Даниел Моралес пред Betenemy: Бруно Акрапович бързо си спечели уважение и респект в съблекалнята на ЦСКА
Бразилецът Даниел Моралес е играл в България за Нефтохимик, Черно море, ЦСКА и Спартак (Варна). От 2016 година е треньор в ЦСКА-София. Извежда юношите до 19 години до купата на България, а след това непроменяемо е в мъжкия внушителен тим на клуба.
Бил е пет пъти асистент на мъжете – два пъти на Стамен Белчев и по един път на Любо Пенев, Люпко Петрович и в този момент на Бруно Акрапович.
Тази есен Моралес за първи път беше и старши треньор на „ червените” и интернационалният му дебют като подобен бе сполучлив – 0:0 против италианския гранд Рома. След това той изведе ЦСКА и при 0:3 против Йънг бойс в Швейцария, а в нашия хайлайф под неговото управление отборът победи Царско село с 1:0 вкъщи и Монтана с 2:1 като посетител.
Даниел Моралес даде изявление за Betenemy, в което показва мнение дали чужденците у нас пречат на развиването на родните гении и по какъв начин българските футболисти могат да оказват помощ на националния тим да излезе от блатото на посредствеността.
- Г-н Моралес, в действителност ли чужденците, които към този момент са доста в нашето състезание, стопират развиването на надарените българи?
- Не мога да приема сходна теза. Вие мислите ли, че в случай че един футболист има качества, треньорът ще се лиши от неговите услуги? Без значение дали играчът е на 18, 20 или 22 години. Няма естествен треньор, който да тръгне против футбола и клуба си.
- Но е реалност, че доста клубове у нас разчитат на повече чужденци като титуляри в съставите.
- Затова има пояснение. Когато един президент и един треньор виждат, че не разполагат с задоволително български футболисти, с цел да играе тимът по този начин, както им се желае и да осъществя задачите, които си слага, е разумно да пазарят извън. Още повече, че са улеснени от правилото да няма ограничаване за чужденци от страните от Европейски Съюз.
- Но кой футболист от чужбина, който коства, ще пристигна в едва състезание, като нашето. Излиза, че идват такива, които не могат да си намерят по-добри тимове в Европа.
- За равнището на футбола в България чужденците тук са положителни и правят работа. Всеки тим от елита, с дребни изключения, разполага с такива. Няма по какъв начин обаче да пристигна в България класен немец, италианец, испанец, англичанин. Първо, равнището ще е ниско за него, и второ, не могат да му бъдат задоволени финансовите искания.
- Вижте обаче какво се получава - нашите клубове залагат на чужденци, тъй като щом са привлечени, би трябвало да играят. И българските гении остават на пейката, получават непретенциозно игрово време или ги пращат на обиграване в клубове от по-долните ешелони.
- Няма по какъв начин в един клуб да бъдат наложени по едно и също време 4, 5, 6 или повече млади български футболисти. Постепенно по един, по двама, даже по трима, е най-редно. И който се възползва от шанса си и покаже, че може да е потребен и се вписва в треньорската идея и колектива, няма по какъв начин да не се залага на него.
- Вие от дълги години сте в България. Бяхте футболист, след това треньор на деца, юноши, мъже. Защо съгласно Вас в последните години не вършим качествени футболисти?
- Всичко стартира от най-ранна възраст, от метода на първите треньори към децата, от отношението и на двете страни към спортно-тренировъчния развой и мачовете. Един млад футболист се построява с години, минава през три възрасти. Много е значимо треньорите, които работят с него, да го приготвят допустимо най-добре за мъжкия футбол. Детските и юношеските тимове в един клуб би трябвало да играят по схемата на мъжете, с цел да може, когато младите влизат при батковците, към този момент да са практикували същия жанр. Ако в един клуб не се утвърждават негови юноши всеки сезон, значи по-рано през годините се е скъсала нишката треньор – футболист. И някой от двамата не си е приключил работата.
- Как си обяснявате игровата беззащитност и срамните резултати на националния тим на България?
- Аз обичам България, усещам я като моя втора татковина и по тази причина не ми е прелестно да виждам подобен народен отбор, откакто зная до преди години какви играчи бяха в него. Мисля, че в този момент на някои момчета фланелката на България им е „ тежка”. Всеки, който е поканен в държавния отбор, би трябвало да осъзнае, че за него е отговорност и горделивост да носи тази фланелка. С други думи тези, които играят за България, би трябвало да си трансформират отношението и да схванат каква голяма отговорност носят на плещите си. Знаете ли, аз един път играх с екипа на България, въпреки и на бенефис на ветерани. Бях в един тим със Златко Янков, Кишишев, Емил Кременлиев, Цанко Цветанов. Не на 100, на 200 % се раздадох, откакто почувствах герба на България на гърдите си. И това го споделя чужденец, който живее от дълги години в България. А представете си, какво би трябвало да усеща един български футболист, който пази достойнството на своята татковина.
