Георги Стоименов – Терсенето: Тази целувка е съвсем безобидна! Аз също съм целувал
Боксовият корифей Георги Стоименов – Терсенето гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Той е един от най-големите ни боксьори и треньори в исторически проект и има ресурс от цялостен набор от изключителни истории. Стоименов записва над 350 публични мача в кариерата си, траяла повече от две десетилетия. Участва на олимпийските игри в Монреал през 1976-та, а година по-рано става европейски вицешампион. Откривател е на трикратния международен, троент европейски първенец и олимпийски медалист Серафим Тодоров. Тренира също и други огромни състезатели като Даниел Петров и Киркор Киркоров. Познава братя Пулеви от деца, а в края на 90-те живее в Украйна в един и същи блок с именитите Виталий и Владимир Кличко.
- Г-н Стоименов, по какъв начин сте? Следите ли още бокса?
- Естествено, това ми е занимание от дребен. Постоянно ме интересуват изявите на нашите боксьори. Вече конкуренцията стана по-голяма и по-трудно се преодоляват някои компликации. Младежите се изнежиха, не е като едно време. Отиват на по-леки спортове като пинг-понг.
- На 24 март Кубрат Пулев завоюва дуела с румънеца Богдан Дину с нокаут – кои бяха тежките моменти за Кобрата в мача?
- Трудно е да се запомни. Имаше доста тежки, сериозни моменти, само че Кубрат е сериозен боксьор. Той е от другото потомство, а не от настоящето. Твърд боксьор. При тях боксът е заложен още от татко им, който също беше боксьор – Венко Пулев. Тервел е също нелош боксьор, бил съм му персонален треньор.
- Как виждате бъдещето на двамата в професионалния бокс?
- Обикновено става по този начин – пробваш се на дилетанти, това е трамплин за профи бокса. При дилетантите противник ти е който ти се падне при жребия и е по-трудно, в сравнение с при експертите, където мениджърите ти избират съперника, с цел да стане шоуто. Не желая да наскърбявам профито, също са атрактивни.
- В шоуто в бокса към този момент влизат и целувки…
- Тази целувка е напълно безобидна. Аз също съм целувал. Това не беше нищо, просто го раздуха ненужно. Много рядко някой знае какво става след мача на един боксьор – по какъв начин се трансформира душeвността, до момента в който е боксирал. Давам образец с две дечица – като се сбият, след това стават другари. В случая боксьорът се изразходва и физически, и душевен. Нямаше любовни истории в тези неща. Просто се отпусна. Какво я раздуват тази целувка? Тя също не се дръпна. Беше нещо напълно нормално. Казват, че ние в България по този начин, пък тези на Запад не се целуват. Глупости! Физиологията и на източни, и на западни дами е идентична.
- Смятате ли, че Кубрат има късмет да се боксира против Антъни Джошуа?
- Много зависи от мениджърите. Обикновено всички ги приготвят да играят атрактивния край. Естествено, че Кобрата има всички шансове да се боксира с Джошуа. Ще бъде мъчно, тъй като британецът също е добър боксьор меко казано. Но Кобрата също не е елементарен. Той има едно несвойствено стеснение за съперника. Създава една компликация, която мъчно се вижда от неспециалиста. Обикновено неспециалистът споделя бият се или боксират се, до момента в който експертът вижда една специфичност. С тази дълга предна ръка, която му е завещание от аматьорския бокс, Кубрат основава компликация за съперника. Затова мисля, че нито на единия, нито на другия ще му бъде елементарно като се боксират.
- Накъде върви българския бокс? Как оценявате работата на президента на федерацията Красимир Инински?
- Най-лесно се прави съпоставяне в този момент и едно време. Едно време самите деца растяха при малко по-сурово време, имаше възприятие за изява, да стане нещо. А в този момент всички дечица са освободени, те нямат проблем. Говоря за най-малката възрастова група, които почват да се боксират. На Краси не му е елементарно – да се отсеят такива деца, които да станат национални състезатели. За мен той управлява чудесно българския бокс съгласно сегашните условия.
