БОЕЦ поиска отстраняване на членове на ВСС заради нарушаване на Конституцията и ЗСВ!
БОЕЦ внесе сигнал против членовете на Висш съдебен съвет, които на 22.07.2021 година отхвърлиха настояването за премахване от поста на основния прокурор Иван Гешев. След произнасянето на Конституционен съд, считаме за потвърдено, че този членове са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт.
В сигнала на БОЕЦ е посочено: „ Изразяваме своето разбиране, че Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22. 07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021г.) е незаконосъобразно и членовете на Висш съдебен съвет, дали своят вот „ ЗА ”, са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт. Гласуването е очевидно и самоличността на тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет е известна. Без значение какви са аргументите за техните дейности да нарушат Конституция на Република България и наредбите на Закон за съдебната власт (некомпетентност, предумисъл, зависимости, користни цели и тн.), БОЕЦ считаме, че с тези свои дейности са уронили тежко престижа на правосъдната власт и институцията, която съставляват, а съгласно нас дейностите им могат да се квалифицират и като закононарушение от общ темперамент. Считаме, че е неприемливо тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет да не престават да заемат своите постове “.
Изискваме от Парламента, Пленума на Висш съдебен съвет и Министерството на правораздаването да подхващат всички планувани от Конституция на Република България и Закон за съдебната власт дейности и процедури за премахване от техните постове против всеки един от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет, които са дали своят вот „ ЗА ” Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021г.) и по този начин са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт.
Изискваме да бъдем известени за подхванатите от институциите дейности, на посочената е-поща и адрес на Сдружение БОЕЦ. Изразяваме подготвеност да предоставим и спомагателни данни.
Прилагаме цялостният текст на сигнала:
ДО: ПАРЛАМЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПЛЕНУМ НА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
С И Г Н А Л
От: Сдружение Гражданско придвижване „ БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ “,
ЕИК 176949776, Адрес: гр. Видин, к-с „ Панония “ блок 4 вход „ З “ ап. 157,
Представлявано от Георги Борисов Георгиев, ръководител на УС e-mail:
ОТНОСНО
Нарушаване на Конституцията на Република България – член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт
На 22.07.2 1г. БОЕЦ организирахме митинг пред Висш съдебен съвет по време на разглеждането на предлагането на министър Стоилов за отстраняването на Гешев. Станахме очевидци на един от най-срамните моменти в правосъдната ни история. Чугуненото болшинство на мафията извърши задачата си, отбрани Гешев и обществено потъпка закона. Поредното доказателство, че този състав на Висш съдебен съвет би трябвало да си върви дружно с Гешев. Безпринципните „ диспути “ нямаха нищо общо с правото, а само целяха да отхвърлят демонстративно предлагането на Стоилов и да не се допусне разглеждане всъщност. Доводите на Атанаска Дишева и Лозан Панов в поддръжка на позицията за допустимост на предлагането останаха нечути от болшинството на статуквото. Статута на Гешев, като недостижим остана неизменен. Мафията отбрани своята инвестиция. На 02.08.2021 година внесохме Жалба до Върховен административен съд, готова от юридическия екип на БОЕЦ, и показана от боеца юрист Пламен Кирилов против решението на Висш съдебен съвет да остави без разглеждане предлагането на Янаки Стоилов за отстраняването на Гешев, като неприемливо. По нашата тъжба е формирано адм. дело с № 9025/21 по което съда изисква от Висш съдебен съвет протокола и решението от 22.07.21г. за комплектоване на преписката. Жалба бе импортирана и от Янаки Стоилов, в качеството му на министър на правораздаването и съда сплоти двете каузи. Очакваме произнасянето на Върховен административен съд.
Според нас болшинството членове на Висш съдебен съвет, които гласоподаваха „ ЗА ” решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021г.), да не се прегледа всъщност настояването на министър Стоилов за предварително освобождение от поста на основния прокурор Иван Гешев, са нарушили Конституцията член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България и наредбите на Закон за съдебната власт. Доказателство за това е Решение №1 на Конституционен съд на Република България от 08.02.2022 година по конституционно дело №17 от 2021 година
Една част от незаконосъобразните причините на членове на Висш съдебен съвет, които гласоподаваха „ ЗА ” бяха, че министърът не е оправомощено от закона лице и процедура по предварително преустановяване мандата на основния прокурор по член 175, ал.5 от Закон за съдебната власт изобщо не съществува. Други причини (на Вероника Имова, напр.) бяха, че в действителност се касае за процедура по дисциплинарно произвеждане и били изтекли преклузивните периоди за отпочване на такова произвеждане, въпреки в настояването да се съдържаха данни за голям брой нарушавания, осъществени в по друго време, заради което се настояваше настояването да бъде отхвърлено. Така или другояче, след близо седемчасови диспути се предложи на гласоподаване план на предложение за решение за отменяне на настояването на министъра като неприемливо и с решение с гласове 12 „ за “ и 8 „ срещу “, предлагането се одобри, с което настояването на министъра бе отклонено като неприемливо. Порокът е дотолкоз значителен, че въпреки и да има изговаряне, липсва волеизявление на органа. Не е без значение дали настояването е отхвърлено поради призната нелегитимност на органа да внесе сходно искане (липса на законова подготвеност на министъра), или заради приключване на процесуални периоди, което, на процедура, значи, че на основния прокурор не би могла да се търси отговорност за осъщественото от него в описаните в настояването действия и отсега нататък, в случай че се одобри, че Висш съдебен съвет се е произнесъл в тази посока.
На процедура, от всички диспути не стана ясно на какво съображение се приема настояването на министъра за неприемливо. Мотивите към решението – изявленията на всички членове на Висш съдебен съвет са спорни, неразбираеми, комплицирани до степен на неспособност да се разбере какви в реалност са те. Различните визии за недопустимостта на импортираното искане са взаимно изключващи се.
Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021 г.) е незаконосъобразно и членовете на Висш съдебен съвет дали своят вот „ ЗА ” са нарушили чл. 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт. След като чл.173, ал.3 от Закон за съдебната власт е планувал пълномощие министърът на правораздаването да предлага по силата на препращащата наредба на член 175, ал.5 от Закон за съдебната власт, той има правото и да предлага неговото предварително освобождение. Законодателната уредба е ясна и не се нуждае от пояснение. Тук не се касае за дисциплинарна отговорност на „ един от тримата огромни “, каквато бе планувана за пръв път с промените в Закон за съдебната власт от 2016 година, а за особена процедура за тяхното предварително освобождение по към този момент посочената наредба на чл.175, ал.5 от Закон за съдебната власт, което може да бъде инициирана от субектите, които могат да предложат неговото назначение. Процедурата е специфична, защото се касае за тримата единствени в състава на Висш съдебен съвет – членове по право за разлика от всички останали членове на Висш съдебен съвет, които са изборни и за които важат само дисциплинарните правила по гл.XVI от Закон за съдебната власт.