- Очаква се новият народен селекционер да обнови тотално държавния ни отбор. Виждате ли футболисти, които могат да сложат завършек на резилите?
- В момента България разполага с едно надарено потомство, което излезе неотдавна от младежкия народен тим. Видяхте, че малко не му доближи да се класира за европейското. Тези момчета заслужават да получат късмет да играят за мъжкия тим на България и мисля, че в случай че продължат да се развиват в вярната посока, ще носят наслада на българите. Радвам се, че измежду въпросните играчи има и фрагменти на нашия ЦСКА – Антов, Турицов, Йорданов. Но най-важното е треньорите на всички равнища в клубовете да работят професионално и да се стремят да приготвят български футболисти за огромния футбол.
- Първите Ви усещания от Бруно Акрапович в ЦСКА?
Той бързо съумя да си завоюва почитание и почит в съблекалнята. Знае доста езици и поддържа връзка свободно с всеки футболист. Има верен метод към всеки, изяснява му тъкмо и простичко какво желае от него. Бруно е убеден в това, което прави, и предава тази своя убеденост на играчите. Те стартират да го схващат и това са вижда от играта ни в последните срещи. ЦСКА ще успее с подобен треньор.
- В живота всяко първо нещо се помни. Вие, какво ще помните от интернационалния си дебют като старши треньор – 0:0 против Рома в Рим?
- Още, когато изкачвахме стълбите от съблекалните към терена, близо 35 секунди, се вълнувах. Когато се качих горе и видях този емблематичен стадион, се обърнах към Краси Чомаков и Кирил Динчев с думите „ Момчета, ние къде сме попаднали.” Докато се разхождах край пейките, при мен пристигна треньорът на Рома Пауло Фонсека. Каза ми две-три думи на британски, аз му отвърнах на португалски и му споделих, че съм бразилец. Така че диалогът продължи на португалски. Накрая ми сподели нещо, което постоянно ще помня: „ Вярваш и продължаваш напред постоянно.” След мача половин час приказвах с помощника на Фонсека и анализатора на Рома, които също са португалци. Подарих на помощник-треньора една бутилка вино „ Мавруд”, най-хубавото за мен в България. Сега, всеки ден като се разсънвам, се сещам за думите на Фонсека. И денем, желая да виждам усмивки по лицата на футболистите. Защото зная, че когато един футболист се усмихва, треньорът по-лесно може да изкара максимума от неговия капацитет.
Бил е пет пъти асистент на мъжете – два пъти на Стамен Белчев и по един път на Любо Пенев, Люпко Петрович и в този момент на Бруно Акрапович.
Тази есен Моралес за първи път беше и старши треньор на „ червените” и интернационалният му дебют като подобен бе сполучлив – 0:0 против италианския гранд Рома. След това той изведе ЦСКА и при 0:3 против Йънг бойс в Швейцария, а в нашия хайлайф под неговото управление отборът победи Царско село с 1:0 вкъщи и Монтана с 2:1 като посетител.
Даниел Моралес даде изявление за Betenemy, в което показва мнение дали чужденците у нас пречат на развиването на родните гении и по какъв начин българските футболисти могат да оказват помощ на националния тим да излезе от блатото на посредствеността.
- Г-н Моралес, в действителност ли чужденците, които към този момент са доста в нашето състезание, стопират развиването на надарените българи?
- Не мога да приема сходна теза. Вие мислите ли, че в случай че един футболист има качества, треньорът ще се лиши от неговите услуги? Без значение дали играчът е на 18, 20 или 22 години. Няма естествен треньор, който да тръгне против футбола и клуба си.
- Но е реалност, че доста клубове у нас разчитат на повече чужденци като титуляри в съставите.
- Затова има пояснение. Когато един президент и един треньор виждат, че не разполагат с задоволително български футболисти, с цел да играе тимът по този начин, както им се желае и да осъществя задачите, които си слага, е разумно да пазарят извън. Още повече, че са улеснени от правилото да няма ограничаване за чужденци от страните от Европейски Съюз.
- Но кой футболист от чужбина, който коства, ще пристигна в едва състезание, като нашето. Излиза, че идват такива, които не могат да си намерят по-добри тимове в Европа.
- За равнището на футбола в България чужденците тук са положителни и правят работа. Всеки тим от елита, с дребни изключения, разполага с такива. Няма по какъв начин обаче да пристигна в България класен немец, италианец, испанец, англичанин. Първо, равнището ще е ниско за него, и второ, не могат да му бъдат задоволени финансовите искания.
