Британският бежанец: Между празниците
Британският емигрант: Между празниците
Драги сънародници – What’s up!
Тазседмичната ми история няма упоритостите да се съпоставя с новогодишно слово. It’s true, че ще е последната, която ще опиша за 2022г. и си заслужава да направя преглед на геройствата на мен Конан Дъфи и моето българо-английско (все по-българско и все по-малко английско) семейство през миналата година. Също по този начин да очертая светли проекти за обозримото бъдеще и всички дестинации из българските забележителности, които си давам обещание да посетим следващата година.
Само, че на кого е нужно това mate? Какво сме постигнали или не сме през предходната година, вие по този начин или другояче можете да четете тук всяка седмица. А, какво се каним да създадем you’re welcome да следите всеки идващ четвъртък. Затова през днешния ден, желая да ви опиша една дребна история за наше странствуване в тези вълшебен дни сред Коледа и Нова година, които аз персонално назовавам „ Черната дупка “.
Сигурно си забелязал mate, че тези дни „ сред празниците “ са най-бързо течащото време през годината. Тъй като за Коледа и Нова година има по няколко почивни дни, а сред тях според от интервала се отварят 2-3 естествени дни, тяхната орис е или да си ги извършите почивни или, в случай че не можете, да работите с махмурлук. В случай, че сте на работа по това време на годината, you know, нормално не можеш да се концентрираш на цялостни обороти, всеки гледа да се приготви за плануваните празници, старае се да избута небрежно времето в този къс интервал сред свинската пържола и съветската салата или пък по-лошо, в близост има някой Стефан, който няма по какъв начин да не уважиш и по този начин да си създадеш следващия мотив за перманентния пост-Christmas махмурлук.
On the other hand, множеството българи някак съумяваме да си вземем отпуск през дните сред Коледа и Нова година. И тогава цялата упоритост на неосъществени проекти през отиващата си година се концентрира в това пъклен малко време. Всички задания, които не си съумял да свършиш до момента, всички другари, с които си отлагал да се видиш, всички места, на които си се канел да отидеш, цялото ястие останало от коледната софра и може да се скапе – всичко това е отредено за дните сред празниците.
И те of course, в никакъв случай не са задоволителни. Не знам за вас, само че при нас, нормално в дните сред празниците съвсем нищо не съумяваме да свършим. Мен персонално ме обзема онази заспалост на безвремието, в което попадаш, когато не си сигурен кой ден е през днешния ден. Ако през цялата година знаеш чудесно, че през днешния ден for example е четвъртък и на следващия ден е петък, а след това предстоят два почивни дни, то в коледната седмица внезапно започваш да разсъждаваш в дати. Ето, да вземем за пример номерът беше да избутаме до 23-ти, когато е последният работен ден. После се събуждаш на идната заран и знаеш, че е Бъдни вечер, ще се наложи да опаковаш скрито подаръците и да си скриеш още по-тайно парче луканка, с цел да издържиш някак си постната празнична вечеря. На идващия ден с натежала глава от пиенето на ракия на гладно е време за замяна на дарове, ястие на пържоли, сарми, вино, по-хубавата ракия дето всички я пазят тъкмо за празника. После е някакъв различен ден, в който си станал късно, по-късно имаш да доизяждаш сармите, да посетиш някоя дълго отлагана баба, която а разлика от теб и децата ти, се готви за този миг от месеци с деликатно готови лакомства и свити петолевки „ за децата “ (в това число и ти) в джобовете.
И до момента в който се завъртиш, пристигнало време за гладене на ризи, депозиране на пиратки и бъркане на съветска салата, тъй като без да се усетиш е пристигнала новогодишната нощ. Ред е на приличното уиски купено прозорливо на промоция, шампанското дето ще го разлееш половината под носа на следващия президент мрънкащ: „ Драги сънародници, изминалата… “, още по-старателно защитаваната ракия за най-специални случаи и патетичните обещания, които скрито си даваш всяка година, до момента в който гледаш зарята. Как следващата година ще свалиш няколко кг, ще отделяш повече време за децата, ще спреш да се ядосваш за нелепости, ще казваш на половинката по-често, че я обичаш и най-накрая ще ремонтираш покрива на къщата на благата баба с петолевките.
Естествено, всичко това се слива във водовъртежа на дунавското хоро, изстинала баница, от която постоянно се надяваш на паричката, само че постоянно ти се пада „ бебе “ или „ нова кола “, появилото се отнякъде алено вино в чашата ти цялостна с кока-кола, безчет обятия, пеене с цялостно гърло на песни, които единствено ти и връстниците ти сте чували и неразбираемо по какъв начин към момента помните наизуст.
На идващия ден – махмурлук, баница с съветска салата за закуска и след това отново на работа.
Така mate, до момента в който се усетим многото свободни дни сред празниците изтекли като фуга сред жълтите павета, която сякаш е с гаранция 10 години, а изчезва окончателно след първия дъжд.