Препращането в същата норма към реда на член 173 (целият) Закон за съдебната власт води до резултата, че се вменява на Министъра пълномощието за самодейност за процедура по член 175 /5/ Закон за съдебната власт. Доколкото в процесната процедура е изразен претекст, че препращането имало деяние единствено за реда за приемане на такова решение, а не и за самодейността за формиране на такова произвеждане, подобен претекст считаме за безпочвен. Не би могло законодателят да остави тази процедура с най-висока степен на публично значение (отнемане на пълномощията на лицето, което управлява битката с престъпността и публичния ред в държавата) без уредба. Уредбата е точно в препращането. Решението на Пленума на Висш съдебен съвет не би могло да се вземе без да се организира процедура по приемането му. Процедурата пък няма по какъв начин да стартира без самодейност за нея. Инициативата е първата стъпка, а решението е крайният резултат от една и съща процедура.
Дори да се одобри (което считаме за погрешно и нашата теза се удостовери от Решението на Конституционен съд ), че препращането от член 175 /5/ към член 173 Закон за съдебната власт не включва и правото на самодейност, то заради липса на експлицитна уредба на това право там, където следва да я има (в член 175), би следвало в този случай да се приложи механизмът на член 46 /1/ и/или /2/ Закон за нормативните актове, който също сочи, че самодейността за лишаване на пълномощието на Главния прокурор би следвало да е същата, каквато е за избора му, т.е. уредената в член 173 Закон за съдебната власт, предвиждаща право на самодейност за Министъра на правораздаването. Министърът, въпреки и да не е член на Висш съдебен съвет, има специфични пълномощия по администрирането на работата му. Това не е интервенция на администрацията в работата на правосъдната власт, защото същият Министър няма право да гласоподава за приемане на решения.
Имаме и още един мотив, който поддържа обоснованото ни изказване, че членовете на Висш съдебен съвет, които гласоподаваха „ ЗА ” предлагането да не се преглежда всъщност настояването на министър Стоилов за отстраняването от поста на основния прокурор Иван Гешев са нарушили Конституцията на Република България. Министърът, поемайки тази служба, не престава да бъде жител. Като подобен той има правото да прави оферти до всички институции, включително и до Висш съдебен съвет, като естеството на предлагането от типа на процесното може да е отправено до Висш съдебен съвет от всеки жител, включително и от Министъра на правораздаването. Това че господин Стоилов е Министър на правораздаването, не го лишава от правото му по член 45 Конституция на Република България. Видно от редакцията на предлагането му до Висш съдебен съвет, той се показва първо с името си (Янаки Стоилов), като в добавка под името е показал заеманата от него служба Министър на Правосъдието. Това не е неразрешено. Ако се одобри, че член 175 /5/ Закон за съдебната власт не урежда посредством препращането или посредством използване на член 46 Закон за нормативните актове правото на Министъра за такава самодейност, ще се окаже че в никой нормативен акт не е планувано особено лице, организация или институция да има неповторимо право да насочва до Пленума на Висш съдебен съвет предложение от типа на процесното, което значи, по непосредственото деяние на нормите на Конституция на Република България, че всеки жител има право да насочи такова предложение. В тази връзка, предлагането на господин Янаки Стоилов е изцяло възможно да бъде признато за разглеждане. Пленумът на Висш съдебен съвет погрешно е квалифицирал предлагането като отправено от институция (Министъра на правосъдието). Не по този начин е завършено предлагането.
На 05.08.2021 година по искане на Министерския съвет на Република България до Конституционният съд бе формирано конституционно дело № 17/2021 година С докладчик арбитър Филип Димитров за предоставяне на наложително пояснение на наредбата на член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България, по отношение на отговор на въпроса: “В пълномощията на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се опцията да прави предложение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията? “
На 08.02.2022г. Конституционен съд се произнесе с Решение №1 от 2022г.
Прилагаме текста на решение:
РЕШЕНИЕ № 1
София, 8 февруари 2022 година
Конституционният съд в състав: ръководител – Павлина Панова, членове: Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Соня Янкулова, при присъединяване на секретар-протоколиста Милена Петрова прегледа в закрито съвещание на 8 февруари 2022 година конституционно дело № 17/2021 година, докладвано от съдията Филип Димитров.
Производството е по член 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията на Република България.
Делото е формирано на 05.08.2021 година по искане на Министерския съвет на Република България за предоставяне на наложително пояснение на наредбата на член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България, по отношение на отговор на въпроса: “В пълномощията на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се опцията да прави предложение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията? “
С определение от 09.09.2021 година Конституционният съд е позволил до разглеждане всъщност настояването за пояснение и е конституирал като заинтригувани институции Народното събрание, президента на Република България, министъра на правораздаването, Висшия правосъден съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор на Република България.
Отправени са и предложения на съображение чл.20а, ал.2 от ПОДКС да показват мнения по настояването до: Съюза на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюза на юристите в България и на съображение чл.20а, ал.3 от ПОДКС да дадат документално мнение по настояването проф. доктор Васил Мръчков, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Снежана Начева и доцент доктор Наталия Киселова.
От конституираните на съображение чл.20а, ал.1 от Правилника за организацията и активността на Конституционния съд (ПОДКС) като заинтригувани институции и поканените да дадат своето мнение заинтересувани от предмета на делото организации, поддръжка на визията на Министерския съвет за тълкуването на член 130в, т. 3 от Конституцията са декларирали президентът, министърът на правораздаването, Върховният касационен съд, Съюзът на съдиите в България и Съюзът на юристите в България. Поддържа се тезата на вносителя, че настояването за предоставяне на наложително пояснение подхожда на европейските стандарти. Излагат се причини за пораждането на разнообразни последствия за ръководителите на двете висши съдилища и за основния прокурор при положение, че член 130в, т.3 от Конституцията се пояснява в противоположния на вносителя смисъл. Поддържа се, че пълномощието на министъра на правораздаването по член 130в, т.3 от Конституцията не е определящо за резултата от възможна процедура, а е само сезиращ акт и демонстрация на съдействие сред управляващите. Отстоява се, че няма кардинална разлика сред статуса на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор и този на останалите съдии, прокурори, следователи. Излагат се доводи в интерес на тезата, че когато конституционният законодател желае да изключи лицата по член 129, алинея 2 от Конституцията, той планува това категорично, както е направено при формулирането на наредбата на член 129, алинея 6 от Конституцията.