- Да насочим диалога към вашата кариера – за какво избрахте бокса, на какъв брой години влязохте в залата?
- Бях пети-шести клас, гледах боксьорите по малкия екран и желаех да наподобявам на тях. Беше доста мъчно, тъй като трябваше да пътувам час и половина, с цел да отида до залата. Половината от подготвителния развой ми минаваше във возене. Но това е копнеж и занимание. И мен родителите са ме спирали, аз съм се криел и съм си оставял извън торбичката с екипчето. Къде отиваш? Да играя. И оттова си взимам торбичката и ходя на подготовка.
- А от кое място идва прякорът ви Терсенето?
- При децата като се каже нещо, си остава вечно. Бяхме седми-осми клас и всички бяха прав гард, а единствено аз с противоположен гард. Аз пишех с лявата ръка, всичко правех с нея. Не съм левак, а левичар, тъй като има разлика. Първият ми треньор Карло Георгиев, който е от чешки генезис, ни строи в една линийка и ни демонстрира, и ми споделя: „ А ти на терсене застани наопаки в края на редичката. “ Така потегли Терсенето.
- Играхте край на европейското в Катовице през 1975 година – какво не ви доближи за купата?
- Не имаха вяра доста в моите качества, тъй като тогава имаше огромна конкуренция сред боксьорите. Сега се радваме на двама-трима елитни, а тогава от 11 10 не бяха инцидентни. Трябваше да минеш през хиляди премеждия и да победиш доста хора, с цел да стигнеш до националния тим. На финала съперник ми беше един полски дългуч, а аз като млад не подходих тактически вярно. Успях да се консумирам в първия рунд-рунд и половина. След това не ми доближи сила. Но върша този анализ към този момент като треньор. Ако съм знаел това, може би нещата щяха да се развият друго. Не желая да засегнатост нито един от предишните ми треньори, тъй като доста или малко са полагали грижи за мен.
- Участвахте и на олимпийските игри година по-късно в Монреал – какво се случи там?
- С трогване си го припомням. Тогава започнах да си мисля за лека кола, а мъчно се купуваше, трябваше ред и се чакаше с години. А на олимпийския медалист даваха кола без ред. Победих един от доста известните боксьори, който по-късно стана международен първенец при експертите. Мачът беше доста тежък, само че ми даде криле. След това обаче противникът ме победи по всички индикатори. Нямах психическа резистентност – да можеш да промениш тактиката… Това обаче са тълкувания години по-късно. А тогава играех с него за лека кола.
- Лесно ли станахте треньор в ЦСКА?
- Треньор в ЦСКА се ставаше доста мъчно. Трябваше доста да си дал, да имаш качества, да имаш и партийна принадлежност. Горе-долу на половината качества отговарях. Бях към края на дейната си кариера, дълго време бях играч на ЦСКА, носил съм точки, само че ми липсваше ВИФ. Изкарах треньорска школа и станах треньор. Но почнаха другите страдания – като играч се насочваш към твоята среща, а като треньор мислиш за целия тим. Това износва човешкия организъм. Лесно станах треньор, само че след това ми беше много мъчно. Има и различен миг – когато нагласиш всичко, станеш първенец, идва конкуренцията и различен да те смени. Изживявал съм много обидни моменти, само че не желая да се връщам обратно.
- Кой е най-големият ви триумф със Серафим Тодоров?
- Ей, този мой любим! Това е играч, който беше по-лесно да го тренираш, тъй като има зрителна памет. И маймунка да види по какъв начин драска, също може да я изпунтира. Това е качество на индивида. Сарафчето имаше тези качества, само че с ужасна дисциплинираност. А не може да го оставиш да се шляе – би трябвало да си легне в еди какъв брой си часа и така нататък На мен грижите ми бяха повече да го управлявам, в сравнение с да го упражнявам. Но беше доста атрактивен боксьор. Особено като отивахме на Запад да се боксира, публиката гледаше него и по-късно си отиваше. Хората се насищаха, дотам беше атрактивен. Пуска удар един пръст от себе си, а по-късно връща и дава отговор. Като участваше Сарафа, всички играеха за второ място, първото беше за Серафим.
