БСП се нуждае от пътна карта за победа на избори
БОРИС ПОПИВАНОВ е ученик на СУ "Св. Климент Охридски ". Там е доцент по политически системи и идеологии, лекар по политология. Автор е на книгите "Новият гласоподавател " (София, 2007) и "Променящи се облици на лявото в България " (Щутгарт, 2015). Участник в редица интернационалните проучвания на младежта и миграцията в Европа.
"Управленски урок № 1 за премиера е да трансформира колкото може по-малко, с цел да оцелява колкото може повече "
- Г-н Попиванов, министър председателят Борисов сменя трима основни министри. Формален мотив за рокадата е злополуката край Своге. Каква е същинската причина съгласно вас?
- Едва ли има някакви дълбоки аргументи. Още от началото на лятото процесите потеглиха зле за Борисов. Общественото напрежение очевидно набъбна. Засили се чувството за управническа беззащитност. Само две събития през август, още преди нещастието с рейса, сами по себе си са актове на капитулация на страната - сривът на Търговския указател и реакцията за банкрута на "Олимпик ". С първото ни споделят, че не знаят и не могат да знаят какво въобще се случва с бизнеса в страната, а с второто - че всеки би трябвало да се избавя самичък. Предшестваха ги образци за безсърдечие и липса на всякакво съчувствие към човешки проблеми - като при митингите на майките на деца с увреждания или ликвидирането на въображаемата чума. Това са все неща, изразяващи отношение, държание и няма по какъв начин да не се претърпяват съществено от пострадалите. Оставките по предписание са призвани да повдигат капака на тенджерата, тъй че да не изкипи. А Борисов добре се погаждаше с тези свои министри. Но на всички тях им е известно, че една от функционалността им е да бъдат бушони. Не единствено негови, а и на други фактори, само че това е обособена тематика.
- Този ход ще тушира ли недоволството от кабинета "Борисов 3 "? Възможни ли са и други управнически промени?
- Те към този момент загатнаха, че ще последват. Не бива да изключим умел политически магьосник като Борисов да продължи със същия трик и от време на време да вади оставки от празния си цилиндър. И това е метод да избавя спектакъла на своя цирк, стига да има аудитория, към момента склонна да ръкопляска.
- Борисов като че ли съумя да изненада някои наблюдаващи с номинациите за нови министри. Могат ли Петя Аврамова, Александър Манолев и Младен Маринов да се оправят с отговорността, с която бяха нагърбени?
- Новина има, събитие или изненада - не. Първият случай чисто биографично цели да покаже, че се поема личен ангажимент точно към региона на катастрофата; вторият и третият - че ще се запазят напълно схемите на действие на съответните министерства. Злите езици биха споделили, че с напредването на годините Борисов все по-осезаемо работи балансьор на разнообразни ползи в разнообразни сфери. Задачата му непрекъснато се усложнява, тъй като тези ползи са динамично изменящи се, преплитащи се, враждуващи, от време на време обновяващи се. Всяка по-съществена смяна размества цялата мрежа и може да аргументи непредвидени земетресения. Ето за какво управнически урок № 1 за премиера е да трансформира колкото може по-малко, с цел да оцелява колкото може повече.
- Докато Борисов прави рокади, с цел да резервира кабинета, обединението "Обединени патриоти " наподобява много нестабилна. Принципни ли са разликите или информационни, както ги назовава Красимир Каракачанов?
- Натрапва се усещането, че всеки от тримата е изплашен някой от другите двама да не вземе повече от него зад тила му. Те почти в това се и упрекват между тях: "ти защитаваш тоя предприемач ", "не, ти обслужваш оня ". Лидерите на обединението имат една единствена сплотяваща идея - не желаят да изоставен властта. Могат да друсат дървото, с цел да изпадне още някоя ябълка, само че не желаят да го секат.
- От думите на президента Румен Радев стана ясно, че предварителни избори сега не биха трансформирали обстановката. Какво би станало, в случай че парламентарният избор бе идната седмица?
- Да ги създадем идната седмица и да забележим! Не мисля, че политическият развой би трябвало напълно да се диктува от изследвания на публичното мнение. Ако те бяха задоволителни, изборите ставаха непотребни. По-важният въпрос не е дали избори идната седмица биха трансформирали политическата картина, а каква е степента на подготвеност на партии отвън ГЕРБ действително да упражняват властта. Римейк на тъгата от 2013-2014 година не е необходим никому.
- Българска социалистическа партия към този момент показва своята "Визия за България ". Подходящ ли е този документ за управническа стратегия?