На противоположното мнение са основният прокурор, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите. Те поддържат, че пълномощието по член 130в, т. 3 от Конституцията е от категорията на изключителните пълномощия и във връзка с него следва да се ползва прецизно, а не разширително пояснение или пояснение по прилика. Споделя се визията, че за ръководителя на Върховния касационен съд, за ръководителя на Върховния административен съд и за основния прокурор предпочитана е функционалността им на началник пред тази на магистрат и че Конституцията ясно разграничава реда за тяхното назначение и освобождение, заради което наредбата на член 130в, т. 3 от Конституцията не е използвана за тях. Отстоява се, че министърът на правораздаването може да насочи сигнал по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на съображение на конституционния принцип за тъждество пред закона, а не на съображение член 130в, т.3 от Конституцията и че в този случай министърът на правораздаването не е страна в произвеждане по освобождение на най-висшите административни ръководители по член 175, алинея 5 от Закона за правосъдната власт, другояче биха били наранени независимостта на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията) и правилото за разделяне на управляващите (чл. 8 от Конституцията).
От поканените да дадат документално мнение изтъкнати експерти от науката и практиката своята позиция е споделил проф. Васил Мръчков, който счита, че съгласно със наличието и духа на Конституцията и трендовете на развиване на конституционно правната уредба, министърът на правораздаването може да насочва предложение по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България до Висшия правосъден съвет. Проф. Мръчков споделя визията, че двете качества на лицата по член 129, алинея 2 от Конституцията – на административен началник и на парламентарен орган на правосъдната власт, са еднообразно значими и равностойни, а пълномощието на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията е общо пълномощие.
За да се произнесе, Конституционният съд взе поради следното:
От общо пет промени и допълнения на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 85 от 26.09.2003 година, бр. 18 от 25.02.2005 година, бр. 27 от 31.03.2006 г.; бр. 12 от 6.02.2007 година, бр. 100 от 18.12.2015 г.) четири са в глава шеста, „ Съдебна власт “.
В своята трайна процедура при извеждането на заложената в наредбите цел, Конституционният съд се обръща към граматическо пояснение на текста им и към претекстовете на участниците в законодателния развой такива, каквито са изложени в претекстовете към съответните планове за закони и стенографските протоколи от разискването им в парламентарните комисии и в пленарно съвещание (Решение № 8 от 2021 година по к. д. № 9/2020 г.). За задачите на конституционните разпореждания се съди и от претекстовете към плановете за изменение и допълнение на Конституцията и от стенографските протоколи на разискванията им в Народното събрание.
В Решение № 2 от 2002 година по к. д. № 2/2002 година Конституционният съд е изследвал претекстовете на законодателя и е заключил, че “при приемане на наредбата на член 129, алинея 2 от Конституцията (стенографски протокол на Велико Народно заседание, 100 шестдесет и трето съвещание, 24 юни 1991 година, и 100 и седемдесето съвещание, 28 юни 1991 г.) е прокарана разлика сред практикуващите адвокати в правосъдната система и ръководителите на висшите инстанции от тази система “. Ако за първите е признато, че самостоятелността и независимостта на правосъдната власт изискват да се вкара един систематичен метод и механизъм за влизане в системата и кариерно израстване посредством особено основан за тази цел орган на правосъдната власт в лицето на Висшия правосъден съвет, за лицата, „ легитимиращи магистратурата, е решено да се назначават от президента като израз на престижност и държавност ”.
Както е маркирано в претекстовете на Решение № 6 от 2017 година по к. д. № 15/2016 година, “въпросът за отчетността на правосъдната власт намира позволение през 2006 година с приемането на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 27 от 31.03.2006 г.) “.
Според претекстовете на Решение № 3 от 2018 година по к. д. № 9/2017 г. с промените на Конституцията през 2003 година се основава “ново схващане на понятието за несменяемост на съдии, прокурори и следователи ”, което изключва тяхната недостижимост. Съществено проявяване на това схващане е закрепването на конституционно равнище на основанията за освобождение на всички съдии, прокурори и следователи, в това число на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор. Едно от промените от 2003 година планува период на овластяване във връзка с длъжностите на административните ръководители, като “Конституцията не изключва опцията за неговото предварително преустановяване като глоба за незаконни или аморални прояви на лицето, заемащо управителната служба ” (Решение № 3/2018 година по к. д. № 9/2017 година ).
От стенограма от първо гласоподаване на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, отчет на Временната комисия за подготовка на предложенията за промени в Конституцията на Република България от 03.02.2006 година се вижда, че измежду задачите на промените са “освобождаването на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на основния прокурор – един противоречив въпрос за процедурата, който би трябвало да откри конституционно позволение ” и „ определяне на баланс сред пълномощията на министъра на правораздаването и органите на правосъдната власт, включително Висшия правосъден съвет ”.
Конституцията открива статуса на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на основния прокурор предвид на три качества: на магистрати (общото наименование за конституционно изброяваните съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и прокуратурата) и на членове по право на Висшия правосъден съвет (определяни по характерен конституционно закрепен метод представители на правосъдната власт). Следва да се одобри, че за тях важат всички правила за по-общото им качество (магистрати), които не са дерогирани от категорично посочени правила за по-специфичното (висши представители на правосъдната власт членове по право на ВСС). Това значи, че по отношение на наредбата на чл.129, ал.2 от Конституцията важат и основанията за освобождение от служба по чл.129, ал.3, т. 2, 3, 4 и 5 за тримата висши магистрати и в частност отговорността по т. 5. За иницииране на процедурата по чл.129, алинея 2 по отношение на алинея 3, т. 5 за осъществяване на тази юридическа отговорност е належащо да се извърши преценка на твърдени условия от Пленума на Висшия правосъден съвет и единствено в случай че този орган реши, че са налице учредения, да направи предложение до президента за освобождението им.
Традиционно от основаването на Третата българска страна министърът на правораздаването има пълномощия, касаещи органите осъществяващи правосъдие, без с това да се накърнява принадлежността им не към изпълнителната, а към правосъдната власт.
В Търновската конституция не е отредена обособена глава на правосъдната власт, само че още с първия Закон за устройство на съдилищата са планувани пълномощия на министъра на правораздаването по иницииране на дисциплинарно произвеждане, както и включване в процедурата по назначение и освобождение на съдии и прокурори, в това число на административни ръководители в органите на правосъдната власт. Примери в това отношение са пълномощията на министъра на правораздаването по член 161, член 162, член 166 от Закона за устройство на съдилищата от 1899 година (обн., Дъждовни води, бр. 7 от 12.01.1899 г.), както и по член 140 от Закона за устройство на съдилищата от 1934 година (обн., Дъждовни води, бр. 182 от 12.11.1934 г.).