- Как стана Спортист на годината през 1993 година?
- Обикновено в България, който стане международен и европейски първенец в една спортна година, беше признато да взима тази премия. И то в олимпийски спорт. Това се случваше доста рядко, а при нас в бокса стана. Повечето от публицистите гласоподаваха за Серафим. Но играеха футболните тимове на България и Франция – паметният мач на „ Парк де Пренс “. Гледаме мача със Сарафа по малкия екран и ми споделя: „ Ей, бате Гошо, в случай че бием, може и да не стана Спортист на годината. “ А те почват да го навиват, че различен няма и че надали няма по какъв начин да бием. И най-после хем се радваме, че сме победили Франция, хем почнахме да мислим комерсиално за Спортист на годината. А то пък Емо Костадинов вкара и двата гола. После се прегръщахме, отидох на аерогарата и го посрещнах. Ние сме си приятелчета, бойни приятели. Едно време беше по този начин, а в този момент са разграничени обособените спортове, в този момент футболистите са тежкари и вървят значимо. Обаче тогава всички спортисти бяхме другари. И Емо сподели: „ Спокойно, аз пък ще стана Футболист на годината. “
- В бокса се майтапят, че имате и една кражба – от Варна Даниел Петров с помощта на вас е пристигнал в София…
- „ Кражба “ въобще не ме наскърбява, дори ме ласкае. Имах рекламата, че който пристигна при мен, става европейски или международен медалист. Отделно имах и другата реклама, че съм един от първите спортисти, които играят на Запад, по-точно във Франкфурт, Германия. Преди мен бяха единствено футболистите Григоров и Желязков. Там ме водеше финансовата страна. След хиляди комбинации и ангажименти, като отидем на съревнование с мениджъри съм разговарял с моите три немски и британски думи и нещата се случиха позитивно. Сарафа си идваше с 2-3 хиляди марки от мач, тъй като публиката му даваше като на певица… Беше такава атракция, знаеха, че идва от бедна страна и ето ти 50 марки, ето ти 100 марки. Питаше: „ Бате Гошо, за какво ми дават пари? “ А аз споделям: „ Защото те обичат, развеселил си ги. “ Естествено българинът повече завижда, в сравнение с да те признае, завистта няма край. Щом предложих на Дидо, който към този момент си приличаше на добър боксьор, незабавно се съгласи. Но всичките му трофеи са по мое време, в това число най-високата - олимпийската. Преди това беше ставал само републикански първенец.
- Като състезател не можахте да се уредите с кола, а като треньор?
- Петък пътувах, в понеделник се връщах. По 100 марки да съм си спестявал, колата е налице с валута.
- А по какъв начин ориста ви срещна с братя Кличко?
- Те са доста атрактивни, доста интелигентни. Умствено не са за спортисти, имат заплашителен разсъдък. След като изпробвах всички области на моята кариера, един другар ме заведе в Украйна и един божи ден посланикът имаше банкет в нашето посолство. Викам: „ Шефе, да викна и Кличко? “ А той: „ Как Кличко? Немското посолство ги е канило толкоз пъти, не са стъпили “ Казвам: „ Добре, само че дано да се опитвам. Канило ги е, само че не съм ги поканил аз. “ С хиляди комбинации, имах доста другари в украинската федерация, свързах се с тях. Прегърнахме се, дружно сме били по олимпиади. Дойде въпросният ден, отидох да посрещна Кличко и се почнаха едни журналистически истории, снимки… Много положителни другари сме и до ден-днешен.
- Били сте кмет, артист – загуби ли политиката и киното, след не проявихте интерес към тези две специалности?
