До Вермеер и назад
Близо половин милион гости от целия свят видяха изложбата с 28 от общо 35 платна на Вермеер. По сходство на творбите на художника, прекарването е безшумно и човеколюбиво, с опция всеки самичък да го открие за себе си. Приключващата на 4 юни галерия в Райксмузеум още веднъж разсъни жаждата на Европа за изкуство.
В свежата, към момента мокра след нощния дъжд пролетна заран, внушителният в Амстердам е обгърнат в цялостно успокоение. Уличният звук е надалеч от кресчендото си, а градът не бърза да се втурне в всекидневието, наслаждавайки се на утринното кафе и меките слънчеви лъчи. Запътилите се към най-вълнуващото от десетилетия арт събитие в Европа - изложбата на Йоханес Вермеер (1632 - 1675), може би са очаквали друго: земята да трепери, 50-метровите кули на музея да вибрират, тълпи да обсаждат постройката. Но само големият транспарант на фасадата и тихата, търпелива опашка от чакащи пред специфичния вход под арките подсказват, че тук има нещо, което се случва " един път в живота ".
Близо половин милион гости от целия свят видяха изложбата с 28 от общо 35 платна на Вермеер. По сходство на творбите на художника, прекарването е безшумно и човеколюбиво, с опция всеки самичък да го открие за себе си. Приключващата на 4 юни галерия в Райксмузеум още веднъж разсъни жаждата на Европа за изкуство.
В свежата, към момента мокра след нощния дъжд пролетна заран, внушителният в Амстердам е обгърнат в цялостно успокоение. Уличният звук е надалеч от кресчендото си, а градът не бърза да се втурне в всекидневието, наслаждавайки се на утринното кафе и меките слънчеви лъчи. Запътилите се към най-вълнуващото от десетилетия арт събитие в Европа - изложбата на Йоханес Вермеер (1632 - 1675), може би са очаквали друго: земята да трепери, 50-метровите кули на музея да вибрират, тълпи да обсаждат постройката. Но само големият транспарант на фасадата и тихата, търпелива опашка от чакащи пред специфичния вход под арките подсказват, че тук има нещо, което се случва " един път в живота ".
Медиите в цяла Европа в амстердамския музей, формирайки към него аура на ексклузивност . И изцяло целесъобразно - никой в никакъв случай преди не е събирал на едно място 28 от общо 35 (или 37 - зависи кого питате) от скъпите произведения на холандския занаятчия. И едва ли ще се случи отново. Без изненада, общо 450 хиляди билета за изложбата бяха стремително разпродадени до деня след откриването й на 10 февруари.
Но макар някак необичайния за художествена галерия в XXI век звук в преживяването " Вермеер " няма нищо охолно, показно или свръхемоционално. Подобно на творбите на художника, това преживяване е скромно и безшумно (ако не броим двойка млади родители с плачещо бебе), чисто и обрано, очарователно със своята семплост. Изложбата е курирана с шир и независимост, която разрешава на посетителите да погледнат като през кристално чисто стъкло към дълбините на картините и сами да открият за себе си Вермеер. А това е може би най-ценното в нея.
Реклама Първа среща
В края на март, четвъртък, в 9:20 часа сутринта и аз съм на опашката - откакто с помощта на чист шанс съумях да купя един от 250-те хиляди в допълнение отпуснати билета в уеб страницата на Райксмузеум месец и половина по-рано. Разстоянието до входа се стопява за няколко минути и бързо се озоваваме в бялото предверие. Заради големия интерес изложбата е придружена от прецизна организация с почасов вход, което разрешава на повече от 4000 души на ден да я посетят , без да чакат дълго. Веднъж прекрачили прага, непрекъсната синя линия на пода с надпис " Вермеер " ни води надолу по стълбите, вляво към залата с шкафчетата за багаж, след това още веднъж нагоре и вдясно към специфичното крило, отделено за 28-те скъпи картини на холандския художник.