Тази законодателна процедура се резервира в устройствените за правосъдната власт закони трайно до през днешния ден, без значение от организацията на правосъдната власт и измененията във връзка с статута на съдиите, прокурорите и следователите. Особената роля на министъра на правораздаването на връзка сред изпълнителната и правосъдната власт и нейната значителност е и причина този министър да е единственият член на държавното управление, с изключение на министър-председателя, който е очакван на конституционно равнище. По отношение на правния статус на останалите министри – и в частност по отношение на наименованието, пълномощията, функционалностите им – Конституцията на Република България оставя по-голямо поле за преценка по целенасоченост.
В подтекста на изложеното следва да се одобри, че въпреки и министърът на правораздаването да няма право на глас във Висшия правосъден съвет, това не му лишава опцията да предлага за разискване въпроси от компетентността на Висшия правосъден съвет и затова не препятства внасянето на оферти за ангажиране на отговорност или констатиране на други обстоятелства по член 129, ал.3 от Конституцията и във връзка с тримата висши магистрати.
Тази логичност се следва и в редица разпореждания на Закона за правосъдната власт, признати от същата легислатура и в единение с изразената от нея воля като парламентарен законодател. Пример за това е редът за предварително освобождение по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт, който препраща към реда на член 173 Закон за съдебната власт и пълномощието на министъра на правораздаването да насочва оферти за кандидатури за ръководител на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и за основен прокурор. Сред оправомощените да насочат предложение за разкриване на дисциплинарно произвеждане субекти е и министърът на правораздаването според член 312, ал.1, т.4 Закон за съдебната власт.
Ако се одобри, че само наредбите на член 129, алинея 2 и алинея 3 се отнасят за тримата висши магистрати, то това би означавало по мотив за противоположното, че за тях не се отнася нито една наредба на глава шеста от Конституцията. Езиковото и систематично пояснение на тези разпореждания във връзка със същите текстове на Конституцията не води до извода, че в обсега на останалите разпореждания на Конституцията, в които се показват съдии, прокурори и следователи, каквато е член 117, алинея 2, член 132а, алинея 6, член 132а, алинея 7 и подлежащата на наложително пояснение в актуалното конституционно произвеждане наредба на член 130в, т.3, не са включени ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
За да може власт да възпира власт и да не се основават предпоставки за произвол, бил той и правосъден или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на правосъдната власт в разнообразието им от качества, в това число ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. В осъществяване на правилото на правовата страна би трябвало да има механизъм за заблуждение под дисциплинарна отговорност на всички съдии, прокурори и следователи, както и за ангажиране на отговорността на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор за действия, които не съставляват закононарушение, само че са дейности или бездействия по смисъла на наредбата на член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията.
Както беше посочено ръководителите на двете висши съдилища и основният прокурор са административни ръководители, само че и магистрати, заради което за тях важат и общите за всички съдии, прокурори и следователи етични правила на държание. Същевременно организационно те заемат такава висока служба, която не разрешава по отношение на тях да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, годни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт. Провиненията, планувани в член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията са от подобен темперамент, че могат съществено да накърнят доверието в правораздаването и престижа на правосъдната власт точно, тъй като са осъществени от стоящите най-високо в системата на правосъдната власт административни ръководители.
Престижът на правосъдната власт и доверието в правосъдната власт са конституционно значими полезности, отбраната на които конституционният законодател балансира с независимостта на магистратите в едно демократично общество ръководено от върховенството на правото.
Предложението на министъра на правораздаването не обвързва Висшия правосъден съвет при преценката на обстоятелствата и събитията и при вземането на решение дали да насочи предложение до президента за освобождение от служба на тримата висши магистрати. Така не е накърнена независимостта на правосъдната власт и правилото за разделяне на управляващите. Стеснителното пояснение на член 130в, т. 3 от Конституцията не подхожда на буквата на наредбата, на духа на Конституцията и на волята на конституционния законодател за отбрана на престижа на правосъдната власт.
Предвид гореизложеното и на съображение чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията и чл.12, ал.1, т.1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд
Р Е Ш И:
Разпоредбата на чл.130в от Конституцията включва и опцията министърът на правораздаването да прави оферти до Висшия правосъден съвет за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията.
Председател: Павлина Панова
БОЕЦ показваме своето разбиране, ЧЕ Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22. 07. 2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021 г.) е незаконосъобразно и членовете на Висш съдебен съвет дали своят вот „ ЗА ” са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт. Гласуването е очевидно и самоличността на тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет е известна. Без значение какви са аргументите за техните дейности да нарушат Конституция на Република България и наредбите на Закон за съдебната власт (некомпетентност, предумисъл, зависимости, користни цели и тн.) то БОЕЦ считаме, че с тези свои дейности са уронили тежко престижа на правосъдната власт и институцията, която съставляват, а съгласно нас дейностите им могат да се квалифицират и като закононарушение от общ темперамент. Считаме, че е неприемливо тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет да не престават да заемат своите постове.
Изискваме от Парламента, Пленума на Висш съдебен съвет и Министерството на правораздаването да подхващат всички планувани от Конституция на Република България и Закон за съдебната власт дейности и процедури за премахване от техните постове против всеки един от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет, които са дали своят вот „ ЗА ” Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021 г.) и по този начин са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт
Изискваме да бъдем известени за подхванатите от институциите дейности, на посочената е-поща и адрес на Сдружение БОЕЦ. Изразяваме подготвеност да предоставим и спомагателни данни.
23.02.2022 г. Георги Георгиев – ръководител на УС на Групово дело „ БОЕЦ ”
Битката продължава!
Ако считате, че сме потребни подкрепете ни и финансово в общата ни борба за правдивост!
БОЕЦ финансираме цялата си активност сами, а делата против криминализираните институции и мафията, превзела страната ни, занапред стартират. Поемаме рисковете, плащаме цената за дейностите си против корумпираните ни управници, борим се за свободата си, будим заспалите и събираме непримиримите. За нашите съидейници и за всеки, който е съпричастен с борбите ни и би желал да ни поддържа и финансово публикуваме банковата сметка на Сдружението. Благодарим за поддръжката, това е обща борба на жителите против мафията!