Нито дилемите са свършени, нито отлаганите срещи с другари са направени, нито пътуванията осъществени, нито даже сериала, които си заречен да приключиш до края на годината е доизгледан. Даже не си сигурен какво си правил през последната седмица, само че пък знаеш, че не си си прекарал зле.
Също по този начин би трябвало да знаеш, че не трябва да си правиш проекти за тези дни сред празниците. Някой умен човек е споделил: „ Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за проектите си “. Нямам концепция кой го е споделил, несъмнено са китайците. Забелязал съм, че когато не знаем на от кое място произлиза някоя мъдрост, имаме податливост да я припишем на китайците.
Дали са китайци или не, хората, които са го споделили са прави especially за интервала сред Коледа и Нова година. Ето, аз да вземем за пример започнах да пиша този текст с концепцията да ви опиша за нашето пътешестване сред празниците. Тъй като прекарахме тези вълшебен дни във Великотърновския район, планирахме да посетим дестинации в близост, на които не сме били до момента. Като да вземем за пример, Шумен, Свищов, Ловеч, Никополис пъкъл Иструм, Беленския мост, Хотнишките водопади, разкопките на Трапезица, крепостта Раховец. Нищо от това не се случи of course.
Посетихме рок бар във Велико Търново, пихме ракия от буркан, гледахме „ Звук и светлина “, изядох безчет сарми, baby Ева си сцепи веждата на врата от курник, а Додо се срещна с някогашни съученички – всичките напълняли през последните години. Беше ужасно, въпреки и по никакъв начин да не се вписа в нашите проекти.
Well, успяхме въпреки всичко да посетим 1-2 забавни места, които си костват да им посветиш пътепис, само че ето проектът ми да ви ги споделя в този момент се провали, тъй като текстът стана прекомерно дълъг, а на мен към този момент ми дават напън да се обличам, тъй като би трябвало да отидем до някакъв вълшебник от близкото село, който правел най-уникалната туршия и в този момент е последният миг да се запасим за новогодишната нощ.
И в последна сметка отново се получи, че написах нещо като новогодишно слово цялостно с неосъществени проекти и обещания за идната година. Но, по този начин е сред празниците mate, няма смисъл да се напрягаме. Аз историите, които съм ги намислил ще ви ги опиша следващата година. Обещавам! А, вие, вместо да се кьорите пред екрана помислете дали няма някоя баба, която да ви е изпържила кюфтета, да ви е подготвила по една петолевка, която да стиска в джоба и да ви чака да я посетите.
Cheers!
Драги сънародници – What’s up!
Тазседмичната ми история няма упоритостите да се съпоставя с новогодишно слово. It’s true, че ще е последната, която ще опиша за 2022г. и си заслужава да направя преглед на геройствата на мен Конан Дъфи и моето българо-английско (все по-българско и все по-малко английско) семейство през миналата година. Също по този начин да очертая светли проекти за обозримото бъдеще и всички дестинации из българските забележителности, които си давам обещание да посетим следващата година.
Само, че на кого е нужно това mate? Какво сме постигнали или не сме през предходната година, вие по този начин или другояче можете да четете тук всяка седмица. А, какво се каним да създадем you’re welcome да следите всеки идващ четвъртък. Затова през днешния ден, желая да ви опиша една дребна история за наше странствуване в тези вълшебен дни сред Коледа и Нова година, които аз персонално назовавам „ Черната дупка “.
Сигурно си забелязал mate, че тези дни „ сред празниците “ са най-бързо течащото време през годината. Тъй като за Коледа и Нова година има по няколко почивни дни, а сред тях според от интервала се отварят 2-3 естествени дни, тяхната орис е или да си ги извършите почивни или, в случай че не можете, да работите с махмурлук. В случай, че сте на работа по това време на годината, you know, нормално не можеш да се концентрираш на цялостни обороти, всеки гледа да се приготви за плануваните празници, старае се да избута небрежно времето в този къс интервал сред свинската пържола и съветската салата или пък по-лошо, в близост има някой Стефан, който няма по какъв начин да не уважиш и по този начин да си създадеш следващия мотив за перманентния пост-Christmas махмурлук.
On the other hand, множеството българи някак съумяваме да си вземем отпуск през дните сред Коледа и Нова година. И тогава цялата упоритост на неосъществени проекти през отиващата си година се концентрира в това пъклен малко време. Всички задания, които не си съумял да свършиш до момента, всички другари, с които си отлагал да се видиш, всички места, на които си се канел да отидеш, цялото ястие останало от коледната софра и може да се скапе – всичко това е отредено за дните сред празниците.
