещите опасности отчетът не включва горски пожари и суша или евентуални смекчаващи ограничения. В него се споделя, че жизненоважни услуги като обучение и опазване на здравето би трябвало да станат „ по-устойчиви на удари, да бъдат портативни и приобщаващи “ , с цел да се помогне на децата и техните фамилии да се оправят по-добре с бедствия. Това би означавало да се вземат поради потребностите на децата на разнообразни стадии , от обезпечаването им на благоприятни условия да учат до това, че могат да останат със фамилиите си и че в последна сметка могат да си намерят работа. Хили признава:

„ Имаме инструментите. Имаме знанието. Но ние просто не работим задоволително бързо . “