Групово дело „ БОЕЦ ”
ЕИК 176949776
Адрес: гр. Видин, к-с ”Панония ” бл.4, ап.157
Тел. 0899-591399
e-mail:
www.boec-bg.com
Банкова сметка:
IBAN: BG39STSA93000024804131
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
В сигнала на БОЕЦ е посочено: „ Изразяваме своето разбиране, че Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22. 07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021г.) е незаконосъобразно и членовете на Висш съдебен съвет, дали своят вот „ ЗА ”, са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт. Гласуването е очевидно и самоличността на тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет е известна. Без значение какви са аргументите за техните дейности да нарушат Конституция на Република България и наредбите на Закон за съдебната власт (некомпетентност, предумисъл, зависимости, користни цели и тн.), БОЕЦ считаме, че с тези свои дейности са уронили тежко престижа на правосъдната власт и институцията, която съставляват, а съгласно нас дейностите им могат да се квалифицират и като закононарушение от общ темперамент. Считаме, че е неприемливо тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет да не престават да заемат своите постове “.
Изискваме от Парламента, Пленума на Висш съдебен съвет и Министерството на правораздаването да подхващат всички планувани от Конституция на Република България и Закон за съдебната власт дейности и процедури за премахване от техните постове против всеки един от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет, които са дали своят вот „ ЗА ” Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021г.) и по този начин са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт.
Изискваме да бъдем известени за подхванатите от институциите дейности, на посочената е-поща и адрес на Сдружение БОЕЦ. Изразяваме подготвеност да предоставим и спомагателни данни.
Прилагаме цялостният текст на сигнала:
ДО: ПАРЛАМЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПЛЕНУМ НА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
С И Г Н А Л
От: Сдружение Гражданско придвижване „ БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ “,
ЕИК 176949776, Адрес: гр. Видин, к-с „ Панония “ блок 4 вход „ З “ ап. 157,
Представлявано от Георги Борисов Георгиев, ръководител на УС e-mail:
ОТНОСНО
Нарушаване на Конституцията на Република България – член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт
На 22.07.2 1г. БОЕЦ организирахме митинг пред Висш съдебен съвет по време на разглеждането на предлагането на министър Стоилов за отстраняването на Гешев. Станахме очевидци на един от най-срамните моменти в правосъдната ни история. Чугуненото болшинство на мафията извърши задачата си, отбрани Гешев и обществено потъпка закона. Поредното доказателство, че този състав на Висш съдебен съвет би трябвало да си върви дружно с Гешев. Безпринципните „ диспути “ нямаха нищо общо с правото, а само целяха да отхвърлят демонстративно предлагането на Стоилов и да не се допусне разглеждане всъщност. Доводите на Атанаска Дишева и Лозан Панов в поддръжка на позицията за допустимост на предлагането останаха нечути от болшинството на статуквото. Статута на Гешев, като недостижим остана неизменен. Мафията отбрани своята инвестиция. На 02.08.2021 година внесохме Жалба до Върховен административен съд, готова от юридическия екип на БОЕЦ, и показана от боеца юрист Пламен Кирилов против решението на Висш съдебен съвет да остави без разглеждане предлагането на Янаки Стоилов за отстраняването на Гешев, като неприемливо. По нашата тъжба е формирано адм. дело с № 9025/21 по което съда изисква от Висш съдебен съвет протокола и решението от 22.07.21г. за комплектоване на преписката. Жалба бе импортирана и от Янаки Стоилов, в качеството му на министър на правораздаването и съда сплоти двете каузи. Очакваме произнасянето на Върховен административен съд.
Според нас болшинството членове на Висш съдебен съвет, които гласоподаваха „ ЗА ” решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021г.), да не се прегледа всъщност настояването на министър Стоилов за предварително освобождение от поста на основния прокурор Иван Гешев, са нарушили Конституцията член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България и наредбите на Закон за съдебната власт. Доказателство за това е Решение №1 на Конституционен съд на Република България от 08.02.2022 година по конституционно дело №17 от 2021 година
Една част от незаконосъобразните причините на членове на Висш съдебен съвет, които гласоподаваха „ ЗА ” бяха, че министърът не е оправомощено от закона лице и процедура по предварително преустановяване мандата на основния прокурор по член 175, ал.5 от Закон за съдебната власт изобщо не съществува. Други причини (на Вероника Имова, напр.) бяха, че в действителност се касае за процедура по дисциплинарно произвеждане и били изтекли преклузивните периоди за отпочване на такова произвеждане, въпреки в настояването да се съдържаха данни за голям брой нарушавания, осъществени в по друго време, заради което се настояваше настояването да бъде отхвърлено. Така или другояче, след близо седемчасови диспути се предложи на гласоподаване план на предложение за решение за отменяне на настояването на министъра като неприемливо и с решение с гласове 12 „ за “ и 8 „ срещу “, предлагането се одобри, с което настояването на министъра бе отклонено като неприемливо. Порокът е дотолкоз значителен, че въпреки и да има изговаряне, липсва волеизявление на органа. Не е без значение дали настояването е отхвърлено поради призната нелегитимност на органа да внесе сходно искане (липса на законова подготвеност на министъра), или заради приключване на процесуални периоди, което, на процедура, значи, че на основния прокурор не би могла да се търси отговорност за осъщественото от него в описаните в настояването действия и отсега нататък, в случай че се одобри, че Висш съдебен съвет се е произнесъл в тази посока.
На процедура, от всички диспути не стана ясно на какво съображение се приема настояването на министъра за неприемливо. Мотивите към решението – изявленията на всички членове на Висш съдебен съвет са спорни, неразбираеми, комплицирани до степен на неспособност да се разбере какви в реалност са те. Различните визии за недопустимостта на импортираното искане са взаимно изключващи се.
Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.0.2021 г.) е незаконосъобразно и членовете на Висш съдебен съвет дали своят вот „ ЗА ” са нарушили чл. 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт. След като чл.173, ал.3 от Закон за съдебната власт е планувал пълномощие министърът на правораздаването да предлага по силата на препращащата наредба на член 175, ал.5 от Закон за съдебната власт, той има правото и да предлага неговото предварително освобождение. Законодателната уредба е ясна и не се нуждае от пояснение. Тук не се касае за дисциплинарна отговорност на „ един от тримата огромни “, каквато бе планувана за пръв път с промените в Закон за съдебната власт от 2016 година, а за особена процедура за тяхното предварително освобождение по към този момент посочената наредба на чл.175, ал.5 от Закон за съдебната власт, което може да бъде инициирана от субектите, които могат да предложат неговото назначение. Процедурата е специфична, защото се касае за тримата единствени в състава на Висш съдебен съвет – членове по право за разлика от всички останали членове на Висш съдебен съвет, които са изборни и за които важат само дисциплинарните правила по гл.XVI от Закон за съдебната власт.