Новодопуснатата група от стотина души бързо изпълва съвсем компактно първата зала от експозицията, където и пренасищането с хора е най-голямо. Надеждата, че някой може да се любува на картините без десетки нетърпеливи глави да надничат начело, откъм гърба и двете страни, е, меко казано, наивна. Все отново кураторите са създали прецизен избор, като са сложили елементарни полукръгли железни ограничители, отдалечени на 60 - 70 см от творбите, които разпределят тълпите към тях от малко малко отмерено, позволявайки на всеки да ги прегледа - е, с известно изчакване. При това обичайно от близко - под зорките, само че благосклонни погледи на защитата, с цел да бъде изумен от това, което не може да бъде предадено от никакви фотоси и видеа.
Повечето картини на Вермеер са доста дребни и все пак в тях има изключителна подробност. И тя е най-въздействаща точно в тази първа зала, където са изложени единствените два пейзажа на Вермеер - гледката към родния му Делфт от брега и сцената от " дребна уличка " в града. Точно пред тях посетителите стоят дълго като омагьосани - освен тъй като са първите картини, само че и тъй като сграбчват с поразителните си фини елементи, светлината, която струи от платната, и чувството за забулено безвремие, особено за картините му.
Пътуването Времеер
След това изложбата ни повежда през относително късия креативен път на Вермеер: един от мнозината холандски художници от XVII век - почитан в родния си град Делфт, само че в никакъв случай не постигнал кой знае каква популярност приживе. Живял е непретенциозно и се издържал главно като търговец на изкуство (не прекомерно успешен) и е работил (предполага се) с еднакъв филантроп до преждевременната му гибел на 43 години. Забележителна му сензитивност, ювелирната точност и мощно новаторската за времето си техника за работа със светлината са оценени едвам през втората половина на XIX век с помощта на двама френски историци на изкуството. Всичко това може да се прочете в хилядите публикации, отдадени на художника, чиито картини са измежду най-скъпите (и редки) в света. Но когато застанете пред която и да е от 28-те картини в Райксмузеум, нищо от прочетеното не изяснява какво в тихите и непретенциозни произведения на Вермеер пленява толкоз мощно .
Реклама
За благополучие, и самата галерия не пробва да го изясни. Стаите са боядисани в наситени, тъмни пастелни цветове, които не разсейват и не привнасят подтекст. Кадифените пердета припомнят на тези в картините на Вермеер. На стените има обяснителни текстове с дешифровка на някои от знаците в тях, само че те са съзнателно сложени в други елементи на стаите - по този начин феновете първо сами и без " външно въздействие " възприемат картините. Дори името на изложбата не носи внушения - просто " Вермеер ".
След стълпотворението първоначално в идващите зали посетителите се разпръскват в плавна дифузия и чувството е за повече пространство, въпреки не и уединение. Във втората зала попадаме измежду няколко религиозни подиуми - счита се, че Вермеер откровено и надълбоко е приел католицизма (по това време Холандия е протестантска държава) след брака си с Катерина Болнес през 1653 година И незабавно по-късно - като цялостен контрапункт, се изправяме пред сцена от обществен дом, в която самонадеян мъж подава с една ръка монета на куртизанка, до момента в който с другата е сграбчил гърдата й.
Оттам нататък изложбата ни води към най-големите " шлагери " на Вермеер: дребни картини с непознати дами, които работят в домовете си (като " Млекарката " ), обект са на ухажване от галантни мъже, свирят на музикални принадлежности или мечтаят, стиснали в ръце (вероятно) любовни писма. В обособена зала са събрани и портрети на дами с сантиментални погледи. Там е и " звездата " - момичето с " перлената " обеца (всъщност, поради огромният им размер се счита, че обеците не са перлени, а стъклени - известен за времето си аксесоар). Всички тези подиуми са в доста сходна, домашна конюнктура, а приглушеното зарево на северната светлина пада в стаята през прозореца - постоянно отляво.
" Жена в синьо, четяща писмо " (ок. 1663 г.) на Йоханес Вермеер Източник: Shutterstock
Някои привиждат религиозното и вярата на Вермеер като нишка във всички негови картини и причина за неговото магическо влияние, одухотвореността, озаряващата светлина. Други, в противен случай, изясняват възхода и известността му измежду авангардистите от XIX век точно със светското в неговите картини - девойките с любовните пристрастености, модерните за времето си облекла, бижута и музикални принадлежности, суетата. Те ненапълно припомнят една друга креативна ера - в Париж, два века след неговото време.
