Проф. Румен Стоилов: Ревматично болните са застрашени от по-тежко протичане на COVID-19
Болните с ревматични болести са застрашени от по-тежко и с повече затруднения протичане на.
Това сподели в изявление за БГНЕС проф. Румен Стоилов, който е ръководител на Българското сдружение по ревматология. Той работи в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ - София.
![Проф. Генчо Начев: Няма от кое място да ги намерим тези, които да ни лекуват]( "Проф. Генчо Начев: Няма от кое място да ги намерим тези, които да ни лекуват")
Проф. Генчо Начев: Няма от кое място да ги намерим тези, които да ни лекуват
Кадровият проблем в здравната система в този момент става ясно, тъй като напрежението се повиши. Това сподели шефът на УМБАЛ „ Света Екат...
Българското сдружение по ревматология към този момент приготви и разгласява рекомендации към лекарите и пациентите с ревматологични болести по време на. Те са общо 18. „ Целта е да се посочат главните правила за държание на лекарите и пациентите по време на пандемията ”, сподели професорът. Той акцентира, че първата от тях е прецизно съблюдаване на санитарно-хигиенните и противоепидемичните ограничения, разпоредени от Националния действен щаб (НОЩ) и съответните способени органи в страната.
„ Ние написахме рекомендациите, с цел да посочим ясни правила за осъществяване на лекуването на нашите пациенти в изискванията на зараза с COVID-19. Една част от пациентите стопираха главното си лекуване и се утежниха. Поради тази причина породиха доста проблеми. Компрометира се главната цел на лекуването, а точно реализиране на ремисия или ниска болестна интензивност. Това е съществена причина за активиране на съответното ревматично заболяване и бързо инвалидизиране на тези пациенти. Така че първата рекомендация, с изключение на прецизно съблюдаване на санитарно-хигиенните ограничения, това е да не се стопира започнатото лекуване като профилактична мярка на COVID-инфекцията. Тук се имат поради стандартните синтетични БМАРЛ (ксБМАРЛ), биологичните БМАРЛ (бБМАРЛ), JAK-инхибиторите, глюкокортикоидите, НСПВС и антиостеопоротичните средства ”, съобщи проф. Румен Стоилов.
Другата рекомендация, която професорът посочи, е тази, че в случай че пациентите имат някакви недоволства, насочващи към респираторна зараза наложително би трябвало да се изследват за COVID-19. „ Под недоволства имам поради признаци, които се следят при COVID-19 – нараснала температура, кашлица, зной, загуба на подушване, загуба на усет и други. Въпреки че сме изцяло наясно, че не всяко сходно недоволство е обвързвано с COVID-19, вярно е пациентите да се изследват в тази тенденция. Искам единствено да допълня, че по никакъв метод не трябва да се стопира и кортизоновото лекуване, което ние организираме ”, акцентира лекарят.
Според рекомендациите при доказана зараза с COVID-19 ксБМАРЛ, бБМАРЛ и JAK-инхибитори (с изключение на хлорокин/хидроксихлорокин и сулфасалазин) се стопират. Приемът им се възвръща след излекуване. Лечението с кортикостероиди да не се стопира, даже в случаите на потвърдена дейна COVID-19 зараза. Колкото до това какъв брой време може да бъде отлагана консултацията с ревматолог " лице в лице ", тук професорът уточни, че има по принцип построена система на надзор на пациентите.
„ Този въпрос се отнася по-скоро за тези, които са на биологични БМАРЛ и на JAK инхибитори, тъй като те изискват доста по-строг и по-чест надзор. Пациентите, които са на тези лекарствени артикули, не би следвало да не се срещат със своя доктор повече от 6 месеца. Опитът, който имаме от лятото и пролетта, не е доста добър. При част от пациентите, които не бяха следени прецизно се позволи да се получат нежелани лекарствени реакции или незадоволително добър надзор на болестта. Така че на всеки шест месеца, когато се издава протокол 1С, пациентите би трябвало да бъдат при своя ревматолог и той да напише: пациентът е в ремисия или не е в ремисия, продължава, стопира или сменя лекуването, след което комисията взима решение за издаване или отвод на протокол 1С ”, изясни лекарят.