- Актьор – трето дърво, само че е доста забавно. Играехме във френска продукция за зараждането на бокса и дадоха много пари за времето си. Мислех, че в спорта дават пари, само че се оказа, че в киното е огромна мелница за пари. Съвсем друго е, има театрален бокс, който доста мъчно се играе. Научен съм на истинския бокс, само че истинския удар не може да го види камерата. И се стартират едни тренировки за театрален бокс. Както в „ Роки “, там няма нищо същинско. Тогава ми беше най-голямата тъга. Сто години да правиш едно, а по-късно тъкмо противоположното.
- А като кмет?
- О, Боже! Нали знаете – предизборни акции, с цел да спечелиш повече гласове. Естествено най-популярният взе участие. В моя район аз съм един от най-популярните. Хайде, кмет за една седмица и това е! Много е комплицирано, мъчно и от един метод на живот… Тук се скарали две баби, би трябвало да отидеш да ги помиряваш… Това не може да се издържи. Но в действителност са ме употребявали за едни избори. Всичко мина и по този начин. Но ми остана в биографията, че съм бил и кмет. Глупости!
- Най-големият боксьор за вас за всички времена?
- Естествено - Мохамед Али! Никой не се замисля, който и от боксьорите да попитате.
- А „ машината за пари “ Флойд Мейуедър?
- Той е най-богатият състезател освен в бокса, а от всички спортове.
- А като боксьор по какъв начин ви се вижда?
- Страшен. Той плака, когато Сарафчето го победи. Но си мислеха, че като домакини, ще му подарят мача. Нищо сходно! Сарафчето си го победи по всички правила на бокса. А той плака, тъй като при фактора хазаин, ще му дадат победа дори и при кантар, само че няма такова нещо. Вече изкараха, че някой оказал помощ, само че Сарафа си го победи и то безапелационно.
- В Интернет я има тази среща и се вижда, че успеха не му е подарена.
- Така е, само че това, което дават по малкия екран, от време на време не се вижда самата истина. Не се виждат тъкмо ударите. По малкия екран се вижда като удар, а в действителност той е направил отбрана и е направил класическата отбрана – да избягаш един пръст, а не един метър, тъй като по-късно не можеш да върнеш. Всеки може да бяга, само че би трябвало да му викат спортист, а не боксьор.
- Какво си пожелава Георги Стоименов?
- Аз съм пенсионер, не без помощта на моя обичан спорт – бокса. Както всеки пенсионер, си искам здраве. Живея още с младежите. Сега вървя в Славия, има доста положителни връзки, основани още от години. Който е славист, си обича Славия до живот.
- Г-н Стоименов, по какъв начин сте? Следите ли още бокса?
- Естествено, това ми е занимание от дребен. Постоянно ме интересуват изявите на нашите боксьори. Вече конкуренцията стана по-голяма и по-трудно се преодоляват някои компликации. Младежите се изнежиха, не е като едно време. Отиват на по-леки спортове като пинг-понг.
- На 24 март Кубрат Пулев завоюва дуела с румънеца Богдан Дину с нокаут – кои бяха тежките моменти за Кобрата в мача?
- Трудно е да се запомни. Имаше доста тежки, сериозни моменти, само че Кубрат е сериозен боксьор. Той е от другото потомство, а не от настоящето. Твърд боксьор. При тях боксът е заложен още от татко им, който също беше боксьор – Венко Пулев. Тервел е също нелош боксьор, бил съм му персонален треньор.
- Как виждате бъдещето на двамата в професионалния бокс?
- Обикновено става по този начин – пробваш се на дилетанти, това е трамплин за профи бокса. При дилетантите противник ти е който ти се падне при жребия и е по-трудно, в сравнение с при експертите, където мениджърите ти избират съперника, с цел да стане шоуто. Не желая да наскърбявам профито, също са атрактивни.
- В шоуто в бокса към този момент влизат и целувки…
- Тази целувка е напълно безобидна. Аз също съм целувал. Това не беше нищо, просто го раздуха ненужно. Много рядко някой знае какво става след мача на един боксьор – по какъв начин се трансформира душeвността, до момента в който е боксирал. Давам образец с две дечица – като се сбият, след това стават другари. В случая боксьорът се изразходва и физически, и душевен. Нямаше любовни истории в тези неща. Просто се отпусна. Какво я раздуват тази целувка? Тя също не се дръпна. Беше нещо напълно нормално. Казват, че ние в България по този начин, пък тези на Запад не се целуват. Глупости! Физиологията и на източни, и на западни дами е идентична.
