Кобрата коментира обещанието да дари част от хонорара си от мача с Джошуа
• Признателен съм на всеки, който цени труда и напъните ми да стигна до мач за международната купа
• Изумих се какъв брой безгранична е човешката завист, злоба и нелепост
• Много мъчно се отхвърлям от фантазията, в която имам вяра с цялото си сърце
- Здравей, Кубрат! Отшумяват ли страстите след огромния мач с Антъни Джошуа или към момента те държат? И какви са те, какво си мислиш за мача към днешна дата?
- Емоции..., в мен, ха-ха, не, няма. Спокоен съм, постоянен, мощен и ухилен. Приемам мача за нещо изцяло обикновено. Аз не съм от през вчерашния ден професионален състезател. Да, в действителност, огромен мач беше, огромно спортно събитие. Яд ме е, несъмнено, само че в последна сметка по този начин е в огромния спорт: един побеждава, различен губи. Както изгубих, по този начин можех и да съм победител. Можеше аз да съм този, който да завоюва с нокаут. И единствено да ви кажа, че този вид не беше по никакъв начин надалеч. Като се обърне каруцата обаче, пътища доста. Няма никакъв смисъл от анализи в този момент, откакто всичко е свършило. Щеше да има смисъл, в случай че можеше да се плануват някои неща авансово, само че това е невероятно. И тъй като е невероятно, ще кажа единствено това: каквото можах в този миг по отношение на всички условия, през които се наложи да преминем дружно като екип по пътя към този мач, аз го направих. Така съм го видял, по този начин съм го усетил, по този начин съм постъпил. Това са мои решения, за които аз давам отговор самоуверено и не се срамя от нито една моя постъпка, дори в противен случай.
- Много хора претърпяват още веднъж насън значими за тях моменти - ти сънуваш ли мачовете си? И какво сънуваш?
- Аз не сънувам. Нито преди мач, нито след мач. Спя постоянно доста умерено. Просто до момента в който дремя, има случаи, в които си обмислям всякакви неща.
- Със сигурност дуелът за международната купа е бил прочувствен за цялото ти семейство. Какво ти споделиха най-близките?
- Най-близките ми хора са привикнали с страстите към моите мачове. За тях най-важно е да съм здрав, да съм добре както физически, по този начин и прочувствено. Те са най-близко до мен и са наясно, че мен нищо не може да ме разклати и че съм бетон. Единствените, с които разясних събитията преди борбата в Лондон, както и всичко, случило се по време на самия дуел и след него, това е брат ми и помощник-треньорът и мой другар – Франк (бел. ред. - Шабани).
- Как реагира на рецензиите, които също получи след дуела? И има ли нещо, което те засегна?
- Отново и още веднъж се изумих какъв брой безгранична е човешката завист, злоба и нелепост. Считам себе си за доста образован човек и одобрявам злостните мнения напълно в реда на нещата. Осъзнавам, че всичките тези низши пристрастености и всичката тази гняв и експанзия, вилнеещи в хората, са заложени надълбоко в човешката природа. Самият аз преди години бях един от тези хора! Не бих могъл да се засегна от мнения на тотално незапознати с бокса като спорт. За мое голямо страдание в България 98% от тези, които си разрешават самоуверено да подлагат на критика боксовите мачове, нямат разбиране, те даже нямат ни най-малка визия по какъв начин действат нещата в професионалния бокс. Аз съм се устроил по този начин, че това, което ме допира, това, което виждам, не е отрицателното, а в противен случай. Винаги диря и постоянно откривам позитивното, даже когато ситуацията е извънредно тежко и наподобява безнадеждно. Оставам положителен и се веселя на хората, които не стопират да ме поддържат, да ми изпращат мощна сила и да се гордеят, че един българин се качи на кръга в мач за международната купа по бокс в тежка категория. Тези хора преживяваха и претърпяват с мен всеки момент преди, по време и след дуела. Заради всички тях продължава да ме е гняв, че не победих, с цел да им се отблагодаря същински за любовта. Признателен съм на всеки човек, който цени труда и напъните ми и който осъзнава какво ми коства и какво значи да стигна до подобен мач. А хората, които злобно ме упрекват в нещо..., просто ги разбирам даже по-добре от тях самите.