![Имунолози: Заразени с COVID-19 популяризират вируса преди поява на признаци]( "Имунолози: Заразени с COVID-19 популяризират вируса преди поява на признаци")
Имунолози: Заразени с COVID-19 популяризират вируса преди поява на признаци
Руският имунолог Владислав Жемчугов описа пред РИА Новости какъв брой дълго пациент с COVID-19 съставлява заплаха за другите. " Що се о...
Така съгласно рекомендациите комисиите по своя преценка могат да издават протокол 1С за биологични БМАРЛ и JAK инхибитори за интервал от 6 до 12 месеца единствено, в случай че е налице писмена консултация от лекуващия ревматолог със мнение за продължение, прекъсване или смяна на лекуването.
Иначе професорът уточни, че съгласно данни от европейски и американски източници, честотата на заразяване с COVID-19 е малко по-висока при болните с ревматични болести, спрямо общата популация, само че статистически достоверна разлика сред двете групи няма. „ Това значи, че рискът болните с ревматични болести да се заразят с COVID-19 е съвсем същия, както в общата популация ”, уточни проф. Стоилов.
Той означи, че рискът от заразяване е друг за болните с възпалителни ставни болести и систематични болести на съединителната тъкан. „ Болните със систематични болести имат два пъти по-голяма заболеваемост от COVID-19. Пациентите с ревматични болести, боледуват по-тежко и с повече затруднения спрямо общата популация ”, сподели проф. Стоилов.
Той посочи, че броят на инфектираните заболели с възпалителни ставни болести е доста по-голям от броя на инфектираните заболели със систематични болести на съединителната тъкан, тъй като вторите са доста по-редки. " В едно изследване на Еuropean League Against Rheumatism (EULAR) е посочено, че в следената група заболели с ревматични болести и инфектирани с COVID-19 36% са с ревматоиден артрит, 14% са с анкилозиращ спондилит, 13% са с псориатичен артрит и единствено 6% са със систематичен лупус. Така да вземем за пример в България болните от ревмтоиден артрит са към 30 000, а болните от систематичен лупус са към 5000 ", съобщи още проф. Стоилов.
Темата продължава.
Това сподели в изявление за БГНЕС проф. Румен Стоилов, който е ръководител на Българското сдружение по ревматология. Той работи в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ - София.
Кадровият проблем в здравната система в този момент става ясно, тъй като напрежението се повиши. Това сподели шефът на УМБАЛ „ Света Екат...
Българското сдружение по ревматология към този момент приготви и разгласява рекомендации към лекарите и пациентите с ревматологични болести по време на. Те са общо 18. „ Целта е да се посочат главните правила за държание на лекарите и пациентите по време на пандемията ”, сподели професорът. Той акцентира, че първата от тях е прецизно съблюдаване на санитарно-хигиенните и противоепидемичните ограничения, разпоредени от Националния действен щаб (НОЩ) и съответните способени органи в страната.
„ Ние написахме рекомендациите, с цел да посочим ясни правила за осъществяване на лекуването на нашите пациенти в изискванията на зараза с COVID-19. Една част от пациентите стопираха главното си лекуване и се утежниха. Поради тази причина породиха доста проблеми. Компрометира се главната цел на лекуването, а точно реализиране на ремисия или ниска болестна интензивност. Това е съществена причина за активиране на съответното ревматично заболяване и бързо инвалидизиране на тези пациенти. Така че първата рекомендация, с изключение на прецизно съблюдаване на санитарно-хигиенните ограничения, това е да не се стопира започнатото лекуване като профилактична мярка на COVID-инфекцията. Тук се имат поради стандартните синтетични БМАРЛ (ксБМАРЛ), биологичните БМАРЛ (бБМАРЛ), JAK-инхибиторите, глюкокортикоидите, НСПВС и антиостеопоротичните средства ”, съобщи проф. Румен Стоилов.
