Докато страхът парализира прокурорите, Гешев ще се чувства недосегаем
Броят им съвсем клони към нула, в случай че изключим обществено известния „ безконечен зложелател “ на статуквото в системата и несклоняем герой – следователят Бойко Атанасов. За дяволъка си, несъмнено заплаща обилно с непрекъснат тормоз - инспекции, дисциплинарни производства, закани за уволнения, санкции, изолираност, медийни офанзиви и каквото се сетите още.
Към несъгласните може да се причисли и напусналия прокурор Андрей Янкулов, който през 2019 година изненадващо за всички реши да съблече алената роба. „ Със смесени усеща на горест и облекчение през днешния ден подадох оставката си като прокурор. Решението беше мъчно, само че добре премислено и никога – емоционалноУспех на всички сътрудници! Повече от всичко се надявам да опровергаете моя скептицизъм за развиването на прокуратурата, като поръчител за върховенството на правото в България “, написа сбито той във Facebook, след което се включи в следствията против корупцията на АКФ.
Десетки прокурори, обаче могат да минат за така наречен прикрити бунтовници. Съвсем разбираемо се гневят се против безобразията в прокуратурата. Яростно, само че единствено на думи и то казани под сурдинка недоволстват както против поръчковите каузи, чиято цел е да се смачка някой неуместен човечец или бизнес, по този начин и против безпардонната протекция на властимащи и бизнесмени, които с делата си очеизвадно „ плачат “ да бъдат разследвани.
Тези прокурори също не могат да си намерят място от отвращение и споделят неволите, които са принудени да търпят, пред сътрудници, с които са „ от една порода “, публицисти, другари, даже политици. Но не намират и грам храброст да се опълчат намерено, да застанат с лицата и имената си, да назоват проблемите и да посочат техния корен. Казват, че това било еднакво да хвърлиш камък върху главата си и да се надяваш, че земното притегляне няма да подейства.
Един от сериозните бичове за непослушните редови прокурори е командироването. С претекста „ заради нужда “, каквато на процедура въобще не съществува, „ враговете “ се изпращат за дълго от огромния, в дребния град, само че и по опция на другия завършек на България. Така страда освен „ прегрешилия “, само че и неговото семейство и близки. Наказанието се приема съвсем за еднакво да те пратят каторга в Сибир. Така на „ безшумно и умерено “ място, осъденият държавен обвинител ще има задоволително време да премисли държанието си и да го синхронизира с „ партийната линия “.
Дисциплинарните производства и наказванията са друга изпитана и работеща форми за влияние по отношение на по-инатливите и вориглави глави в прокуратурата. Още по-демотивиращо е, когато едно дело, в случай че не се води по разпоредбите на тези от горната страна, просто ти го взимат и го дават на различен – дисциплиниран сътрудник. Или пък ти „ зачисляват “ за помощ обвинители, а теб тактично те изкарват от играта, пращайки те в „ девета глуха “. Целта на всички дисциплиниращи ограничения е да всяват боязън. Да сковават мозъците на подчинените на Гешев, че единствено с евдно тракване на пръста, кариерата, живота, ориста и фантазиите ти отиват по дяволите.
Днес всички сочат обвинител №1 Иван Гешев за основен провинен за дереджето на прокуратурата. И с право. Но зад него стои цяла войска от послушни административни ръководители на прокуратури, които незабавно щом им „ свирнат “, са подготвени освен да козируват, само че и да целуват. Именно посредством тях върхушката на прокуратурата държи в примка „ главата “ на всеки обвинител. Затова и по този начин бленуваната смяна не би могла да стане факт без техните оставки.
Факт е, че прокурорите обичат да се ослушват. Сверяват часовниците си най-много по дейностите на политиците и напълно предстоящо подхождат с съмнение към огромна част от обещанията им. Защото години наред са се нагледали на срамни подиуми, при които до момента в който представители на политическия и прокурорски хоризонт се плюят в ефир, „ на мрачно “ се договарят и прегръщат. Затова и на последната инспекция за сякаш инцидентното систематизиране на делата в прокуратурата, се гледа повече като на поредна бутафорна димка.
Прокурорите – бунтовници споделят, че чакат действителни дейности, а не оправдания на политиците, че тази или онази смяна в правосъдната власт щели да станат мъчно, че Гешев можел да се махне с „ клизма “, а Висш съдебен съвет надали не са си бетон. Категорични са, че незабавна смяна в Закона за правосъдната власт, а не политически препирни и заигравки в пленарна зала, ще отприщи вълната на огромните упования и ще разреши по този начин жадуваните промени в забатаченото ни правораздаване да се случат.
По всичко проличава, че Иван Гешев не се готви, а е подготвен за война с тези, които му желаят „ главата “. И най-вероятно до момента в който разполага с лостовете, с които всява боязън и държи в послушание подопечната си войска от прокурори, и косъм няма да падне от главата му. Затова от действителните дейности на новите политици против мафията, окупирала и държавното обвиняване зависи дали бунтовниците в прокуратурата ще намерят сили да вдигнат глава или ще продължат да си живеят в будна кома.