- Tой май не е очакван за управническа стратегия, а за платформа за разговор. Управленската стратегия допуска и по-голяма комплектност, и по-ясни взаимовръзки сред обособените ресори на ръководството, и най-много - ясна политическа отговорност кое твърдо ще бъде отстоявано, кое може да бъде преговаряно. На Българска социалистическа партия повече й би трябвало предизборна стратегия, и то не като документ, а като публично безапелационна пътна карта за победа в избори. Един от рецидивите на партията-държава е, че Българска социалистическа партия повърхностно прескача стадия с публичния разговор, с политическото съревнование, с обезпечаването на задоволително дейно медийно, гражданско и бизнес съдействие, а доста бързо стартира да се държи по този начин, като че ли към този момент се е разпределила в министерските кресла и приема постановления. Убеждението, че успееш ли да привлечеш гласове и влезеш ли в кабинета младите, интелигенцията, медиите, бизнесът сами ще застанат зад теб, тъй като няма къде другаде да идат, е потвърдено неработеща заблуда. На този стадий ми се коства, че същинската борба на левицата е на публичния терен, а не просто на електоралния. Тя гласоподаватели ще си откри, само че поддръжка дали ще откри.
- Има ли "липсващи " акценти във визията и очаквате ли тя да бъде допълнена или съкратена преди окончателното й приемане от партията?
- Има, за това можем да приказваме много. И промени безспорно ще забележим. Надявам се налични в този момент акценти след това да не стартират да липсват - да вземем за пример позицията срещу статута на лечебните заведения като търговски сдружения или срещу нападателния блян на частното обучение да смуче пари от страната. Ако приемем, че Визията мине още няколко месеца през всенародно разискване и добие по-цялостен тип, и че конгресът я утвърди, едвам тогава ще разберем до каква степен тази нова за Българска социалистическа партия политика на разговор при образуване на цели е била смислена. Под смислена разбирам съществуването на публични и стопански фактори, подготвени обществено да поддържат не толкоз партията, колкото нейните разбирания и послания. Защото какво сме следили нееднократно? Срещи с всякакви организации, на които всички драговолно декларират на социалистите какъв брой симпатични са им желанията, а когато излязат пред микрофоните, внезапно осъзнават, че обичаният им сътрудник въпреки всичко е ръководещата десница.
- Успя ли Българска социалистическа партия да се наложи като действителна и мощна опция на Борисов, ГЕРБ и ръководещите? Успява ли да реализира действителни резултати в борбата против паралелната страна?
- То в случай че толкоз бързо и елементарно се печелеха борби... В очите на огромна част от обществото, няма какво да крием, всички партии в България, и Българска социалистическа партия не по-малко от другите, са част от смазващото ги статукво, или в случай че щете - институции на паралелната страна. ГЕРБ парадоксално са много по-силни в тази игра. Те не споделят "ние сме чисти ", тъй като никой няма да им повярва, а споделят "и вие сте толкоз мръсни като нас ", с което задушават всевъзможен ентусиазъм за смяна. Ако всички са негодници, по-добре да стоим с познатите негодници. Не ми е ясно по какъв начин Българска социалистическа партия ще преодолее този коктейл от стандарти и агитация, който ежедневно ни сервират. Но вероятно по-реалистично е да се опитат да убедят, че могат да създадат паралелната страна една концепция по-малко паралелна. Да разхлабят примката към врата на хората. Поне малко да ги оставят да дишат. В изискванията на капитализъм от актуалния вид олигархията няма по какъв начин да бъде изхвърлена зад борда. Но опитът на разнообразни общества е посочил, че при избрани условия може да бъде наплашена или уверена, че в неин интерес е да има малко повече правила. А когато произволът е всеобщ, разпоредбите основават това, което минимум може да се чака от тях - известна независимост. Ако има воля и непримиримост, Българска социалистическа партия може да се бори да ограничи най-неприятните и мъчно търпими резултати от олигархичния модел.
Но казусът с дълбокото слепване на наедрял бизнес с едрa политика, с изключение на буржоазен по генезиса си, е европейски по метода си на деяние и разпространяване. Така че първа Европа би трябвало да откри сили да ограничи тържеството на корпорациите. Изборите за Европейски парламент през май следващата година могат да излъчат камбанен сигнал за тази нужда. И в случай че европейските политически елити в името на своето самозапазване подхващат решителни ограничения, и България би могла да получи нови тласъци. Знам, че приказвам с прекалено много условни наклонения и ангажименти. Но не желая да затъваме в фантазии, нито пък скептицизмът да ни връзва ръцете. Вместо това, да си напомним максимата на остарелия Грамши: "песимизъм на разсъдъка, оптимизъм на волята ".
