Брекзит - неясен, колкото и преди
Брекзит - неразбираем, колкото и преди
След 62 дни петата най-голяма стопанска система в света би трябвало да напусне най-големия търговски блок на планетата. Но тъкмо в този миг никой няма и бегла визия по какъв начин тъкмо ще се случи това.
Ето за какво някои хора във Англия се презапасяват с храна, до момента в който други трансферират бизнеси за милиарди долари в страни като Сингапур. Следващата седмица може би най-сетне ще получим някаква изясненост по въпроса какви тъкмо са вариантите на Лондон за Брекзит.
След като не съумя да получи поддръжка в Народното събрание за договорката си за Брекзит преди две седмици, английският министър председател Тереза Мей ще показа своя „ План Б “ пред Камарата на общините. Британските депутати ще гласоподават и ще внесат ремонти в документа. Ако всичко мине добре, това ще даде на премиера опция да покаже на Европейски Съюз документ, като доказателство, че договорката ще получи поддръжката на болшинството в Народното събрание.
Въпреки това, даже всичко да премине безпрепятствено, тази изясненост ще се отнася единствено за Англия. За това какво ще решат да създадат европейците можем единствено да гадаем и Брекзит ще си остане все по този начин неразбираем, колкото и преди.
Най-важната корекция в проекта на Мей е предлагането – в случай че министър председателят не успее да прокара договорката в Народното събрание до 26 февруари, то Англия да изиска удължение на член 50 от Лисабонския контракт – механизмът, с който страната напуща Европейски Съюз. Така че Брекзит може да се проточи даже още по-дълго от предстоящото.
Как за Бога се стигна до сходна обстановка? В очакване на още една решителна седмица на Брекзит драма, към момента е неясно по какъв начин едни от най-изтъкнатите мозъци в Лондон, Брюксел и в целия Стар континент не съумяха да реализират задоволително решение най-малко в кратковременен проект.
Част от казуса се състои в това какъв брой разединено е Обединеното кралство като нация по въпроса за Брекзит. Да се обвържат с някаква твърда позиция е огромен политически проблем и за държавното управление, и за опозицията.
Да се обвържеш с нещо, което наподобява мекушаво – рискуваш да загубиш доверието на искащите Брекзит и да пренебрегнеш „ волята на народа “. Ако приказваш за „ чисто овакантяване “ – рискуваш да бутнеш стопанската система от скалата в пропастта и да тласнеш страната към незнайното. И двете благоприятни условия са същинско ликвидиране за електората и на двете партии.
Ето за какво Англия претърпява политиката на „ липса на каквато и да било политика “ през по-голямата част от последните две години. Резултатът от по този начин наречения метод „ спри добродушно и те може би няма да виждат “ докара до това, че и двете партии започнаха да ритат бурето надолу по улицата още веднъж и още веднъж. Нещо по-лошо- сътвори се политически вакуум, който не разрешава на гласоподавателите да проектират най-хубавите (или най-лошите) си упования върху нито една партия или даже персона.
Ето и образец от парламентарните избори през 2017 година. Опозиционната Лейбъристка партия на Джереми Корбин се яви на изборите с политика за Брекзит, която най-меко казано можеше да бъде избрана като „ объркваща “.
Но тя свърши работа и направи по този начин, че лейбъристите да наподобяват на гласоподавателите като анти-Брекзит партия, до момента в който към момента публично са ангажирани с напускането на Европейски Съюз. В резултат партията притегли много по-голям дял от вота в сравнение с очакваше, което коства на Мей част от нужното й болшинство.
След като й лишиха желязната хватка над Уестминстър, Мей беше принудена са се обърне към Северно ирландската демократична юнионистка партия поддръжка. Именно това я накара да изостави неразбираемото „ Брекзит значи Брекзит “ и да стартира да прави сложни взаимни отстъпки по въпроси като правата на жителите, договорката по развода и ирландската граница.
Вместо незабавно да обясни на партията и на обществото, че реализирането на Брекзит ще бъде много по-трудно от говоренето за него, тя разреши алените линии на Англия леко да поизбледнеят за прочут интервал от време – малко под две години. Настроението взе да се усъвършенства с времето, откакто стана ясно, че екипът на Мей и Европейски Съюз може да договорят договорка, която да е допустима и за двете страни.
Но Мей оповестяваше обществено прекомерно малко от детайлите по договарянията и остави Народното събрание да гадае. Всичко, което се знаеше беше това, че нейното виждане за Брекзит значи овакантяване по едно и също време на Митническия съюз и на Единния пазар и че няма да има граница сред Ирландия и Северна Ирландия.
Проблемът в тази обстановка е, че всеки с малко мозък в главата си може да забележи дребната пречка. Без огромна неистина, тези три обещания са несъвместими. А точно тази неистина се стори много неприятна за огромна част от английските депутати.
