Поне 10 000 ученици няма да работят това, за което за учили
Близо половината от учениците ни в професионални гимназии учат в специалности, за които няма търсене. Имаме излишно много младежи, учещи специалности в региона на селското стопанство и хотелиерството за сметка на такива, готвещи се за строителството и превоза . Това демонстрира на сходството сред професионалното обучение и профила на българската стопанска система, рзработен от Института за пазарна стопанска система. Той е със стойности сред 0 до 100 т., като 0 т. демонстрира безусловно разминаване, а 100 т. - цялостно съвпадане на професионалното обучение с профила на стопанската система.
В проучването са прегледани икономическите действия, в които работят основна част от заетите с добита професионална подготовка - близо 56% от междинните експерти през 2020 година Това са селско, горско и рибно стопанство; преработваща промишленост; строителство; транспорт, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство и основаване и разпространяване на информация и креативен артикули, далекосъобщения. Те дават отговор на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното обучение.
Индексът на сходство на професионалното обучение с профила на стопанската система за страната е 54.8 т., което значи, че за към 1/2 от учениците в професионалното обучение в стопанската система няма насрещно търсене и претовареност на фрагменти с съответната добита професионална подготовка. Сравнително огромен по отношение на реализацията е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ бранша. В съпоставяне с потребностите на икономиката пък непълен е приемът в специалности, подготвящи фрагменти за преработващата индустрия, строителството и превоза. Изследването обгръща випуск от 22 000 ученика, които ще се образоват в идващите 5 година в специалности от определените 6 бранша. Резултатите демонстрират, че евентуално 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили (37 500 са учениците, които през 2021/22 са в професионалното образование).
Селско стопанство
6% от работещите в стопанската система с придобита професионална подготовка са заети в селското стопанство, като приемът в това направление е 9% от общия банкет в професионално обучение. През тази образователна година да вземем за пример над 3000 ученика са признати в 70-те селскостопански специалности у нас, като единствено за специалност фермер учат близо 200 ученика. " Разширеният банкет на експерти в бранша на селското стопанство евентуално цели по-скоро да запълни от дълго време основаните земеделски техникуми в страната, само че продължаващото стесняване на бранша в стопанската система и неговата машинизация ще създадат аграрното обучение още по-неприложимо ", споделят от ИПИ.
Строителство
В строителството са заети 8% от лицата с професионална подготовка, до момента в който приемът за професионално обучение в 30-те специалности в тази сфера е 4%, или 1 600 ученика. Несъответствието тук се изяснява с това, че приключилите професионално обучение намират относително елементарно работа като служащи в строителството, без значение от специалността и специалността си.
Хотелиерство и ресторантьорство
11% от започващите професионална подготовка са точно в тази сфера, само че заетите в нея са едвам 5%. План-приемът за образователната 2021/22 година включва над 4000 места в 15 хотелиерски и ресторантьорски специалности, като над 80% от тях са за специалностите готвач (1400 места), ресторантьор (1300 места) и хотелиер (700 места). Причини за относително огромния банкет може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е нужна толкоз скъпа и съвременна техника (както при техническите специалности).
Регионални разлики
Данните на регионално равнище също демонстрират диспропорции - с най-висок резултат е столицата - 69.5 т., а с най-нисък - Смолян с 25 т. Високият резултат на София е свързан от високото сходство сред учащи и наети в ИКТ и в селското стопанство. Именно столицата е региона с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и надлежно - най-ниски дялове в земеделието. Област Кюстендил пък е с минимум възпитаници в ИКТ и надлежно минимум наети в бранша. В областите Перник, Враца и София подготвяните възпитаници за работа в ИКТ бранша са забележителен дял, само че наетите - не. Друг подобен случай е региона с най-нисък резултат в показателя - Смолян, където приемът в ИКТ специалности е с най-голям дял в страната, до момента в който наетите са с най-нисък. Вероятно след завършването си младежите ще търсят работа по квалификацията си в други области. Доброто показване на областите в Добруджа, по-специално Силистра, Добрич и Разград, е обусловено от относително огромния дял на селското стопанство и стопанската система им, което дава отговор и на по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното обучение.
ИЗВОДИ
Разширяването на професионалното обучение за сметка на общото приблизително обучение като политика през последните години има и своето отрицателно изражение, предизвиквайки блян към механично запълване на бройки в професионалните гимназии, споделят от ИПИ. Данните демонстрират огромната тежест на специалности и специалности, които на процедура не се търсят, само че притеглят възпитаници – от една страна във към този момент остарели и излишно необятни специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със относително ниски разноски за образование (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Все отново като цяло през последните години има разширение на приема в професионално обучение в ИКТ посоки за сметка на предходното мощно публикувано образование в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появяването и увеличение на известността на някои нови специалности, отговарящи на развиването на стопанската система и технологиите, като техници на електрически транспортни средства и уредници на електронна търговия. Негативните резултати от несъответствията сред това, което се учи и профила на стопанската система могат да се понижат посредством по-общо обучение в учебна среда, увеличение на езиковите и софтуерните образования, придобиване на меки умения, разширение на дуалното обучение и професионално насочване на учениците, заключават от ИПИ.