- Смятате ли, че Кубрат има късмет да се боксира против Антъни Джошуа?
- Много зависи от мениджърите. Обикновено всички ги приготвят да играят атрактивния край. Естествено, че Кобрата има всички шансове да се боксира с Джошуа. Ще бъде мъчно, тъй като британецът също е добър боксьор меко казано. Но Кобрата също не е елементарен. Той има едно несвойствено стеснение за съперника. Създава една компликация, която мъчно се вижда от неспециалиста. Обикновено неспециалистът споделя бият се или боксират се, до момента в който експертът вижда една специфичност. С тази дълга предна ръка, която му е завещание от аматьорския бокс, Кубрат основава компликация за съперника. Затова мисля, че нито на единия, нито на другия ще му бъде елементарно като се боксират.
- Накъде върви българския бокс? Как оценявате работата на президента на федерацията Красимир Инински?
- Най-лесно се прави съпоставяне в този момент и едно време. Едно време самите деца растяха при малко по-сурово време, имаше възприятие за изява, да стане нещо. А в този момент всички дечица са освободени, те нямат проблем. Говоря за най-малката възрастова група, които почват да се боксират. На Краси не му е елементарно – да се отсеят такива деца, които да станат национални състезатели. За мен той управлява чудесно българския бокс съгласно сегашните условия.
- Да насочим диалога към вашата кариера – за какво избрахте бокса, на какъв брой години влязохте в залата?
- Бях пети-шести клас, гледах боксьорите по малкия екран и желаех да наподобявам на тях. Беше доста мъчно, тъй като трябваше да пътувам час и половина, с цел да отида до залата. Половината от подготвителния развой ми минаваше във возене. Но това е копнеж и занимание. И мен родителите са ме спирали, аз съм се криел и съм си оставял извън торбичката с екипчето. Къде отиваш? Да играя. И оттова си взимам торбичката и ходя на подготовка.
- А от кое място идва прякорът ви Терсенето?
- При децата като се каже нещо, си остава вечно. Бяхме седми-осми клас и всички бяха прав гард, а единствено аз с противоположен гард. Аз пишех с лявата ръка, всичко правех с нея. Не съм левак, а левичар, тъй като има разлика. Първият ми треньор Карло Георгиев, който е от чешки генезис, ни строи в една линийка и ни демонстрира, и ми споделя: „ А ти на терсене застани наопаки в края на редичката. “ Така потегли Терсенето.
- Играхте край на европейското в Катовице през 1975 година – какво не ви доближи за купата?
- Не имаха вяра доста в моите качества, тъй като тогава имаше огромна конкуренция сред боксьорите. Сега се радваме на двама-трима елитни, а тогава от 11 10 не бяха инцидентни. Трябваше да минеш през хиляди премеждия и да победиш доста хора, с цел да стигнеш до националния тим. На финала съперник ми беше един полски дългуч, а аз като млад не подходих тактически вярно. Успях да се консумирам в първия рунд-рунд и половина. След това не ми доближи сила. Но върша този анализ към този момент като треньор. Ако съм знаел това, може би нещата щяха да се развият друго. Не желая да засегнатост нито един от предишните ми треньори, тъй като доста или малко са полагали грижи за мен.
- Участвахте и на олимпийските игри година по-късно в Монреал – какво се случи там?
- С трогване си го припомням. Тогава започнах да си мисля за лека кола, а мъчно се купуваше, трябваше ред и се чакаше с години. А на олимпийския медалист даваха кола без ред. Победих един от доста известните боксьори, който по-късно стана международен първенец при експертите. Мачът беше доста тежък, само че ми даде криле. След това обаче противникът ме победи по всички индикатори. Нямах психическа резистентност – да можеш да промениш тактиката… Това обаче са тълкувания години по-късно. А тогава играех с него за лека кола.