Препращането в същата норма към реда на член 173 (целият) Закон за съдебната власт води до резултата, че се вменява на Министъра пълномощието за самодейност за процедура по член 175 /5/ Закон за съдебната власт. Доколкото в процесната процедура е изразен претекст, че препращането имало деяние единствено за реда за приемане на такова решение, а не и за самодейността за формиране на такова произвеждане, подобен претекст считаме за безпочвен. Не би могло законодателят да остави тази процедура с най-висока степен на публично значение (отнемане на пълномощията на лицето, което управлява битката с престъпността и публичния ред в държавата) без уредба. Уредбата е точно в препращането. Решението на Пленума на Висш съдебен съвет не би могло да се вземе без да се организира процедура по приемането му. Процедурата пък няма по какъв начин да стартира без самодейност за нея. Инициативата е първата стъпка, а решението е крайният резултат от една и съща процедура.
Дори да се одобри (което считаме за погрешно и нашата теза се удостовери от Решението на Конституционен съд ), че препращането от член 175 /5/ към член 173 Закон за съдебната власт не включва и правото на самодейност, то заради липса на експлицитна уредба на това право там, където следва да я има (в член 175), би следвало в този случай да се приложи механизмът на член 46 /1/ и/или /2/ Закон за нормативните актове, който също сочи, че самодейността за лишаване на пълномощието на Главния прокурор би следвало да е същата, каквато е за избора му, т.е. уредената в член 173 Закон за съдебната власт, предвиждаща право на самодейност за Министъра на правораздаването. Министърът, въпреки и да не е член на Висш съдебен съвет, има специфични пълномощия по администрирането на работата му. Това не е интервенция на администрацията в работата на правосъдната власт, защото същият Министър няма право да гласоподава за приемане на решения.
Имаме и още един мотив, който поддържа обоснованото ни изказване, че членовете на Висш съдебен съвет, които гласоподаваха „ ЗА ” предлагането да не се преглежда всъщност настояването на министър Стоилов за отстраняването от поста на основния прокурор Иван Гешев са нарушили Конституцията на Република България. Министърът, поемайки тази служба, не престава да бъде жител. Като подобен той има правото да прави оферти до всички институции, включително и до Висш съдебен съвет, като естеството на предлагането от типа на процесното може да е отправено до Висш съдебен съвет от всеки жител, включително и от Министъра на правораздаването. Това че господин Стоилов е Министър на правораздаването, не го лишава от правото му по член 45 Конституция на Република България. Видно от редакцията на предлагането му до Висш съдебен съвет, той се показва първо с името си (Янаки Стоилов), като в добавка под името е показал заеманата от него служба Министър на Правосъдието. Това не е неразрешено. Ако се одобри, че член 175 /5/ Закон за съдебната власт не урежда посредством препращането или посредством използване на член 46 Закон за нормативните актове правото на Министъра за такава самодейност, ще се окаже че в никой нормативен акт не е планувано особено лице, организация или институция да има неповторимо право да насочва до Пленума на Висш съдебен съвет предложение от типа на процесното, което значи, по непосредственото деяние на нормите на Конституция на Република България, че всеки жител има право да насочи такова предложение. В тази връзка, предлагането на господин Янаки Стоилов е изцяло възможно да бъде признато за разглеждане. Пленумът на Висш съдебен съвет погрешно е квалифицирал предлагането като отправено от институция (Министъра на правосъдието). Не по този начин е завършено предлагането.
На 05.08.2021 година по искане на Министерския съвет на Република България до Конституционният съд бе формирано конституционно дело № 17/2021 година С докладчик арбитър Филип Димитров за предоставяне на наложително пояснение на наредбата на член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България, по отношение на отговор на въпроса: “В пълномощията на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се опцията да прави предложение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията? “
На 08.02.2022г. Конституционен съд се произнесе с Решение №1 от 2022г.
Прилагаме текста на решение:
РЕШЕНИЕ № 1
София, 8 февруари 2022 година
Конституционният съд в състав: ръководител – Павлина Панова, членове: Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Соня Янкулова, при присъединяване на секретар-протоколиста Милена Петрова прегледа в закрито съвещание на 8 февруари 2022 година конституционно дело № 17/2021 година, докладвано от съдията Филип Димитров.
Производството е по член 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията на Република България.
Делото е формирано на 05.08.2021 година по искане на Министерския съвет на Република България за предоставяне на наложително пояснение на наредбата на член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България, по отношение на отговор на въпроса: “В пълномощията на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се опцията да прави предложение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията? “
С определение от 09.09.2021 година Конституционният съд е позволил до разглеждане всъщност настояването за пояснение и е конституирал като заинтригувани институции Народното събрание, президента на Република България, министъра на правораздаването, Висшия правосъден съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор на Република България.
Отправени са и предложения на съображение чл.20а, ал.2 от ПОДКС да показват мнения по настояването до: Съюза на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюза на юристите в България и на съображение чл.20а, ал.3 от ПОДКС да дадат документално мнение по настояването проф. доктор Васил Мръчков, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Снежана Начева и доцент доктор Наталия Киселова.
От конституираните на съображение чл.20а, ал.1 от Правилника за организацията и активността на Конституционния съд (ПОДКС) като заинтригувани институции и поканените да дадат своето мнение заинтересувани от предмета на делото организации, поддръжка на визията на Министерския съвет за тълкуването на член 130в, т. 3 от Конституцията са декларирали президентът, министърът на правораздаването, Върховният касационен съд, Съюзът на съдиите в България и Съюзът на юристите в България. Поддържа се тезата на вносителя, че настояването за предоставяне на наложително пояснение подхожда на европейските стандарти. Излагат се причини за пораждането на разнообразни последствия за ръководителите на двете висши съдилища и за основния прокурор при положение, че член 130в, т.3 от Конституцията се пояснява в противоположния на вносителя смисъл. Поддържа се, че пълномощието на министъра на правораздаването по член 130в, т.3 от Конституцията не е определящо за резултата от възможна процедура, а е само сезиращ акт и демонстрация на съдействие сред управляващите. Отстоява се, че няма кардинална разлика сред статуса на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор и този на останалите съдии, прокурори, следователи. Излагат се доводи в интерес на тезата, че когато конституционният законодател желае да изключи лицата по член 129, алинея 2 от Конституцията, той планува това категорично, както е направено при формулирането на наредбата на член 129, алинея 6 от Конституцията.