- Фактът, че си преболедувал ковид, остана прикрит за обществеността, само че лекуващият ти доктор по-късно разкри детайлности, че не е било леко. Как мина през този интервал и по какъв начин ти се отрази? Имаше ли миг, в който мислеше да откажеш мача поради болестта?
- Бяха тежки моменти, по-скоро като решения и отговорност! Но няма да разясня положението си преди мача. Отказвам да го направя, тъй като не искам да наподобявам като човек, който се оправдава за загубата. Само ще кажа, че по независещи от мен аргументи подготовката за най-важната борба в кариерата ми не бе на равнище. Бях квалифициран на 50% от опциите си. Това е ситуацията! Но аз излязох и се бих колкото можах. Знаете моята религия. Аз съм боец. Духът ми е непреклонен. Просто нямаше по какъв начин да откажа за повторно мач за международната купа против Антъни Джошуа. Всякакви мисли са ми минавали и ми минават през главата тогава и в този момент, само че издържам. Продължавам. Няма безусловно никакъв проблем, аз съм необикновено мощен!
- Бе заречен да дариш част от средствата, извоювани от мача, в битката с ковид. Ще го направиш ли и защо тъкмо?
- Помагал съм, постоянно оказвам помощ и ще продължа да оказвам помощ на хора, които имат потребност някой да им подаде ръка и да им покаже, че не са сами на този свят в болката си и в битката си за живот. Естествено, ревизирам всяка една благотворителна помощ, която върша, тъй като има доста измамници, което е моралното дъно на човешкото създание! Не очаквайте от мен публичност по сходни тематики. Истината обаче е, че аз съм единствено един човек и не мога да оправя света, колкото и да ми се желае. Както до момента, по този начин и отсега нататък ще не преставам да давам от себе си повече, в сравнение с даже някои хора заслужават, каквото, когато и както мога в името на това да трансформира България най-малко малко към по-добро. Не се нуждая от гласност в благотворителността, тъй като това за мен не е щедрост, а чист PR. На мен реклама не ми е нужна.
- Мислиш ли, че отново ще имаш късмет да игр аеш за международната купа?
- Да, мисля! Защо не? Хората ме познават като човек, за който не съществуват невъзможни неща. Много мъчно се отхвърлям от фантазията, в която имам вяра с цялото си сърце, на която съм посветил съвсем целия си живот и която считам, че е постижима, макар че на доста хора им наподобява безусловно нереална.
- А има ли противник, против който искаш да се изправиш в този момент?
- Да! Много бих желал да се кача на кръга още веднъж против Антъни Джошуа! Това би ми доставило голямо задоволство.
- Мислил ли си ти самият да се заемеш интензивно с мениджърска активност?
- Разбира се, че съм мислил, само че не намирам изключително огромен смисъл в сходно нещо, макар че дръзвам да настоявам, че го притежавам съвършено. А и не искам да спечелвам на гърба на боксьорите. За мен боксът е обич! Тук дори мога да споделя с хората, че за мача ми против Хюи Фюри в София освен че не взех нито един лев, ами и дадох доста пари, с цел да се случи тази боксова церемония в България. Вие си правете сметката.
- Какво в действителност ще прави Кубрат Пулев, откакто слезе от кръга? Много хора ти предсказват политическа кариера, би ли се впуснал в това предизвикателство?
- Когато този миг настъпи, ще го мисля. Рано е още! Много хора ме асоциират с този или оня политик, с една или друга политическа партия заради 1-2 фотоси с някого, само че вие знаете кой е Кубрат Пулев! За Кубрат е значим не неговият интерес, а ползата на България и на българския народ! Най-голямото ми предпочитание е този народ да заживее по-добре, а не една или друга политическа мощ да прокрадне своите ползи. Отказвал съм на доста партии. Нека хората не имат вяра на измислиците, които се разгласяват за мен в още по-измислените уеб сайтове и вестници. Апелирам хората да имат вяра и да свързват дадена информация с мен единствено когато ги чуят да излизат от моите устни. За мен България е над всичко! България е горделивост, дом, дълг към предците ни и обич в най-чистата и безкористна форма!
