Водим битка за отстояване на духовните отечествени граници
БОЯН АНГЕЛОВ е роден на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършил е философия и българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е като редактор и основен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за метафизичен проучвания към Българска академия на науките, а от 1998 до 2005 година живее и работи в Швейцария, където приключва Академия за педагогичен науки с приет докторат. Специализира и преподава в региона на валдорфската педагогика, историята на философските системи и обществената логика на психиката. Автор e на над 30 стихосбирки и други произведения. От края на 2012 година е шеф на изд. " Български публицист ", а от юни 2014 година - ръководител на Съюза на българските писатели. /> - Г-н Ангелов, означаваме 110 години от основаването на Съюза на българските писатели. С какво би трябвало да се гордее най-голямата писателска организация за този интервал?
- Съюзът на българските писатели е основан на 8 септември 1913 година с идеалната цел да бъде избавен духовният образ на България след претърпяната Първа национална злополука, подбудена от недалновидната и трагична за страната ни Междусъюзническа война. Млади писатели офицери основават съдружие, което да запази достиженията на българската литература. Пръв ръководител става поетът и преводач Иван Андрейчин. Целта на това съдружие е поддръжка и отбрана на писателския труд, стимулиране на българската литература и разпространяването й в страната и по света.
За тези десетилетия Съюз на българските писатели мина през значително тествания, изключително в края на предишния век, когато политическият конфронтация доближи своя разцвет, а разделянето се трансформира в метод на живот. Тези контрапродуктивни процеси не са прекъснали и до през днешния ден, само че все по-осезателно усещаме поддръжката на обществото, на избрани държавни институции и на значително общини, чиито кметове са потвърдили своето родолюбие.
- Какво е мястото на Съюз на българските писатели в българското общество - през днешния ден и в исторически аспект?
- Нашият съюз от дълго време е заел почтена позиция в културното пространство на България. През последните десетилетия той съумя да се преобрази в в действителност демократично съдружие, в което политическите конюнктури отстъпиха място на националните духовни дела.
Както и останалите креативен съюзи, Съюз на българските писатели трябваше да се записва като съдружие в интерес на своите членове. Това събитие го лишава от регулярна държавна поддръжка и го принуждава да съществува в границите на екзистенц-минимума. Ето за какво считам, че е извънредно време Съюзът да получи от властимащите нужната финансова помощ, тъй като той е безкористен страж на българската литературна традиция, основана от стотици известни и не по този начин известни родни писатели. Техните произведения и написаното в наши дни оформят разнообразието на българската книжовност, основана от светци, патриарси и царе.
- Как наподобява в този момент Съюз на българските писатели? Пред какви проблеми и провокации е изправен?
- Нашата организация е съюзила повече от 850 равноправни и равнопоставени писатели, определени с скрито гласувано от настоящите през годините управителни препоръки. Ние се ръководим от правилник, основан и признат в сходство с настоящите в страната ни закони. В главната си същина Съюз на българските писатели е креативно съдружие, което не може да прави политическа пропаганда. Нашето управление се стреми да съблюдава тези конституционни и законови условия, само че всеки от членовете му има свободата да членува или да симпатизира на определената от него партия, без да употребява сдружението като проводник на тези свои пристрастия. Ала това напълно не значи, че ние би трябвало да стоим надалеч от проблемите на Отечеството ни. Ето за какво постоянно сме заявявали своята неотстъпчивост към неглижирането на българския език, към отпадането на емблематични произведения на българската класика от образователните стратегии и замяната им с много съмнителни като хармония и живописен капацитет творби на модерни създатели.
Обществото ни би трябвало да знае, че служителите от Министерството на образованието и науката десетилетия наред не са се обръщали към Писателския съюз за отзиви и оферти при съставянето на учебниците и христоматиите по литература. А нашият капацитет е огромен, тъй като в Съюз на българските писатели челнуват учени и член-кореспонденти на Българска академия на науките, десетки професори и стотици учители. Процесът на обезбългаряване и обезличаване на образованието, на българска литература е равнозначно на нихилизъм, граничещ с национално изменничество.