- Лесно ли станахте треньор в ЦСКА?
- Треньор в ЦСКА се ставаше доста мъчно. Трябваше доста да си дал, да имаш качества, да имаш и партийна принадлежност. Горе-долу на половината качества отговарях. Бях към края на дейната си кариера, дълго време бях играч на ЦСКА, носил съм точки, само че ми липсваше ВИФ. Изкарах треньорска школа и станах треньор. Но почнаха другите страдания – като играч се насочваш към твоята среща, а като треньор мислиш за целия тим. Това износва човешкия организъм. Лесно станах треньор, само че след това ми беше много мъчно. Има и различен миг – когато нагласиш всичко, станеш първенец, идва конкуренцията и различен да те смени. Изживявал съм много обидни моменти, само че не желая да се връщам обратно.
- Кой е най-големият ви триумф със Серафим Тодоров?
- Ей, този мой любим! Това е играч, който беше по-лесно да го тренираш, тъй като има зрителна памет. И маймунка да види по какъв начин драска, също може да я изпунтира. Това е качество на индивида. Сарафчето имаше тези качества, само че с ужасна дисциплинираност. А не може да го оставиш да се шляе – би трябвало да си легне в еди какъв брой си часа и така нататък На мен грижите ми бяха повече да го управлявам, в сравнение с да го упражнявам. Но беше доста атрактивен боксьор. Особено като отивахме на Запад да се боксира, публиката гледаше него и по-късно си отиваше. Хората се насищаха, дотам беше атрактивен. Пуска удар един пръст от себе си, а по-късно връща и дава отговор. Като участваше Сарафа, всички играеха за второ място, първото беше за Серафим.
- Как стана Спортист на годината през 1993 година?
- Обикновено в България, който стане международен и европейски първенец в една спортна година, беше признато да взима тази премия. И то в олимпийски спорт. Това се случваше доста рядко, а при нас в бокса стана. Повечето от публицистите гласоподаваха за Серафим. Но играеха футболните тимове на България и Франция – паметният мач на „ Парк де Пренс “. Гледаме мача със Сарафа по малкия екран и ми споделя: „ Ей, бате Гошо, в случай че бием, може и да не стана Спортист на годината. “ А те почват да го навиват, че различен няма и че надали няма по какъв начин да бием. И най-после хем се радваме, че сме победили Франция, хем почнахме да мислим комерсиално за Спортист на годината. А то пък Емо Костадинов вкара и двата гола. После се прегръщахме, отидох на аерогарата и го посрещнах. Ние сме си приятелчета, бойни приятели. Едно време беше по този начин, а в този момент са разграничени обособените спортове, в този момент футболистите са тежкари и вървят значимо. Обаче тогава всички спортисти бяхме другари. И Емо сподели: „ Спокойно, аз пък ще стана Футболист на годината. “
- В бокса се майтапят, че имате и една кражба – от Варна Даниел Петров с помощта на вас е пристигнал в София…
- „ Кражба “ въобще не ме наскърбява, дори ме ласкае. Имах рекламата, че който пристигна при мен, става европейски или международен медалист. Отделно имах и другата реклама, че съм един от първите спортисти, които играят на Запад, по-точно във Франкфурт, Германия. Преди мен бяха единствено футболистите Григоров и Желязков. Там ме водеше финансовата страна. След хиляди комбинации и ангажименти, като отидем на съревнование с мениджъри съм разговарял с моите три немски и британски думи и нещата се случиха позитивно. Сарафа си идваше с 2-3 хиляди марки от мач, тъй като публиката му даваше като на певица… Беше такава атракция, знаеха, че идва от бедна страна и ето ти 50 марки, ето ти 100 марки. Питаше: „ Бате Гошо, за какво ми дават пари? “ А аз споделям: „ Защото те обичат, развеселил си ги. “ Естествено българинът повече завижда, в сравнение с да те признае, завистта няма край. Щом предложих на Дидо, който към този момент си приличаше на добър боксьор, незабавно се съгласи. Но всичките му трофеи са по мое време, в това число най-високата - олимпийската. Преди това беше ставал само републикански първенец.