- Какво ти следва през 2021 година? Ще гледаме ли още веднъж огромни мачове на Кубрат и Тервел Пулеви в България?
- През новата година се надявам да изживявате неповторими мигове на мачове с присъединяване на братя Пулеви освен у нас, само че и в чужбина. Защото Кубрат Пулев има доста мощ, доста сила и се усеща същински благополучен. Ще ви кажа нещо: най-хубавото занапред следва! Желая здраве и светли празници на всички българи и дано се опитаме да бъдем по-добри, по-сплотени и публично виновни. Повече да се поддържаме, повече да бъдем индивиди и по-малко да се упрекваме и да съдим. Нека влезем в новата година с повече самочувствие като българи, с чисти души и с отворени и цялостни с обич сърца за нас самите и нашата татковина България!
ВИЗИТКА
* Роден е на 4 май 1981 година в София. Баща му Венко е някогашен първенец на България по бокс в супертежка категория. По-малкият му брат Тервел също се състезава при експертите. Има и три по-големи сестри – Ана, Боряна и Виктория.
* Израства в школата на ЦСКА. Има над 300 мача с националния тим на България. Само на 21 години печели най-стария боксов шампионат в Европа - Купа " Странджа ". През 2005 година при дилетантите Кобрата печели бронз на международното състезание в Китай, а през 2006 година прави същото на европейското в Пловдив. Участва на олимпиадата в Пекин през 2008 година, а малко по-късно победи като европейски първенец в Ливърпул в категория над 91 кг.
*В професионалния бокс е от 2009 година Носител е на Интернационалната купа на IBF в тежка категория от 2011 година Става европейски първенец в тежка категория през 2012 година Печели наградата Спортист номер 1 на България, а през 2013 година е определен за Мъж на годината. Два пъти нападна международния връх – през 2014 година против Владимир Кличко в Хамбург и на 12 декември тази година против Антъни Джошуа в Лондон. От 30 мача на профиринга има 28 победи и единствено 2 загуби (в срещите за международната титла).
• Изумих се какъв брой безгранична е човешката завист, злоба и нелепост
• Много мъчно се отхвърлям от фантазията, в която имам вяра с цялото си сърце
- Здравей, Кубрат! Отшумяват ли страстите след огромния мач с Антъни Джошуа или към момента те държат? И какви са те, какво си мислиш за мача към днешна дата?
- Емоции..., в мен, ха-ха, не, няма. Спокоен съм, постоянен, мощен и ухилен. Приемам мача за нещо изцяло обикновено. Аз не съм от през вчерашния ден професионален състезател. Да, в действителност, огромен мач беше, огромно спортно събитие. Яд ме е, несъмнено, само че в последна сметка по този начин е в огромния спорт: един побеждава, различен губи. Както изгубих, по този начин можех и да съм победител. Можеше аз да съм този, който да завоюва с нокаут. И единствено да ви кажа, че този вид не беше по никакъв начин надалеч. Като се обърне каруцата обаче, пътища доста. Няма никакъв смисъл от анализи в този момент, откакто всичко е свършило. Щеше да има смисъл, в случай че можеше да се плануват някои неща авансово, само че това е невероятно. И тъй като е невероятно, ще кажа единствено това: каквото можах в този миг по отношение на всички условия, през които се наложи да преминем дружно като екип по пътя към този мач, аз го направих. Така съм го видял, по този начин съм го усетил, по този начин съм постъпил. Това са мои решения, за които аз давам отговор самоуверено и не се срамя от нито една моя постъпка, дори в противен случай.
- Много хора претърпяват още веднъж насън значими за тях моменти - ти сънуваш ли мачовете си? И какво сънуваш?
- Аз не сънувам. Нито преди мач, нито след мач. Спя постоянно доста умерено. Просто до момента в който дремя, има случаи, в които си обмислям всякакви неща.
- Със сигурност дуелът за международната купа е бил прочувствен за цялото ти семейство. Какво ти споделиха най-близките?