- Вие сте отпред на Съюз на българските писатели близо 10 години. Каква е персоналната Ви равносметка за това време?
- Равносметката ми е, че се снабдих с значително, меко казано, съперници. По-важното за мен е спечелването на доста другарства, което постоянно е било най-голямото човешко благосъстояние.
Днешна България има доста и извънредно надарени поети, белетристи, драматурзи, журналисти, но в множеството случаи имената им са скрити за необятния кръг читатели, защото из най-популярните публични медии " блестят " станиолените слънца на политкоректни литературстващи персони. Излишно е да загатвам имената им, защото ни се натрапват всекидневно, даже ежечасно. Може би по тази причина като една от значимите задания пред управлението на Писателския съюз е да бъде отстояван престижът на учредените към този момент литературни награди и да се уголемява диапазонът им.
Искам да изкажа особена признателност на редица общински управления, подкрепящи морално и финансово тези неръкотворни монументи на отишлите си към този момент от света родни писатели: Панагюрище (наградата за литературна рецензия " Нешо Бончев " и състезанието за лирика за деца " Стоян Дринов " ), Първомай (наградите " Георги Караславов " и " Слав Хр. Караславов " ), Своге (наградата за лирика " Александър Вутимски " ), Генерал Тошево (поетичен конкурс " Дора Габе " и конкурс за роман " Песента на пеещите колелета " ), Стрелча (наградата за лирика " Богдан Овесянин " ), Гоце Делчев (наградата " Людмил Стоянов " ), Троян (наградата " Ламар " ), Нови пазар (наградата " Калина Малина " ), Сопот (наградата " Иван Вазов " ). Разбира се, това е единствено част от сполучливото съдействие в региона на литературното завещание и съм уверен, че то ще се разраства.
- Как ще отговорите на хулите против Съюз на българските писатели? Откъде идват те? И кой има интерес да ни няма?
- Нашето общество се раздира от несъгласия и крещящи несправедливости. Проблемите са на всички места - в региона на образованието, правораздаването, опазването на здравето, политиката... Ние като съюз не можем да надскочим сянката си и да бъдем коректив на всичко. Ала имаме задачата да опазваме чистотата на българското слово от хулители и недоброжелатели.
Съюз на българските писатели е наследил високите послания на създаделите му. Гордеем се, че в далечната 1919 година патриархът на българската литература се е съгласил да стане почетен ръководител на Писателския съюз и този факт ни дава сили в борбата за отстояване на духовните отечествени граници, които носим в самите нас, наред с прелестната " омайна и сладка " българска тирада.
А що се отнася до втората част от въпроса Ви, ударите и хулите идват от проводниците на чуждоземни глобалистични желания за превръщането на българския народ в неопределен електорат от илитерати. Надявам се, че съществуват задоволително сили, които няма да разрешат да се случи. И Съюз на българските писатели е част от тях.
- Вашето мнение за обстоятелството, че някои писатели, които са политкоректни към новото време, неведнъж са фаворитизирани, за сметка на огромни имена в нашата литература, които са оставени на забвение поради политическите си възгледи?
- Това събитие ни дава основанието да поставяме всички старания класиците на българската литература да не потъват в давност. Битката е неравностойна и на пръв взор обречена. Ала белким на Паисий Хилендарски е било по-лесно, когато е недоволен с паче перо и кандило против отродителите? Той се е обърнал към погърчилия се българин Евгений Вулгарис с думите: " О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш болгарин!... " За огромно страдание наследниците на Вулгарис не са по никакъв начин малобройни, а нов Паисий към момента не се е появил. Затова всички ние с общите наши нежни сили е належащо да въстанем като един против безродниците и отцеругателите български.
- Какво стана със закона за българския език, труженик за който е Съюз на българските писатели?
- Ние не сме се отказали от приемането на Закон за отбрана, предпазване и приложимост на българския език, книжовност и словесност. Надяваме се обществеността да поддържа напъните ни, тъй като подобен закон ще бъде бариера срещу попълзновенията към българската литература.
- Припознават ли младите български писатели Съюз на българските писатели? Какви качества би трябвало да притежаваш, с цел да станеш негов член?
