Боян Рашев, Блогът на denkstatt.bgПреди година зададох въпроса „Може ли

Боян Рашев, Блогът на denkstatt.bg

Преди година зададох въпроса „ Може ли закон за чист въздух да донесе повече замърсяване? “. Очевидно може – механизмът е разказан по-долу и за жалост процесът е в ход.

В края на 2016 година Съветът на Европа одобри нова Директива за чист въздух. В нея се дефинират по-строги национални тавани за излъчванията, като се чака броят на случаите на преждевременна гибел заради замърсяването на въздуха в Европейски Съюз (436 хиляди годишно от тънък прах) да бъде понижен с към 50% през 2030 година (спрямо 2005 г.). Веднага Европейската комисия разгласява и нови условия за Топлоелектрическа централа на лигнитни въглища, които освен подвигат летвата от 96 на 97% степен на ликвидиране на излъчванията на серни оксиди, само че им поставят и безспорен предел. Изглежда разумно – с цел да е чист въздухът, би трябвало да имаме понижение на излъчванията на замърсители.


ЕК` 2016: За чист въздух ще понижим излъчванията на замърсители. Да, но не.

Ако погледнем числата, незабавно прави усещане, че Европа адресира най-сериозно серните оксиди – цели се понижение с 59% за всяка година от 2020 до 2030 година в съпоставяне със единствено 22% за тънък прахуляк. Това е необичайно решение заради няколко аргументи. Първо, серните оксиди са от дълго време решен проблем – през днешния ден значимо влияние върху здравето ни оказват финият прахуляк и в доста по-малка степен – азотните оксиди. Второ, страните от Европейски Съюз към този момент са понижили излъчванията си на серни оксиди с над 95% по отношение на пика им при започване на 80-те.

Трето, останали са единствено две места, където епизодично се случва да има превишения на нормите за серни оксиди – Гълъбово и Исландия. В първия случай казусът се назовава „ Брикел “, случва се няколко дни годишно и въобще не става въпрос за високотехнологично ликвидиране, а за използване на съществени закони. А във тория случай казусът се назовава вулканизъм и не предстои на ръководство. През 2014 година по време на изригването на Бардарбунга цяла Исландия живее с концентрации доста над нормата месеци наред, като в Западна Европа също всеобщо записват превишения. В това време вулканът всекидневно емитира най-малко три пъти повече серни оксиди спрямо всички антропогенни източници на континента. А когато се включи Етна, го усещаме и ние. И в случай че в действителност серните оксиди са огромният проблем на Европейски Съюз, по кое време ще пуснат социална поръчка за сероочистки на вулканите?

Дори и да понижим с още 50% излъчванията на всички Топлоелектрическа централа в Маришкия басейн – с максимален дял в националните излъчвания на прахуляк, серни и азотни оксиди в България, – няма да подобрим измеримо качеството на въздуха в никой огромен град. Ако обаче се наложи да влагаме още стотици милиони в нови сероочистки или просто ги затворим – тъй като концепциите на Европейска комисия значат тъкмо това, обезпечено ще влошим ситуацията на всички места. Елементарната стопанска система демонстрира, че когато цената на един артикул се повишава, потребителите търсят други възможности. Точно това ще се случи, в случай че цената на електричеството и топлофикацията се усили – просто още повече хора ще преминат на дърва за отопление.

Година по-късно: от ден на ден разчитаме на лигнитните централи, а ги оставят без бъдеще

Днес виждам данните за електроенергийната система на България за 2017-та година. Имаме по едно и също време:

• Пореден спад в електропроизводството
• Пореден растеж в потреблението – годишен и непрестанен от 2013 година
• Съответно, срив на чистия експорт
• Скок на каузи на лигнитните централи с 3% и надлежно, скок на излъчванията на CO2 с 4,4%. А Европа има напълно други цели!

Да, тежките метеорологични условия от началото на предходната година имат важен принос за тези резултати. Но надалеч по-голяма тежест има комбинацията от добър стопански растеж и поредицата от неточности или невземане на решения в енергетиката.

Без да разказвам история и събития, през днешния ден България остана единствено с два енергийни центъра, които дават изобилна, надеждна и евтина електрическа енергия – Козлодуй и Марица-Изток. Всичко останало е прахуляк в очите, колкото и зелен да наподобява. Това стана кристално ясно през януари 2017 година, когато достигнахме рекордно ползване от 7.7 Гранични войски, язовирите се изпразниха, а слънчевите и вятърни централи спяха сладостен зимен сън. Идеята за интернационална енергийна взаимност се блъсна в стената на действителността, когато Гърция и Румъния абсолютно отхвърлиха да оказват помощ. Мариците - изключително американските - счупиха индустриалните си върхове и режимът въпреки всичко се размина. Не знам какво още е нужно, с цел да схванем какъв брой стратегически значими са станали...

За премия единствено месец по-късно пристигна „ новината “, че Европа ги е осъдила на гибел – с дата на осъществяване през август, 2021 година Както чаках, новите условия за излъчвания от серни оксиди от Топлоелектрическа централа на лигнитни въглища (320 mg/m3) са краят на историята за родния лигнит. И до момента в който АЕС Гълъбово и Контур Глобал може би въпреки всичко ще прескочат трапа с не толкоз огромни вложения, то Марица-Изток 2 е на практика обречена. Само че тъкмо тя държи ниската цена на електричеството в Маришкия микс...

С две думи: Данните ясно демонстрират, че ние от ден на ден разчитаме на лигнитните централи, а в това време те нямат бъдеще - в случай че не се измисли нещо доста изобретателно и незабавно!

Днес по-скоро се чудя: Ще се разсъни ли българската енергетика или един закон за чист въздух ще я задуши в съня й?