- Най-близките ми хора са привикнали с страстите към моите мачове. За тях най-важно е да съм здрав, да съм добре както физически, по този начин и прочувствено. Те са най-близко до мен и са наясно, че мен нищо не може да ме разклати и че съм бетон. Единствените, с които разясних събитията преди борбата в Лондон, както и всичко, случило се по време на самия дуел и след него, това е брат ми и помощник-треньорът и мой другар – Франк (бел. ред. - Шабани).
- Как реагира на рецензиите, които също получи след дуела? И има ли нещо, което те засегна?
- Отново и още веднъж се изумих какъв брой безгранична е човешката завист, злоба и нелепост. Считам себе си за доста образован човек и одобрявам злостните мнения напълно в реда на нещата. Осъзнавам, че всичките тези низши пристрастености и всичката тази гняв и експанзия, вилнеещи в хората, са заложени надълбоко в човешката природа. Самият аз преди години бях един от тези хора! Не бих могъл да се засегна от мнения на тотално незапознати с бокса като спорт. За мое голямо страдание в България 98% от тези, които си разрешават самоуверено да подлагат на критика боксовите мачове, нямат разбиране, те даже нямат ни най-малка визия по какъв начин действат нещата в професионалния бокс. Аз съм се устроил по този начин, че това, което ме допира, това, което виждам, не е отрицателното, а в противен случай. Винаги диря и постоянно откривам позитивното, даже когато ситуацията е извънредно тежко и наподобява безнадеждно. Оставам положителен и се веселя на хората, които не стопират да ме поддържат, да ми изпращат мощна сила и да се гордеят, че един българин се качи на кръга в мач за международната купа по бокс в тежка категория. Тези хора преживяваха и претърпяват с мен всеки момент преди, по време и след дуела. Заради всички тях продължава да ме е гняв, че не победих, с цел да им се отблагодаря същински за любовта. Признателен съм на всеки човек, който цени труда и напъните ми и който осъзнава какво ми коства и какво значи да стигна до подобен мач. А хората, които злобно ме упрекват в нещо..., просто ги разбирам даже по-добре от тях самите.
- Фактът, че си преболедувал ковид, остана прикрит за обществеността, само че лекуващият ти доктор по-късно разкри детайлности, че не е било леко. Как мина през този интервал и по какъв начин ти се отрази? Имаше ли миг, в който мислеше да откажеш мача поради болестта?
- Бяха тежки моменти, по-скоро като решения и отговорност! Но няма да разясня положението си преди мача. Отказвам да го направя, тъй като не искам да наподобявам като човек, който се оправдава за загубата. Само ще кажа, че по независещи от мен аргументи подготовката за най-важната борба в кариерата ми не бе на равнище. Бях квалифициран на 50% от опциите си. Това е ситуацията! Но аз излязох и се бих колкото можах. Знаете моята религия. Аз съм боец. Духът ми е непреклонен. Просто нямаше по какъв начин да откажа за повторно мач за международната купа против Антъни Джошуа. Всякакви мисли са ми минавали и ми минават през главата тогава и в този момент, само че издържам. Продължавам. Няма безусловно никакъв проблем, аз съм необикновено мощен!
- Бе заречен да дариш част от средствата, извоювани от мача, в битката с ковид. Ще го направиш ли и защо тъкмо?
- Помагал съм, постоянно оказвам помощ и ще продължа да оказвам помощ на хора, които имат потребност някой да им подаде ръка и да им покаже, че не са сами на този свят в болката си и в битката си за живот. Естествено, ревизирам всяка една благотворителна помощ, която върша, тъй като има доста измамници, което е моралното дъно на човешкото създание! Не очаквайте от мен публичност по сходни тематики. Истината обаче е, че аз съм единствено един човек и не мога да оправя света, колкото и да ми се желае. Както до момента, по този начин и отсега нататък ще не преставам да давам от себе си повече, в сравнение с даже някои хора заслужават, каквото, когато и както мога в името на това да трансформира България най-малко малко към по-добро. Не се нуждая от гласност в благотворителността, тъй като това за мен не е щедрост, а чист PR. На мен реклама не ми е нужна.