- За моя наслада към този момент имаме членове на Съюза, родени след 2000 година, само че възрастта не е определящото, въпреки че бъдещето на всяко съдружие е в младостта. Ние не търсим нашите членове, а те търсят нас, и не можем да се оплачем от липса на претенденти. А изискванията за банкет са оповестени в нашия уебсайт.
- Накъде отива българската литература? Какво е нейното място в европейската и международната литература - освен исторически, само че най-много през днешния ден?
- Българската литература има вековни обичаи. Не може, а и не би трябвало, да слагаме граници сред средновековната и новата литература. Те са едно цяло и като такова показват българската просвета като неотменима част от международната цивилизация. Примерите за горделивост са неизброими. А най-голямата наша полезност са основаните от Светите седмочисленици глаголица и кирилица. На българската кирилица, приета като една от трите съществени писмености на Европейския съюз, четат и пишат повече от 250 милиона души.
- Как Съюз на българските писатели ще означи своя 110-годишен празник?
- Подготвяме амбициозна стратегия, подкрепена от Министерството на културата и Столичната община, а всички прояви ще преминат под патронажа на президента на Република България Румен Радев. На 15 ноември в столичната галерия-музей " Анел " ще се състои премиерата на поетичната антология " София - златото на думите " на издателство " Български публицист ". На идващия ден от 15,30 ч. ще открием пред Народния спектакъл галерия " 110 години Съюз на българските писатели ", а от 18 ч. във Военния клуб ще се организира тържествена вечер, отдадена на юбилея.
- Какви са Вашите визии за бъдещето на Съюз на българските писатели?
- Смятам, че рано или късно този съюз ще сплоти всички надарени създатели на словото и междуличностните ежби и вражди ще бъдат минало, което няма да се помни от новите писатели. Мисля по този начин, тъй като имам вяра, че във всеки човек живее положителният човек и тъкмо него би трябвало да търсим.
- Вашето благопожелание към писателите, отправено посредством страниците на в. ДУМА?
- Колеги и другари, не е нужно да се гледаме в очите и да си приказваме какъв брой сме незаменими и нужни. Важно е да гледаме към предишното ни, откъдето да черпим кураж и ентусиазъм, само че да не забравяме и днешния ден, от който зависи както предишното, по този начин и бъдещето ни. А вестник ДУМА е давал и дава опция за креативна изява на десетки български писатели, за което благодаря от сърце и душа!
- Съюзът на българските писатели е основан на 8 септември 1913 година с идеалната цел да бъде избавен духовният образ на България след претърпяната Първа национална злополука, подбудена от недалновидната и трагична за страната ни Междусъюзническа война. Млади писатели офицери основават съдружие, което да запази достиженията на българската литература. Пръв ръководител става поетът и преводач Иван Андрейчин. Целта на това съдружие е поддръжка и отбрана на писателския труд, стимулиране на българската литература и разпространяването й в страната и по света.
За тези десетилетия Съюз на българските писатели мина през значително тествания, изключително в края на предишния век, когато политическият конфронтация доближи своя разцвет, а разделянето се трансформира в метод на живот. Тези контрапродуктивни процеси не са прекъснали и до през днешния ден, само че все по-осезателно усещаме поддръжката на обществото, на избрани държавни институции и на значително общини, чиито кметове са потвърдили своето родолюбие.
- Какво е мястото на Съюз на българските писатели в българското общество - през днешния ден и в исторически аспект?
- Нашият съюз от дълго време е заел почтена позиция в културното пространство на България. През последните десетилетия той съумя да се преобрази в в действителност демократично съдружие, в което политическите конюнктури отстъпиха място на националните духовни дела.
Както и останалите креативен съюзи, Съюз на българските писатели трябваше да се записва като съдружие в интерес на своите членове. Това събитие го лишава от регулярна държавна поддръжка и го принуждава да съществува в границите на екзистенц-минимума. Ето за какво считам, че е извънредно време Съюзът да получи от властимащите нужната финансова помощ, тъй като той е безкористен страж на българската литературна традиция, основана от стотици известни и не по този начин известни родни писатели. Техните произведения и написаното в наши дни оформят разнообразието на българската книжовност, основана от светци, патриарси и царе.