В проучването са прегледани икономическите действия, в които работят основна част от заетите с добита професионална подготовка - близо 56% от междинните експерти през 2020 година Това са селско, горско и рибно стопанство; преработваща промишленост; строителство; транспорт, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство и основаване и разпространяване на информация и креативен артикули, далекосъобщения. Те дават отговор на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното обучение.
Индексът на сходство на професионалното обучение с профила на стопанската система за страната е 54.8 т., което значи, че за към 1/2 от учениците в професионалното обучение в стопанската система няма насрещно търсене и претовареност на фрагменти с съответната добита професионална подготовка. Сравнително огромен по отношение на реализацията е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ бранша. В съпоставяне с потребностите на икономиката пък непълен е приемът в специалности, подготвящи фрагменти за преработващата индустрия, строителството и превоза. Изследването обгръща випуск от 22 000 ученика, които ще се образоват в идващите 5 година в специалности от определените 6 бранша. Резултатите демонстрират, че евентуално 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили (37 500 са учениците, които през 2021/22 са в професионалното образование).
Селско стопанство
6% от работещите в стопанската система с придобита професионална подготовка са заети в селското стопанство, като приемът в това направление е 9% от общия банкет в професионално обучение. През тази образователна година да вземем за пример над 3000 ученика са признати в 70-те селскостопански специалности у нас, като единствено за специалност фермер учат близо 200 ученика. " Разширеният банкет на експерти в бранша на селското стопанство евентуално цели по-скоро да запълни от дълго време основаните земеделски техникуми в страната, само че продължаващото стесняване на бранша в стопанската система и неговата машинизация ще създадат аграрното обучение още по-неприложимо ", споделят от ИПИ.
Строителство
В строителството са заети 8% от лицата с професионална подготовка, до момента в който приемът за професионално обучение в 30-те специалности в тази сфера е 4%, или 1 600 ученика. Несъответствието тук се изяснява с това, че приключилите професионално обучение намират относително елементарно работа като служащи в строителството, без значение от специалността и специалността си.
Хотелиерство и ресторантьорство
11% от започващите професионална подготовка са точно в тази сфера, само че заетите в нея са едвам 5%. План-приемът за образователната 2021/22 година включва над 4000 места в 15 хотелиерски и ресторантьорски специалности, като над 80% от тях са за специалностите готвач (1400 места), ресторантьор (1300 места) и хотелиер (700 места). Причини за относително огромния банкет може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е нужна толкоз скъпа и съвременна техника (както при техническите специалности).
Регионални разлики
Данните на регионално равнище също демонстрират диспропорции - с най-висок резултат е столицата - 69.5 т., а с най-нисък - Смолян с 25 т. Високият резултат на София е свързан от високото сходство сред учащи и наети в ИКТ и в селското стопанство. Именно столицата е региона с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и надлежно - най-ниски дялове в земеделието. Област Кюстендил пък е с минимум възпитаници в ИКТ и надлежно минимум наети в бранша. В областите Перник, Враца и София подготвяните възпитаници за работа в ИКТ бранша са забележителен дял, само че наетите - не. Друг подобен случай е региона с най-нисък резултат в показателя - Смолян, където приемът в ИКТ специалности е с най-голям дял в страната, до момента в който наетите са с най-нисък. Вероятно след завършването си младежите ще търсят работа по квалификацията си в други области. Доброто показване на областите в Добруджа, по-специално Силистра, Добрич и Разград, е обусловено от относително огромния дял на селското стопанство и стопанската система им, което дава отговор и на по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното обучение.
ИЗВОДИ
Разширяването на професионалното обучение за сметка на общото приблизително обучение като политика през последните години има и своето отрицателно изражение, предизвиквайки блян към механично запълване на бройки в професионалните гимназии, споделят от ИПИ. Данните демонстрират огромната тежест на специалности и специалности, които на процедура не се търсят, само че притеглят възпитаници – от една страна във към този момент остарели и излишно необятни специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със относително ниски разноски за образование (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Все отново като цяло през последните години има разширение на приема в професионално обучение в ИКТ посоки за сметка на предходното мощно публикувано образование в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появяването и увеличение на известността на някои нови специалности, отговарящи на развиването на стопанската система и технологиите, като техници на електрически транспортни средства и уредници на електронна търговия. Негативните резултати от несъответствията сред това, което се учи и профила на стопанската система могат да се понижат посредством по-общо обучение в учебна среда, увеличение на езиковите и софтуерните образования, придобиване на меки умения, разширение на дуалното обучение и професионално насочване на учениците, заключават от ИПИ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