"Управленски урок № 1 за премиера е да трансформира колкото може по-малко, с цел да оцелява колкото може повече "
- Г-н Попиванов, министър председателят Борисов сменя трима основни министри. Формален мотив за рокадата е злополуката край Своге. Каква е същинската причина съгласно вас?
- Едва ли има някакви дълбоки аргументи. Още от началото на лятото процесите потеглиха зле за Борисов. Общественото напрежение очевидно набъбна. Засили се чувството за управническа беззащитност. Само две събития през август, още преди нещастието с рейса, сами по себе си са актове на капитулация на страната - сривът на Търговския указател и реакцията за банкрута на "Олимпик ". С първото ни споделят, че не знаят и не могат да знаят какво въобще се случва с бизнеса в страната, а с второто - че всеки би трябвало да се избавя самичък. Предшестваха ги образци за безсърдечие и липса на всякакво съчувствие към човешки проблеми - като при митингите на майките на деца с увреждания или ликвидирането на въображаемата чума. Това са все неща, изразяващи отношение, държание и няма по какъв начин да не се претърпяват съществено от пострадалите. Оставките по предписание са призвани да повдигат капака на тенджерата, тъй че да не изкипи. А Борисов добре се погаждаше с тези свои министри. Но на всички тях им е известно, че една от функционалността им е да бъдат бушони. Не единствено негови, а и на други фактори, само че това е обособена тематика.
- Този ход ще тушира ли недоволството от кабинета "Борисов 3 "? Възможни ли са и други управнически промени?
- Те към този момент загатнаха, че ще последват. Не бива да изключим умел политически магьосник като Борисов да продължи със същия трик и от време на време да вади оставки от празния си цилиндър. И това е метод да избавя спектакъла на своя цирк, стига да има аудитория, към момента склонна да ръкопляска.
- Борисов като че ли съумя да изненада някои наблюдаващи с номинациите за нови министри. Могат ли Петя Аврамова, Александър Манолев и Младен Маринов да се оправят с отговорността, с която бяха нагърбени?
- Новина има, събитие или изненада - не. Първият случай чисто биографично цели да покаже, че се поема личен ангажимент точно към региона на катастрофата; вторият и третият - че ще се запазят напълно схемите на действие на съответните министерства. Злите езици биха споделили, че с напредването на годините Борисов все по-осезаемо работи балансьор на разнообразни ползи в разнообразни сфери. Задачата му непрекъснато се усложнява, тъй като тези ползи са динамично изменящи се, преплитащи се, враждуващи, от време на време обновяващи се. Всяка по-съществена смяна размества цялата мрежа и може да аргументи непредвидени земетресения. Ето за какво управнически урок № 1 за премиера е да трансформира колкото може по-малко, с цел да оцелява колкото може повече.
- Докато Борисов прави рокади, с цел да резервира кабинета, обединението "Обединени патриоти " наподобява много нестабилна. Принципни ли са разликите или информационни, както ги назовава Красимир Каракачанов?
- Натрапва се усещането, че всеки от тримата е изплашен някой от другите двама да не вземе повече от него зад тила му. Те почти в това се и упрекват между тях: "ти защитаваш тоя предприемач ", "не, ти обслужваш оня ". Лидерите на обединението имат една единствена сплотяваща идея - не желаят да изоставен властта. Могат да друсат дървото, с цел да изпадне още някоя ябълка, само че не желаят да го секат.
- От думите на президента Румен Радев стана ясно, че предварителни избори сега не биха трансформирали обстановката. Какво би станало, в случай че парламентарният избор бе идната седмица?
- Да ги създадем идната седмица и да забележим! Не мисля, че политическият развой би трябвало напълно да се диктува от изследвания на публичното мнение. Ако те бяха задоволителни, изборите ставаха непотребни. По-важният въпрос не е дали избори идната седмица биха трансформирали политическата картина, а каква е степента на подготвеност на партии отвън ГЕРБ действително да упражняват властта. Римейк на тъгата от 2013-2014 година не е необходим никому.
- Българска социалистическа партия към този момент показва своята "Визия за България ". Подходящ ли е този документ за управническа стратегия?