- Как наподобява в този момент Съюз на българските писатели? Пред какви проблеми и провокации е изправен?
- Нашата организация е съюзила повече от 850 равноправни и равнопоставени писатели, определени с скрито гласувано от настоящите през годините управителни препоръки. Ние се ръководим от правилник, основан и признат в сходство с настоящите в страната ни закони. В главната си същина Съюз на българските писатели е креативно съдружие, което не може да прави политическа пропаганда. Нашето управление се стреми да съблюдава тези конституционни и законови условия, само че всеки от членовете му има свободата да членува или да симпатизира на определената от него партия, без да употребява сдружението като проводник на тези свои пристрастия. Ала това напълно не значи, че ние би трябвало да стоим надалеч от проблемите на Отечеството ни. Ето за какво постоянно сме заявявали своята неотстъпчивост към неглижирането на българския език, към отпадането на емблематични произведения на българската класика от образователните стратегии и замяната им с много съмнителни като хармония и живописен капацитет творби на модерни създатели.
Обществото ни би трябвало да знае, че служителите от Министерството на образованието и науката десетилетия наред не са се обръщали към Писателския съюз за отзиви и оферти при съставянето на учебниците и христоматиите по литература. А нашият капацитет е огромен, тъй като в Съюз на българските писатели челнуват учени и член-кореспонденти на Българска академия на науките, десетки професори и стотици учители. Процесът на обезбългаряване и обезличаване на образованието, на българска литература е равнозначно на нихилизъм, граничещ с национално изменничество.
- Вие сте отпред на Съюз на българските писатели близо 10 години. Каква е персоналната Ви равносметка за това време?
- Равносметката ми е, че се снабдих с значително, меко казано, съперници. По-важното за мен е спечелването на доста другарства, което постоянно е било най-голямото човешко благосъстояние.
Днешна България има доста и извънредно надарени поети, белетристи, драматурзи, журналисти, но в множеството случаи имената им са скрити за необятния кръг читатели, защото из най-популярните публични медии " блестят " станиолените слънца на политкоректни литературстващи персони. Излишно е да загатвам имената им, защото ни се натрапват всекидневно, даже ежечасно. Може би по тази причина като една от значимите задания пред управлението на Писателския съюз е да бъде отстояван престижът на учредените към този момент литературни награди и да се уголемява диапазонът им.
Искам да изкажа особена признателност на редица общински управления, подкрепящи морално и финансово тези неръкотворни монументи на отишлите си към този момент от света родни писатели: Панагюрище (наградата за литературна рецензия " Нешо Бончев " и състезанието за лирика за деца " Стоян Дринов " ), Първомай (наградите " Георги Караславов " и " Слав Хр. Караславов " ), Своге (наградата за лирика " Александър Вутимски " ), Генерал Тошево (поетичен конкурс " Дора Габе " и конкурс за роман " Песента на пеещите колелета " ), Стрелча (наградата за лирика " Богдан Овесянин " ), Гоце Делчев (наградата " Людмил Стоянов " ), Троян (наградата " Ламар " ), Нови пазар (наградата " Калина Малина " ), Сопот (наградата " Иван Вазов " ). Разбира се, това е единствено част от сполучливото съдействие в региона на литературното завещание и съм уверен, че то ще се разраства.
- Как ще отговорите на хулите против Съюз на българските писатели? Откъде идват те? И кой има интерес да ни няма?
- Нашето общество се раздира от несъгласия и крещящи несправедливости. Проблемите са на всички места - в региона на образованието, правораздаването, опазването на здравето, политиката... Ние като съюз не можем да надскочим сянката си и да бъдем коректив на всичко. Ала имаме задачата да опазваме чистотата на българското слово от хулители и недоброжелатели.
Съюз на българските писатели е наследил високите послания на създаделите му. Гордеем се, че в далечната 1919 година патриархът на българската литература се е съгласил да стане почетен ръководител на Писателския съюз и този факт ни дава сили в борбата за отстояване на духовните отечествени граници, които носим в самите нас, наред с прелестната " омайна и сладка " българска тирада.