На противоположното мнение са основният прокурор, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите. Те поддържат, че пълномощието по член 130в, т. 3 от Конституцията е от категорията на изключителните пълномощия и във връзка с него следва да се ползва прецизно, а не разширително пояснение или пояснение по прилика. Споделя се визията, че за ръководителя на Върховния касационен съд, за ръководителя на Върховния административен съд и за основния прокурор предпочитана е функционалността им на началник пред тази на магистрат и че Конституцията ясно разграничава реда за тяхното назначение и освобождение, заради което наредбата на член 130в, т. 3 от Конституцията не е използвана за тях. Отстоява се, че министърът на правораздаването може да насочи сигнал по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на съображение на конституционния принцип за тъждество пред закона, а не на съображение член 130в, т.3 от Конституцията и че в този случай министърът на правораздаването не е страна в произвеждане по освобождение на най-висшите административни ръководители по член 175, алинея 5 от Закона за правосъдната власт, другояче биха били наранени независимостта на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията) и правилото за разделяне на управляващите (чл. 8 от Конституцията).
От поканените да дадат документално мнение изтъкнати експерти от науката и практиката своята позиция е споделил проф. Васил Мръчков, който счита, че съгласно със наличието и духа на Конституцията и трендовете на развиване на конституционно правната уредба, министърът на правораздаването може да насочва предложение по член 130в, т. 3 от Конституцията на Република България до Висшия правосъден съвет. Проф. Мръчков споделя визията, че двете качества на лицата по член 129, алинея 2 от Конституцията – на административен началник и на парламентарен орган на правосъдната власт, са еднообразно значими и равностойни, а пълномощието на министъра на правораздаването по член 130в, т. 3 от Конституцията е общо пълномощие.
За да се произнесе, Конституционният съд взе поради следното:
От общо пет промени и допълнения на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 85 от 26.09.2003 година, бр. 18 от 25.02.2005 година, бр. 27 от 31.03.2006 г.; бр. 12 от 6.02.2007 година, бр. 100 от 18.12.2015 г.) четири са в глава шеста, „ Съдебна власт “.
В своята трайна процедура при извеждането на заложената в наредбите цел, Конституционният съд се обръща към граматическо пояснение на текста им и към претекстовете на участниците в законодателния развой такива, каквито са изложени в претекстовете към съответните планове за закони и стенографските протоколи от разискването им в парламентарните комисии и в пленарно съвещание (Решение № 8 от 2021 година по к. д. № 9/2020 г.). За задачите на конституционните разпореждания се съди и от претекстовете към плановете за изменение и допълнение на Конституцията и от стенографските протоколи на разискванията им в Народното събрание.
В Решение № 2 от 2002 година по к. д. № 2/2002 година Конституционният съд е изследвал претекстовете на законодателя и е заключил, че “при приемане на наредбата на член 129, алинея 2 от Конституцията (стенографски протокол на Велико Народно заседание, 100 шестдесет и трето съвещание, 24 юни 1991 година, и 100 и седемдесето съвещание, 28 юни 1991 г.) е прокарана разлика сред практикуващите адвокати в правосъдната система и ръководителите на висшите инстанции от тази система “. Ако за първите е признато, че самостоятелността и независимостта на правосъдната власт изискват да се вкара един систематичен метод и механизъм за влизане в системата и кариерно израстване посредством особено основан за тази цел орган на правосъдната власт в лицето на Висшия правосъден съвет, за лицата, „ легитимиращи магистратурата, е решено да се назначават от президента като израз на престижност и държавност ”.
Както е маркирано в претекстовете на Решение № 6 от 2017 година по к. д. № 15/2016 година, “въпросът за отчетността на правосъдната власт намира позволение през 2006 година с приемането на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 27 от 31.03.2006 г.) “.
Според претекстовете на Решение № 3 от 2018 година по к. д. № 9/2017 г. с промените на Конституцията през 2003 година се основава “ново схващане на понятието за несменяемост на съдии, прокурори и следователи ”, което изключва тяхната недостижимост. Съществено проявяване на това схващане е закрепването на конституционно равнище на основанията за освобождение на всички съдии, прокурори и следователи, в това число на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор. Едно от промените от 2003 година планува период на овластяване във връзка с длъжностите на административните ръководители, като “Конституцията не изключва опцията за неговото предварително преустановяване като глоба за незаконни или аморални прояви на лицето, заемащо управителната служба ” (Решение № 3/2018 година по к. д. № 9/2017 година ).
От стенограма от първо гласоподаване на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, отчет на Временната комисия за подготовка на предложенията за промени в Конституцията на Република България от 03.02.2006 година се вижда, че измежду задачите на промените са “освобождаването на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на основния прокурор – един противоречив въпрос за процедурата, който би трябвало да откри конституционно позволение ” и „ определяне на баланс сред пълномощията на министъра на правораздаването и органите на правосъдната власт, включително Висшия правосъден съвет ”.
Конституцията открива статуса на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на основния прокурор предвид на три качества: на магистрати (общото наименование за конституционно изброяваните съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и прокуратурата) и на членове по право на Висшия правосъден съвет (определяни по характерен конституционно закрепен метод представители на правосъдната власт). Следва да се одобри, че за тях важат всички правила за по-общото им качество (магистрати), които не са дерогирани от категорично посочени правила за по-специфичното (висши представители на правосъдната власт членове по право на ВСС). Това значи, че по отношение на наредбата на чл.129, ал.2 от Конституцията важат и основанията за освобождение от служба по чл.129, ал.3, т. 2, 3, 4 и 5 за тримата висши магистрати и в частност отговорността по т. 5. За иницииране на процедурата по чл.129, алинея 2 по отношение на алинея 3, т. 5 за осъществяване на тази юридическа отговорност е належащо да се извърши преценка на твърдени условия от Пленума на Висшия правосъден съвет и единствено в случай че този орган реши, че са налице учредения, да направи предложение до президента за освобождението им.
Традиционно от основаването на Третата българска страна министърът на правораздаването има пълномощия, касаещи органите осъществяващи правосъдие, без с това да се накърнява принадлежността им не към изпълнителната, а към правосъдната власт.
В Търновската конституция не е отредена обособена глава на правосъдната власт, само че още с първия Закон за устройство на съдилищата са планувани пълномощия на министъра на правораздаването по иницииране на дисциплинарно произвеждане, както и включване в процедурата по назначение и освобождение на съдии и прокурори, в това число на административни ръководители в органите на правосъдната власт. Примери в това отношение са пълномощията на министъра на правораздаването по член 161, член 162, член 166 от Закона за устройство на съдилищата от 1899 година (обн., Дъждовни води, бр. 7 от 12.01.1899 г.), както и по член 140 от Закона за устройство на съдилищата от 1934 година (обн., Дъждовни води, бр. 182 от 12.11.1934 г.).