- Вижте обаче какво се получава - нашите клубове залагат на чужденци, тъй като щом са привлечени, би трябвало да играят. И българските гении остават на пейката, получават непретенциозно игрово време или ги пращат на обиграване в клубове от по-долните ешелони.
- Няма по какъв начин в един клуб да бъдат наложени по едно и също време 4, 5, 6 или повече млади български футболисти. Постепенно по един, по двама, даже по трима, е най-редно. И който се възползва от шанса си и покаже, че може да е потребен и се вписва в треньорската идея и колектива, няма по какъв начин да не се залага на него.
- Вие от дълги години сте в България. Бяхте футболист, след това треньор на деца, юноши, мъже. Защо съгласно Вас в последните години не вършим качествени футболисти?
- Всичко стартира от най-ранна възраст, от метода на първите треньори към децата, от отношението и на двете страни към спортно-тренировъчния развой и мачовете. Един млад футболист се построява с години, минава през три възрасти. Много е значимо треньорите, които работят с него, да го приготвят допустимо най-добре за мъжкия футбол. Детските и юношеските тимове в един клуб би трябвало да играят по схемата на мъжете, с цел да може, когато младите влизат при батковците, към този момент да са практикували същия жанр. Ако в един клуб не се утвърждават негови юноши всеки сезон, значи по-рано през годините се е скъсала нишката треньор – футболист. И някой от двамата не си е приключил работата.
- Как си обяснявате игровата беззащитност и срамните резултати на националния тим на България?
- Аз обичам България, усещам я като моя втора татковина и по тази причина не ми е прелестно да виждам подобен народен отбор, откакто зная до преди години какви играчи бяха в него. Мисля, че в този момент на някои момчета фланелката на България им е „ тежка”. Всеки, който е поканен в държавния отбор, би трябвало да осъзнае, че за него е отговорност и горделивост да носи тази фланелка. С други думи тези, които играят за България, би трябвало да си трансформират отношението и да схванат каква голяма отговорност носят на плещите си. Знаете ли, аз един път играх с екипа на България, въпреки и на бенефис на ветерани. Бях в един тим със Златко Янков, Кишишев, Емил Кременлиев, Цанко Цветанов. Не на 100, на 200 % се раздадох, откакто почувствах герба на България на гърдите си. И това го споделя чужденец, който живее от дълги години в България. А представете си, какво би трябвало да усеща един български футболист, който пази достойнството на своята татковина.
- Очаква се новият народен селекционер да обнови тотално държавния ни отбор. Виждате ли футболисти, които могат да сложат завършек на резилите?
- В момента България разполага с едно надарено потомство, което излезе неотдавна от младежкия народен тим. Видяхте, че малко не му доближи да се класира за европейското. Тези момчета заслужават да получат късмет да играят за мъжкия тим на България и мисля, че в случай че продължат да се развиват в вярната посока, ще носят наслада на българите. Радвам се, че измежду въпросните играчи има и фрагменти на нашия ЦСКА – Антов, Турицов, Йорданов. Но най-важното е треньорите на всички равнища в клубовете да работят професионално и да се стремят да приготвят български футболисти за огромния футбол.
- Първите Ви усещания от Бруно Акрапович в ЦСКА?
Той бързо съумя да си завоюва почитание и почит в съблекалнята. Знае доста езици и поддържа връзка свободно с всеки футболист. Има верен метод към всеки, изяснява му тъкмо и простичко какво желае от него. Бруно е убеден в това, което прави, и предава тази своя убеденост на играчите. Те стартират да го схващат и това са вижда от играта ни в последните срещи. ЦСКА ще успее с подобен треньор.
- В живота всяко първо нещо се помни. Вие, какво ще помните от интернационалния си дебют като старши треньор – 0:0 против Рома в Рим?
- Още, когато изкачвахме стълбите от съблекалните към терена, близо 35 секунди, се вълнувах. Когато се качих горе и видях този емблематичен стадион, се обърнах към Краси Чомаков и Кирил Динчев с думите „ Момчета, ние къде сме попаднали.” Докато се разхождах край пейките, при мен пристигна треньорът на Рома Пауло Фонсека. Каза ми две-три думи на британски, аз му отвърнах на португалски и му споделих, че съм бразилец. Така че диалогът продължи на португалски. Накрая ми сподели нещо, което постоянно ще помня: „ Вярваш и продължаваш напред постоянно.” След мача половин час приказвах с помощника на Фонсека и анализатора на Рома, които също са португалци. Подарих на помощник-треньора една бутилка вино „ Мавруд”, най-хубавото за мен в България. Сега, всеки ден като се разсънвам, се сещам за думите на Фонсека. И денем, желая да виждам усмивки по лицата на футболистите. Защото зная, че когато един футболист се усмихва, треньорът по-лесно може да изкара максимума от неговия капацитет.
Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