А що се отнася до втората част от въпроса Ви, ударите и хулите идват от проводниците на чуждоземни глобалистични желания за превръщането на българския народ в неопределен електорат от илитерати. Надявам се, че съществуват задоволително сили, които няма да разрешат да се случи. И Съюз на българските писатели е част от тях.
- Вашето мнение за обстоятелството, че някои писатели, които са политкоректни към новото време, неведнъж са фаворитизирани, за сметка на огромни имена в нашата литература, които са оставени на забвение поради политическите си възгледи?
- Това събитие ни дава основанието да поставяме всички старания класиците на българската литература да не потъват в давност. Битката е неравностойна и на пръв взор обречена. Ала белким на Паисий Хилендарски е било по-лесно, когато е недоволен с паче перо и кандило против отродителите? Той се е обърнал към погърчилия се българин Евгений Вулгарис с думите: " О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш болгарин!... " За огромно страдание наследниците на Вулгарис не са по никакъв начин малобройни, а нов Паисий към момента не се е появил. Затова всички ние с общите наши нежни сили е належащо да въстанем като един против безродниците и отцеругателите български.
- Какво стана със закона за българския език, труженик за който е Съюз на българските писатели?
- Ние не сме се отказали от приемането на Закон за отбрана, предпазване и приложимост на българския език, книжовност и словесност. Надяваме се обществеността да поддържа напъните ни, тъй като подобен закон ще бъде бариера срещу попълзновенията към българската литература.
- Припознават ли младите български писатели Съюз на българските писатели? Какви качества би трябвало да притежаваш, с цел да станеш негов член?
- За моя наслада към този момент имаме членове на Съюза, родени след 2000 година, само че възрастта не е определящото, въпреки че бъдещето на всяко съдружие е в младостта. Ние не търсим нашите членове, а те търсят нас, и не можем да се оплачем от липса на претенденти. А изискванията за банкет са оповестени в нашия уебсайт.
- Накъде отива българската литература? Какво е нейното място в европейската и международната литература - освен исторически, само че най-много през днешния ден?
- Българската литература има вековни обичаи. Не може, а и не би трябвало, да слагаме граници сред средновековната и новата литература. Те са едно цяло и като такова показват българската просвета като неотменима част от международната цивилизация. Примерите за горделивост са неизброими. А най-голямата наша полезност са основаните от Светите седмочисленици глаголица и кирилица. На българската кирилица, приета като една от трите съществени писмености на Европейския съюз, четат и пишат повече от 250 милиона души.
- Как Съюз на българските писатели ще означи своя 110-годишен празник?
- Подготвяме амбициозна стратегия, подкрепена от Министерството на културата и Столичната община, а всички прояви ще преминат под патронажа на президента на Република България Румен Радев. На 15 ноември в столичната галерия-музей " Анел " ще се състои премиерата на поетичната антология " София - златото на думите " на издателство " Български публицист ". На идващия ден от 15,30 ч. ще открием пред Народния спектакъл галерия " 110 години Съюз на българските писатели ", а от 18 ч. във Военния клуб ще се организира тържествена вечер, отдадена на юбилея.
- Какви са Вашите визии за бъдещето на Съюз на българските писатели?
- Смятам, че рано или късно този съюз ще сплоти всички надарени създатели на словото и междуличностните ежби и вражди ще бъдат минало, което няма да се помни от новите писатели. Мисля по този начин, тъй като имам вяра, че във всеки човек живее положителният човек и тъкмо него би трябвало да търсим.
- Вашето благопожелание към писателите, отправено посредством страниците на в. ДУМА?
- Колеги и другари, не е нужно да се гледаме в очите и да си приказваме какъв брой сме незаменими и нужни. Важно е да гледаме към предишното ни, откъдето да черпим кураж и ентусиазъм, само че да не забравяме и днешния ден, от който зависи както предишното, по този начин и бъдещето ни. А вестник ДУМА е давал и дава опция за креативна изява на десетки български писатели, за което благодаря от сърце и душа!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