- Tой май не е очакван за управническа стратегия, а за платформа за разговор. Управленската стратегия допуска и по-голяма комплектност, и по-ясни взаимовръзки сред обособените ресори на ръководството, и най-много - ясна политическа отговорност кое твърдо ще бъде отстоявано, кое може да бъде преговаряно. На Българска социалистическа партия повече й би трябвало предизборна стратегия, и то не като документ, а като публично безапелационна пътна карта за победа в избори. Един от рецидивите на партията-държава е, че Българска социалистическа партия повърхностно прескача стадия с публичния разговор, с политическото съревнование, с обезпечаването на задоволително дейно медийно, гражданско и бизнес съдействие, а доста бързо стартира да се държи по този начин, като че ли към този момент се е разпределила в министерските кресла и приема постановления. Убеждението, че успееш ли да привлечеш гласове и влезеш ли в кабинета младите, интелигенцията, медиите, бизнесът сами ще застанат зад теб, тъй като няма къде другаде да идат, е потвърдено неработеща заблуда. На този стадий ми се коства, че същинската борба на левицата е на публичния терен, а не просто на електоралния. Тя гласоподаватели ще си откри, само че поддръжка дали ще откри.
- Има ли "липсващи " акценти във визията и очаквате ли тя да бъде допълнена или съкратена преди окончателното й приемане от партията?
- Има, за това можем да приказваме много. И промени безспорно ще забележим. Надявам се налични в този момент акценти след това да не стартират да липсват - да вземем за пример позицията срещу статута на лечебните заведения като търговски сдружения или срещу нападателния блян на частното обучение да смуче пари от страната. Ако приемем, че Визията мине още няколко месеца през всенародно разискване и добие по-цялостен тип, и че конгресът я утвърди, едвам тогава ще разберем до каква степен тази нова за Българска социалистическа партия политика на разговор при образуване на цели е била смислена. Под смислена разбирам съществуването на публични и стопански фактори, подготвени обществено да поддържат не толкоз партията, колкото нейните разбирания и послания. Защото какво сме следили нееднократно? Срещи с всякакви организации, на които всички драговолно декларират на социалистите какъв брой симпатични са им желанията, а когато излязат пред микрофоните, внезапно осъзнават, че обичаният им сътрудник въпреки всичко е ръководещата десница.
- Успя ли Българска социалистическа партия да се наложи като действителна и мощна опция на Борисов, ГЕРБ и ръководещите? Успява ли да реализира действителни резултати в борбата против паралелната страна?
- То в случай че толкоз бързо и елементарно се печелеха борби... В очите на огромна част от обществото, няма какво да крием, всички партии в България, и Българска социалистическа партия не по-малко от другите, са част от смазващото ги статукво, или в случай че щете - институции на паралелната страна. ГЕРБ парадоксално са много по-силни в тази игра. Те не споделят "ние сме чисти ", тъй като никой няма да им повярва, а споделят "и вие сте толкоз мръсни като нас ", с което задушават всевъзможен ентусиазъм за смяна. Ако всички са негодници, по-добре да стоим с познатите негодници. Не ми е ясно по какъв начин Българска социалистическа партия ще преодолее този коктейл от стандарти и агитация, който ежедневно ни сервират. Но вероятно по-реалистично е да се опитат да убедят, че могат да създадат паралелната страна една концепция по-малко паралелна. Да разхлабят примката към врата на хората. Поне малко да ги оставят да дишат. В изискванията на капитализъм от актуалния вид олигархията няма по какъв начин да бъде изхвърлена зад борда. Но опитът на разнообразни общества е посочил, че при избрани условия може да бъде наплашена или уверена, че в неин интерес е да има малко повече правила. А когато произволът е всеобщ, разпоредбите основават това, което минимум може да се чака от тях - известна независимост. Ако има воля и непримиримост, Българска социалистическа партия може да се бори да ограничи най-неприятните и мъчно търпими резултати от олигархичния модел.
Но казусът с дълбокото слепване на наедрял бизнес с едрa политика, с изключение на буржоазен по генезиса си, е европейски по метода си на деяние и разпространяване. Така че първа Европа би трябвало да откри сили да ограничи тържеството на корпорациите. Изборите за Европейски парламент през май следващата година могат да излъчат камбанен сигнал за тази нужда. И в случай че европейските политически елити в името на своето самозапазване подхващат решителни ограничения, и България би могла да получи нови тласъци. Знам, че приказвам с прекалено много условни наклонения и ангажименти. Но не желая да затъваме в фантазии, нито пък скептицизмът да ни връзва ръцете. Вместо това, да си напомним максимата на остарелия Грамши: "песимизъм на разсъдъка, оптимизъм на волята ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