Близо три четвърти от европейците - 74% - смятат, че

Близо три четвърти от европейците - 74% - считат, че континентът би трябвало да понижи военната си взаимозависимост от Съединени американски щати и да влага в лични отбранителни качества, демонстрира нов отчет, оповестен от мозъчния концерн Европейски съвет за външна политика (ECFR).

Докладът, основан на допитване до 16 168 респонденти от 11 страни, демонстрира също по този начин, че болшинството във всяка от интервюираните страни желае Европа да остане неутрална при възможен спор сред Съединени американски щати и Китай за Тайван. Което подхожда на неотдавнашните изказвания на френския президент Еманюел Макрон по тематиката.

В изявление за " Политико " през април френският водач съобщи, че " огромният риск ", пред който е изправена Европа, е, че тя " ще бъде въвлечена в рецесии, които не са наши " - в това число Тайван - което ще попречи на Европа да " построи своята стратегическа автономност ". Тогава Макрон добави, че континентът би трябвало да се опълчи на това да се трансформира в " почитател на Америка ".

“Евронюз ” напомня, че няколко европейски водачи, в това число Макрон и немският канцлер Олаф Шолц, неотдавна пътуваха до Пекин, като някои от тях виждат в Китай съперник, а други - вероятен бизнес сътрудник.

Проучването на ECFR откри, че Германия и Швеция са двете най-враждебно настроени към Китай страни.

" Основният извод от нашето изследване е, че европейците желаят Европейски Съюз да стане по-самостоятелен във външната си политика и да построи личен защитителен потенциал ", съобщи в известие за медиите Яна Пулиерин, един от създателите на отчета.

Четиридесет и три % от европейците считат Китай за " нужен сътрудник " - което значи, че са склонни да се съгласят с позицията на Макрон във връзка с Китай - до момента в който 35 % виждат в Пекин " противник " или " съперник " на страната им, се споделя в отчета. Респондентите също по този начин считат Китай за стратегически сътрудник, а не за съдружник, противник или съперник, се споделя в изследването.

" Резултатите от изследването демонстрират, че усещанията на европейците за Китай са се трансформирали изненадващо малко спрямо резултатите от изследването през 2021 година ", пишат съавторите на отчета на ECFR Яна Пулиерин и Павел Зерка.

" Преобладаващото мнение в съвсем всички страни, в които организирахме изследване, е, че Китай е " нужен сътрудник " за Европа и съответната страна.

Докладът обаче демонстрира, че в случай че Пекин реши да достави муниции и оръжия на Русия, повече европейци (41% против 33%) биха били подготвени да наложат наказания на Китай, даже това да значи съществени вреди за личните им стопански системи.

В същото време в Унгария, Австрия, Италия и България респондентите декларират, че биха предпочели да не постановат наказания на Пекин.

Анкетираните се опълчват и на вероятността Китай да има основна европейска инфраструктура, като мостове или пристанища (65%), софтуерни компании (52%) и да има вестник в тяхната страна (58%).

Мнението на европейците за Съединени американски щати като съдружник се е подобрило от 2021 година насам, само че три четвърти от интервюираните са съгласни, че Европа не може " постоянно да разчита на Съединени американски щати " и се нуждае от лични отбранителни качества.

" Основният извод от нашето изследване е, че европейците желаят Европейски Съюз да стане по-независим във външната политика и да построи лични отбранителни качества ", сподели Пулиерин.

" Това не са нови условия към Европейски Съюз или водачите на неговите страни членки, само че те станаха по-остри с войната в Украйна и възходящото напрежение сред Съединени американски щати и Китай. "

Европейците също по този начин обявиха, че една бъдеща администрация на Тръмп ще отслаби съюза за сигурност със Съединени американски щати.

Въпреки това делът на респондентите, които виждат Русия като съперник или противник на Европейския съюз, се е удвоил от 2021 година насам, откри проучването.

Около 64% от интервюираните са декларирали, че Русия е " съперник " или " противник ", което е нарастване по отношение на 36% през 2021 година

В България 47% от интервюираните са декларирали, че Русия е " нужен сътрудник ", с който Европа би трябвало да работи.