И те of course, в никакъв случай не са задоволителни. Не знам за вас, само че при нас, нормално в дните сред празниците съвсем нищо не съумяваме да свършим. Мен персонално ме обзема онази заспалост на безвремието, в което попадаш, когато не си сигурен кой ден е през днешния ден. Ако през цялата година знаеш чудесно, че през днешния ден for example е четвъртък и на следващия ден е петък, а след това предстоят два почивни дни, то в коледната седмица внезапно започваш да разсъждаваш в дати. Ето, да вземем за пример номерът беше да избутаме до 23-ти, когато е последният работен ден. После се събуждаш на идната заран и знаеш, че е Бъдни вечер, ще се наложи да опаковаш скрито подаръците и да си скриеш още по-тайно парче луканка, с цел да издържиш някак си постната празнична вечеря. На идващия ден с натежала глава от пиенето на ракия на гладно е време за замяна на дарове, ястие на пържоли, сарми, вино, по-хубавата ракия дето всички я пазят тъкмо за празника. После е някакъв различен ден, в който си станал късно, по-късно имаш да доизяждаш сармите, да посетиш някоя дълго отлагана баба, която а разлика от теб и децата ти, се готви за този миг от месеци с деликатно готови лакомства и свити петолевки „ за децата “ (в това число и ти) в джобовете.
И до момента в който се завъртиш, пристигнало време за гладене на ризи, депозиране на пиратки и бъркане на съветска салата, тъй като без да се усетиш е пристигнала новогодишната нощ. Ред е на приличното уиски купено прозорливо на промоция, шампанското дето ще го разлееш половината под носа на следващия президент мрънкащ: „ Драги сънародници, изминалата… “, още по-старателно защитаваната ракия за най-специални случаи и патетичните обещания, които скрито си даваш всяка година, до момента в който гледаш зарята. Как следващата година ще свалиш няколко кг, ще отделяш повече време за децата, ще спреш да се ядосваш за нелепости, ще казваш на половинката по-често, че я обичаш и най-накрая ще ремонтираш покрива на къщата на благата баба с петолевките.
Естествено, всичко това се слива във водовъртежа на дунавското хоро, изстинала баница, от която постоянно се надяваш на паричката, само че постоянно ти се пада „ бебе “ или „ нова кола “, появилото се отнякъде алено вино в чашата ти цялостна с кока-кола, безчет обятия, пеене с цялостно гърло на песни, които единствено ти и връстниците ти сте чували и неразбираемо по какъв начин към момента помните наизуст.
На идващия ден – махмурлук, баница с съветска салата за закуска и след това отново на работа.
Така mate, до момента в който се усетим многото свободни дни сред празниците изтекли като фуга сред жълтите павета, която сякаш е с гаранция 10 години, а изчезва окончателно след първия дъжд.
Нито дилемите са свършени, нито отлаганите срещи с другари са направени, нито пътуванията осъществени, нито даже сериала, които си заречен да приключиш до края на годината е доизгледан. Даже не си сигурен какво си правил през последната седмица, само че пък знаеш, че не си си прекарал зле.
Също по този начин би трябвало да знаеш, че не трябва да си правиш проекти за тези дни сред празниците. Някой умен човек е споделил: „ Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за проектите си “. Нямам концепция кой го е споделил, несъмнено са китайците. Забелязал съм, че когато не знаем на от кое място произлиза някоя мъдрост, имаме податливост да я припишем на китайците.
Дали са китайци или не, хората, които са го споделили са прави especially за интервала сред Коледа и Нова година. Ето, аз да вземем за пример започнах да пиша този текст с концепцията да ви опиша за нашето пътешестване сред празниците. Тъй като прекарахме тези вълшебен дни във Великотърновския район, планирахме да посетим дестинации в близост, на които не сме били до момента. Като да вземем за пример, Шумен, Свищов, Ловеч, Никополис пъкъл Иструм, Беленския мост, Хотнишките водопади, разкопките на Трапезица, крепостта Раховец. Нищо от това не се случи of course.
Посетихме рок бар във Велико Търново, пихме ракия от буркан, гледахме „ Звук и светлина “, изядох безчет сарми, baby Ева си сцепи веждата на врата от курник, а Додо се срещна с някогашни съученички – всичките напълняли през последните години. Беше ужасно, въпреки и по никакъв начин да не се вписа в нашите проекти.
Well, успяхме въпреки всичко да посетим 1-2 забавни места, които си костват да им посветиш пътепис, само че ето проектът ми да ви ги споделя в този момент се провали, тъй като текстът стана прекомерно дълъг, а на мен към този момент ми дават напън да се обличам, тъй като би трябвало да отидем до някакъв вълшебник от близкото село, който правел най-уникалната туршия и в този момент е последният миг да се запасим за новогодишната нощ.
И в последна сметка отново се получи, че написах нещо като новогодишно слово цялостно с неосъществени проекти и обещания за идната година. Но, по този начин е сред празниците mate, няма смисъл да се напрягаме. Аз историите, които съм ги намислил ще ви ги опиша следващата година. Обещавам! А, вие, вместо да се кьорите пред екрана помислете дали няма някоя баба, която да ви е изпържила кюфтета, да ви е подготвила по една петолевка, която да стиска в джоба и да ви чака да я посетите.
Cheers!
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