Човечеството вече не произвежда щастливи хора, а само оптимисти ~ Гилбърт ЧЕСТЪРТЪН
Британският публицист, стихотворец, мъдрец и християнски мъдрец Гилбърт Кийт Честъртън е по-познат на читателите с буквите Г. К. Честъртън. Той е създател на 80 книги, няколкостотин стихотворения, към 200 разкази, 4000 есета и няколко пиеси, писани сред 1900 и 1936 година, само че известен остава най-вече с детективските си текстове с основен детектив католическият духовник отец Браун.
Наричат го „ принцът на парадокса “, а Джордж Бърнард Шоу, неговият „ отзивчив зложелател “, споделя за него: „ Той беше човек с голям талант “.
Психоанализата е изповед без помилван на греховете.
Никога не събаряйте една ограда преди да разберете повода за построяването й.
Много приказват че са смирени; гордите прекалено много наблюдават себе си.
Не е мъчно да разбере за какво легендата е заслужила повече почитание от историята. Легендата се твори от цялото село. Книгата е написана от уединен вманиачен.
Всички хора, които фактически имат вяра в себе си, се намират в лудница.
Луд – това е човек, който се е лишил от всичко, като се изключи разсъдъка.
Търпимостта е добродетел на хората без убеждения.
Пей, когато си благополучен и никога, когато си трагичен.
Мълчанието е нетърпим отговор.
На света няма такова разбиране като безинтересна тематика. Затова има такова разбиране като апатичен човек.
Всеки желае, да го осведомят почтено, независимо, достоверно и в цялостно сходство с неговите възгледи.
Фанатик - този, който възприема насериозно личното си мнение.
Когато човечеството към този момент не създава на света щастливи хора, то стартира да създава оптимисти.
Достигнал съм до извода, че оптимистът смята всички за положителни, с изключение на песимиста, а песимистът смята за неприятни всички, с изключение на себе си.
Убиецът убива индивида, самоубиецът – човечеството.
Лекомислието на нашето общество се демонстрира в това, че то от дълго време е не запомнило по какъв начин да се надсмива над себе си.
Без образованието ни грози заплахата да приемем образованите хора прекомерно на съществено.
Човек може да претендира за разум, само че да претендира за духовитост не може.
Едно нещо е да обичаш хората, напълно друго е да бъдеш човеколюбец.
Артистичен характер – това е кусур, от който страдат фенове.
Силата на всеки създател е в умеенето да укротява своята волност.
Изкуството - то е постоянно ограничаване. Смисълът на всяка картина е в нейната рамка.
Актьорите, неумеещи да играят, имат вяра в себе си; и банкрутират.
Да слушаш музика по време на ястие – обида за готвача и за цигуларя.
Добрият разказ споделя истината за своите герои, неприятният – за своя създател.
Роман, в който няма гибел, наподобява за мен разказ, в който няма живот.
Критиците подценяват мъдрия съвет да не се хвърлят камъни, в случай че живееш в оранжерия.
За да бъдеш задоволително интелигентен да докопаш всичките пари, би трябвало да си задоволително малоумен да ги искаш.
Бедните се бунтуват от време на време и единствено срещу неприятната власт; богатите – винаги и срещу всяка.
Честният дрипльо може от време на време да не помни за своята беднотия. Честният паралия в никакъв случай няма да не помни за своето благосъстояние.
Този, който желае всичко, не желае нищо.
Ние не сме толкоз великодушни, че да бъдем аскети.
Растяща нужда в мощния човек – неопровержим симптом на уязвимост.
На света няма думи, способни да изразят разликата сред самотност и дружба.
Насилието над човек – това не е принуждение, а бунт, тъй като всеки човек е крал.
Животът е прекомерно добър, че да му се наслаждаваш.
В упоението на успеха се не помнят неточности и пораждат крайности.
Съвременният град е недъгав не тъй като е град, а тъй като е джунгла...
Единственият минус на нашата народна власт е в това, че тя не търпи тъждество.
Демокрацията значат съвет на необразованите, аристокрацията – съвет на едва образованите.
Първата от най-демократичните доктрини се заключава в това, че всички хора са забавни.
За поета насладата от живота е причина за вярата, за святия -–те е плод.
Пътешествията развиват мозъка, в случай че в последна сметка у вас има подобен.
Интелектуалците се разделят на две категории: едните се покланят на интелекта, другите го употребяват.
Жената употребява интелигентността си, с цел да откри аргументи, подкрепящи интуицията й.
От очите към сърцето е положена пътека, която не минава през интелекта.
Самият разсъдък е въпрос на религия. Проява на религия е да се твърди, че мислите ни въобще имат някаква връзка с действителността.
Ако семената в посадени в черната пръст може да се трансфорат в толкоз красиви рози, в какво ли би могло да се трансформира сърцето на човек в дългия си път към звездите?
Истинският боец не се бие, тъй като ненавижда това, което е пред него, а тъй като обича това, което е зад него.
Много постоянно неприятните хора се управляват от положителни подбуди, само че още по-често е противоположното – добрите хора от неприятни подбуди.
От долината човек вижда нещата огромни, а от върха – дребни.
Цинизмът е сходен на сантименталността в този смисъл, че циничният разум е толкоз сензитивен, колкото и прочувствен.
Храброст: мощно предпочитание да се живее, приемайки формата на подготвеност да се почине.
Единственият късмет да се оцелее – да не се държиш на живота.
Начинът да обичаш нещо е да осъзнаваш, че можеш да го загубиш.
Приятелите те обичат, подобен какъвто си; дамата те обича и желае да направи от теб различен човек.
Нелепостта е симптом за достолепие.
Надменното опрощение – това е още едно огорчение.
Библията ни учи да обичаме съседите си, както и да обичаме враговете си, евентуално тъй като постоянно става въпрос за едни и същи хора.
Ако Господ не съществува, нямаше да има атеисти.
Снимки: commons.wikimedia.org, chesterton.org