В свежата, към момента мокра след нощния дъжд пролетна заран, внушителният в Амстердам е обгърнат в цялостно успокоение. Уличният звук е надалеч от кресчендото си, а градът не бърза да се втурне в всекидневието, наслаждавайки се на утринното кафе и меките слънчеви лъчи. Запътилите се към най-вълнуващото от десетилетия арт събитие в Европа - изложбата на Йоханес Вермеер (1632 - 1675), може би са очаквали друго: земята да трепери, 50-метровите кули на музея да вибрират, тълпи да обсаждат постройката. Но само големият транспарант на фасадата и тихата, търпелива опашка от чакащи пред специфичния вход под арките подсказват, че тук има нещо, което се случва " един път в живота ".
Близо половин милион гости от целия свят видяха изложбата с 28 от общо 35 платна на Вермеер. По сходство на творбите на художника, прекарването е безшумно и човеколюбиво, с опция всеки самичък да го открие за себе си. Приключващата на 4 юни галерия в Райксмузеум още веднъж разсъни жаждата на Европа за изкуство.
В свежата, към момента мокра след нощния дъжд пролетна заран, внушителният в Амстердам е обгърнат в цялостно успокоение. Уличният звук е надалеч от кресчендото си, а градът не бърза да се втурне в всекидневието, наслаждавайки се на утринното кафе и меките слънчеви лъчи. Запътилите се към най-вълнуващото от десетилетия арт събитие в Европа - изложбата на Йоханес Вермеер (1632 - 1675), може би са очаквали друго: земята да трепери, 50-метровите кули на музея да вибрират, тълпи да обсаждат постройката. Но само големият транспарант на фасадата и тихата, търпелива опашка от чакащи пред специфичния вход под арките подсказват, че тук има нещо, което се случва " един път в живота ".
Медиите в цяла Европа в амстердамския музей, формирайки към него аура на ексклузивност . И изцяло целесъобразно - никой в никакъв случай преди не е събирал на едно място 28 от общо 35 (или 37 - зависи кого питате) от скъпите произведения на холандския занаятчия. И едва ли ще се случи отново. Без изненада, общо 450 хиляди билета за изложбата бяха стремително разпродадени до деня след откриването й на 10 февруари.
Но макар някак необичайния за художествена галерия в XXI век звук в преживяването " Вермеер " няма нищо охолно, показно или свръхемоционално. Подобно на творбите на художника, това преживяване е скромно и безшумно (ако не броим двойка млади родители с плачещо бебе), чисто и обрано, очарователно със своята семплост. Изложбата е курирана с шир и независимост, която разрешава на посетителите да погледнат като през кристално чисто стъкло към дълбините на картините и сами да открият за себе си Вермеер. А това е може би най-ценното в нея.
Реклама Първа среща
В края на март, четвъртък, в 9:20 часа сутринта и аз съм на опашката - откакто с помощта на чист шанс съумях да купя един от 250-те хиляди в допълнение отпуснати билета в уеб страницата на Райксмузеум месец и половина по-рано. Разстоянието до входа се стопява за няколко минути и бързо се озоваваме в бялото предверие. Заради големия интерес изложбата е придружена от прецизна организация с почасов вход, което разрешава на повече от 4000 души на ден да я посетят , без да чакат дълго. Веднъж прекрачили прага, непрекъсната синя линия на пода с надпис " Вермеер " ни води надолу по стълбите, вляво към залата с шкафчетата за багаж, след това още веднъж нагоре и вдясно към специфичното крило, отделено за 28-те скъпи картини на холандския художник.
Новодопуснатата група от стотина души бързо изпълва съвсем компактно първата зала от експозицията, където и пренасищането с хора е най-голямо. Надеждата, че някой може да се любува на картините без десетки нетърпеливи глави да надничат начело, откъм гърба и двете страни, е, меко казано, наивна. Все отново кураторите са създали прецизен избор, като са сложили елементарни полукръгли железни ограничители, отдалечени на 60 - 70 см от творбите, които разпределят тълпите към тях от малко малко отмерено, позволявайки на всеки да ги прегледа - е, с известно изчакване. При това обичайно от близко - под зорките, само че благосклонни погледи на защитата, с цел да бъде изумен от това, което не може да бъде предадено от никакви фотоси и видеа.