Това даде на лейбъристите опцията да предложат конкурентна политика. Вместо това те показаха своите „ Шест теста за Брекзит договорка “, в които нямаше огромна действителна стойност и които даже Корбин не можа да изясни на политическия редактор на Би Би Си Лаура Кюнсбърг.
„ Липсва каквото и да било водачество за Брекзит – преди и след референдума “, съобщи Гавин Шукер, някогашен министър в сянка, който подаде оставка в символ на противоречие с водачеството на Корбин.
Политиката на лейбъристите за Брекзит припомня за обстановката с котката на Шрьодингер и продължава и до през днешния ден. Едва през предходната седмица заместникът на Корбин – Джон МакДонъл, запя друга ария от водача си, по въпроса за това дали би трябвало или не партията да поддържа провеждането на втори референдум. Това евентуално е най-големият проблем в Лейбъристката партия.
„ Парламентът би трябвало да стартира да взема решения или най-малко да реализира единодушие за процеса, по който ще вземаме тези решения “, съобщи Чука Умунна, авторитетен народен представител от лейбъристите и очевиден покровител на Европейски Съюз. „ Не може да продължаваме да ритаме политическото буре надолу по улицата. Ясно беше обещано да се разбере тази седмица, че втори референдум няма да успее без поддръжката на Джереми Корбин и управлението на Лейбъристката партия. Ако Народното събрание не реализира консенсус, което е прекомерно евентуално, би трябвало да се обърнем по въпроса към народа “.
Защо Корбин не би подкрепил втори референдум? Той е вперил взор към по-лъскава премия – да провокира избори и да отнеме властта от Консервативната партия. Източник от неговата партия изясни по-рано тази седмица, че алтернативата на лейбъристите е тази: без значение какъв брой членове на партията поддържат втори референдум, доста от гласоподавателите им, от които се нуждаят, с цел да завоюват възможни избори и да вземат държавното управление, живеят в региони, подкрепящи Брекзит. Стратегията на Корбин е да успее да удовлетвори и последователите и съперниците на Брекзит, което го слага в позиция да язди два коня в две разнообразни направления.
Вероятността Англия да изиска публично удължение на периода на член 50 с три месеца наподобява все по-голяма. Както по-рано изясни източник от средите на лейбъристите: “заформя се консенсус по въпроса за удължение на действието на член 50, само че това към момента е като да риташ бурето надолу по улицата. Но въпреки всичко ще предотврати излизането на Лондон от Европейски Съюз без договорка “. /БГНЕС
-------------------------------------------------
Анализ на Люк МакГий от Си Ен Ен
След 62 дни петата най-голяма стопанска система в света би трябвало да напусне най-големия търговски блок на планетата. Но тъкмо в този миг никой няма и бегла визия по какъв начин тъкмо ще се случи това.
Ето за какво някои хора във Англия се презапасяват с храна, до момента в който други трансферират бизнеси за милиарди долари в страни като Сингапур. Следващата седмица може би най-сетне ще получим някаква изясненост по въпроса какви тъкмо са вариантите на Лондон за Брекзит.
След като не съумя да получи поддръжка в Народното събрание за договорката си за Брекзит преди две седмици, английският министър председател Тереза Мей ще показа своя „ План Б “ пред Камарата на общините. Британските депутати ще гласоподават и ще внесат ремонти в документа. Ако всичко мине добре, това ще даде на премиера опция да покаже на Европейски Съюз документ, като доказателство, че договорката ще получи поддръжката на болшинството в Народното събрание.
Въпреки това, даже всичко да премине безпрепятствено, тази изясненост ще се отнася единствено за Англия. За това какво ще решат да създадат европейците можем единствено да гадаем и Брекзит ще си остане все по този начин неразбираем, колкото и преди.
Най-важната корекция в проекта на Мей е предлагането – в случай че министър председателят не успее да прокара договорката в Народното събрание до 26 февруари, то Англия да изиска удължение на член 50 от Лисабонския контракт – механизмът, с който страната напуща Европейски Съюз. Така че Брекзит може да се проточи даже още по-дълго от предстоящото.
Как за Бога се стигна до сходна обстановка? В очакване на още една решителна седмица на Брекзит драма, към момента е неясно по какъв начин едни от най-изтъкнатите мозъци в Лондон, Брюксел и в целия Стар континент не съумяха да реализират задоволително решение най-малко в кратковременен проект.
Част от казуса се състои в това какъв брой разединено е Обединеното кралство като нация по въпроса за Брекзит. Да се обвържат с някаква твърда позиция е огромен политически проблем и за държавното управление, и за опозицията.
Да се обвържеш с нещо, което наподобява мекушаво – рискуваш да загубиш доверието на искащите Брекзит и да пренебрегнеш „ волята на народа “. Ако приказваш за „ чисто овакантяване “ – рискуваш да бутнеш стопанската система от скалата в пропастта и да тласнеш страната към незнайното. И двете благоприятни условия са същинско ликвидиране за електората и на двете партии.
