Иван Кръстев: След Меркел Европа я чака културна война между Брюксел и антилибералите, между Запад и Изток
Булфото
Какво ще се случи с Европа след ерата Меркел?
Бъдещето не наподобява доста положително.
В отсъствието на Меркел политическите напрежения в Европа ненадейно ще избухнат на повърхността
Един от рисковете е да ескалира културната война сред Брюксел и антилибералните правителства на Изток, пише Иван Кръстев в .
По средата на шосето няма нищо друго, с изключение на жълтата хоризонтална маркировка и някой и различен прегазен броненосец - този известен откъс днес звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за щастие показаха обаче, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо противоположното: Германия с най-голяма възможност ще намери идващото си държавно болшинство точно „ в средата на шосето “.
Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха сред две противоположности, а гласоподаваха посред им. Разликата е от значително значение. Ние „ избираме “, когато би трябвало да предпочетем едната от две видимо различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме помежду им, както постъпиха германските избиратели на последния избор.
Да, сред големите политически сили имаше разлики, само че и четирите партии, които имат шанса да влязат в идващото немско държавно управление, се движат вътре в рамката на демократичния консенсус. „ Алтернатива за Германия “, която получи малко повече от 10%, по този начин и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на немското политическо пространство.
И докато Германия плавно се придвижва към ерата „ след Меркел “, по всичко проличава, че ЕС тепърва би трябвало да се научи по какъв начин да оцелява в един свят без Меркел. При това положение можем даже да си представим, че правителствената промяна в Берлин ще промени политиката на ЕС повече, отколкото политиката на самата Германия. Защото „ след Меркел “ и „ без Меркел “ не са едно и също.
Меркел имаше магическото умеене да трансферира мостове над политически пропасти
Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на германските избори показа, че в хипотетичната обстановка на избор сред Меркел и френския президент Макрон за „ президент на ЕС “, едно отчетливо болшинство от европейците би дало гласа си за немската канцлерка. Меркел с лекост печели във всички 12 страни, където се проведе допитването, в това число и във Франция, а за огромна изненада тя получава поддръжка и от двата противоположни полюса в мощно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите фенове тя е „ най-голямата вяра “, а за множеството си съперници – просто „ по-малкото зло “.
Досегашната немска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички в близост, че винаги може да се намери компромис. Тя в действителност въплъщаваше иначе несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват все още само в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, ненадейно ще избухнат на повърхността. А идващият немски канцлер, без значение дали ще е мъж или жена, без значение по какъв начин ще се казва, едва ли ще притежава магическото умение на Меркел да посредничи за постигането на привидно невъзможни политически взаимни отстъпки. Един от рисковете е опасността да ескалира културната война сред Брюксел и антилибералните правителства във Варшава и Будапеща.
В Германия Зелените и либералите имат съществени разлики между тях по отношение на данъчната политика, само че и двете партии считат отбраната на човешките права като ключов елемент от своята политическа еднаквост. Като имаме предвид и обстоятелството, че тъкмо тези две партии притеглят релативно най-вече млади гласоподаватели, изключително важно е, че те много държат на правата на сексуалните малцинства и на самостоятелното правораздаване. С други думи, можем да чакаме, че Берлин даже ще усили критиките си против похищенията над правовата страна в Полша и в Унгария. Брюксел вече ясно даде да се разбере, че „ градовете, свободни от ЛГБТ “ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има обаче и противоположна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката против Брюксел и срещу Германия. Привържениците на господин Орбан и на господин Качински може да не вярват, че „ Дяволът носи Прада “, само че са твърдо уверени, че той гласоподава за Зелените и за либералите в Германия.
Либерална народна власт против властнически популизъм
Пред лицето на такова предизвикателство, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, съгласно мен новото немско държавно управление би трябвало да не забравя три условия.
Първо, когато става дума за либералните ценности, тази част от континента въобще не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите предпочитания на жителите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, в сравнение с в обезлюдените, селски райони на техните собствени страни. Второ, в случай че ХДС/ХСС не влязат в идващото немско държавно управление, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки държавен началник. Така разломът сред Изток и Запад ще започне да се привижда като разлом сред дясно и ляво, до момента в който в реалност става дума за конфликт сред демократичната народна власт и властническия популизъм.
И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат културните войни, изключително когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управнически жанр. Но демократичната съпротива на Изток е убедена, че може да постигне истинска политическа промяна единствено, в случай че се фокусира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-добрата възможна политика на Берлин пред лицето на антилибералния поврат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези страни да печелят избори.