Повечето картини на Вермеер са доста дребни и все пак в тях има изключителна подробност. И тя е най-въздействаща точно в тази първа зала, където са изложени единствените два пейзажа на Вермеер - гледката към родния му Делфт от брега и сцената от " дребна уличка " в града. Точно пред тях посетителите стоят дълго като омагьосани - освен тъй като са първите картини, само че и тъй като сграбчват с поразителните си фини елементи, светлината, която струи от платната, и чувството за забулено безвремие, особено за картините му.
Пътуването Времеер
След това изложбата ни повежда през относително късия креативен път на Вермеер: един от мнозината холандски художници от XVII век - почитан в родния си град Делфт, само че в никакъв случай не постигнал кой знае каква популярност приживе. Живял е непретенциозно и се издържал главно като търговец на изкуство (не прекомерно успешен) и е работил (предполага се) с еднакъв филантроп до преждевременната му гибел на 43 години. Забележителна му сензитивност, ювелирната точност и мощно новаторската за времето си техника за работа със светлината са оценени едвам през втората половина на XIX век с помощта на двама френски историци на изкуството. Всичко това може да се прочете в хилядите публикации, отдадени на художника, чиито картини са измежду най-скъпите (и редки) в света. Но когато застанете пред която и да е от 28-те картини в Райксмузеум, нищо от прочетеното не изяснява какво в тихите и непретенциозни произведения на Вермеер пленява толкоз мощно .
Реклама
За благополучие, и самата галерия не пробва да го изясни. Стаите са боядисани в наситени, тъмни пастелни цветове, които не разсейват и не привнасят подтекст. Кадифените пердета припомнят на тези в картините на Вермеер. На стените има обяснителни текстове с дешифровка на някои от знаците в тях, само че те са съзнателно сложени в други елементи на стаите - по този начин феновете първо сами и без " външно въздействие " възприемат картините. Дори името на изложбата не носи внушения - просто " Вермеер ".
След стълпотворението първоначално в идващите зали посетителите се разпръскват в плавна дифузия и чувството е за повече пространство, въпреки не и уединение. Във втората зала попадаме измежду няколко религиозни подиуми - счита се, че Вермеер откровено и надълбоко е приел католицизма (по това време Холандия е протестантска държава) след брака си с Катерина Болнес през 1653 година И незабавно по-късно - като цялостен контрапункт, се изправяме пред сцена от обществен дом, в която самонадеян мъж подава с една ръка монета на куртизанка, до момента в който с другата е сграбчил гърдата й.
Оттам нататък изложбата ни води към най-големите " шлагери " на Вермеер: дребни картини с непознати дами, които работят в домовете си (като " Млекарката " ), обект са на ухажване от галантни мъже, свирят на музикални принадлежности или мечтаят, стиснали в ръце (вероятно) любовни писма. В обособена зала са събрани и портрети на дами с сантиментални погледи. Там е и " звездата " - момичето с " перлената " обеца (всъщност, поради огромният им размер се счита, че обеците не са перлени, а стъклени - известен за времето си аксесоар). Всички тези подиуми са в доста сходна, домашна конюнктура, а приглушеното зарево на северната светлина пада в стаята през прозореца - постоянно отляво.
" Жена в синьо, четяща писмо " (ок. 1663 г.) на Йоханес Вермеер Източник: Shutterstock
Някои привиждат религиозното и вярата на Вермеер като нишка във всички негови картини и причина за неговото магическо влияние, одухотвореността, озаряващата светлина. Други, в противен случай, изясняват възхода и известността му измежду авангардистите от XIX век точно със светското в неговите картини - девойките с любовните пристрастености, модерните за времето си облекла, бижута и музикални принадлежности, суетата. Те ненапълно припомнят една друга креативна ера - в Париж, два века след неговото време.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