Тази законодателна процедура се резервира в устройствените за правосъдната власт закони трайно до през днешния ден, без значение от организацията на правосъдната власт и измененията във връзка с статута на съдиите, прокурорите и следователите. Особената роля на министъра на правораздаването на връзка сред изпълнителната и правосъдната власт и нейната значителност е и причина този министър да е единственият член на държавното управление, с изключение на министър-председателя, който е очакван на конституционно равнище. По отношение на правния статус на останалите министри – и в частност по отношение на наименованието, пълномощията, функционалностите им – Конституцията на Република България оставя по-голямо поле за преценка по целенасоченост.
В подтекста на изложеното следва да се одобри, че въпреки и министърът на правораздаването да няма право на глас във Висшия правосъден съвет, това не му лишава опцията да предлага за разискване въпроси от компетентността на Висшия правосъден съвет и затова не препятства внасянето на оферти за ангажиране на отговорност или констатиране на други обстоятелства по член 129, ал.3 от Конституцията и във връзка с тримата висши магистрати.
Тази логичност се следва и в редица разпореждания на Закона за правосъдната власт, признати от същата легислатура и в единение с изразената от нея воля като парламентарен законодател. Пример за това е редът за предварително освобождение по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт, който препраща към реда на член 173 Закон за съдебната власт и пълномощието на министъра на правораздаването да насочва оферти за кандидатури за ръководител на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и за основен прокурор. Сред оправомощените да насочат предложение за разкриване на дисциплинарно произвеждане субекти е и министърът на правораздаването според член 312, ал.1, т.4 Закон за съдебната власт.
Ако се одобри, че само наредбите на член 129, алинея 2 и алинея 3 се отнасят за тримата висши магистрати, то това би означавало по мотив за противоположното, че за тях не се отнася нито една наредба на глава шеста от Конституцията. Езиковото и систематично пояснение на тези разпореждания във връзка със същите текстове на Конституцията не води до извода, че в обсега на останалите разпореждания на Конституцията, в които се показват съдии, прокурори и следователи, каквато е член 117, алинея 2, член 132а, алинея 6, член 132а, алинея 7 и подлежащата на наложително пояснение в актуалното конституционно произвеждане наредба на член 130в, т.3, не са включени ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
За да може власт да възпира власт и да не се основават предпоставки за произвол, бил той и правосъден или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на правосъдната власт в разнообразието им от качества, в това число ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. В осъществяване на правилото на правовата страна би трябвало да има механизъм за заблуждение под дисциплинарна отговорност на всички съдии, прокурори и следователи, както и за ангажиране на отговорността на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор за действия, които не съставляват закононарушение, само че са дейности или бездействия по смисъла на наредбата на член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията.
Както беше посочено ръководителите на двете висши съдилища и основният прокурор са административни ръководители, само че и магистрати, заради което за тях важат и общите за всички съдии, прокурори и следователи етични правила на държание. Същевременно организационно те заемат такава висока служба, която не разрешава по отношение на тях да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, годни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт. Провиненията, планувани в член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията са от подобен темперамент, че могат съществено да накърнят доверието в правораздаването и престижа на правосъдната власт точно, тъй като са осъществени от стоящите най-високо в системата на правосъдната власт административни ръководители.
Престижът на правосъдната власт и доверието в правосъдната власт са конституционно значими полезности, отбраната на които конституционният законодател балансира с независимостта на магистратите в едно демократично общество ръководено от върховенството на правото.
Предложението на министъра на правораздаването не обвързва Висшия правосъден съвет при преценката на обстоятелствата и събитията и при вземането на решение дали да насочи предложение до президента за освобождение от служба на тримата висши магистрати. Така не е накърнена независимостта на правосъдната власт и правилото за разделяне на управляващите. Стеснителното пояснение на член 130в, т. 3 от Конституцията не подхожда на буквата на наредбата, на духа на Конституцията и на волята на конституционния законодател за отбрана на престижа на правосъдната власт.
Предвид гореизложеното и на съображение чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията и чл.12, ал.1, т.1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд
Р Е Ш И:
Разпоредбата на чл.130в от Конституцията включва и опцията министърът на правораздаването да прави оферти до Висшия правосъден съвет за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховния касационен съд, на ръководителя на Върховния административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията.
Председател: Павлина Панова
БОЕЦ показваме своето разбиране, ЧЕ Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22. 07. 2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021 г.) е незаконосъобразно и членовете на Висш съдебен съвет дали своят вот „ ЗА ” са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт. Гласуването е очевидно и самоличността на тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет е известна. Без значение какви са аргументите за техните дейности да нарушат Конституция на Република България и наредбите на Закон за съдебната власт (некомпетентност, предумисъл, зависимости, користни цели и тн.) то БОЕЦ считаме, че с тези свои дейности са уронили тежко престижа на правосъдната власт и институцията, която съставляват, а съгласно нас дейностите им могат да се квалифицират и като закононарушение от общ темперамент. Считаме, че е неприемливо тези членове на Пленума на Висш съдебен съвет да не престават да заемат своите постове.
Изискваме от Парламента, Пленума на Висш съдебен съвет и Министерството на правораздаването да подхващат всички планувани от Конституция на Република България и Закон за съдебната власт дейности и процедури за премахване от техните постове против всеки един от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет, които са дали своят вот „ ЗА ” Решението на Пленума на Висшия правосъден съвет от 22.07.2021 година по т.1 от дневния ред (протокол №14 от 22.07.2021 г.) и по този начин са нарушили член 130в т.3 и чл.45 от Конституция на Република България. И наредбите на Закон за съдебната власт
Изискваме да бъдем известени за подхванатите от институциите дейности, на посочената е-поща и адрес на Сдружение БОЕЦ. Изразяваме подготвеност да предоставим и спомагателни данни.
23.02.2022 г. Георги Георгиев – ръководител на УС на Групово дело „ БОЕЦ ”
Битката продължава!
Ако считате, че сме потребни подкрепете ни и финансово в общата ни борба за правдивост!
БОЕЦ финансираме цялата си активност сами, а делата против криминализираните институции и мафията, превзела страната ни, занапред стартират. Поемаме рисковете, плащаме цената за дейностите си против корумпираните ни управници, борим се за свободата си, будим заспалите и събираме непримиримите. За нашите съидейници и за всеки, който е съпричастен с борбите ни и би желал да ни поддържа и финансово публикуваме банковата сметка на Сдружението. Благодарим за поддръжката, това е обща борба на жителите против мафията!
Групово дело „ БОЕЦ ”
ЕИК 176949776
Адрес: гр. Видин, к-с ”Панония ” бл.4, ап.157
Тел. 0899-591399
e-mail:
www.boec-bg.com
Банкова сметка:
IBAN: BG39STSA93000024804131
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