- Мислиш ли, че отново ще имаш късмет да игр аеш за международната купа?
- Да, мисля! Защо не? Хората ме познават като човек, за който не съществуват невъзможни неща. Много мъчно се отхвърлям от фантазията, в която имам вяра с цялото си сърце, на която съм посветил съвсем целия си живот и която считам, че е постижима, макар че на доста хора им наподобява безусловно нереална.
- А има ли противник, против който искаш да се изправиш в този момент?
- Да! Много бих желал да се кача на кръга още веднъж против Антъни Джошуа! Това би ми доставило голямо задоволство.
- Мислил ли си ти самият да се заемеш интензивно с мениджърска активност?
- Разбира се, че съм мислил, само че не намирам изключително огромен смисъл в сходно нещо, макар че дръзвам да настоявам, че го притежавам съвършено. А и не искам да спечелвам на гърба на боксьорите. За мен боксът е обич! Тук дори мога да споделя с хората, че за мача ми против Хюи Фюри в София освен че не взех нито един лев, ами и дадох доста пари, с цел да се случи тази боксова церемония в България. Вие си правете сметката.
- Какво в действителност ще прави Кубрат Пулев, откакто слезе от кръга? Много хора ти предсказват политическа кариера, би ли се впуснал в това предизвикателство?
- Когато този миг настъпи, ще го мисля. Рано е още! Много хора ме асоциират с този или оня политик, с една или друга политическа партия заради 1-2 фотоси с някого, само че вие знаете кой е Кубрат Пулев! За Кубрат е значим не неговият интерес, а ползата на България и на българския народ! Най-голямото ми предпочитание е този народ да заживее по-добре, а не една или друга политическа мощ да прокрадне своите ползи. Отказвал съм на доста партии. Нека хората не имат вяра на измислиците, които се разгласяват за мен в още по-измислените уеб сайтове и вестници. Апелирам хората да имат вяра и да свързват дадена информация с мен единствено когато ги чуят да излизат от моите устни. За мен България е над всичко! България е горделивост, дом, дълг към предците ни и обич в най-чистата и безкористна форма!
- Какво ти следва през 2021 година? Ще гледаме ли още веднъж огромни мачове на Кубрат и Тервел Пулеви в България?
- През новата година се надявам да изживявате неповторими мигове на мачове с присъединяване на братя Пулеви освен у нас, само че и в чужбина. Защото Кубрат Пулев има доста мощ, доста сила и се усеща същински благополучен. Ще ви кажа нещо: най-хубавото занапред следва! Желая здраве и светли празници на всички българи и дано се опитаме да бъдем по-добри, по-сплотени и публично виновни. Повече да се поддържаме, повече да бъдем индивиди и по-малко да се упрекваме и да съдим. Нека влезем в новата година с повече самочувствие като българи, с чисти души и с отворени и цялостни с обич сърца за нас самите и нашата татковина България!
ВИЗИТКА
* Роден е на 4 май 1981 година в София. Баща му Венко е някогашен първенец на България по бокс в супертежка категория. По-малкият му брат Тервел също се състезава при експертите. Има и три по-големи сестри – Ана, Боряна и Виктория.
* Израства в школата на ЦСКА. Има над 300 мача с националния тим на България. Само на 21 години печели най-стария боксов шампионат в Европа - Купа " Странджа ". През 2005 година при дилетантите Кобрата печели бронз на международното състезание в Китай, а през 2006 година прави същото на европейското в Пловдив. Участва на олимпиадата в Пекин през 2008 година, а малко по-късно победи като европейски първенец в Ливърпул в категория над 91 кг.
*В професионалния бокс е от 2009 година Носител е на Интернационалната купа на IBF в тежка категория от 2011 година Става европейски първенец в тежка категория през 2012 година Печели наградата Спортист номер 1 на България, а през 2013 година е определен за Мъж на годината. Два пъти нападна международния връх – през 2014 година против Владимир Кличко в Хамбург и на 12 декември тази година против Антъни Джошуа в Лондон. От 30 мача на профиринга има 28 победи и единствено 2 загуби (в срещите за международната титла).
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