Другата рекомендация, която професорът посочи, е тази, че в случай че пациентите имат някакви недоволства, насочващи към респираторна зараза наложително би трябвало да се изследват за COVID-19. „ Под недоволства имам поради признаци, които се следят при COVID-19 – нараснала температура, кашлица, зной, загуба на подушване, загуба на усет и други. Въпреки че сме изцяло наясно, че не всяко сходно недоволство е обвързвано с COVID-19, вярно е пациентите да се изследват в тази тенденция. Искам единствено да допълня, че по никакъв метод не трябва да се стопира и кортизоновото лекуване, което ние организираме ”, акцентира лекарят.
Според рекомендациите при доказана зараза с COVID-19 ксБМАРЛ, бБМАРЛ и JAK-инхибитори (с изключение на хлорокин/хидроксихлорокин и сулфасалазин) се стопират. Приемът им се възвръща след излекуване. Лечението с кортикостероиди да не се стопира, даже в случаите на потвърдена дейна COVID-19 зараза. Колкото до това какъв брой време може да бъде отлагана консултацията с ревматолог " лице в лице ", тук професорът уточни, че има по принцип построена система на надзор на пациентите.
„ Този въпрос се отнася по-скоро за тези, които са на биологични БМАРЛ и на JAK инхибитори, тъй като те изискват доста по-строг и по-чест надзор. Пациентите, които са на тези лекарствени артикули, не би следвало да не се срещат със своя доктор повече от 6 месеца. Опитът, който имаме от лятото и пролетта, не е доста добър. При част от пациентите, които не бяха следени прецизно се позволи да се получат нежелани лекарствени реакции или незадоволително добър надзор на болестта. Така че на всеки шест месеца, когато се издава протокол 1С, пациентите би трябвало да бъдат при своя ревматолог и той да напише: пациентът е в ремисия или не е в ремисия, продължава, стопира или сменя лекуването, след което комисията взима решение за издаване или отвод на протокол 1С ”, изясни лекарят.
Руският имунолог Владислав Жемчугов описа пред РИА Новости какъв брой дълго пациент с COVID-19 съставлява заплаха за другите. " Що се о...
Така съгласно рекомендациите комисиите по своя преценка могат да издават протокол 1С за биологични БМАРЛ и JAK инхибитори за интервал от 6 до 12 месеца единствено, в случай че е налице писмена консултация от лекуващия ревматолог със мнение за продължение, прекъсване или смяна на лекуването.
Иначе професорът уточни, че съгласно данни от европейски и американски източници, честотата на заразяване с COVID-19 е малко по-висока при болните с ревматични болести, спрямо общата популация, само че статистически достоверна разлика сред двете групи няма. „ Това значи, че рискът болните с ревматични болести да се заразят с COVID-19 е съвсем същия, както в общата популация ”, уточни проф. Стоилов.
Той означи, че рискът от заразяване е друг за болните с възпалителни ставни болести и систематични болести на съединителната тъкан. „ Болните със систематични болести имат два пъти по-голяма заболеваемост от COVID-19. Пациентите с ревматични болести, боледуват по-тежко и с повече затруднения спрямо общата популация ”, сподели проф. Стоилов.
Той посочи, че броят на инфектираните заболели с възпалителни ставни болести е доста по-голям от броя на инфектираните заболели със систематични болести на съединителната тъкан, тъй като вторите са доста по-редки. " В едно изследване на Еuropean League Against Rheumatism (EULAR) е посочено, че в следената група заболели с ревматични болести и инфектирани с COVID-19 36% са с ревматоиден артрит, 14% са с анкилозиращ спондилит, 13% са с псориатичен артрит и единствено 6% са със систематичен лупус. Така да вземем за пример в България болните от ревмтоиден артрит са към 30 000, а болните от систематичен лупус са към 5000 ", съобщи още проф. Стоилов.
Темата продължава.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