Невена Миткова
Към несъгласните може да се причисли и напусналия прокурор Андрей Янкулов, който през 2019 година изненадващо за всички реши да съблече алената роба. „ Със смесени усеща на горест и облекчение през днешния ден подадох оставката си като прокурор. Решението беше мъчно, само че добре премислено и никога – емоционалноУспех на всички сътрудници! Повече от всичко се надявам да опровергаете моя скептицизъм за развиването на прокуратурата, като поръчител за върховенството на правото в България “, написа сбито той във Facebook, след което се включи в следствията против корупцията на АКФ.
Десетки прокурори, обаче могат да минат за така наречен прикрити бунтовници. Съвсем разбираемо се гневят се против безобразията в прокуратурата. Яростно, само че единствено на думи и то казани под сурдинка недоволстват както против поръчковите каузи, чиято цел е да се смачка някой неуместен човечец или бизнес, по този начин и против безпардонната протекция на властимащи и бизнесмени, които с делата си очеизвадно „ плачат “ да бъдат разследвани.
Тези прокурори също не могат да си намерят място от отвращение и споделят неволите, които са принудени да търпят, пред сътрудници, с които са „ от една порода “, публицисти, другари, даже политици. Но не намират и грам храброст да се опълчат намерено, да застанат с лицата и имената си, да назоват проблемите и да посочат техния корен. Казват, че това било еднакво да хвърлиш камък върху главата си и да се надяваш, че земното притегляне няма да подейства.
Един от сериозните бичове за непослушните редови прокурори е командироването. С претекста „ заради нужда “, каквато на процедура въобще не съществува, „ враговете “ се изпращат за дълго от огромния, в дребния град, само че и по опция на другия завършек на България. Така страда освен „ прегрешилия “, само че и неговото семейство и близки. Наказанието се приема съвсем за еднакво да те пратят каторга в Сибир. Така на „ безшумно и умерено “ място, осъденият държавен обвинител ще има задоволително време да премисли държанието си и да го синхронизира с „ партийната линия “.
Дисциплинарните производства и наказванията са друга изпитана и работеща форми за влияние по отношение на по-инатливите и вориглави глави в прокуратурата. Още по-демотивиращо е, когато едно дело, в случай че не се води по разпоредбите на тези от горната страна, просто ти го взимат и го дават на различен – дисциплиниран сътрудник. Или пък ти „ зачисляват “ за помощ обвинители, а теб тактично те изкарват от играта, пращайки те в „ девета глуха “. Целта на всички дисциплиниращи ограничения е да всяват боязън. Да сковават мозъците на подчинените на Гешев, че единствено с евдно тракване на пръста, кариерата, живота, ориста и фантазиите ти отиват по дяволите.
Днес всички сочат обвинител №1 Иван Гешев за основен провинен за дереджето на прокуратурата. И с право. Но зад него стои цяла войска от послушни административни ръководители на прокуратури, които незабавно щом им „ свирнат “, са подготвени освен да козируват, само че и да целуват. Именно посредством тях върхушката на прокуратурата държи в примка „ главата “ на всеки обвинител. Затова и по този начин бленуваната смяна не би могла да стане факт без техните оставки.
Факт е, че прокурорите обичат да се ослушват. Сверяват часовниците си най-много по дейностите на политиците и напълно предстоящо подхождат с съмнение към огромна част от обещанията им. Защото години наред са се нагледали на срамни подиуми, при които до момента в който представители на политическия и прокурорски хоризонт се плюят в ефир, „ на мрачно “ се договарят и прегръщат. Затова и на последната инспекция за сякаш инцидентното систематизиране на делата в прокуратурата, се гледа повече като на поредна бутафорна димка.
Прокурорите – бунтовници споделят, че чакат действителни дейности, а не оправдания на политиците, че тази или онази смяна в правосъдната власт щели да станат мъчно, че Гешев можел да се махне с „ клизма “, а Висш съдебен съвет надали не са си бетон. Категорични са, че незабавна смяна в Закона за правосъдната власт, а не политически препирни и заигравки в пленарна зала, ще отприщи вълната на огромните упования и ще разреши по този начин жадуваните промени в забатаченото ни правораздаване да се случат.
По всичко проличава, че Иван Гешев не се готви, а е подготвен за война с тези, които му желаят „ главата “. И най-вероятно до момента в който разполага с лостовете, с които всява боязън и държи в послушание подопечната си войска от прокурори, и косъм няма да падне от главата му. Затова от действителните дейности на новите политици против мафията, окупирала и държавното обвиняване зависи дали бунтовниците в прокуратурата ще намерят сили да вдигнат глава или ще продължат да си живеят в будна кома.
Невена Миткова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