Ето за какво Англия претърпява политиката на „ липса на каквато и да било политика “ през по-голямата част от последните две години. Резултатът от по този начин наречения метод „ спри добродушно и те може би няма да виждат “ докара до това, че и двете партии започнаха да ритат бурето надолу по улицата още веднъж и още веднъж. Нещо по-лошо- сътвори се политически вакуум, който не разрешава на гласоподавателите да проектират най-хубавите (или най-лошите) си упования върху нито една партия или даже персона.
Ето и образец от парламентарните избори през 2017 година. Опозиционната Лейбъристка партия на Джереми Корбин се яви на изборите с политика за Брекзит, която най-меко казано можеше да бъде избрана като „ объркваща “.
Но тя свърши работа и направи по този начин, че лейбъристите да наподобяват на гласоподавателите като анти-Брекзит партия, до момента в който към момента публично са ангажирани с напускането на Европейски Съюз. В резултат партията притегли много по-голям дял от вота в сравнение с очакваше, което коства на Мей част от нужното й болшинство.
След като й лишиха желязната хватка над Уестминстър, Мей беше принудена са се обърне към Северно ирландската демократична юнионистка партия поддръжка. Именно това я накара да изостави неразбираемото „ Брекзит значи Брекзит “ и да стартира да прави сложни взаимни отстъпки по въпроси като правата на жителите, договорката по развода и ирландската граница.
Вместо незабавно да обясни на партията и на обществото, че реализирането на Брекзит ще бъде много по-трудно от говоренето за него, тя разреши алените линии на Англия леко да поизбледнеят за прочут интервал от време – малко под две години. Настроението взе да се усъвършенства с времето, откакто стана ясно, че екипът на Мей и Европейски Съюз може да договорят договорка, която да е допустима и за двете страни.
Но Мей оповестяваше обществено прекомерно малко от детайлите по договарянията и остави Народното събрание да гадае. Всичко, което се знаеше беше това, че нейното виждане за Брекзит значи овакантяване по едно и също време на Митническия съюз и на Единния пазар и че няма да има граница сред Ирландия и Северна Ирландия.
Проблемът в тази обстановка е, че всеки с малко мозък в главата си може да забележи дребната пречка. Без огромна неистина, тези три обещания са несъвместими. А точно тази неистина се стори много неприятна за огромна част от английските депутати.
Това даде на лейбъристите опцията да предложат конкурентна политика. Вместо това те показаха своите „ Шест теста за Брекзит договорка “, в които нямаше огромна действителна стойност и които даже Корбин не можа да изясни на политическия редактор на Би Би Си Лаура Кюнсбърг.
„ Липсва каквото и да било водачество за Брекзит – преди и след референдума “, съобщи Гавин Шукер, някогашен министър в сянка, който подаде оставка в символ на противоречие с водачеството на Корбин.
Политиката на лейбъристите за Брекзит припомня за обстановката с котката на Шрьодингер и продължава и до през днешния ден. Едва през предходната седмица заместникът на Корбин – Джон МакДонъл, запя друга ария от водача си, по въпроса за това дали би трябвало или не партията да поддържа провеждането на втори референдум. Това евентуално е най-големият проблем в Лейбъристката партия.
„ Парламентът би трябвало да стартира да взема решения или най-малко да реализира единодушие за процеса, по който ще вземаме тези решения “, съобщи Чука Умунна, авторитетен народен представител от лейбъристите и очевиден покровител на Европейски Съюз. „ Не може да продължаваме да ритаме политическото буре надолу по улицата. Ясно беше обещано да се разбере тази седмица, че втори референдум няма да успее без поддръжката на Джереми Корбин и управлението на Лейбъристката партия. Ако Народното събрание не реализира консенсус, което е прекомерно евентуално, би трябвало да се обърнем по въпроса към народа “.
Защо Корбин не би подкрепил втори референдум? Той е вперил взор към по-лъскава премия – да провокира избори и да отнеме властта от Консервативната партия. Източник от неговата партия изясни по-рано тази седмица, че алтернативата на лейбъристите е тази: без значение какъв брой членове на партията поддържат втори референдум, доста от гласоподавателите им, от които се нуждаят, с цел да завоюват възможни избори и да вземат държавното управление, живеят в региони, подкрепящи Брекзит. Стратегията на Корбин е да успее да удовлетвори и последователите и съперниците на Брекзит, което го слага в позиция да язди два коня в две разнообразни направления.
Вероятността Англия да изиска публично удължение на периода на член 50 с три месеца наподобява все по-голяма. Както по-рано изясни източник от средите на лейбъристите: “заформя се консенсус по въпроса за удължение на действието на член 50, само че това към момента е като да риташ бурето надолу по улицата. Но въпреки всичко ще предотврати излизането на Лондон от Европейски Съюз без договорка “. /БГНЕС
-------------------------------------------------
Анализ на Люк МакГий от Си Ен Ен
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