Британецът Скот Ламбоурн, който от 15 години живее в пловдивското

Британецът Скот Ламбоурн, който от 15 години живее в пловдивското село Куртово Конаре, прави здравословна лютеница. Той не пържи доматите, както вършат останалите майстори на родната вкусотия, а поставя олиото най-сетне. Тогава, когато доматеното пюре към този момент е извряло. Или както самият той споделя – „ когато стане на вулкан ”. Не прекалява и със солта, тъй като споделя, че не е здравословно. И лютеницата му става вкусна. Най-вкусната от тазгодишните участници в състезанието в обичайния фестивал в село Куртово Конаре. Затова и журито безапелационно присъди най-високото отличие „ Цар на лютеницата ” точно на Скот от Брайтън, написа „ Телеграф ”. Самият Скот е толкоз горделив, че е отличен с купата „ Цар на лютеницата ” на тазгодишния Фестивал на домата, чушката и обичайните храни в село Куртово Конаре, че е поставил в рамка публикацията от награждаването му.

Показва и дипломата си, на която обаче вместо „ Цар ”, съществителното име е в женски жанр. Причината е, че никой, но безусловно никой от селото не е предполагал, че тази година мъж ще грабне високото отличие. И в случай че някой не има вяра, че точно Скот прави самичък лютеницата си, а и останалите артикули, които излага всяка сряда вечерта на фермерския базар в Пловдив, то англичанинът от Куртово Конаре е подготвен да показва „ онлайн ”. Наред с това той изяснява в детайли кой артикул по какъв начин се подготвя и по кое време тъкмо се поставя в тавата, тъй че лютеницата да бъде по този начин вкусна, питателна и здравословна, че човек да изиска да намаже втора и трета, че и четвърта филия.

„ Аз пробвам. Опитвам всичко, което подготвям. И в случай че на мен ми хареса, значи и на хората ще се хареса. Трябва да е вкусно ”, споделя Скот на български език, който смесва постоянно с британски думи. За българския език споделя, че го е научил от приятелите си съселяни. Но пък с изключение на, че приказва, може да чете и да написа на български. „ Малко постепенно чета, само че мога. Познавам буквите ви, само че чета постепенно ”, изяснява той. Дали му е било мъчно да научи езика? Отговорът е „ не ”. А обяснението, че унгарският език е по-труден от българския. И незабавно споделя изречение на маджарски, което превежда мигновено на нашенското „ Наздраве ”. Признава обаче, че не се е влюбил незабавно в село Куртово Конаре и в близкия град Пловдив. Всичко почнало през 2002г., когато негов другар, който е на половина българин, му предложил да посетят селото.

Скот в началото отказал. Заявил, че избира да отиде примерно в Испания на отмора, не в България. Не знаел нищо за страната ни. В последна сметка приятелят му съумял да го убеди и го завел в Куртово Конаре, където имал парцел. Скот се поинтересувал от цените на парцелите у нас, тъй като пестял за жилище във Англия. За там, споделя той, цените на парцелите са доста високи. Бил пресметнал, че ще му трябват 200 000 – 250 000 паунда, с цел да си купи апартамент. Пестял и макар че имал хубава работа в застрахователна компания, щели да му трябват доста години, с цел да успее. Когато му споделили, че в Куртово Конаре къща с двор вървяла за към 20-30 000 лв., Скот мълчалив. Решил да влага част от парите си. Закупил къща, която била за цялостен ремонт и била на голи стени. Бил в България шест седмици, след което се върнал в родината си.

Две години по-късно от компанията му го съкратили, тъй като настанали всеобщи банкрути поради финансовата рецесия. Скот останал без работа и се върнал в България и се открил в Куртово Конаре. Решил да направи ремонт на закупената къща. Прекарали нови ел. и ВиК съоръжения, нови прозорци, обзавеждане. Планираният за 6 месеца ремонт станал чак след година. В това време Скот се прибирал във Англия, само че отскачал и до България за по 3-4 дни да наглежда ремонта и да оправя документите си. Шофирал на всички места самичък, тъй като по този начин можел да оглежда повече места. Правел си екскурзии до Смолян, до Батак, до Старинен Пловдив, с цел да опознае страната и това, което видял, му харесало. „ Аз обичам Пловдив. От тепето се разкрива страхотна гледка. Имам доста фотоси отвред ”, споделя Скот. След като ремонтирал парцела, в началото почнал да прави бизнес с гъби. Направил си гъбарник и вложил пъклен доста пари, с цел да създаде качествени гъби. Казва, че поддържал температура от 16 градуса в гъбарника и зиме, и лятно време, което също му коствало доста пари. Фалирал. И то не тъй като не можел да се оправи, а тъй като не съумял да пребори конкуренцията с доста по-евтините вносни гъби, в това число и от Китай. Опитал се още веднъж да се върне във Англия, само че се отказал и решил да продължи живота си в Куртово Конаре. А за това, че някои медии са го писали, че е IT експерт, споделя, че са сбъркали. Програмирането, софтуерът, са му занимание, по този начин както му е занимание и готвенето. Признава, че скрито в себе си постоянно е желал да бъде готвач и по тази причина сега е благополучен, че може да прави лютеница. И освен. От щанда му на фермерския базар в Пловдив може да се купи персонално приготвено от Скот пикантно доматено пюре. Наред с това той влага в своите предписания и интернационална кулинария, каквото е наличието на част от бурканчетата му с индийското чътни. Чътнито на Скот е направено от карамелизиран лук и ябълка, а има и тип със слива и домат. В друго бурканче има аспержи и дресинг за салата. В третото е точно неговата кралица лютеница, кръстена от Скот „ гладка лютеница ”. А е гладка, тъй като е ситно смляна.

Не изключително драговолно Скот издава „ тайната ” си рецепта на вкусната си лютеница, която прави от 2 години. Казва, че всички артикули би трябвало да са доста добре измити и че ги бели от люспите. Така е и с доматите. Обелва ги, нарязва ги, смила ги и чак тогава ги поставя на газовия котлон, където ги държи, до момента в който водата не изври от тях. Непрекъснато се бърка, споделя Скот. Олио при пърженето не поставя. През първия ден от подготовката опича чушките и патладжаните и ги поставя в хладилника да се охладят. Обелва ги деликатно и също ги мели, след което също ги „ вари ” на котлона. Доматеното пюре и останалата част се смесват и се поставят на котлона, като се бъркат непрестанно. Лютеницата се овкусява със сол, кимион и малко захар. Продуктът е подготвен тогава, когато при бъркането дървената лъжица оставя в тавата диря, от която се вижда дъното. Всички артикули, които след това готви, си ги създава самичък. Има към 30 декара земя край селото, от които обработва към 5 декара. „ Това е моят живот в този момент. Тук. България прави нещо хубаво за мен сега и аз желая да направя нещо хубаво за България. Тук върша бизнес и с налозите си оказвам помощ на България. Щастлив съм, тъй като тук върша това, което обичам. Готвя. Бизнесът ми се развива добре. Пловдив е доста хубав град. Обичам България ”, е безапелационен Скот от село Куртово Конаре.