Проучванията на публичното мнение поредно демонстрират, че европейците поддържат поддръжката на Европейски Съюз за Украйна. Последното изследване на Евробарометър, извършено на 6 юни, откри, че повече от две трети от жителите на Европейски Съюз изрично или ненапълно поддържат помощта за страната.

В изследването на ECFR също по този начин на респондентите е заложен въпросът какво е бъдещето на връзките на техните страни с Русия.

Средно 48% от европейците обявиха, че страната им би трябвало да има " лимитирани връзки " с Русия след войната, а 18% - че страната им би трябвало да " приключи всички връзки ".

В България болшинството от интервюираните настояват, че страната би трябвало да има " изцяло взаимни връзки " с Русия след войната.

Пулиерин съобщи: " Това може да бъде определящ миг за Европейски Съюз и въпросът е дали той може да сдобри разликите в границите на Европейски Съюз и да премине от зависимостта си от Съединени американски щати към позиция, в която може да отстоява личните си политически позиции. "

Проучването на ECFR е извършено онлайн измежду повече от 16 000 възрастни на възраст над 18 години в Австрия, България, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Швеция.

Авторите на отчета показват, че с цел да укрепят европейския суверенитет, европейските водачи ще имат потребност от публичната поддръжка. Те би трябвало да схванат три характерности на метода на европейските жители към външнополитическите тематики.

Първата се отнася до настояването на европейската общност да има по-голяма дума по въпросите на външната политика. Средно 60 % от респондентите считат, че тяхното държавно управление не ги слуша задоволително, когато взема външнополитически решения. Ако европейските водачи желаят обществеността да се включи, те ще би трябвало да показват, че одобряват гласовете на своите жители съществено.

Второ, наподобява, че европейските жители базират мненията си по отношение на външната политика на актуалните условия, а не на вероятни бъдещи сюжети, които биха могли да доведат до неочаквани промени в статуквото. Например, изследването демонстрира, че европейските жители нормално са съгласни, че в случай че Доналд Тръмп се върне в Белия дом, трансатлантическият съюз ще бъде по-слаб. Но те не считат, че това е евентуално през идващите две години. Това може да смекчи поддръжката им за по-амбициозни стъпки към подсилване на европейските отбранителни качества. По същия метод болшинството от европейците считат военна борба сред Съединени американски щати и Китай за малко евентуална и наподобява не са изключително загрижени от икономическата причинност на Европа с Китай.  

Ако европейските водачи основават дейностите си на упованията на обществеността, те няма да съумеят да се приготвят за мощно разрушителни сюжети – с евентуално опустошителни последствия за европейската сигурност. Следователно те би трябвало да влязат в деен диалог със своите обществености, с цел да ги приготвят за разнообразни геополитически сюжети и сложни решения и да им оповестят заплахите от безучастие.

И най-после, европейската общност демонстрира забележителна обвързаност към външната политика, учредена на полезности. Запитани за ролята на Европейски Съюз, най-голямата група респонденти считат, че той би трябвало да бъде „ фар на демокрацията и човешките права “. Това беше и преобладаващото мнение преди две години, когато за първи път зададохме този въпрос. Войната в Украйна не докара до отчаяние от учредената на полезности външна политика на Европейски Съюз, нито подтикна хората да ценят твърдата мощ пред меката. Въпреки че има леко нарастване на каузи на вярващите, че Европа би трябвало да бъде една от великите международни сили, това предложение към момента е доста по-малко подкрепено от това, което натъртва на полезностите. Европейците явно желаят външната политика на Европа да бъде освен това от битка за власт; за тях би трябвало да има и нормативен детайл.  

Следователно, когато европейските водачи приспособяват политиките си към един все по-конкурентен свят, те не би трябвало просто да повтарят други велики сили. Те би трябвало да вземат поради смисъла на меката мощ на континента. И когато се застъпват за европейски суверенитет, те би трябвало да го показват като добавка на твърда мощ към микса – а не като сурогат на по-ранния идеализъм на континента.

Европейските водачи би трябвало да признаят обществеността най-малкото като “необходим сътрудник “ в това начинание. В същото време обаче изследването показва, че 60% от интервюираните са на мнение, че политиците не се вслушват в публичното мнение при образуване на външната политика.

Инфо: Българска телеграфна агенция