Какво ще се случи с Европа след ерата Меркел?
Бъдещето не наподобява доста положително.
В отсъствието на Меркел политическите напрежения в Европа ненадейно ще избухнат на повърхността
Един от рисковете е да ескалира културната война сред Брюксел и антилибералните правителства на Изток, пише Иван Кръстев в .
По средата на шосето няма нищо друго, с изключение на жълтата хоризонтална маркировка и някой и различен прегазен броненосец - този известен откъс днес звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за щастие показаха обаче, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо противоположното: Германия с най-голяма възможност ще намери идващото си държавно болшинство точно „ в средата на шосето “.
Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха сред две противоположности, а гласоподаваха посред им. Разликата е от значително значение. Ние „ избираме “, когато би трябвало да предпочетем едната от две видимо различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме помежду им, както постъпиха германските избиратели на последния избор.
Да, сред големите политически сили имаше разлики, само че и четирите партии, които имат шанса да влязат в идващото немско държавно управление, се движат вътре в рамката на демократичния консенсус. „ Алтернатива за Германия “, която получи малко повече от 10%, по този начин и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на немското политическо пространство.
И докато Германия плавно се придвижва към ерата „ след Меркел “, по всичко проличава, че ЕС тепърва би трябвало да се научи по какъв начин да оцелява в един свят без Меркел. При това положение можем даже да си представим, че правителствената промяна в Берлин ще промени политиката на ЕС повече, отколкото политиката на самата Германия. Защото „ след Меркел “ и „ без Меркел “ не са едно и също.
Меркел имаше магическото умеене да трансферира мостове над политически пропасти
Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на германските избори показа, че в хипотетичната обстановка на избор сред Меркел и френския президент Макрон за „ президент на ЕС “, едно отчетливо болшинство от европейците би дало гласа си за немската канцлерка. Меркел с лекост печели във всички 12 страни, където се проведе допитването, в това число и във Франция, а за огромна изненада тя получава поддръжка и от двата противоположни полюса в мощно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите фенове тя е „ най-голямата вяра “, а за множеството си съперници – просто „ по-малкото зло “.
Досегашната немска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички в близост, че винаги може да се намери компромис. Тя в действителност въплъщаваше иначе несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват все още само в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, ненадейно ще избухнат на повърхността. А идващият немски канцлер, без значение дали ще е мъж или жена, без значение по какъв начин ще се казва, едва ли ще притежава магическото умение на Меркел да посредничи за постигането на привидно невъзможни политически взаимни отстъпки. Един от рисковете е опасността да ескалира културната война сред Брюксел и антилибералните правителства във Варшава и Будапеща.
В Германия Зелените и либералите имат съществени разлики между тях по отношение на данъчната политика, само че и двете партии считат отбраната на човешките права като ключов елемент от своята политическа еднаквост. Като имаме предвид и обстоятелството, че тъкмо тези две партии притеглят релативно най-вече млади гласоподаватели, изключително важно е, че те много държат на правата на сексуалните малцинства и на самостоятелното правораздаване. С други думи, можем да чакаме, че Берлин даже ще усили критиките си против похищенията над правовата страна в Полша и в Унгария. Брюксел вече ясно даде да се разбере, че „ градовете, свободни от ЛГБТ “ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има обаче и противоположна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката против Брюксел и срещу Германия. Привържениците на господин Орбан и на господин Качински може да не вярват, че „ Дяволът носи Прада “, само че са твърдо уверени, че той гласоподава за Зелените и за либералите в Германия.
Либерална народна власт против властнически популизъм
Пред лицето на такова предизвикателство, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, съгласно мен новото немско държавно управление би трябвало да не забравя три условия.
Първо, когато става дума за либералните ценности, тази част от континента въобще не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите предпочитания на жителите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, в сравнение с в обезлюдените, селски райони на техните собствени страни. Второ, в случай че ХДС/ХСС не влязат в идващото немско държавно управление, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки държавен началник. Така разломът сред Изток и Запад ще започне да се привижда като разлом сред дясно и ляво, до момента в който в реалност става дума за конфликт сред демократичната народна власт и властническия популизъм.
И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат културните войни, изключително когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управнически жанр. Но демократичната съпротива на Изток е убедена, че може да постигне истинска политическа промяна единствено, в случай че се фокусира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-добрата възможна политика на Берлин пред лицето на антилибералния поврат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези страни да печелят избори.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