- Като състезател не можахте да се уредите с кола, а като треньор?
- Петък пътувах, в понеделник се връщах. По 100 марки да съм си спестявал, колата е налице с валута.
- А по какъв начин ориста ви срещна с братя Кличко?
- Те са доста атрактивни, доста интелигентни. Умствено не са за спортисти, имат заплашителен разсъдък. След като изпробвах всички области на моята кариера, един другар ме заведе в Украйна и един божи ден посланикът имаше банкет в нашето посолство. Викам: „ Шефе, да викна и Кличко? “ А той: „ Как Кличко? Немското посолство ги е канило толкоз пъти, не са стъпили “ Казвам: „ Добре, само че дано да се опитвам. Канило ги е, само че не съм ги поканил аз. “ С хиляди комбинации, имах доста другари в украинската федерация, свързах се с тях. Прегърнахме се, дружно сме били по олимпиади. Дойде въпросният ден, отидох да посрещна Кличко и се почнаха едни журналистически истории, снимки… Много положителни другари сме и до ден-днешен.
- Били сте кмет, артист – загуби ли политиката и киното, след не проявихте интерес към тези две специалности?
- Актьор – трето дърво, само че е доста забавно. Играехме във френска продукция за зараждането на бокса и дадоха много пари за времето си. Мислех, че в спорта дават пари, само че се оказа, че в киното е огромна мелница за пари. Съвсем друго е, има театрален бокс, който доста мъчно се играе. Научен съм на истинския бокс, само че истинския удар не може да го види камерата. И се стартират едни тренировки за театрален бокс. Както в „ Роки “, там няма нищо същинско. Тогава ми беше най-голямата тъга. Сто години да правиш едно, а по-късно тъкмо противоположното.
- А като кмет?
- О, Боже! Нали знаете – предизборни акции, с цел да спечелиш повече гласове. Естествено най-популярният взе участие. В моя район аз съм един от най-популярните. Хайде, кмет за една седмица и това е! Много е комплицирано, мъчно и от един метод на живот… Тук се скарали две баби, би трябвало да отидеш да ги помиряваш… Това не може да се издържи. Но в действителност са ме употребявали за едни избори. Всичко мина и по този начин. Но ми остана в биографията, че съм бил и кмет. Глупости!
- Най-големият боксьор за вас за всички времена?
- Естествено - Мохамед Али! Никой не се замисля, който и от боксьорите да попитате.
- А „ машината за пари “ Флойд Мейуедър?
- Той е най-богатият състезател освен в бокса, а от всички спортове.
- А като боксьор по какъв начин ви се вижда?
- Страшен. Той плака, когато Сарафчето го победи. Но си мислеха, че като домакини, ще му подарят мача. Нищо сходно! Сарафчето си го победи по всички правила на бокса. А той плака, тъй като при фактора хазаин, ще му дадат победа дори и при кантар, само че няма такова нещо. Вече изкараха, че някой оказал помощ, само че Сарафа си го победи и то безапелационно.
- В Интернет я има тази среща и се вижда, че успеха не му е подарена.
- Така е, само че това, което дават по малкия екран, от време на време не се вижда самата истина. Не се виждат тъкмо ударите. По малкия екран се вижда като удар, а в действителност той е направил отбрана и е направил класическата отбрана – да избягаш един пръст, а не един метър, тъй като по-късно не можеш да върнеш. Всеки може да бяга, само че би трябвало да му викат спортист, а не боксьор.
- Какво си пожелава Георги Стоименов?
- Аз съм пенсионер, не без помощта на моя обичан спорт – бокса. Както всеки пенсионер, си искам здраве. Живея още с младежите. Сега вървя в Славия, има доста положителни връзки, основани още от години. Който е славист, си обича Славия до живот.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